№ 759
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Д.а
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100105536 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Е. К., с
ЕГН:**********, с адрес:гр.София, ж.к „*******, срещу ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, с
която е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, с който се иска осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 30 000лв., като частичен от 120 000,00лева(сто и двадесет
хиляди), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на В. Л.Н. при
ПТП на 14.05.2019г., причинено виновно от водача на автобус марка „Сетра”, модел
„С328ДТ" с рег.№ ******* Т. К. Т., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите,
ведно със законната лихва, считано от 14.05.2024г. до окончателното заплащане на
обезщетението.
Ищецът твърди, че при ПТП, настъпило на 14.05.2019г., реализирано от застрахован
при ответника водач по полица „ГО , е причинена смъртта на В. Л.Н., ЕГН**********,
вследствие на което ищцата М. Е. К., ЕГН**********, като дете, отглеждано от починалия,
търпи неимуществени вреди.
Смъртта на В. Н. се отразила изключително тежко в жИ.та на ищеца, която В.
отглеждал като свое дете по време на съвместното съжителство между него и нейната майка
Е. Г.а К. в продължение на 17-18 години. Целият свят на М. се преобърнал със смъртта на В..
Смъртта му й се отразила изключително тежко В. и майка й живеели дълги години в едно
домакинство. В. бил приел М. за свое дете - помагал в отглеждането й; полагал
непрекъснати грижи за нея - за храна, облекло, за създаване на добри битови и социални
условия за жИ.т; стараел се да я възпитат и да израсне като достоен млад човек. Независимо
1
липсата на законно призната връзка между тях не попречила по никакъв начин на личните
отношения между двамата - М. възприемала В. като свой баща, и той нея като свое детенце.
Всичко това довело ищцата до депресия, затворила се в себе си, не искала да се вижда
с никого и не излизала навън. Всяка снимка, всеки спомен й носят болка по загубения й
близък и отново и отново проклинат този най-страшен ден отнел й светлината и радостта в
жИ.та - нейният баща. Тя е станала нервна, раздразнителна, лесно ранима и чувствителна,
изпаднала е в шок, прераснал в тежка депресия, остра стресова реакция и душевно
разстройство. ЖИ.тът й вече никога няма да бъде същият.
В законоустановения срок ответникът ЗД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД е подал отговор
на исковата молба, с който е направил възражение, че производството по делото е
недопустимо. При условията на евентуалност ответникът оспорва изцяло исковете по
основание и размер, като иска отхвърлянето им като неоснователни.
Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на пътнотранспортното
произшествие. Твърди, че отговорен за настъпване на процесното ПТП е единствено
велосипедиста - В. Л.Н., който е управлявал пътно превозно средство след драстично
нарушение на императивна разпоредба на закона - след употреба на алкохол (при това
значителна употреба), в разрез с изискването на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. След настъпването
на ПТП, в организма на пострадалия е открит 2,32 промила алкохол. При това повлияно от
алкохол управление на ППС, велосипедистът не е спазил пътен знак Б-2, отнел е
предимството на правомерно движещия се автобус марка „Сетра", модел „С328ДТ” с рег. №
******, не се е съобразил с интензивността на движението, с останалите участници в
движението, като без да се убеди в безопасността на извършваната маневра е изскочил в
опасната зона (зоната за спиране) на автобуса. Твърди, че велосипедистът сам се е поставил в
невъзможност да прецени всички факти и обстоятелства, необходими за правилно движение
по пътищата, доколкото степента на алкохолно опиянение е в такива стойности, че е било
абсолютно невъзможно велосипедистът да се ориентира в пътната обстановка.
Оспорва наличието и на другите елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Ответникът е направил евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна
на починалия в размер на 99% от сумата на евентуалното обезщетение, като горепосочените
нарушения на пострадалия са посочени като основания за съпричиняване на вредите.
Твърди, че между ищцата и починалия на е съществувала изключително трайна и
дълбока емоционална връзка. Твърди, че в резултат на смъртта на В. Л.Н. ищцата не търпи
продължителни болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени, какъвто е посоченият
критерий в ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. ОСНГТК на
ВКС.
Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно завишено по размер,
несъответстващо на съдебната практика и принципа за справедлИ.ст.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
2
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380,
ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 13.02.2024г. /лист 17 от делото/, се установява, че
ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В законоустановения тримесечен срок
е постановен отказ на застрахователя от 28.02.2024г. Поради това и съдът намира, че е
спазена рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Не се спори между страните, а и видно от приетите доказателства, че за процесния
автобус марка „Сетра”, модел „С328ДТ" с рег.№ ******* е налице валиден договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на
процесното ПТП.
Видно от заключението по САТЕ, неоспорено от страните, процесното ПТП е
настъпило в зоната на кръстовище, образувано от пресичането на ул. „В. Левски“, ул. „Осми
март“ и ул. „Оборище“ в с. Брестница. Автобусът „Сетра” непосредствено преди така
настъпилото произшествие с него се е движел в направление „към София” по улица „В.
Левски“ равномерно със скорост от порядъка на 65 км/час. Велосипедът с велосипедиста се
движел по улица „Осми март“ със скорост от порядъка на 10 км/час. Велосипедът
навлизайки в кръстовището и завивайки в посока „надясно” се удря в предна дясна част на
автобуса. Автобусът при своето движение реализира контакт чрез предната си дясна част (
десни фар и мигач) с велосипеда и велосипедиста от лявата му страна, и идващ от дясно
спрямо посоката на движението на автобуса, като към момента на удара водачът му не е бил
предприел действия за промяна на посоката на движение на управлявания от него автобус и
за намаляване скоростта чрез екстрено задействане на спирачната система и отклонение в
странично направление. Велосипедът при своето движение за извършване на десен завой е
ударен в лява странична част. След зоната и времето на контакта между двата обекта,
автобусът отминава мястото на удара без прегазване на велосипеда и велосипедиста, докато
велосипедът е изтласкан напред и в дясно от мястото на контакта, а тялото на велосипедиста
е осъществило контакт с външните части на автобуса и в последствие повалено върху
пътното платно.
Причината за настъпилото произшествие е изцяло от субективен характер и е основана
на поведението на субекта-водач на велосипеда и навлизането му в коридора за движение на
автобуса, движещ се по „път с предимство”
В конкретните условия произшествието е било непредотвратимо от страна на водача на
3
автобуса - за да може да предотврати произшествието максималната скорост на движение на
автобуса би следвало да бъде не по-висока от 30 км/ч, с която е могъл да спре преди мястото
на удара. Водачът на велосипеда е имал обективна възможност да спре за време и път,
значително по-малки от тези, необходими за предварително спиране на автобуса, тъй като
спирачният му път, след като автобусът е бил звуково, зрително и фактически възприемаем,
е по-малък от пътя, изминат от него до мястото на удара. Вещото лице е уточнило още в
съдебно заседание при изслушване на експертизата, че велосипедистът е изскочил внезапно
на пътя и водачът на автобуса не е могъл да започне спиране преди удара;
„Опасна зона“ за спиране на автобуса при скорост на движение от 65 км/час е 69,00
метра. В конкретните условия произшествието е било непредотвратимо от страна на
водача на автобуса. За да може да предотврати произшествието максималната скорост на
движение на автобуса би следвало да бъде не по-висока от 30 км/ч.
Вследствие на процесното ПТП е причинена смъртта на велосипедиста В. Л.Н.. Видно
от заключението по СМЕ смъртта на пострадалия е следствие от съчетана травма с водещи
закритата гръдна и гръбначно мозъчна травма довели до остра вътрешна кръвозагуба.
Видно от Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол в кръв и урина № 61-Т/17.05.2019г. на специализираната химическа лаборатория
към ЦСМП-Плевен, след изследването на кръвната проба от трупа на В. Л.Н., ЕГН
**********, е установена концентрация на алкохол в кръв - 1.71 на хиляда и 2.32 на хиляда
в урина. В протокола не е отбелязан мирис на пробите и няма забележка относно други
обстоятелства по пробата и изследването.
Видно от заключението по съдебно- токсикологичната експертиза установената
концентрация на алкохол в кръвта на лицето, към момента на настъпване на смъртта,
отговаря на средна фаза на алкохолно опиване по класификацията на Р.. При така
установената концентрация на алкохол в кръв, водеща до проява на посочените признаци на
алкохолно опиване, категорично е била повлияна способността на починалия да възприема и
анализира своевременно и критично заобикалящата го информация в посока на забавяне.
Налице е значително повишаване на реакционното време, както и способността за вземане
на решения и тяхното изпълнение, доколкото е изразено потискащото действие (наркотично)
на алкохола върху централната нервна система. При тази концентрация на алкохол в кръвта
повечето индивиди проявяват признаци на объркване при внезапни промени в
заобикалящата ги среда, поради неспособността за своевременно анализиране на
постъпващата информация, съответно забавяне във вземането на решения и тяхното
изпълнение.
Изследванията на риска при пътни инциденти (Lacey et al., 2016), свързани с
употребата на алкохол показват, че установена концентрация на алкохол в кръвта в
интервала над 1.2 g/L (на хиляда) води до нарастване на относителния риск от сериозен
травматизъм между 20 и 200 пъти, като този диапазон се определя като изключително висок
риск (екстремален).
4
Видно от удостоверението за раждане /л.119 от делото/ ищецът М. Е. К., с
ЕГН:**********, има установен произход от майка си Е. К., като няма установен произход
от баща си.
Видно от показанията на свидетелите А.М. К. /леля на ищеца по майчина линия/ и
Н.М..К. /вуйчо на ищеца/ пострадалият В. Н. не е биологичен баща на ищеца. Същият обаче
е съжителствал на съпружески начала с майка и Е. К. приблизително 20 години, като е
отгледал ищеца като свое дете. Пострадалият започнал да полага грижи за ищеца още от 2- 3
годишна възраст, като са живеели съвместно. Съвместното им живеене е довело и до
емоционална връзка, като детето е възприемало пострадалия като свой баща и го е наричало
„тате“. Връзката им се подсилвала от факта, че пострадалият нямал свои деца.Пострадалият
бил приел ищеца за свое дете и се обръщал към нея с „дъще“. Пострадалият помагал в
отглеждането на ищеца, като полагал грижи за нея.
Ищецът бил разстроен от смъртта на пострадалия, като посещавал редовно гроба му в
Брестница.
Видно от заключението по СПЕ в психологичен план в следствие на загубата на втория
си баща при ПТП на 14.05.2019г. ищцата е преживяла негативни емоционални съС.ия. Няма
данни да е било налице депресивно разстройство с изразен дистрес и дезадаптивност. Към
момента на стресогенното събитие са били налице интензивни емоции на скръб, чувство за
загуба, след това - реактивно депресивно съС.ие, характеризиращо се с преживелищни
(потиснатост, плачлИ.ст, лабилност на емоцията, песимистични интерпретации) симптоми и
постепенно преминаване през етапите на траурната реакция. При фокусираното изследване
декларира: неприемане, тъга и потиснатост. Имала изградена емоционална и доверителна
връзка с втория си баща; разчитала на него за финансова подкрепа, включително за
отглеждане на трите си деца. Съобщава, че и понастоящем има неприятни преживявания
при ситуации, напомнящи загубата му. При ищцата не е налице заболяване в тесния смисъл
на термина, което да се нуждае от „пълно оздравяване“. Каузалната връзка между
стресогенното събитие и предизвиканата депресивна реакция е подкрепена както по времеви
и съдържателен критерий.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, протИ.правно поведение на виновния
5
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
Съгласно ППВС №4/1961г. допълнено с ППВС №5/1969г. имат право на обезщетение-
на неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го,
ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане. Трябва отглеждането на
детето да е било трайно и да е създавало връзка и чувства между пострадалия и ищеца,
каквито са и отношенията между родител и дете. В тези случаи ищецът следва да докаже,
че: 1) детето да е било взето за отглеждане преди да навърши 18 годишна възраст, за да може
между него и отглеждащия го да се установя отношения като между родител и дете, а също
те самите и околните да са ги възприемали като родител и дете; 2) отглеждането да е било
трайно - т.е. отглеждащия да е полагал съответните грижи за детето до момента, в който това
би правил и ако би му бил негов истински баща; и 3) към датата на смъртта на отглеждащия
двамата все още да са поддържали близки отношения, сходни с тези между родител и
син/дъщеря.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че
процесното ПТП от 14.05.2019г., е причинено виновно от водача на автобус марка „Сетра”,
модел „С328ДТ" с рег.№ ******* Т. К. Т.. Водачът на автобуса безспорно се е движил с
превишена за населено място скорост (чл. 21, ал. 1 ЗДвП). Превишаването в случая на
скоростта над пределно допустимата не е релевантното изследвано със заключението на
САТЕ нарушение на правилата за движение, в причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй
като в конкретната пътна ситуация се налага извод, че и при управление с разрешената
скорост удар е щял да настъпи. Ноторно е обаче, че по -високата скорост обуславя и по -
голяма сила на кинетичната енергия, с която се причиняват жИ.тозастрашаващи увреждания
при ПТП, т.е. има по-голям травматизъм. Съобразно установеното по делото в случая
водачът на автобуса е бил длъжен предварително да съобрази скоростта си освен с движение
в населено място и с факта, че е управлявал ППС в тъмната част на денонощието и при
липса на улично осветление, при което видимостта му е ограничена до зоната на осветеност
от светлините на превозното средство. Ето защо, е следвало да сведе скоростта си до
величина, позволяваща му да елиминира негативното влияние на посочените фактори, т.е.
редуцирането й е следвало да бъде съобразено с пътните условия, предвид конкретната
пътна обстановка.
Установи се, че с избраната скорост водачът на автобуса не е могъл да спре в зоната
на осветеност на фаровете и преди мястото на удара, въпреки че е бил длъжен да управлява
със съобразена скорост, позволяваща му да спре в зоната на осветеност, осигурена от
светлините на автомобила. Дължината на опасната зона на автобуса от 79 м е била
обусловена именно от управлението с несъобразена скорост на движение. Тук следва да се
подчертае, че макар водачите на ППС при избора си на начин на движение да се ръководят
принципно от правомерно поведение на останалите участници в движението, в конкретната
резглеждана хипотеза появата на друг участник в движението не може да се възприеме като
непредвидимо препятствие на пътя. Сам водачът на автобуса, поради бързината, с която се е
движил, непозволяваща му да спре в осветената зона, е създал риск за движението и сам се е
поставил в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици.
За да може да спре своевременно автомобила, той трябва да разполага с обективна
възможност да наблюдава пътя на разС.ие, по- голямо от опасната зона на спиране, поради
което и деянието му не може да се третира като случайно по смисъла на чл. 15 НК, какъвто
извод жалбоподателят - ответник всъщност иска съдът да формира. При това положение
появата на велосипедистът в населеното място, въпреки че е било нощно време, макар и
внезапно излязъл от път без предимство и без да се съобрази с предимството на пътя, по
който се е движил автобусът, не може да се третира като непредвидима опасност.
Следователно, с оглед приетата за установена фактическа обстановка и гореизложените
6
правни изводи, по делото следва да се изходи от хипотеза на осъществено непозволено
увреждане с протИ.правен резултат смъртта на посоченото лице, причинено от страната на
застрахования при ответника водач, без в процеса да са налице данни за изключващи
отговорността (вината) на водача факти.
На следващо място, за да има право на обезщетение за неимуществени вреди, ищцта
следва да установи посредством главно и пълно доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК) и другите
твърдения, на които основава иска си (с които обосновава процесуалната, съответно
материалноправната си легитимация), - в случая, че е дете, отглеждано от починалия при
непозволено увреждане (ППВС № 4/1961г., допълнено с ППВС № 5/1969г., вж. и ТР № 1 от
21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС). В тази връзка ищцата следва да
установи действителното съдържание на конкретната релевирана връзка с лицето, за
смъртта на което претендира обезщетение за неимуществени вреди.
В процесния случай от разпитаните по делото свидетели А.М. К. /леля на ищеца по
майчина линия/ и Н.М..К. /вуйчо на ищеца/ безспорно се установява, че ищцата е отглеждана
от починалия от 2-3 годишна възраст до създаването на собствено семейство. Ищецът е
живеел съвместно с починалия за продължителен период до създаване на собствено
семейство. Съвместното им живеене е довело и до емоционална връзка, като детето е
възприемало пострадалия като свой баща и го е наричало „тате“. Връзката им се подсилвала
от факта, че пострадалият нямал свои деца.Пострадалият бил приел ищеца за свое дете и се
обръщал към нея с „дъще“. Пострадалият помагал в отглеждането на ищеца, като полагал
грижи за нея.
Видно от заключението по СПЕ в психологичен план вследствие на загубата на
втория си баща при ПТП на 14.05.2019г. ищцата е преживяла негативни емоционални
съС.ия. Няма данни да е било налице депресивно разстройство с изразен дистрес и
дезадаптивност. Към момента на стресогенното събитие са били налице интензивни емоции
на скръб, чувство за загуба, след това - реактивно депресивно съС.ие, характеризиращо се с
преживелищни (потиснатост, плачлИ.ст, лабилност на емоцията, песимистични
интерпретации) симптоми и постепенно преминаване през етапите на траурната реакция.
При фокусираното изследване декларира: неприемане, тъга и потиснатост. Имала изградена
емоционална и доверителна връзка с втория си баща; разчитала на него за финансова
подкрепа, включително за отглеждане на трите си деца. Съобщава, че и понастоящем има
неприятни преживявания при ситуации, напомнящи загубата му.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в процесния случай е безспорно
установено, че с процесното ПТП на ищеца са причинени неимуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедлИ.ст, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
При определяне на справедлИ. обезщетение за неимуществени вреди при причиняване
на смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, претендиращ обезщетението, както и обстоятелствата, при
които е настъпил вредоносният резултат. Съобразно приетото за установено по-горе, въз
основа на цялостна оценка на всички релевантни към размера на претендираното
обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за
размера на вредите, съдът намира, че в конкретния случай е налице основание за определяне
на обезщетение за претендираните вреди в размер на 30 000 лв.
По възражението на ответника за съпричиняване:
По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването
на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента е
7
формирана поС.на съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169 от
02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. №
1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, ТК, І
т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др., според
която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът
на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени
доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да
определи обективния му принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се
извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на
делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото
намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на
общата вреда.
В процесния случай е установено, че починалият велосипедист е управлявал
велосипеда си на 14.05.2019г. в тъмната част на денонощието в населено място, след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 1,7 промила (чл. 5, ал. 3, т. 1
ЗДвП), като е излязъл и внезапно на пътя с предимство, по който се е движил другият
участник в ПТП и по този начин пострадалият е нарушил и нормата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
Въпросът за конкретния каузален принос винаги е фактически. При преценката на този
конкретен принос и съдът приема, въз основа на установената фактическа обстановка, при
която е настъпило ПТП, че пострадалият има значителен принос за настъпването на ПТП,
което е настъпило поради описаното по-горе движение по пътното платно преди ПТП, в
частност главно поради внезапната му поява на пътя с предимство пред автобуса. При
оценка на приноса към вредоносния резултат от самия пострадал, съдът приема, че
делинквентът и пострадалият имат равен фактически принос за настъпване на телесните му
увреждания, довели до летален изход. Установените в настоящото производство факти по
какъв начин пострадалият велосипедист се е движил преди настъпването на ПТП и след
употреба на алкохол, съдът намира, че стоят в значителна степен в причинно-следствена
връзка с настъпването на вредоносния резултат. Съдът не разглежда посочените нарушения
на пострадалия изолирано, а извършва съвкупна преценка на нарушенията на правилата за
движение от страна на велосипедиста. Поведението му преди настъпването на процесното
ПТП е изключително рисково, вкл. по отношение на собствения му жИ.т и здраве, с оглед
8
начина, по който е настъпило произшествието, като се отчете, че в тъмната част на
денонощието не се е съобразил с предимството на пътя на другото ППС и не на последно
място управлявал е велосипеда след употреба на алкохол (при средна степен на алкохолно
опиване), водеща поначало до лош избор на начина на управление с оглед нарушаване на
концентрацията, на вниманието, съобразителността, негативното влияние върху реакциите,
независимо от различната индивидуална поносимост към алкохола. Ето защо и поради
принципно завишените изисквания на закона към водачите на МПС, в конкретния случай
приносът на пострадалия, извършил няколко нарушения на правилата за движение и
управлявал велосипеда с изключителен риск за здравето си, съдът оценява на 50 % (1/2) за
настъпване на причинените му вреди и настъпилата от тях смърт. При това положение
определеното обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД следва да се намали с 50 % и съдът да
присъди 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
За разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от
30 000,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По лихвата:
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението, считано от изтичане на
тримесечен срок от претенцията му до застрахователя до окончателното плащане на сумата.
Ищецът е предявил писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380, ал. 1 от
КЗ до ответното дружество от 13.02.2024г. /лист 17 от делото/, т.е. тримесечният срок изтича
на 13.05.2024г.
Предвид гореизложеното и в съответствие с диспозитивното начало съдът следва да
присъди и законната лихва върху главницата, считано от 14.05.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски, за което
са представили списъци по чл.80 от ГПК.
Ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски за производството. Същият
е бил представляван безплатно от адвокат М. Д. на основание чл.38, ал.1 от ЗА. въз основа
на договор за правна помощ от 04.11.2024 г. (л. 141). С оглед изхода на делото и на
основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
9
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК - този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
С оглед на материалния интерес по делото минималното адвокатско възнаграждение
по НМРАВ е в размер на 3050лв., от които в съответствие с уважената част от иска следва да
бъде присъдена сумата от 1525,00 лв.
Междувременно е постановено решение С-438/22г. на СЕС, съгласно което НМРАВ е
нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС - В
тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази наредба за
минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В мотивите
си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или решение,
прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че следва да осъди ответника да заплати на адв. Д. сумата от 1500 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата. Не е налице фактическа и правна сложност, като делото е приключило в две
съдебни заседания.
Ответникът е доказал разноски в размер на 12340лв., от които сумата от 11340лв. с
ДДС за адвокатско възнаграждение.
Ищецът обаче своевременно е направил възражение за прекомерност на заплатеното
10
от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК,
По изложени по- горе съображения съдът намира, че доколкото е приел, че
справедлИ.то адвокатско възнаграждение в процесния случай е 3000лв. без ДДС или 3600лв.
с ДДС, то и последната сума следва да бъде използвана при изчисляване на направените по
делото разноски и за ответната страна.
На ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв.,
с включен в тях ДДС.
Съдът намира, че при направени разноски в размер на 1000лв. за експертизи на
ответника се дължи сумата от 500лв. от същите в съответствие с отхвърлената част от иска.
Или на ответника следва да бъде присъдена сумата от 2300лв. за направени по делото
разноски в съответствие с отхвърлената част от исковете, от които сумата от 1800лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС и сумата от 500лв.
за експертизи.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса от 600,00 лева, съразмерно с уважената
част от иска, както и сумата от 600лв., представляваща разноски за експертизи.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, с ЕИК: ********* и адрес: гр. София 1301,
район “Възраждане”, ул. “Света София” № 7, ет. 5, да заплати на М. Е. К., с
ЕГН:**********, с адрес:гр.София, ж.к „*******, на основание чл.432 КЗ, сумата от 15
000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на В. Л.Н. при
ПТП на 14.05.2019г., причинено виновно от водача на автобус марка „Сетра”, модел
„С328ДТ" с рег.№ ******* Т. К. Т., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите,
ведно със законната лихва, считано от 14.05.2024г. до окончателното заплащане на
обезщетението, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата му до
предявения размер от 30 000лв., предстявляваща част от пълния размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 120 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, с ЕИК: ********* и адрес: гр. София 1301,
район “Възраждане”, ул. “Света София” № 7, ет. 5, да заплати на М. Д., САК, сумата от
1500лв., представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. Е. К., с ЕГН:**********, с адрес:гр.София, ж.к „*******, да заплати на
ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, с ЕИК: ********* и адрес: гр. София 1301, район
11
“Възраждане”, ул. “Света София” № 7, ет. 5, сумата от 2300лв., представляваща направени
по делото разноски в съответствие с отхвърлената част от исковете, от които сумата от
1800лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС, и сумата
от 500лв. за експертизи.
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД, с ЕИК: ********* и адрес: гр. София 1301,
район “Възраждане”, ул. “Света София” № 7, ет. 5, да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 600,00 лева, представляваща държавна такса за настоящето
производство, както и сумата от 600лв., представляваща разноски за експертизи в
съответствие с отхвърлената част от иска.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца да бъдат изплатени по следната
банкова сметка:
IBAN: BG *******
Банка: ОББ АД
Титуляр: М. Е. К.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12