Решение по дело №385/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 329
Дата: 22 юли 2019 г.
Съдия: Методи Николов Здравков
Дело: 20194400500385
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е №

                          гр.Плевен, 22.07.2019год.

 

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                                             ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

при секретаря ………. Вергиния Петкова ..………… и в присъствието на  прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 385 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 505/15.03.2019г. по гр.д. № 8963/2018г. на ПлРС съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от Л.П.С. ***Г. Т. ” с. В. , представляван от Г. П. Т.  иск по чл.232 ал.2 във вр. с чл.79 и сл. от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 391,96лв., представляваща дължима наемна цена за стопанската 2016/ 2017год. по договор за наем на земеделска земя от 12.03.2015год.

Осъдил ЕТ “Г. Т. ”, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление с.В. , ул.„Р. ” № 30, представляван от Г. П. Т. , да заплати на Л.П.С. ***, ЕГН **********, сумата от 132, 89 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 1 391,96лв. за периода от                     02.01.2018год. до 10.12.2018 год.

Осъдил ЕТ “Г. Т. ”, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление с.В. , ул.„Р. ” № 30, представляван от Г. П. Т. , да заплати на Л.П.С. ***, ЕГН **********, сумата от 405, 68 лв., представляваща направени деловодни разноски.

          Недоволен от решението е останал Г. П. Т.  от с.В. , Община гр.П. , ЕГН **********, действащ като ЕТ с фирма ЕТ “Г. Т. ”, с.В. , ЕИК *** , който го обжалва в осъдителните Части в законния срок. Навежда доводи, че не дължи лихва в размер на 132,89лв. за периода от 02.01.2018г. до подаване на ИМ – 11.12.2018г. Няма покана за плащане и поради това счита, че не е в забава. Узнал е за делото дни след като е платил дълга на наемодателя и поради това счита, че не дължи разноските по делото на ищеца.

          Моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ПлРС в атакуваните Части и да постанови решение, с което да отхвърли иска за лихвата като неоснователен и присъдените разноски.

          Ответникът по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС Л.П.С. ***, ЕГН ********** изразява становище, че плащането на главницата е станало след завеждане на делото, решението на първоинстанционния съд е правилно, а жалбата е неоснователна, като претендира разноски за въззивната инстанция в размер на 350лв.

          Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Не се спори и се установява от представената Справка – л.15 от делото на ПлОС, че ответникът е търговец - ЕТ “Г. Т. ”, с.В. , ЕИК *** .

          Безспорно по делото е и това се установява от представените писмени доказателства – Договор за наем на земеделска земя от 12.03.2015г., покана, обратна разписка и известие за доставяне - л.5 – л.10 от делото на ПлРС, че страните по делото са в дългогодишни търговски отношения, като ищецът е предоставил възмездно ползване на 34,799дка земеделска земя на ответния ЕТ за срок от пет години при цена от 40лв./дка.

          Безспорно е също така, че на 18.01.2019г., т.е. след завеждане на делото, ответникът е платил сумата от 1 391,96лв., представляваща наемна цена за стопанската 2016г. – 2017г.

          Съобразно твърденията по исковата молба и становището на ответника в отговора, оплакванията по въззивната жалба спорни по делото са въпросите дължи ли ответника претендираната от ищеца сума от 132,89лв., представляваща лихва за забава от 02.01.2018г. до датата на завеждане на делото – 10.12.2018г. и дължи ли разноски за настоящото производство ответникът за двете инстанции и в какъв размер?

          В Частта за отхвърляне на иска за главницата като погасен чрез плащане след завеждане на делото няма жалба от никоя от страните и решението не е предмет на проверка в настоящото производство.

          За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази представените от страните писмени доказателства.

          Видно от представения Договор – чл.6 от същия – срока за издължаване на наемната вноска е 90 дни след изтичане на стопанската година, която започва на 01.10. и завършва на същата дата през следващата календарна година.

          Съгласно чл.84 ал.1 ЗЗД когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Такъв е и настоящият случай, поради което ПлРС правилно е приложил чл.68 б.А ЗЗД и е приел, че паричното задължение е носимо, а не търсимо. По силата на самия Договор ответния ЕТ е изпаднал в забава след изтичане на срока – 02.01.2018г. и дължи лихви за забава на главницата до подаване на ИМ.

          Независимо, че е платил преди получаване на призовката от адвоката му – 23.01.2019г., то той е станал причина и за завеждане на делото и поради това дължи разноски на осн. чл.78 ал.2 ГПК – по аргумент за противното, както е приел и ПлРС.

          Досежно искането за разноски за производството пред ПлОС ищецът е направил такива в размер на 350лв. – л.12 от делото на ПлОС, които на осн. чл.78 ал.3 ГПК предвид отхвърляне на въззивната жалба му се дължат от ответния ЕТ.

Водим от горното и на основание чл.271 ГПК и чл.272 ГПК, Окръжният съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 505/15.03.2019г., постановено по гр. дело № 8963/2018г. по описа на Районен съд гр.Плевен в обжалваните му осъдителни ЧАСТИ, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Г. П. Т.  от с.В. , Община гр.П. , ЕГН **********, действащ като ЕТ с фирма ЕТ “Г. Т. ”, с.В. , ЕИК ***  да заплати на Л.П.С. ***, ЕГН ********** на основание чл.78 ГПК разноски по делото в размер на 350лв. съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                                                                                  2.