Р Е Ш Е Н И Е №
13
град Силистра,
05.03.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд гр.Силистра, в публично заседание на дванадесети февруари, две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател:
Павлина Георгиева-Железова
Членове:
Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Стефка Димитрова, при
участието на представителя на Окръжна
прокуратура окръжен прокурор Теодор Желев, като
разгледа докладваното от съдията Георгиева-Железова КНАД № 144
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 63,ал.1 от ЗАНН във вр. с глава XII, чл.208 и сл. от АПК.
Касационното производство е
образувано по жалба на Н.Г.М. *** срещу Решение № 424 от 25.11.2019 г. на
Силистренския районен съд по АНД № 699/2019 г. по описа на РС-Силистра, с което
е потвърден електронен фиш (ЕФ),серия К № ***на ОД МВР-Силистра за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство по Закона за
движение по пътищата (ЗДП). Наложена е санкция на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП - „Глоба” в размер на
50 лева. Счита, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на
материалния закон. Изтекла е относителната давност по чл.80,ал.1,т.5 от НК във
вр. с чл. 11 от ЗАНН за образуване на административно-наказателна производство,
тъй като от датата на извършване на деянието – 23.08.2016 г. до връчването на
фиша на 27.08.2019 г. са изтекли повече от три години. Респективно изтекла е
относителната погасителната давност в изпълнителното производство по
чл.82,ал.1,т.5 от НК. Моли се съдът да отмени оспореното решение и потвърдения
електронен фиш.
Ответникът - ОД на МВР -
Силистра, чрез писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна.
Окръжна
прокуратура поддържа заключение за неоснователност на жалбата.
Административен
съд - Силистра, в рамките на законово-очертаните правомощия като касационна
инстанция /чл.218 от АПК вр. с чл. 63,ал.2 от ЗАНН/, след преценка на
наведените касационни основания и при служебна проверка за приложението на
материалния закон на база на фактите, установени от районния съд /чл.220 от АПК, вр. с чл.63,ал.2 от ЗАНН/, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по
чл.211, ал.1 от АПК вр. с чл. 63,ал.1 от ЗАНН, против акт, подлежащ на съдебен
контрол, които характеристики я квалифицират като допустима и подлежаща на
разглеждане по същество.
Фактическите установявания в
оспореното решение се свеждат до следното: На 23.08.2016 г. в с. Средище, обл.
Силистра с автоматизирано техническо средство № 517 в 13,41 часа e установено нарушение на
скоростта на товарен автомобил (влекач), марка „MАН ТГА 18.480 БЛС“ с
регистрационен номер ***.
Уредът за контрол на скоростта, модел „TFR 1M“е отчел 64 км/ч.
Превишението на разрешената скорост е 14 км./ч. при отчетен толеранс от 3 км.ч.
Собственик на моторното превозно средство е юридическо лице- „***“ ЕООД с ЕИК *** с адрес на управление ***, управлявано и представлявано
от управителя Н.Г.М..
След обработване на информацията от заснемането на 16.09.2016
г.бил издаден атакуваният електронен фиш
серия К № 1346392, в който като правен субект, носещ
отговорност за нарушението, е визиран законният представил на търговското
дружество-собственик на лекия автомобил Н.М.. В съдържанието на ел.фиш като
реквизити са отразени горните данни и за констатираното превишаване на
скоростта на движението с 14 км/ч., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/
лв. Електронният фиш е
връчен на 27.08.2019 г.
За да
потвърди електронния фиш, решаващият състав е приел, че в
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на производствените правила,водещи до отмяна на фиша.
Материалният
закон е приложен правилно. Възражението за изтекла давност в изпълнителното
производство е преценено като неоснователно, тъй като последната не е започнала
да тече поради висящността на производството по оспорване на изпълнителното
основание. Чл.82,ал.2 от НК във вр. с чл.11 от НК изрично посочва този факт
като правнозначим.
Решението
е правилно.
Нарушението,
за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на
разрешената скорост, която е установена в населено място за съответната
категория МПС от 50 км/ч съобразно разпоредба на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се
установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът
на дружеството е заснет при движение със скорост от 64 км/ч. в населено място с
автоматизирано техническо средство, като е отчетена и допустимата
грешка/толеранс от 3% при измерване на скоростта.
Решаващият
съд е събрал и анализирал относимите към предмета на делото доказателства и е
установил обективно и всестранно истината за правно-значимите факти.
Процесният
електронен фиш съдържа изискуемите се реквизити, въведени с разпоредбата на
чл.189,ал.4 от ЗДВП - данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване
на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволно
плащане.
При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.Съгласно легалната дефиниция на § 6, т.65 на ДР на ЗДвП, "автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона
за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
С
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата,
обнародвана в ДВ бр.36 от 19.05.2015 г. /Наредбата/, се уреждат условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. В чл. 9 от Наредбата, са установени
условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на
обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа,
който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС. Тези условия, съответстват на изискванията,
залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ВАС и са приети, след неговото постановяване.В случая са спазени и
изискванията на чл. 7 от Наредбата. Приложеният снимков материал установява
мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС,
поставен ли е или не знак Е-24 и др. обстоятелства, необходими да бъде
извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.
Същевременно от представения протокол за проверка от 28.06.2018 г. се
установява, че процесното техническото средство е одобрен тип средство за
измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било
технически изправно, поради което не са налице твърдените процесуални
нарушения.
Неоснователно
е оплакването за изтекла относителна погасителна давност за образуване на
административно-наказателно производство от три години. Констатациите в
съдебното решение сочат, че електронният фиш е издаден на 16.09.2016 г., т.е.
три седмици след извършването на нарушението – 23.08.2016 г.Следователно не е
изтекла тригодишната давност по чл.80,ал.1,т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.В
тази връзка следва да се отбележи, че моментът на връчване на подлежащия на
оспорване акт не е елемент от фактическия състав на давността.Той има значение
за възникване на правото на оспорване като процесуално право и не квалифицира
законосъобразност или не на връчения акт.
Неоснователно
е и възражението за изтекла давност в изпълнителното производство, както
обосновано е анализирал и районният съд. Тази давност е с начален момент –
влизане в сила на изпълнителното основание, а последното е предмет на
настоящото производство.Т.е. изпълнителното основание не е влязло в сила (чл.82,ал.1,т.5 от НК във вр. с чл.11
от НК).
В
обобщение, съдът приема, че не са налице сочените касационни основани по
348,ал.1 от НПК във вр.чл.218,ал.1 от АПК във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН, поради
което оспореното решение следва да се остави в сила.
С
оглед изложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от горното, Административен съд Силистра
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 424 от 25.11.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 699 по описа
за 2019 г. на Районен съд Силистра.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.