Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.Плевен, 22.07.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря ………. Вергиния Петкова ..………… и в присъствието на прокурора ………………………...……….. като разгледа
докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 385 по описа за
2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
505/15.03.2019г. по гр.д. № 8963/2018г. на ПлРС съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от Л.П.С. ***Г. Т. ” с. В.
, представляван от Г. П. Т. иск по
чл.232 ал.2 във вр. с чл.79 и сл. от ЗЗД за заплащане на сумата от
1 391,96лв., представляваща дължима наемна цена за стопанската 2016/
2017год. по договор за наем на земеделска земя от 12.03.2015год.
Осъдил ЕТ “Г.
Т. ”, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление с.В. , ул.„Р. ” № 30,
представляван от Г. П. Т. , да заплати на Л.П.С. ***, ЕГН **********, сумата от 132, 89 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 1 391,96лв. за периода
от 02.01.2018год. до
10.12.2018 год.
Осъдил ЕТ “Г. Т. ”, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление с.В. , ул.„Р. ” № 30, представляван от Г. П. Т. , да заплати на Л.П.С. ***, ЕГН **********, сумата от 405, 68 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Недоволен
от решението е останал Г. П. Т. от с.В. ,
Община гр.П. , ЕГН **********, действащ като ЕТ с фирма ЕТ “Г. Т. ”, с.В. , ЕИК *** , който го обжалва в осъдителните Части в законния
срок. Навежда доводи, че не дължи лихва в размер на 132,89лв. за периода от
02.01.2018г. до подаване на ИМ – 11.12.2018г. Няма покана за плащане и поради
това счита, че не е в забава. Узнал е за делото дни след като е платил дълга на
наемодателя и поради това счита, че не дължи разноските по делото на ищеца.
Моли въззивния съд да отмени обжалвания
съдебен акт на ПлРС в атакуваните Части и да постанови решение, с което да
отхвърли иска за лихвата като неоснователен и присъдените разноски.
Ответникът
по въззивната жалба и ищец по делото пред ПлРС Л.П.С. ***, ЕГН ********** изразява становище, че плащането на главницата е станало след завеждане на
делото, решението на първоинстанционния съд е правилно, а жалбата е
неоснователна, като претендира разноски за въззивната инстанция в размер на 350лв.
Въззивният
съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не
се спори и се установява от представената Справка – л.15 от делото на ПлОС, че ответникът
е търговец - ЕТ “Г. Т.
”, с.В. , ЕИК *** .
Безспорно
по делото е и това се установява от представените писмени доказателства – Договор
за наем на земеделска земя от 12.03.2015г., покана, обратна разписка и известие
за доставяне - л.5 – л.10 от делото на ПлРС, че страните по делото са в
дългогодишни търговски отношения, като ищецът е предоставил възмездно ползване
на 34,799дка земеделска земя на ответния ЕТ за срок от пет години при цена от
40лв./дка.
Безспорно
е също така, че на 18.01.2019г., т.е. след завеждане на делото, ответникът е
платил сумата от 1 391,96лв., представляваща наемна цена за стопанската
2016г. – 2017г.
Съобразно
твърденията по исковата молба и становището на ответника в отговора,
оплакванията по въззивната жалба спорни по делото са въпросите дължи ли ответника
претендираната от ищеца сума от 132,89лв., представляваща лихва за забава от
02.01.2018г. до датата на завеждане на делото – 10.12.2018г. и дължи ли
разноски за настоящото производство ответникът за двете инстанции и в какъв
размер?
В
Частта за отхвърляне на иска за главницата като погасен чрез плащане след
завеждане на делото няма жалба от никоя от страните и решението не е предмет на
проверка в настоящото производство.
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази представените от страните
писмени доказателства.
Видно
от представения Договор – чл.6 от същия – срока за издължаване на наемната
вноска е 90 дни след изтичане на стопанската година, която започва на 01.10. и
завършва на същата дата през следващата календарна година.
Съгласно
чл.84 ал.1 ЗЗД когато денят на изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Такъв е и настоящият случай,
поради което ПлРС правилно е приложил чл.68 б.А ЗЗД и е приел, че паричното
задължение е носимо, а не търсимо. По силата на самия Договор ответния ЕТ е
изпаднал в забава след изтичане на срока – 02.01.2018г. и дължи лихви за забава
на главницата до подаване на ИМ.
Независимо,
че е платил преди получаване на призовката от адвоката му – 23.01.2019г., то
той е станал причина и за завеждане на делото и поради това дължи разноски на
осн. чл.78 ал.2 ГПК – по аргумент за противното, както е приел и ПлРС.
Досежно
искането за разноски за производството пред ПлОС ищецът е направил такива в
размер на 350лв. – л.12 от делото на ПлОС, които на осн. чл.78 ал.3 ГПК предвид
отхвърляне на въззивната жалба му се дължат от ответния ЕТ.
Водим от горното и на основание чл.271 ГПК и чл.272 ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 505/15.03.2019г., постановено по гр. дело № 8963/2018г.
по описа на Районен съд гр.Плевен в обжалваните му осъдителни ЧАСТИ, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Г. П. Т. от с.В. , Община гр.П.
, ЕГН **********, действащ като ЕТ с фирма ЕТ “Г. Т. ”, с.В. , ЕИК *** да
заплати на Л.П.С. ***,
ЕГН ********** на основание чл.78 ГПК разноски по делото в размер
на 350лв. съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.