Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/24.03.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VIII
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на пети март две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря
Величка Велчева,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 19094 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени от С. Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Областна дирекция на МВР-Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 1757.97 лв.
/след допуснато изменение на иска вместо първоначално предявения в размер на 1539.13
лв./, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 21.11.2016 г. – 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 246.38
лв. /след допуснато изменение на иска вместо първоначално предявения в размер
на 99.72 лв./, представляваща обезщетение за забава върху вземането за положен
извънреден труд, начислено за периода, считано от първо число на месеца,
следващ изтичането на съответния тримесечен период, до 21.11.2019 г.
включително.
В исковата си молба ищецът твърди, че за периода 21.11.2016 г. – 30.09.2019
г. е полагал труд на длъжността „мл. експерт” в група “Криминалистическа
техника” на сектор БНТЛ към отдел “Криминална полиция” при ОД на МВР-Варна.
Ищецът е със статут на държавен служител. За посочения период е положил общо
1736 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1984.24
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от
248.24 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника
като дължимата сума е в претендирания размер. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответната страна Областна дирекция на МВР-Варна е депозирала отговор
на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е бил държавен
служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил
всички отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24
часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън
редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има
действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Счита, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е неприложима в случая. По изложените
съображения моли заявените искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът
се представлява от процесуалния му представител – адв. Карен Бейлерян, който заявява,
че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР:
По делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между
страните е съществувало служебно правоотношение в периода 21.11.2016 г. –
30.09.2019 г., като ищецът е заемал длъжност „младши експерт“ в група
„Криминалистическа техника“ на сектор БНТЛ към отдел „Криминална полиция“ при
ОД на МВР-Варна. Не е спорно и обстоятелството, че служителят е назначен на
пълно работно време и е работил на 12-часови/24-часови смени, съгласно утвърден
график, при сумарно отчитане на работното време.
Основният спорен въпрос в
производството е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респективно да се начисли и изплати съответно
възнаграждение за такъв труд.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени –
сумирано за тримесечен период. Според ал. 5 на същия текст работата извън
редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал. 1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа. До изменението на чл. 179, ал. 2 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017 г. условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и редът, а техният размер – с негова заповед. В чл. 17
9, ал. 4 ЗМВР е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.За
процесния период 21.11.2016 г. – 30.09.2019 г.
действаща е била Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи /обн.,
ДВ, бр. 60/02.08.2016 г./, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г., постановено по адм.
д. № 8601/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав. На основание чл. 195 АПК
Наредбата, като подзаконов нормативен акт, се счита за отменена от
деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест от 10.12.2019 г. Процесната наредба урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според
чл. 3, ал. 3 от Наредбата за държавните служители в МВР е възможно полагането
на труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действащата в процесния период Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд
с коефициент 1.143. Такова е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. /обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.,
отм., ДВ, бр. 40/02.06.2015 г./, съгласно която разпоредба при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 часа
и 06:00 часа за отчетния период се умножава по 0.143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
|
Сума в лв. за изплащане като извънреден труд от
приравнени нощни часове |
|||
При този изход на спора и доколкото отхвърлената част
от иска за заплащане на обезщетение за забава е много малка по размер – едва
0.40 лв., разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира сумата 400 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
25.02.2020 г., която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд сумата в общ размер от
270.32 лв., както следва: сумата 120.32 лв., представляваща дължимата държавна
такса в производството /70.32 лв. по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и 50 лв. за иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД/
и сумата 150 лв., представляваща платен депозит за ССчЕ от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2, да заплати на С. Г. Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, следните суми: сумата 1757.97 лв. /хиляда седемстотин петдесет и
седем лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 21.11.2016 г.
– 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 21.11.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата 245.88 лв.
/двеста четиридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху вземането за положен извънреден труд,
начислено за периода, считано от първо число на месеца, следващ изтичането на
съответния тримесечен период, до 20.11.2019г. включително или за периода
01.01.2017 г. – 20.11.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдената сума 245.88 лв. до
претендираната 246.38 лв. и за датата 21.11.2019 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2, да заплати на С. Ганчев Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 400
лв. /четиристотин лева/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата
270.32 лв. /двеста и седемдесет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща дължими такси и
разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.