О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Районен съд Г.Т., 26. 01. 2016г., в закрито
съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря :
и в присъствието на прокурора :
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 00346/
И за да се произнесе взе предвид следното :
Предявена
е искова молба от Р.Д.К., К.П.Г. и Г.П.Г. срещу наследниците на К.Г.К., а
именно : Р.К.Г., М.Г.К., К.Г.К., Т.Г.К., С.А.Г., К.К.К., С.К.К., Я.К.М. и П.К.Г.,
с която се твърди следното :
През 1930 година бабата на ищците- Р.Д.Й.
е купила от своя баща- Д.Д. 40 декара земеделска земя съгласно приложен Договор
за продажба от 20. 05. 1930 година. От първия си брак тя имала трима сина:
- К.Г.К., чиито наследници са ответниците
- Д.Г.К.- чийто наследник е ищцата Р.Д.К.
- П.Г. К.- чиито наследници са ищците К.П.Г.
и Г.П.Г..
Р.Й. останала вдовица и се омъжила
повторно за Й.О., който също бил вдовец и имал заварени деца. През 2020 година
било заведено гр. д. № 87/
Предвид горното на основание чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ се иска съдът да признае за установено спрямо ответниците, че имот №
017029 по КВС на с. С., община Г.Т., възстановен по силата на съдебно решение №
107/ 10. 01. 2003 год. на ГТРС с Решение № 25/ 3 от 20. 03. 2003 год. на
Поземлена комисия Г.Т. с площ от 20 дка на К.Г.К. ЕГН **********, е собственост
на всички наследници на Р.Д.Й., а именно: всички страни по делото.
Така предявен искът е по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
С отговора си на исковата молба ответниците
са възразили срещу процесуалната допустимост на иска като са се позовали на т.
3 от ТР № 4 от 14. 03. 2016 година по т. д. № 4/
Съдът, като взе предвид представените към
исковата молба писмени доказателства и обстоятелствената част на исковата
молба, приема, че се касае до иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с който се иска да
бъде признато за установено, че към момента на образуването на ТКЗС и сродните
му организации, Рада Д. Обретенова- общ наследодател
на страните,е била собственик преди образуването на ТКЗС на земеделска земя с площ
от 20 дка земя в землището на с. С., община Г.Т., която земя е била
възстановена на сина й К.Г.К. с Решение № 25/ 3 от 20. 03. 2003 год. по
преписка № 12362 на ПК Г.Т., като бъде признато, че на всички наследници на Р.Д.Й. принадлежи правото да възстановят собствеността
си върху същия имот.
Съдът на основание чл. 130 ГПК обсъди
процесуалната допустимост на предявения иск и установи следното:
С Решение № 107/ 10. 01. 2003 година по гр.
д. № 72/ 2002 год. РС Г.Т. по предявен иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ от К.Г.К. ЕГН **********
*** Тошево, признал за установено спрямо ответника ПК Г.Т. правото на К.Г.К. да
възстанови собствеността си върху земеделска земя с площ от 20. 000 дка в
землището на с. С., община Г.Т..
С Решение № 25/ 3 от 20. 02. 2003 год. по
заявление № 12362 ПК Г.Т. въз основа на цитираното съдебно решение предоставила
на К.Г.К. собствеността върху 20. 000 дка, имот № 017029 в землището на с. С.,
община Г.Т..
Видно от представените към исковата молба
удостоверения за наследници ищцата Р.Д.К. е единствен законен наследник на Д.Г.К.-
син на общата наследодателка Р.Д.Й., ищците К.П.Г. и Г.П.Г.
– синове на П.Г. К.- син на общата наследодателка Р.Д.Й.,
а ответниците са наследници на сина на Р.Д.Й.- К.Г.К..
Съгласно т.3 от ТР № 4 /14. 04. 2016 год. по
т. д. № 4/ 2014 год. на ОСГК на ВКС установителен иск с правно основание чл.
14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление
в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ
до 12. 05. 2007 год.
Към исковата молба в случая липсват
представени от ищците писмени доказателства да са изпълнени двете условия за допустимост
на предявения иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ съгласно цитираното ТР № 4/ 2016 год.,
поради което съгласно т. 3 от същото настоящият иск се явява недопустим и
следва да бъде оставен без разглеждане.
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78, ал. 4 ГПК ищците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на
ответниците сторени от последните съдебни разноски в размер на общо 1200 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 130 ГПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ
без разглеждане като процесуално недопустими предявените от Р.Д.К. ЕГН ********** ***, К.П.Г. ЕГН **********
***, и Г.П.Г., ЕГН ********** срещу К.Г.К., ЕГН ********** *** Тошево, Р.К.Г.
ЕГН ********** *** Тошево, М.Г.К. ЕГН ********** ***, К.Г.К. ЕГН ********** ***,
Т.Г.К. ЕГН ********** ***, С.А.Г. ЕГН ********** ***, К.К.К. ЕГН ********** ***,
С.К.К. ЕГН ********** ***, Я.К.М. ЕГН ********** *** и П.К.Г. ЕГН ********** ***,
искове, с които на основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ се иска да бъде признато за
установено спрямо ответниците, че имот № 017029 по КВС на с. С., община Г.Т., с
площ от 20. 000 дка, възстановен на К.Г.К. с решение № 25/ 3 от 20. 02. 2003
год. на ПК Г.Т., е принадлежал към момента на образуване на ТКЗС на Р.Д.Й., общ
наследодател на страните и че на всички нейни наследници принадлежи правото да
възстановят собствеността си върху този имот.
ОСЪЖДА
Р.Д.К., К.П.Г. и Г.П.Г. с гореснета самоличност солидарно да заплатят на
ответниците К.Г.К., Р.К.Г., М.Г.К., К.Г.К., Т.Г.К., С.А.Г., К.К.К., С.К.К., Я.К.М.
и П.К.Г., сумата от 1200 лева представляваща сторени по делото разноски от
ответниците.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
РАЗПОРЕЖДА исковата молба с приложенията да
се върне на ищците.
Настоящото определение подлежи на частна
жалба от страните в едноседмичен срок от съобщението до страните пред Окръжен
съд Д..
Преписи от определението да се изпратят на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: