ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60
гр. Търговище , 02.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в закрито заседание на втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500103 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 и сл. във вр.с чл. 220 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на министъра на регионалното развитие
и благоустройството на РБ, действащ чрез областния управител на област
Търговище, срещу определение № 456 от 01.04.2021 г. по гр.д. № 17/2021 г. на
РС-Търговище, в частта му, в която е оставено без уважение искането му за
привличане на ТД на НАП-Варна като трето лице помагач на ищеца, на
осн.чл. 219 от ГПК.
Считайки определението за незаконосъобразно, жалбоподателят моли
неговата отмяна и конституирането на НАП като трето лице помагач. Излага
следните съображения: Производството по делото е образувано по иск по чл.
108 ЗС, предявен от министъра на регионалното развитие и
благоустройството на РБългария за имот, отнет/конфискуван в полза на
държавата, но в момента се владее от трето лице, което отказва да го предаде.
Позовава се на това, че основният мотив за образуване на гражданското
производство бил изпратена от ЦУ на НАП преписка с искане да се
предприемат мерки относно конфискувани и отнети в полза на държавата
недвижими имоти, продадени от ЧСИ. При уважаване на иска Националната
агенция за приходите е органът, който, съгласно ЗНАП, следва да приеме,
съхранява, управлява и продава този имот. С оглед възможността за по-пълна
и адекватна защита на държавния интерес НАП следва да участва и да
подпомага процеса. В тази насока излага и аргументи, че участието на НАП
1
ще улесни и процеса по събирането на доказателствата, релевантни за спора,
тъй като голяма част от тях се намират в преписката по конфискация, водена
от НАП.
По реда и в срока по чл. 276 от ГПК ответникът „КТМ ЕКС“ ЕООД,
гр. В., чрез процесуалния си представител адв. З., е депозирал отговор със
становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение правилно
и законосъобразно по изложени съображения. Моли да му се присъдят
направените по делото разноски.
След извършената проверка по чл. 278 от ГПК съдът констатира
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от надлежна
страна, при наличието на правен интерес и е редовна от външна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество – е неоснователна.
Обжалваното определение е валидно и допустимо, по същество- е
правилно. На осн.чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
РС-Търговище.
В допълнение следва да отбележи следното:
С привличането на трето лице-помагач, привличащата го страна цели да
улесни защитата си срещу насрещната страна и при неблагоприятен за нея
изход на делото, да обвърже третото лице с обвързващата сила на мотивите
по чл. 223 ал. 2 от ГПК и по този начин да обезпечи своето правно положение
в един следващ процес, воден между нея и привлеченото лице. Привличането
на трето лице е обусловено и от наличието на правна възможност, чрез
участието си в процеса по делото това трето лице да съдейства за
постановяване в полза на привличащата го страна благоприятно съдебно
решение, което да въздейства и върху неговото правно положение, като
предотврати евентуалната му регресна отговорност.
Производството по делото е образувано по осъдителен иск по чл. 108
от ЗС предявен от държавата, която в случая се представлява от министъра на
регионалното развитие и благоустройството (чл. 31 ал. 2 от ГПК).
Националната агенция за приходите е друг държавен орган, натоварен с
правомощията да управлява отнетите/конфискуваните имоти, в качеството си
2
на орган, осъществяващ фискалната политика на държавата. И двата органа
представляват държавата, но решението се постановява спрямо нея и само
спрямо нея възникват материално-правните последици на решението. Между
двата държавни органа не възникват каквито и да било други отношения,
които да се отразяват в правната сфера на НАП по начин, който да предполага
неблагоприятни последици. Ако с решението по делото искът бъде
отхвърлен, то за НАП няма да има каквито и да било последици. Ако
решението е в полза на държавата, то по силата на ЗНАП, за НАП ще
възникнат права и задължения да управлява имота. Интересът на главната
страна, която привлича помагач, произтича от необходимостта да постигне
удовлетворяващо тезата й решение, а при негативен резултат – да обвърже
третото лице с мотивите му така, че да улесни последващото производство,
което подпомаганата страна ще води в защита на своя интерес спрямо
подпомагащата. Независимо от изхода на спора по настоящото дело, между
тези два държавни органа няма да възникнат взаимоотношения на права и
задължения, по които те да отговарят финансово или имуществено един
спрямо друг.
Ето защо и позоваването в жалбата на разпоредбата на чл. 3 ал. 4 и ал.
5 от ЗНАП е неотносимо към случая и не може да обоснове интерес у ищеца
за привличане на НАП като трето лице помагач. Неоснователно е и
съображението, че голяма част от доказателствата, касаещи релевантни за
делото обстоятелства, се намирали в НАП – начина на събиране на
доказателства не обуславя правния интерес за конституиране на трето лице
помагач.
Предвид изложеното определението на първоинстанционният съд се
явява правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде
оставена без уважение.
На ответната страна следва да бъдат присъдени сторените в това
производство разноски, за което са представени доказателства.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на министъра на регионалното
развитие и благоустройството на Република България, действащ чрез
3
областния управител на област Търговище, срещу определение № 456 от
01.04.2021 г. по гр.д. № 17/2021 г. на РС-Търговище, в частта му, в която е
оставено без уважение искането му за конституиране на НАП като трето лице
помагач на страната на ищеца.
ОСЪЖДА Министерството на РРБ, представлявано от областния
управител на област Търговище, да заплати на „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. В., сумата от 1000лв.- направени по настоящото дело разноски
за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4