Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от А. Х. А. от [населено място], общ.Хасково, с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], офис ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM - 1847719 от 14.09.2025г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Хасково.

С Разпореждане 7640/08.10.2025г. жалбата е оставена без движение с указания за заплащане на държавна такса и прилагане на платежния документ.

С „Допълнение към жалба“ с вх.№11682/09.10.2025г. от жалбоподателя, чрез пълномощника му, се представя документ за внесена по сметка на съда държавна такса от 10.00 лв, с което нередовността по оспорването е отстранена своевременно.

Жалбата е редовна и допустима, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

В жалбата е отправено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Жалбоподателят твърди, че е собственик и управител на „Атавен – Електрострой“ ЕООД, [ЕИК]. В дружеството имало назначени на трудово правоотношение шест работника, които ежедневно следва да бъдат извозвани до и от работни обекти - ремонт на електропроводи, находящи се извън населени места като следвало да се управляват и специализирани автомобили за ремонт и материали. Освен това, съпругата му била със заболяване, освидетелствана от ТЕЛК със 100% ТНР и във всеки един момент било възможно да възникне нужда да бъде доведена от [населено място] до [населено място] за лечение.

В допълнение с вх.№11682/09.10.2025г. се поддържа искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед като се доразвиват съображенията, по които се отправя. Жалбоподателят сочи, че е с постоянен и настоящ адрес в [населено място], находящо се на 15 км от общинския център. Съпругата му била освидетелствана от ТЕЛК със 100% ТНР – пожизнено и при внезапно влошаване на състоянието й, той бил единственият в домакинството, който можел да я транспортира до медицинско заведение. Видно от диагнозата, вписана в ЕР на ТЕЛК, всяко забавяне на медицинска помощ за съпругата му, можело да има фатален резултат. Наред с това, основният предмет на дейност на собственото на жалбоподателя дружество бил ремонт на електроинсталации. Фирмата притежавала три леки автомобила и един товарен автомобил, служещи за транспорт на наетите по трудово правоотношение осем работника, само двама от които били правоспособни водачи. Към настоящия момент, поради невъзможност да се осигурява доставка на едрогабаритни части за изпълняваните ремонти, била преустановена работа на обектите, за които имало сключени договори и евентуално предстояло плащане на неустойки за неспазени срокове. При неизпълнение в срок на договорени ремонти, възложителите щели да прекратят взаимоотношенията с фирмата и щели да се уронят престиж и авторитет, градени с години. При настоящата ситуация, считано от 17.10.2025г. жалбоподателят щял да бъде принуден да прекрати трудовите правоотношения с наетите лица и дори и след евентуална отмяна на оспорения акт, или изтичане срока на действието му, щяло да е невъзможно отново да се намерят обучени работници, за да продължи дейността на фирмата, дори и при уронен престиж. Това било абсолютна индиция, че дейността на дружеството било много вероятно да бъде прекратена.

По изложените съображения жалбоподателят счита, че от предварителното изпълнение на оспорената заповед, допуснато по силата на закона, за него ще настъпят значителни, непоправими и необратими вреди - както в личната семейна среда, така и в професионалната му дейност. Прилага писмени доказателства.

Във връзка с направеното искане по чл.166 от АПК , съдът намира следното:

Искането е допустимо, а по същество е неоснователно.

С оспорената заповед мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Хасково, е приложил спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.“з“ гг) от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

Според правилото на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, жалбата против заповедта за прилагане на принудителната административна мярка не спира изпълнението на ПАМ. Специалният закон – ЗДвП, не сочи основанията и реда, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което в случая намира приложение общата норма на чл. 166, ал.4 вр. ал. 2 от АПК.

В конкретния случай предварителното изпълнение на заповедта по 171, т.1, б.“з“гг) от ЗДвП е допуснато по силата на закона, което презюмира наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. При това положение в тежест на оспорващия е да докаже, че от предварителното изпълнение на акта се засяга негов личен интерес, който е със същата или по-висока степен на важност от тази на защитения от законодателя обществен интерес.

От приложените писмени доказателства действително се установява, че жалбоподателят е едноличен собственик и управител на „Атавен – Електрострой“ ЕООД, че към 25.09.2025г. в дружеството работят общо осем лица, както и че дружеството притежава три броя леки автомобили и един брой товарен автомобил. Установява се също от представеното ЕР №92455/04.07.2023г. на ТЕЛК Хасково , че на В. В. А. (вероятно съпругата на жалбоподателя), е определена 100% ТНР, пожизнено, без чужда помощ, с дата на инвалидност поради общо заболяване от 23.03.2005г.

Независимо от така установеното, съдът счита, че представените от жалбоподателя доказателства не обосновават извод, че от предварителното изпълнение на оспорената заповед за него ще настъпят значителни или трудно поправими вреди. Временното отнемане на СУМПС на жалбоподателя не би довело до пълна невъзможност за извозване на работниците на дружеството до съответните обекти, доколкото по твърдения на самия оспорващ двама от тях са правоспособни водачи, а освен това, при добра организация, създалата се ситуация би могла да бъде преодоляна без особени затруднения. По никакъв начин от представените доказателства не може да се направи извод, че прилагането на процесната ПАМ, ще доведе до невъзможност дружеството да изпълнява поетите договорни ангажименти и в резултат ще плаща неустойки, вкл. и че ще се прекрати дейността на дружеството, поради невъзможност да се наеме обучен персонал. Не става ясно каква е връзката между временното отнемане на СУМПС на жалбоподателя и изпълнението на поетите от дружеството ангажименти, за каквито само се твърди, без да се сочат доказателства. Дори и да се приеме в тази връзка, че могат да настъпят финансови загуби за дружеството, то същите не попадат в обхвата на понятието трудно поправими вреди. Не става ясно също защо предварителното изпълнение на процесната заповед би довело до прекратяване на трудовите правоотношения с наетите лица и то от дата 17.10.2025г., както и до прекратяване дейността на дружеството. Посочените обстоятелства, вкл. твърдяната невъзможност да се наеме обучен персонал, нямат каквото и да било отношение към предварителното изпълнение на процесната ПАМ, изразяваща се във временно отнемане на СУМПС.

Извод за настъпване на значителни и труднопоправими за жалбоподателя вреди от предварителното изпълнение на оспорената заповед не може да се направи и от представеното ЕР на ТЕЛК, за което съдът приема, че действително се отнася за съпругата му. Не може да бъде споделено твърдението, че при евентуално внезапно влошаване на здравословното й състояние, жалбоподателят е единственият, който би могъл да я извози от [населено място] до медицинско заведение. Следва да се отбележи, че при внезапно влошаване на здравословното състояние, възможността забавянето на медицинска помощ да има фатален резултат важи за всяко лице. Именно при възникване на подобни ситуации е предвидена възможността за ползване на спешна медицинска помощ чрез [тел. номер].

Наред с гореизложеното, следва да се има предвид, че временното отнемане СУМПС произтича от самата ПАМ и в тази връзка не е пряка последица от допуснатото по закон предварително изпълнение на същата.

По изложените съображения, съдът счита, че сочените от жалбоподателя обстоятелства и доказателства не обосновават наличие на интерес, който е по-значим или еднакъв по степен на важност спрямо обществения такъв, защитен от законодателя, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и в тази връзка - живота и здравето на гражданите, поради което искането по чл.166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2025г. от 10.00 ч. , за които дата и час да се призоват:

Жалбоподател - А. Х. А. – на посочения съдебен адрес

Ответник - Младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Хасково (Ц. Б. Б.).

УКАЗВА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ, че носи доказателствена тежест да установи наличието на обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си последици.

УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че носи доказателствена тежест да установи наличието на фактическите основания за издаване на оспорената заповед и спазването на всички изисквания за законосъобразността ѝ.

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM - 1847719 от 14.09.2025г. , издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Хасково.

Определението в частта на отхвърленото искане за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.