МОТИВИ НДОХ№ 222/12г:
Обвинението
е против подсъдимата Й.С.А.-*** за това, че
А/ В периода м.
януари 2010 г.
до м. септември 2011 г.
включително, в с.М.К., обл. Пазарджик и в гр.
Пазарджик, без съответно разрешение /лиценз, издаден от БНБ по чл.13 от ЗКИ и
чл.6 от Закона за платежните услуги и платежните системи/, сама е извършвала по
занятие банкови сделки- отпускане на заеми срещу лихви, регламентирани в чл.2
ал.1 от ЗКИ, на 34 лица, а именно:
1.
На А.Я.М. от с.М.К., обл.Пазарджик, през периода
от месец януари 2010 г.
до месец септември 2011 г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 150 лв.срещу
лихва от 60 лв., върнати 170 лева, от които 120 лева главница и лихва
от 50 лв.;
2.
На З.А.К. от с.Д., обл.Пазарджик, през периода от
месец октомври 2010г. до месец септември 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик,
е предоставила заем в размер на 1 760 лева срещу лихва от 1 000 лева, върнати 2
020 лева, от които 1 300 лева главница и
лихва от 720 лева;
3.
На И.С.И. от с.М.К., обл.Пазарджик, през периода
юни-ноември 2010г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е
предоставила заем в размер на 650 лева срещу лихва от 260 лева, върнати 800 лева,
от които 540 лева са главница и 260 лева са лихва;
4.
На С. П.М. от с.М.К., обл.Пазарджик, през месец
септември 2010г. в с.М.К., обл.Пазарджик, е
предоставила заем в размер на 30 лева срещу лихва от 10 лева, които не са били
върнати;
5.
На М.М.Г. от с.Огняново, обл.Пазарджик, през септември 2010г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 200 лева
срещу лихва от 100 лева, които суми не са върнати;
6.
На Д.Е.М. от с.М.К., обл.Пазарджик, през
септември 2010г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е
предоставила заем в размер на 60 лева
срещу лихва от 40 лева, които не са били върнати;
7.
На В.В.М. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през периода лятото на 2010 г.-юли
2011 г.,
в с. М.К., обл. Пазарджик, е предоставила заем в
размер на 300 лева срещу 200 лева лихва, върнати 500 лева, от които главница
300 лв. и лихва 200 лв;
8.
На С.М.К. от с.М.К., обл.Пазарджик, през периода
декември 2010г. до юни 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик,
е предоставила заем в размер на 80 лева
срещу лихва 40 лева, върнати 120 лева;
9.
На Д.Г.Р. от с.М.К., обл.Пазарджик, през периода 2010 г. до месец септември
2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е предоставила заем
в размер на 170 лева срещу лихва от 50 лева, като е била върната сумата от 120
лева, от които 100 лева главница и 20 лева лихва;
10. На Г.Т.С. от с.М.К., обл.Пазарджик, през периода януари-септември 2011г., в
с.М.Конаре, обл.Пазарджик, е предоставила заем в
размер на 200 лева срещу лихва от 60 лева, върнати 140 лева, от които 100 лева
главница и 40 лева лихва;
11. На М.С.Б. от с.М.К., обл.Пазарджик, през периода януари-септември 2011г., в с.М.К.,
обл.Пазарджик, е предоставила в заем в размер на 100
лева срещу лихва 40 лева, като от тях е била върната сумата от 140 лева, от които 100 лева главница и 40
лева лихва;
12. На М.А.И. от с.М.К., обл.Пазарджик, през периода февруари-22.03.2011г., в
с.М.Конаре, обл.Пазарджик, е предоставила заем в
размер на 840 лева срещу 470 лева лихва, върнати 630 лева, от които 420
лева главница и 210 лева лихва;
13. На Г.М.З. от с.Д., обл.Пазарджик, през зимата на 2011г., в.с.М.Конаре, обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 120 лева срещу лихва от 40 лева, като е била върната сумата от 160 лева;
14. На З.Т. Д. ***, през периода
зимата на 2011г.-септември 2011г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
е предоставила заем в размер на 600 лева
срещу лихва от 240 лева, като е била върната сумата от 840 лева;
15. На М.М.И.
от с.М.К., обл.Пазарджик, през периода
април-септември 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е
предоставила заем в размер на 720 лева срещу лихва от 300 лева, като е била
върната сумата от 1020 лева, от които 720 лева са главница и 300 лева лихва;
16. На Т.Д.З. от с.М.К., обл.Пазарджик през май 2011г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 130 лева срещу лихва от 40 лева, като е била върната сумата от 160
лева, от които 120 лева главница и лихва 40 лева;
17. На Т.В.М. от с..М.Конаре, обл.Пазарджик, през периода май-септември 2011г., в
с.М.Конаре, обл.Пазарджик, е предоставила заем в
размер на 250 лева срещу лихва от 100
лева, като е върната сумата от 200 лева, от които 140 лева главница и лихва 60
лева;
18. На Р.М.М.
от с.М.К., обл.Пазарджик, през
юни 2011г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 70 лева срещу лихва от 20 лева, върнати 90
лева, от които 20 лева са лихва;
19. На З.С. К. ***, през периода
юни-август 2011г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 100 лева срещу лихва от 40 лева, върната
сумата от 70 лева, от които 50 лева главница и 20 лева лихва;
20. На Г.Б.Г. от с.М.К., обл.Пазарджик, през периода
юни-август 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е
предоставила заем в размер на 60 лева срещу лихва от 20 лева, върната сумата от
80 лева;
21. На З.С.Б. от с.М.К., обл.Пазарджик
и И.С.Б. от гр.Костенец, през лятото на 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик,
е предоставила заем в размер на 100 лева срещу 30 лева лихва, които не са били
върнати;
22. На П.С.Б. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик, през периода юли-август 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 100 лева срещу лихва от 40 лева, като е върната сумата от 70 лева, от които 50 лв.
главница и 20 лв. лихва;
23. На В.С.Г. от с.М.К., обл.Пазарджик, през периода юли-септември 2011г., в
с.М.Конаре, обл.Пазарджик, е предоставила заем в
размер на 300 лв. срещу лихва от 120
лв., като е била върната сумата от 70 лв., от които 50 лева главница и 20 лева
лихва;
24. На С. П.А. от с.М.К., обл.Пазарджик, през юли 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 100 лева, срещу лихва от 30 лева, върнати са
70 лева, от които 40 лева главница и 30 лева лихва;
25. На Д. А. ***, през август 2011г.,
в с.М.К., обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер
на 100 лева срещу 40 лева лихва, които не са върнати;
26. На П.З.Ш. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик през август 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 400 лева срещу лихва от 360 лева, върнати 178
лева, които са лихва;
27. На Е. С.К. от с.Д., обл.Пазарджик,
през август 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е
предоставила заем в размер на 140 лева
срещу лихва от 60 лева, върната сумата от
200 лева;
28. На А.Г.Р. от с.М.К., обл.Пазарджик, през август 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 100 лева
срещу 40 лева лихва, които не са били върнати;
29. На С.Д.Г. от с.М.К., обл.Пазарджик, през периода август-септември 2011г., в
с.М.Конаре, обл.Пазарджик, е предоставила заем в
размер на 300 лева срещу лихва от 120 лева, като е върната сумата от 420 лева;
30. На Й. С. А. ***, през август
2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е предоставила заем
в размер на 50 лева срещу лихва от 20
лева, които не са били върнати;
31. На С.З.М. от с.М.К., обл.Пазарджик, през септември 2011г., в.с.М.Конаре, обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 30 лева срещу лихва от 10 лева, които суми не
са били върнати;
32. На М.Й.П. от с.М.К., обл.Пазарджик, през септември 2011 г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 250 лв.
срещу лихва от 50 лв., които не са били върнати;
33. На Т.Д.Ш. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик, през септември 2011г., в.с.М.К., обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 100 лева
срещу 30 лева лихва, които не са били върнати;
34. На А.Д.Г. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик, на 22.07.2011г., в гр.Пазарджик, е
предоставила заем в размер на 500 лева срещу 200 лева лихва, от които е върната
сумата от 110 лева, представляващи лихва
като общият размер на
предоставените суми в заем е в размер на 9 160 лв., сумата на уговорените лихви е в
размер на 4 280 лв., сумата на реално получените главници и лихви от Й.А.
е общо в размер на 8 378 лв., от които
получени лихви в размер на 2 858 лв.- ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 252, ал. 1 от НК;
Б/ В периода
декември 2010 г.-август
2011 г.
включително, в с. М.К., обл. Пазарджик, в съучастие с
Г.Н.Й. *** съизвършител, без съответно разрешение /лиценз, издаден от
БНБ по чл.13 от ЗКИ и чл.6 от Закона за платежните услуги и платежните
системи/, е извършвала по занятие банкови сделки, регламентирани в чл. 2, ал.1
от ЗКИ- отпускане на заеми, срещу лихви на 7 лица, а именно:
1.
На И.С.И. от с.М.К., обл. Пазарджик, през периода
декември 2010 г.-юни
2011 г.,
в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, в съучастие с Г.Н.Й. ***
съизвършител, е предоставила заем в размер на 700 лв.
срещу лихва от 280 лв., върната сумата
от 660 лв., от които главница 380 лв. и лихва 280 лв.;
2.
На А.Т.С. от с.М.К., обл.Пазарджик, през периода
февруари-август 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, в
съучастие с Г.Н.Й. *** съизвършител, е предоставила
заем в размер на 620 лева срещу лихва от 480 лв., върнати 1040 лева, от които
560 лв. главница и 480 лв. лихва;
3.
На З.А.К. от с.Д., обл. Пазарджик, през март 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик
в съучастие с Г.Н.Й. *** съизвършител, е предоставила
заем в размер на 240 лв. срещу лихва
от 140 лв., върната сумата от 380 лева;
4.
На С.М.К. от с.М.К., обл.Пазарджик, на 30.05.
2011г., в гр.Пазарджик, в съучастие с Г.Н.Й. *** съизвършител,
е предоставила заем в размер на 1 300 лв. срещу лихва от 50 лв., които
не са върнати;
5.
На С.С.И. от гр.Пловдив, през август 2011 г., в с.М.К., обл.Пазарджик, в съучастие с Г.Н.Й. *** съизвършител,
е предоставила заем в размер на 150 лв.
срещу лихва от 60 лв., които не са
върнати;
6.
На М.Я.А. от с.М.К., обл.Пазарджик, през август 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, в съучастие с Г.Н.Й. *** съизвършител,
е предоставила заем в размер на 50 лв.
срещу лихва от 20 лв., които не са върнати;
7.
На И.Г.К. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик, през
лятото на 2011г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, в
съучастие с Г.Н.Й. *** съизвършител, е предоставила
заем в размер на 50 лева срещу 20 лева лихва, като е върната сумата от 70 лева
като общият размер на предоставените суми в заем е в размер на 3 110
лв., сумата на уговорените лихви е общо
в размер на 1 050 лв., сумата на реално получените от Й.А. и Г.Й. главница и
лихви общо е в размер на 2 150 лв., от
които лихва в размер на 920 лв.-
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 252, ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2
от НК, както и против
подсъдимият Г.Н.
*** за това че
В периода декември 2010
г.-август 2011г. включително, в с.М.К., обл.Пазарджик, в съучастие с Й.С.А. *** съизвършител, без съответно разрешение /лиценз, издаден от
БНБ по чл.13 от ЗКИ и чл. 6 от Закона за платежните услуги и платежните
системи/, е извършвал по занятие банкови сделки-отпускане на заеми срещу лихви,
регламентирани в чл.2, ал.1 от ЗКИ, на 7 бр. лица, както следва:
1. На И.С.И. от с. М.К., през
периода декември 2010 г.-юни
2011 г.,
в с. М.К., обл. Пазарджик, в съучастие с Й.С.А. *** съизвършител, е предоставил заем в размер на 700 лв. срещу лихва от 280 лв., върнати 660 лева, от които главница
380 лева и лихва 280 лева;
2. На А.Т.С. от с.М.К., обл.Пазарджик, през периода февруари-август 2011г., в с.
М.Конаре, обл.Пазарджик, в съучастие с Й.С.А. *** съизвършител, е предоставил заем в размер на 620 лева срещу
лихва 480 лева, върнати 1040 лева, от които
560 лева главница и 480 лева лихва;
3. На З.А.К. от с.Д., обл.Пазарджик, през месец март 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, в съучастие с Й.С.А. *** съизвършител,
е предоставил заем в размер на 240 лв.
срещу лихва от 140 лв., върнати 380 лева;
4. На С.М.К. от с. М.К., обл. Пазарджик, на 30.05. 2011г., в гр.Пазарджик, в
съучастие с Й.С.А. *** съизвършител, е предоставил
заем в размер на 1300 лв.,срещу лихва от
50 лв., които не са върнати;
5. На С.С.И.
от гр.Пловдив през месец юли 2011г., в
с.М.К., обл.Пазарджик, в съучастие с Й.С.А. *** съизвършител, е предоставил заем в размер на 150 лв. срещу лихва от 60 лв., които не са върнати;
6. На М.Я.А. от с. М.К., обл.
Пазарджик, през месец август 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик,
в съучастие с Й.С.А. *** съизвършител, е предоставил
заем в размер на 50 лв. срещу лихва от 20 лв., които не са върнати;
7. На И.Г.К. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик, през лятото на 2011г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, в съучастие с Й.С.А. *** съизвършител,
е предоставил заем в размер на 50 лева срещу 20 лева лихва, като е върната
сумата от 70 лева
като общият размер на предоставените
суми в заем е в размер на 3 110 лв., сумата на уговорените лихви е общо в размер на 1 050 лева, а сумата на реално
получените от Г.Й. и Й.С.А. главници и лихви е общо в размер на 2 150 лв., от
които получените лихви са в размер на 920 лв.- ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 252, ал.1,
във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК.
Производството пред първата инстанция се разви по реда на Глава ХХVII от НПК.
В хода на съдебните прения,
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, и пледира за осъдителна присъда
и налагане на всеки от подсъдимият на наказание
лишаване от свобода с приложението на чл.55 от НК., като
пледира за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
Защитникът на всеки един от подсъдимия,пледира за приложение на
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК,и приложение на чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно
заседание,всеки от тях се признава за виновен , признава
изцяло фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и не желае да
се събират доказателства за тях.
Съдът
като обсъди и прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено
следното:
Досъдебното
производство било образувано въз основа на проведена специализирана полицейска
операция „ЛИХВАРИ” и извършено на 12.09.2011 г. претърсване и изземване,
представляващо неотложно действие. Претърсването и изземването е било извършено
в дома и прилежащия двор на подсъдимите Й.С.А. и Г.Н.Й. *** в рамките на
посочената специализирана полицейска операция, целяща разкриване на извършвана
на незаконна лихварска дейност и предоставяне на парични средства на физически
лица срещу залог. По тази причина въпросното процесуално действие било
извършено без предварителна санкция на съда, тъй като случаят бил неотложен и
това била единствената възможност за събиране на доказателства и
предотвратяване на евентуалното им укриване. За това процесуално следствено
действие бил съставен протокол (л. 9-12), който бил надлежно одобрен от съдия
при ОС- Пазарджик (л. 7-8). При претърсването и изземването били открити
множество лични карти, международен паспорт, дебитни банкови карти заедно с
данни за техните ПИН кодове и бележки за суми, преносими компютри, тефтери и
тетрадка със записани в тях имена и суми в лева и евро, дадени в заем,
нотариално заверени договори за паричен заем с приложени към тях фактури за
платена нотариална такса.
В хода на
разследването по досъдебното производство е доказано, че от януари 2010 г. подс.
Й.А. предоставила в заем парични средства срещу определена лихва на различни
лица, живущи в селата М.К., Д., Огняново, Д. и гр. Пловдив. Същата наследила
„занаята” от своята майка- М.З.В., наричана от свидетелите „М.”. По делото били
приложени намерени у обвиняемата документи на лица, които не били върнали дълга
си на нейната майка- М. В. (М.). С такава дейност се занимавал и близък роднина
на обв. А., който в момента е в чужбина. Същият бил
оставил банковите документи на различни свои длъжници
у обв. А., видно от показанията на свидетелите Й. К.
и Д. Ю..
През инкриминирания
период от януари до декември 2010
г. . Й.А. сама извършвала незаконните сделки, а именно
отдаване на пари в заем срещу определена лихва. След това в края на 2010 г. тя заживяла във
фактическо съжителство с подс. Г.Й. ***, с когото
продължила в съучастие да осъществява престъпната дейност. Установено е, че
често Г.Й. залагал различни златни вещи
в „Заложна къща-К.”, срещу което получавал парите, необходими за отпускане на
заемите (л. 25-39). Й. не притежавал
недвижимо или движимо имущество, а подс. Й.А. имала
придобит на нейно име недвижим имот през 2005 г., т.е преди инкриминирания период. Й.А. притежава също и лек автомобил, който
често бивал шофиран от подс. Г.Й. и то във връзка с
дейността, развивана от двамата.
При предоставянето
на сумите в заем не бил договарян точно определен процент лихва. Й.А. често
определяла по съвсем субективни фактори лихвите, които лицата следвало да й
върнат, за всяко лице поотделно. За да бъде сигурна, че сумите които й се
дължат щели да й бъдат върнати, тя взимала в залог банковите карти на заемополучателите. Поради това, че често при получаването
на заем голяма част от свидетелите й предоставяли банковата си карта, а след
това обявявали същата за невалидна, обв. А. започнала
да задържа в залог ведно с дебитната банкова карта и личната карта на
съответния заемополучател, за да е сигурна, че ще
може да си възвърне отпуснатите парични средства. Лицата, на които обвиняемата
сама, а след това и в съучастие с подс. Й., давала
пари назаем, били предимно жени с малки деца, ненавършили 16-годишна възраст.
Поради това съгласно социалното законодателство, те имали право на изплащане на
детски добавки и това бил единственият източник на доходи за някои от тях.
Освен това е установено, че през последните години според политиката на
Дирекция „Социално подпомагане”- Пазарджик, на всички получатели на такива
помощи от Дирекцията се издавали банкови карти от различни банки, като сумите
от детските добавки се превеждали по банков път. В хода на разследването е
доказано, че подс. Й.А. уговаряла суми в заем със
свидетелите по делото в зависимост от получаваните от тях суми като детски
добавки или като социални помощи. Например за отпуснат заем в размер на 50 лв.
лихвата била уговаряна в размер на 20 лв., за заем от 100 лв. лихвата била 40
лв. и т.н. Както бе посочено по-горе, всеки един от заемополучателите
давал на обвиняемата информация за ПИН- кода на банковата си карта, за да може
да бъде извършено теглене от А. като връщане на сумите по заема. В случаите, в
които свидетелите по делото искали в заем по-големи суми, между тях било
уговаряно банковата карта на съответния заемополучател
да бъде задържана за по-дълъг период от време, в който да могат да се изтеглят
всички суми, дължими за връщане като главница и лихва.
В хода на
разследването били установени и случаи, в които заем бил даван на доверие срещу
уговорката главницата и лихвата да се върнат от длъжника на Й.А. на ръка. Такива са например случаите при
свидетелите Р.М., С.Д.Г. и Г.С.. Първите двамата получават пенсии чрез
пощенския клон в селото и са издължили сумите на обв.
А. лично, след като са получили пенсиите си. В случаите, в които отпуснатите
заеми били драстично големи, заемополучателите били
водени при нотариус, за да се подпише и завери договор за заем.
Следва да се
отбележат и показанията на свидетелите С.К., А.А., А.С.
и М.И., според които в подписаните от тях договори за заем не били вписани
отделно главницата и лихвата по дадения заем, а цялата сума, включваща главница
и лихва, която даденият заемател дължал на
обвиняемите. Това важи и в случая на А.Д.Г., която не е била установена и
разпитана като свидетел, но относно която при посоченото вече претърсване и
изземване на 12.09.2011г. бил открит и иззет нотариално заверен договор за
заем, както и банковата карта на свидетелката и записки за извършените тегления
по нея.
По досъдебното производство било
доказано, че в периода м. януари 2010
г.-септември 2011 г. включително, в с.М.К., обл. Пазарджик и в гр. Пазарджик, без съответно разрешение
/лиценз, издаден от БНБ по чл.13 от ЗКИ и чл.6 от Закона за платежните услуги и
платежните системи/, подс. Й.А. сама е извършвала по
занятие банкови сделки- отпускане на заеми срещу лихви, регламентирани в чл.2,
ал. 1 от ЗКИ, на 34 лица, както следва:
1. Св. А.М. през
януари 2010 г.
се запознала с Й.А. чрез своята етърва.
Още преди това тя знаела, че майката на обвиняемата давала пари назаем срещу
лихва, а от етърва си разбрала, че обв. А. също
давала така пари и с нея се работело добре. При проведената среща св. М.
обяснила на обвиняемата, наричана от нея „Д., че детето й било болно и се
нуждаела от поне 20 лв. за лекарства. Тъй като към онзи момент свидетелката
получавала детски добавки, но нямала все още издадена банкова карта, тя
предложила на обв. Й.А. да й остави в залог личната
си карта, а след издаването на банковата карта да й донесе и нея. Обвиняемата
се съгласила и дала в заем на св. А.М. сумата от 20 лв. с лихва 10 лв., т.е.
свидетелката трябвало да върне на А. 30 лв. Малко след това на свидетелката
била изготвена банкова карта. В тази връзка тя взела от обв.
А. личната си карта, с която получила готовата банкова карта и занесла
последната на обвиняемата. С нея А. първия месец изтеглила 30 лв., от които
задържала 10 лв. по заема, а 20 лв. дала на св. А.М.. Това се повторило и през
следващите два месеца, като обвиняемата теглела по 30 лв., от които задържала
за себе си по 10 лв., а останалите пари давала на М.. По този начин бил
изплатен отпуснатият от А. на св. М. заем.
През
зимата на 2011 г.
дъщерята на св. А.М. се разболяла тежко и свидетелката взела в заем от обв. Й.А. сумата от 50 лв. срещу уговорена лихва от 20 лв.
И в този случай като залог М. дала на обвиняемата личната и банковата си карта.
С последната А. теглела суми от изплащаните на свидетелката детски добавки, от
които задържала необходимото за погасяване на заема, а останалите предавала на М..
Видно
от доказателствата по делото, подс. Й.А. дала на св. А.М.
в заем още пари, като за последно й дала сумата от 30 лв. през м. септември 2011 г. Тогава свидетелката
трябвало да върне 40 лв., т.е. с лихва 10 лв., а връщането станало по същия
начин - чрез предаване от М. на обвиняемата в залог на личната и дебитната й
карта и чрез теглене от А. на съответните суми.
Така е доказано, че
през периода от месец януари 2010
г. до месец септември
2011 г.,
в с.М.К., обл.Пазарджик, Й.А. предоставила на св. А.М.
заем в общ размер на 150 лв. срещу лихва от общо 60 лв. От тях били върнати 170
лв., от които 120 лв. главница и лихва от 50 лв.
Според
показанията на св. М., когато искала пари от подс. А.,***
и й обяснявала колко пари и за какво й трябвали. Винаги били само двете като
обвиняемата й давала уговорената сума, а свидетелката й оставяла в залог
личната и дебитната си карти. След изтеглянето на парите с картата обв. А. носела в дома на св. М. в с. М.К., обл. Пазарджик парите от детските добавки след като вече си
била удържала съответната сума за лихва и главница. При окончателното изплащане
на заема А. връщала на М. дадените в залог карти, а при даването на поредния
заем пак ги взимала в залог.
2. Св. З. К. живее
в с. Д., обл. Пазарджик, но има леля в с. М.К., обл. Пазарджик. От леля си свидетелката научила, че Й.А.,
която тя познавала като „Д.”, давала пари назаем срещу лихва.
През м. октомври 2010 г. К. се нуждаела от
пари и взела в заем от А. 160 лв. за един месец като дала на последната личната
си карта, както и банковата си карта с ПИН- кода за нея. По картата св. К.
получавала ежемесечно 240 лв. като майчинство и детски добавки за четирите си
деца. Уговорката била обв. Й.А. да изтегли от картата
на К. 240 лв. следващия месец, като 160 лв. от тях да покрият главницата, а 80
лв. да са за лихва като след изплащане на заема картата да бъде върната на
свидетелката. Така при постъпилия превод следващия месец обв.
А. изтеглила 240 лв. с картата на св. К.. Тъй като свидетелката не разполагала
със средства, а се наложило и постъпването й в болница с децата, тя се
принудила отново да вземе 160 лв. в заем от обвиняемата при същите условия като
банковата й карта си останала у А.. Тази схема се повторила многократно до
навършване на една година на най-малкото дете на К., когато й било прекратено
изплащането на помощта за майчинство. В тази връзка свидетелката поискала от подс. Й.А. да й върне двете карти, но й била върната само
личната карта. Обвиняемата обяснила, че задържала банковата карта, тъй като не
могла да изтегли сумата за покриването на последния заем. С личната си карта
св. З. К. подала молба за социални помощи и й били отпуснати такива. Веднага
след това, през м. март 2011
г., св. З. К. взела заем от 260 лв. с лихва 120 лв., но
този път от обв. А. заедно с обв.
Г.Й., който впоследствие с картата на свидетелката изтеглил лично сумата от 380
лв. След това свидетелката отново продължила да взема ежемесечно заеми от подс. Й.А. като всеки път сумата била 260 лв. с лихва от
120 лв., които обвиняемата теглела с картата на К.. Това продължило до м.
септември 2011 г.,
когато Й.А. била задържана от полицията заедно с обв.
Г.Й. и банковата карта на св. К. останала в обвиняемата. Същата била открита
при извършеното претърсване и изземване в дома на А. и била приложена по делото (л. 45). Поради това свидетелката с
личната си карта подала молба и й била издадена нова банкова карта, с която и в
момента тегли отпуснатите й помощи.
Според
доказателствата по досъдебното производство през периода от месец октомври 2010 г. до месец септември 2011 г., в с. М.К., обл.Пазарджик, подс. Й.А.
предоставила заем на св. З. К. в размер на 1 760 лв. срещу лихва от 1 000 лв.
От тях били върнати 2 020 лв., от които 1 300 лв. главница и лихва от 720 лв.
Видно от показанията на св. З. К., винаги,
когато имала нужда от заем, тя ходела до дома на подс.
Й.А. *** и получавала там необходимата й сума. Всеки път пред къщата на
обвиняемата имало голяма опашка от желаещи за заем като това основно ставало
през дните на изплащане на помощите за майчинство и детските добавки.
3. Св. И.И. живее в с. М.К., обл.
Пазарджик и разбрала от познати, че подс. Й.А. давала
пари назаем срещу лихва. Първоначално тя не знаела името на подсъдимата, но
знаела къде се намира къщата й в селото. Така веднага след раждането на сина си
на 10.06.2010 г. свидетелката отишла в дома на подсъдими и поискала от нея
сумата от 50 лв. като било уговорено да се върнат 70 лв., т.е. срещу 20 лв.
лихва. В залог св. И. оставила на А.
личната и дебитната си карти. Св. И. обяснила на А., че получавала майчинство в
размер на 140 лв., което щяло да й бъде преведено през м. юли. След изплащането
на помощта за първо дете от Дирекция „СП”- Пазарджик в размер на 250 лв. подсъдимата
изтеглила преведените пари с картата на св. И. като задържала за себе си 70
лв., а останалите дала на свидетелката. След това св. И. започнала всеки месец
да взима назаем от подс. А. по 100 лв. за лекарства и
храна като уговорката била обвиняемата да тегли с картата на И. майчинството й
от 140 лв., от които 100 лв. за главница по заема, а 40 лв. като лихва. Това
продължило до м. ноември 2010
г. като подс. Й.А. давала
заемите на св. И.И. в дома си, записвайки сумите на
лист, а парите за тяхното покриване теглела от банкомати в гр. Пазарджик с
картата на свидетелката.
По този начин е
доказано, че през периода юни-ноември 2010 г., в с.М.К., обл.Пазарджик,
подс. А. предоставила заем на св. И.И. общо в размер на 650 лв. срещу лихва от общо 260 лв.,
като били върнати 800 лв., от които 540 лв. главница и 260 лв. като лихва.
След това от месец
декември 2010 г.
заемите на св. И.И. били давани от подс. Й.А. заедно с подс. Г.Й., с
когото тя живеела на съпружески начала. Всеки заем в този период бил даван на
свидетелката от двамата заедно като А.
записвала отпуснатата сума, а Й. давал парите. Връщането отново било чрез
теглене от банкомат с картата на св. И.. Впоследствие при извършеното
претърсване и изземване в дома на двамата обвиняеми били открити дебитната
карта на И., както и бележки с ПИН- кода и дадени и теглени суми, приложени по
делото (л. 53).
По делото е
доказано, че по този начин през периода декември 2010 г.-юни 2011 г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, подс. Й.А. и подс. Г.Й. заедно са предоставили на св. И.И. заем в размер на 700 лв. срещу лихва от 280 лв., като
била върната сумата от 660 лв., от които главница 380 лв. и лихва 280 лв.
4. Св. С. М. живее
в с. М.К., обл. Пазарджик и от своите съселяни
разбрала, че подс. Й.А., известна в ромската махала
на селото като „Д.”, давала пари назаем. Парите давала срещу оставена в залог
карта за банкомат. През м. септември 2010 г. на св. М. й потрябвали пари, за да си
купи дънки и по тази причина отишла заедно с майка си
в дома на обвиняемата. Подс. А. излязла сама пред
дома си и се уговорили да даде на св. С. М. назаем сумата от 30 лв., а
свидетелката да й остави в залог банковата си карта заедно с данните за ПИН
кода за нея. По картата С. М. получавала детски добавки, тъй като не била
навършила 18 г.,
като обвиняемата трябвало следващия месец да изтегли сумата от 40 лв., т.е.
лихвата за отпуснатата сума била 10 лв. След изплащането на заема А. трябвало
да върне на св. С. М. банковата карта. В този случай св. М. не оставила на
обвиняемата и личната си карта, каквато била практиката при нея, тъй като
срокът на валидност на картата изтичал скоро и тя подлежала на подмяна.
По делото е
установено, че след като взела сумата от 30 лв. от подс.
Й.А., св. С. М. завършила 8 клас и не продължила образованието си. По тази
причина било спряно изплащането на детските й добавки. Тъй като не можела да
използва банковата карта на свидетелката, подс. А. я
върнала на нейната майка, но взела в залог за връщането на заема нейната лична
карта. След като св. С. М. подновила своята лична карта, тя я разменила за
личната карта на своята майка, тъй като още не била изплатила заема си към обв. Й. А.. Впоследствие след задържането на подс. Й.А. от полицията личната карта на свидетелката била
открита в дома на обвиняемата и с постановление на ОП- Пазарджик била върната
на С. М..
По този начин
следва да се приеме, че през месец септември 2010 г., в с. М.К., обл. Пазарджик, подс. Й.А. е
предоставила заем на С. М. в размер на 30 лв. срещу лихва от 10 лв., които не
били върнати.
5. В хода на
досъдебното производство е установено, че на 21.09.2010 г. съпругът на св. М. Г.
трябвало спешно да постъпи в болница. Необходими били средства за неговото
лечение и тъй като не разполагали с такива, св. Г. решила да вземе назаем. Тя
била чувала отпреди от свои съселяни от с. Огняново, обл.
Пазарджик, че жена от с. М.К., обл. Пазарджик на име
„Д.” давала пари в заем срещу лихва от 50 на сто. Поради това още на следващия
ден 22.09.2010 г. св. Г. взела такси и отишла в с. М.К., обл.
Пазарджик. На центъра на селото тя попитала няколко жени от ромски произход за
жената, която давала заеми и те веднага я упътили. Като стигнала на указания й
адрес, от къщата излязла подс. Й.А.. На нея св. М. Г.
обяснила, че мъжът й бил много болен и й трябвала сумата от 200 лв. назаем. Подсъдимата
обяснила, че давала пари само срещу оставена в залог банкоматна
карта и една лична карта. Свидетелката носела за всеки случай в себе си
банковата си карта, по която получавала детски добавки за петте си деца и
предстояло да й изплащат и майчинство за последното й бебе, а също така носела
своята лична карта и личните карти на синовете си. В тази връзка А. попитала
св. Г. колко пари получавала по банковата си карта и разбрала, че на
свидетелката бил превеждани ежемесечно 398 лв. След това двете постигнали
съгласие и подсъдимата дала на Г. назаем сумата от 200 лв. срещу лихва от 100
лв. От своя страна св. М. Г. оставила на А. в залог банковата си карта заедно с
ПИН кода и личната карта на сина си И.Г., тъй като нейната лична карта й била
необходима. Уговорили се А. следващия месец да изтегли с картата сумата от 300
лв., а остатъка от превода заедно с картите да предаде на свидетелката.
Следващия месец св.
М. Г. отишла в дома на подс. Й.А., за да си потърси
двете карти. Там тя разбрала, че подсъдимата не била изтеглила нищо поради
възникнал проблем с превода на парите. Свидетелката веднага отишла и блокирала
картата си в Общинска банка и й била издадена нова такава. По нея и до сега й
били превеждани майчинството и детските добавки. Тъй като нямала необходимите
средства, Г. не се издължила на подс. А., поради
което банковата й карта и личната карта на сина й останали в подсъдимата.
Според показанията на Г., през лятото на 2011 г. пред дома й в с. Огняново, обл. Пазарджик с автомобил, управляван от непознат за нея
мъж дошла обв. Й.А.. Тя попитала свидетелката кога
щяла да й върне парите и се разбрали дължимата сума да й бъде изплатена от Г.
при възможност, на няколко пъти. И до настоящия момент свидетелката не е
върнала взетия от нея заем на подс. А.. При
извършеното претърсване и изземване в дома на А. от полицията била открита
дебитната карта на св. Г. заедно с бележки за ПИН- кода и дадени и теглени
суми, приложени по делото (л. 57).
По този начин е
доказано, че подс. Й.А. през септември 2010 г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, е предоставила на св. М. Г. заем в размер на
200 лв. срещу лихва от 100 лв., които суми не са върнати.
6. Св. Д. М. живее
от 26 години в с. М.К., обл. Пазарджик и познава Й.А.
и Г.Й. още от деца. В проведени разговори със своите съселянки свидетелките И.И. и Д.Р., св. М. разбрала, че А. давала пари назаем срещу лихва.
Един ден в средата
на септември 2010 г.
внукът на св. Д. М. получил алергия и се нуждаел от средства за лечение. Тъй
като не разполагала с необходимите суми, свидетелката отишла до дома на подс. Й.А. в селото и й поискала 100 лв. за лечението на
своя внук. М. предварително носела със себе си личната си карта, тъй като била
предупредена, че подсъдимата дава пари назаем само срещу лична или банкова
карта. Двете постигнали съгласие и Й.А.
дала на св. Д. М. в заем сумата от 60 лв. като й обяснила, че лихвата върху нея
е 40 лв., т.е. свидетелката трябвало да върне 100 лв. до 15.10.2010 г. От своя
страна М. оставила в залог при подсъдимата личната си карта. Свидетелката не
успяла да събере и върне парите в срок, а когато ги събрала не можала да
открие. А. в дома й. През м. май 2011
г. М. отново потърсила подсъдимата, тъй като се нуждаела
от личната си карта, но А. й обяснила, че може би я била загубила. Впоследствие
Й. А. няколко пъти посетила св. Д. М. в дома й да си иска парите, но поради
финансови затруднения свидетелката не могла да й ги върне. По тази причина
личната й карта останала у пос. Й.А., където била
открита и иззета при извършеното в дома на последната претърсване и изземване.
Картата била впоследствие върната на М. с постановление на ОП- Пазарджик.
Така по делото е
доказано, че подс. Й.А., през септември 2010 г., в с. М.К., обл.Пазарджик, е предоставила на св. Д. М. заем в размер на
60 лева срещу лихва от 40 лева, които суми не били върнати.
7. Св. И.А. и св. В.
М. живеят на съпружески начала в с. Ивайло, обл.
Пазарджик, но тъй като В. М. била родом от с. М.К., обл.
Пазарджик, двамата често посещавали това село. От жена си и съседите на нейните
родители в с. М.К. св. И.А. разбрал, че подс. А.
давала пари назаем срещу много висока лихва от 7-8 години като взимала в залог
личните и банковите карти на своите длъжници. Според
свидетеля майката на жена му- Ц. К., била взела в заем около 200-300 лв. от А.
през 2006-2007 г.
и тъй като не могла да се издължи навреме, обвиняемата все още държала
банковата й карта, откъдето теглела пари за погасяване на лихвата по заема.
По делото е
установено, че през лятото на 2010
г., след като второто дете на св. В. М.- В. станало на 40 дни, тя напуснала св. А. и
отишла да живее при родителите си в с. М.К. заедно с бебето. В този момент
близките на св. М. били финансово затруднени и й заявили, че не можели да
издържат и нея и детето й. Помощите за майчинство и двете деца в общ размер на
170 лв. месечно, превеждани от РУ „СО”- Пазарджик по дебитната й карта, също
така не стигали на свидетелката за покриване на разходите и след като се
поинтересувала, тя разбрала, че подс. Й.А. давала
пари назаем срещу лихва. По тази причина св. В. М. отишла при Й. А. и взела от нея назаем сумата от 120 лв.
срещу лихва от 20 лв. като оставила в залог личната си карта, както и дебитната
си карта заедно с ПИН- кода за нея, от която подс. А.
да изтегли дължимите суми. Още същия месец св. В. М. взела от обвиняемата в
заем още 80 лв., срещу които трябвало да върне 100 лв. По този начин
свидетелката всеки месец взимала назаем от подс. Й.А.
различни дребни суми срещу лихва, като А. теглела от дебитната й карта
дължимото. Така картата на св. М. останала у подс. Й.
А. около година като общата сума на взетите назаем пари възлязла на около 300
лв. Подсъдимата изтеглила от картата на свидетелката общо около 500 лв., от
които 300 лв. били главница, а 200 лв. лихва. Лятото на 2011 г. личната карта на св.
В. М. й потрябвала и тя си я поискала от подс. Й.А.. подсъдимата
й върнала личната карта, но задържала дебитната, тъй като св. М. вече си била
изплатила дълга, но срещу нейната дебитна карта нейният баща бил взел назаем
пари от А., които още не били върнати. С личната си карта св. М. подала молба и
й била издадена нова дебитна такава и казала на подс.
А. да урежда без нея сметките с бащата на свидетелката.
По този начин в
хода на разследването е доказано, че на В.В.М. от с.М.К.,
обл.Пазарджик, през периода лятото на 2010 г.-юли 2011 г., в с. М.К., обл. Пазарджик, подс. Й.А.
предоставила заем в размер на 300 лв. срещу 200 лв. лихва, като били върнати
500 лв.
8. Св. С. К. живее
в с.М.К., обл.Пазарджик и знаела от своите съселяни,
че Й.А. и Г.Й. давали пари назаем срещу лихва от около 10-20 лв. Нейната
братовчедка, св. З. Д. била взимала от тях пари назаем, както и други нейни
роднини и познати.
През м. декември 2010 г., преди Нова година,
св. К. решила да вземе заем от обв. Й.А.. Тогава
свидетелката получавала детски добавки по 30-40 лв. на месец, които й били
превеждани по дебитна карта. Така св. С. К. отишла в дома на подс. Й. А. и взела от нея сумата от 80 лв. назаем като й
оставила в залог дебитната си карта заедно с ПИН- кода, а също така по
изричното настояване на обвиняемата оставила и личната си карта. Не била
уговорена точна лихва, но двете се споразумели обвиняемата да тегли от
дебитната карта на К. детските до изплащане на дължимото като свидетелката си
мислела, че лихвата щяла да бъде около 40 лв. След около два месеца личната
карта й потрябвала и свидетелката си я взела от подс.
Й.А., но дебитната й карта останала в последната като подсъдимата теглела суми от нея за погасяване на заема.
Картата и бележки с ПИН-кода за нея и дадени и теглени суми били открити от
полицията при извършеното претърсване и изземване в дома на подс.
А. и били приложени по делото (л. 62).
По делото е
доказано, че през периода декември 2010г. до юни 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, подс. Й.А. е
предоставила на С.М.К. от с. М.К., обл. Пазарджик
заем в размер на 80 лв. срещу лихва 40 лв., от които върнати 120 лв.
9. Св. Д.Р. живее
от около 10 г.
в с. М.К., обл. Пазарджик и познавала Й.А. и Г.Й.. От хората в селото свидетелката
разбрала, че подс. А. давала пари назаем срещу лихва.
Р. получавала 110 лв. месечно като детски добавки, превеждани й по дебитна
карта, но се нуждаела от допълнителни средства. Поради това, един ден през 2010 г., св. Р. отишла до
дома на обвиняемата и взела от нея в заем 100 лв. Уговорената лихва била 20 лв.
като св. Д. Р. оставила на подс. А. по нейно искане в
залог дебитната си карта с ПИН- кода за нея. Картата престояла един месец у подсъдимата
и с нея тя изтеглила преведените на св. Р. 100 лв. като детски добавки. Освен
това свидетелката й дала още 20 лв. на ръка за лихвата и си получила обратно
дебитната карта.
По делото е
установено, че в началото на м. септември 2011 г. св. Д.Р. разбрала от
своята етърва, че последната била взела от подс. А.
пари назаем срещу лихва. Тъй като децата на свидетелката скоро трябвало да
започнат училище и детска градина, тя отишла при обвиняемата в с. М.К. и взела
от нея сумата от 70 лв. срещу лихва от 30 лв. В залог Р. оставила на подс. Й. А. дебитната си карта и ПИН- кода за нея с цел
след превеждане на детските добавки от РУ „СО”- Пазарджик обвиняемата да ги
изтегли за погасяване на заема. След задържането на подс.
А. от полицията св. Д.Р. отишла в банката-издател на дебитната си карта и
обявила последната за невалидна. Била й издадена нова карта, а старата била
открита при претърсването в дома на подс. Й.А. и
приложена по делото (л. 65).
Така според
разследването на Д.Г.Р. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през периода 2010 г.
до септември 2011 г.,
в с.М.К., обл.Пазарджик, оподс.
Й.А. предоставила заем в размер на 170 лв. срещу лихва от 50 лв., като била
върната сумата от 120 лв., от които 100 лв. главница и 20 лв. лихва.
10. Св. Г.С. живее
в с. М.К., обл. Пазарджик и познавала подс. Й.А., тъй като чичото на А., у когото тя гостувала
често, бил съсед на свидетелката. От свои съселяни С. разбрала, че А. давала
пари назаем срещу лихва и няколко пъти взела от нея такъв заем. За първи път
свидетелката взела пари назаем от А. през м. януари 2011 г.- сумата от 50 лв.
срещу 20 лв. лихва като оставила на обвиняемата в залог дебитната си карта и
ПИН- кода за нея. С. получавала 70 лв. като детски добавки и се разбрали с А.
ако свидетелката не й върне парите на ръка, тя да ги изтегли от дебитната й
карта. Тъй като мъжът на св. С. й дал необходимата сума, тя върнала заема си на
обв. А. на ръка и си взела обратно дебитната карта.
Св. Г.С. още
следващия месец взела пак 50 лв. назаем от подс. Й.А.
срещу 20 лв. лихва като отново й оставила в залог дебитната си карта и ПИН-
кода. Парите отново върнала на ръка и си получила картата от подсъдимата.
За последно св. Г. С.
взела от подс. А. сумата от 100 лв. в началото на м.
септември 2011 г.,
тъй като детето й било много болно и се нуждаела от средства. Разбрали се
лихвата пак да бъде 20 лв. като свидетелката отново оставила дебитната си карта
и ПИН- кода в залог. С. била приготвила 120 лв., които да върне пак на ръка на подс. Й.А., но задържането на последната й попречило. По
тази причина и дебитната й карта останала у подсъдимата и била иззета и
приложена по делото (л. 67).
Така по делото е
доказано, че на Г.Т.С. от с.М.К., обл.Пазарджик, през
периода януари-септември 2011
г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
подс. Й.А. предоставила заем в размер на 200 лв.
срещу лихва от 60 лева, върнати 140 лв., от които 100 лв. главница и 40 лв.
лихва.
11. Св. М. Б. и Й.А.
се познавали още от малки, тъй като подсъдимата имала баба в селото. От съселяните
си Б. знаела, че А. давала пари назаем срещу лихва като за да вземеш заем от
нея, трябвало да й оставиш в залог дебитната си карта. Установено, е, че
свидетелката получавала като ежемесечен превод по дебитна карта сумата от 70
лв. като детски добавки.
През м. януари 2011 г. св. М. Б. имала
нужда от средства и затова отишла до дома на
Й. А. *** и взела от нея сумата от 50 лв. срещу лихва от 20 лв. Б.
оставила в залог у подсъдимата дебитната си карта и ПИН- кода като се разбрали
от нея да бъдат изтеглени детските добавки за погасяване на заема. След
изтеглянето на въпросната сума А.
върнала картата на свидетелката.
След това на
08.09.2011 г. М. Б. отново отишла в дома на
Й.А. и взела от нея назаем сумата от 50 лв. срещу лихва от 20 лв., тъй
като била болна и имала нужда от рентгенов преглед. Свидетелката пак оставила в
залог дебитната си карта и ПИН- кода за нея. Разбрали се с А. в края на месеца,
след като изтегли детските добавки, последната да върне картата на Б.. Поради
задържането на подсъдимата картата на свидетелката останала у подсъдимата и
била иззета и приложена по делото (л. 69).
По този начин разследването е доказало, че на М.С.Б.
от с.М.К., обл.Пазарджик, през периода
януари-септември 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, подс. Й.А. предоставила заем в размер на 100 лв. срещу
лихва от 40 лв., като от тях била върната сумата от 140 лв., от които 100 лв.
главница и 40 лв. лихва.
12. Св. М.И. е от
с. Братаница, обл. Пазарджик, но живее на съпружески
начала с Д. А. от с. М.К., обл. Пазарджик във
въпросното село. Тя познавала Й.А. и
знаела, за нея, че давала пари назаем срещу лихва като искала в залог дебитната
карта на заемателя. Свидетелката получавала 105 лв.
детски добавки, превеждани й по дебитна карта, като единия месец преводът бил
100 лв., а следващия 110 лв.
В хода на
разследването е установено, че през февруари 2011 г. св. М.И. се нуждаела
от средства и отишла в дома на Й.А..
Взела назаем сумата от 70 лв. като оставила в залог личната си карта, дебитната
си карта и ПИН- кода за нея. Подс. А. обяснила на И.,
че щяла да изтегли следващия месец всички пари от дебитната й карта като сумата
над 70 лв. щяла да бъде за лихва.
През следващия
месец на свидетелка отново й били нужни пари и тя пак взела от обвиняемата
сумата от 70 лв. при същата уговорка. Впоследствие на св. М. И. й била нужна
личната карта, която трябвало да се поднови. Подс. Й.
А. върнала личната карта на свидетелката, но задържала дебитната й карта. Малко
след това св. М.И. взела на няколко пъти още по-големи суми назаем от обв. Й.А. и заемът й достигнал общата стойност от 840 лв.
Тъй като това били много пари, а и да си гарантира тяхното връщане, обвиняемата
завела свидетелката при нотариус, където бил подписан и нотариално заверен
договор за заем (л. 74). В него било вписано, че обв.
А. давала в заем на св. И. за срока от 22.03.2011 г. до 30.02.2012 г. сумата от
1 100 лв. Освен това подсъдимата обяснила на свидетелката, че щяла да
задържи дебитната й карта до началото на 2012 г. и да тегли от нея преводите за
погасяване на заема.
Впоследствие през
лятото на 2011 г.
св. М.И. заминала в чужбина и не се била срещал повече с Й.А.. При задържането на последната,
дебитната карта на И. била открита в дома й и приложена по делото (л. 72).
Така разследването
установило, че на М.А.И. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през периода от февруари до 22.03.2011 г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
подс. Й.А. предоставила заем в размер на 840 лв.
срещу 470 лв. лихва, от които върнати 630 лв.- 420 лв. главница и 210 лв.
лихва.
13. Св. Г. З. живее
в с. Д., обл. Пазарджик на съпружески начала със св.
Т. З., който бил родом от с. М.К., обл. Пазарджик.
Двамата знаели, че Й.А. се занимавала с
даване пари назаем срещу лихва като вземала насреща в залог дебитните и личните
карти на заемателите. Св. З. и св. Т. З.имали две
деца, за които по дебитна карта на св. Г. З. били превеждани ежемесечно 165 лв.
детски добавки.
През зимата на 2011 г. св. Г. З. отишла в
дома на подс. А. *** и поискала в заем сумата от 120
лв. Обвиняемата се съгласила да й даде парите като обяснила, че лихвата за тях
била 40 лв. и свидетелката трябвало да й остави в залог личната си карта,
дебитната си карта и ПИН- кода за нея. Следващия месец А. изтеглила преведените
пари по картата на св. З.и й я върнала заедно с личната й карта.
По този начин по
делото е установено, че на Г.М.З. от с. Д., обл.
Пазарджик, през зимата на 2011г., в.с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
подс. Й.А. предоставила заем в размер на 120 лв.
срещу лихва от 40 лв., като била върната
сумата от 160 лв.
14. В хода на
разследването е доказано, че през м. май 2011 г. св. Г. З. постъпила в болница и били
нужни средства за нейното лечение. По тази причина св. Т. З..отишъл в дома на подс. Й.А. и поискал от нея пари назаем. Договорили се подсъдимата
да даде на свидетеля 130 лв. срещу лихва от 40 лв. като той оставил в залог
дебитната карта на жена си заедно с ПИН- кода и своята лична карта. От
дебитната карта на св. Г. З. . Й. А. трябвало да изтегли сумата от 170 лв., с
която да се погаси отпуснатия от нея заем на св. Т. З.. На следващия месец подсъдимата
изтеглила 160 лв. от дебитната карта на З., тъй като толкова били преведени от
РУ „СО”- гр. Пазарджик. По тази причина тя върнала на св. Т. З. само дебитната
карта на св. Г. З. и му заявила, че неговата лична карта щяла да я върне,
когато той й даде 10 лв. за окончателното погасяване на дълга. Тъй като
свидетелят не разполагал с нужните средства, личната му карта дълго време
останала у . Й. А.. След задържането на подсъдимата от полицията картата на Т.
З. била открита в дома й и върната на нейния собственик (л. 85, 86).
Така по досъдебното
производство е установено, че на Т.Д.З. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през месец май 2011 г.,
в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, подс.
Й.А. предоставила заем в размер на 130 лв. срещу лихва от 40 лв. като била върната сумата от 160 лв.,
от които 120 лв. главница и лихва 40 лв.
15. Св. З. Д. *** и
познавала подс. Й.А., за която от цялата ромска
махала на селото се знаело, че давала пари назаем като взимала за залог
дебитните карти на заемателите си. Свидетелката имала
три деца, най-малкото от които под една година и получавала от РУ „СО”- гр.
Пазарджик детски добавки и майчинство в размер на 205 лв. месечно, превеждани
по дебитната й карта.
През зимата на 2011 г. св. З. Д. се
нуждаела от средства и отишла до дома на
А. ***. След проведен разговор между тях обвиняемата дала на
свидетелката в заем сумата от 200 лв. срещу лихва от 80 лв. В залог А. взела от
св. Д. дебитната й карта с ПИН- кода за нея, както и личната й карта, като
обяснила, че щяла да задържи документите два месеца до изплащане на заема. До
края на лятото на 2011 г.
св. З. Д. още два пъти взела назаем от подс. Й.А. по
200 лв. срещу лихва от 80 лв. Тъй като заемът на свидетелката не бил изплатен
докрай, при задържането на подсъдимата в дома й били открити дебитната и личната
карти на З. Д.. Последната била върната на свидетелката (л. 80), а дебитната й
карта била приложена по делото (л. 81).
По този начин е
доказано, че на З.Т. Д. ***, през периода от зимата на 2011 г. до септември 2011 г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, подс. Й.А.
предоставила заем в общ размер на 600
лв. срещу лихва от 240 лв., като била върната общо сумата от 840 лв.
16.
Св. М. И. живее в с. М.К., обл. Пазарджик и има пет
деца. За тях тя получава детски добавки в размер на 175 лв. месечно, превеждани
й по дебитна карта.
По делото е
установено, че през м. април 2011
г. свидетелката имала нужда от още пари и тъй като
знаела, че подс. Й.А. давала в заем срещу лихва,
отишла в дома на последната в с. М.К., обл.Пазарджик.
При проведения разговор между двете подсъдимата разбрала колко пари получавала
ежемесечно като превод св. И. и й дала в заем 120 лв. срещу 50 лв. лихва. Тя
поискала в залог дебитната и личната карта на И., но последната й дала само
дебитната си карта заедно с ПИН- кода за нея, тъй като личната карта й
трябвала. Следващия месец подс. А. изтеглила
преведените помощи на св. М. И.от дебитната карта на свидетелката, но тъй като
И. отново взела 120 лв. назаем срещу лихва от 50 лв. тя не й върнала дебитната
карта. По този начин св. М. И. всеки месец, до септември 2011 г., включително,
взимала по 120 лв. назаем от подсъдимата срещу лихва от 50 лв. Тъй като подс. Й.А. била задържана преди заемът да бъде изплатен
окончателно, дебитната карта на свидетелката останала у нея. Тя била открита
при претърсването в дома на подсъдимата и приложена по делото (л. 83).
По този начин
следва да се приеме, че на М.М.И. от с.М.К., обл.Пазарджик, през периода април-септември 2011г., в с.М.К.,
обл.Пазарджик, подс. Й.А.
предоставила заем в общ размер на
720 лв. срещу лихва от 300 лв.
като била върната сумата от 1 020 лв., от които 720 лв. главница и 300 лв.
лихва.
17. Св. Т. М. живее
в с. М.К., обл. Пазарджик и има две деца. За тях тя
получава детски добавки в размер на 70 лв. месечно, превеждани й по дебитна
карта.
През м. май 2011 г. свидетелката имала
нужда от допълнителни средства и отишла да потърси заем в дома на подс. Й.А. ***, за която знаела, че дава пари срещу лихва.
Там подсъдимата попитала свидетелката колко пари получавала по дебитната си
карта, след което й обяснила, че можела да й даде само 50 лв. срещу лихва от 20
лв., колкото били и помощите на М. от РУ „СО”- гр. Пазарджик. Свидетелката се
съгласила и оставила в залог по искане на А. дебитната си карта с ПИН- кода за
нея. Подсъдимата поискала и личната й карта, но св. М. имала нужда от нея и не
й я дала. Това се повторило още няколко пъти до м. септември 2011 г. включително, като
всеки път М. взимала по 50 лв. назаем от подс. А.
срещу лихва от 20 лв. При задържането на подсъдимата от полицията в дома й била
открита дебитната карта на свидетелката, тъй като заемът й към А. все още не
бил изплатен. Същата е приложена по делото (л. 88).
Така в хода на
разследването е доказано, че на Т.В.М. от с..М.Конаре, обл.Пазарджик,
през периода май-септември 2011г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
подс. Й.А. предоставила заем в размер на 250 лв.
срещу лихва от 100 лв. като била върната сумата от 200 лв., от които 140 лв.
главница и лихва 60 лв.
18. Св. Р.М. живее
в с. М.К., обл. Пазарджик и познавала подс. Й.А. по физиономия като от своите съседи знаела, че
тя давала пари назаем. Свидетелката е пенсионерка и получава ежемесечно пенсия,
превеждана й по дебитна карта.
През м. юни 2011 г. на Р. М. й били
необходими средства и тя отишла в дома на подс. А. ***
да поиска заем. Носела със себе си личната си карта, тъй като нейни съседки,
които били взимали вече назаем от подсъдимата, й били обяснили, че срещу заема трябвало
да остави личната си карта в залог. Свидетелката поискала от А. 70 лв. назаем
като двете се уговорили М. да ги върне след получаване на пенсията. Подсъдимата
се съгласила да й ги даде като обяснила, че лихвата за тази сума щяла да бъде 20
лв. и същевременно взела в залог личната карта на свидетелката. Следващия месец
св. Р.М. при превода на пенсията върнала сумата от 90 лв. на подс. Й.А., но не получила от нея личната си карта.
Обвиняемата обяснила, че нейната и други карти била забравила в жилището си в
гр. Пазарджик и щяла да й върне картата друг път. Личната карта на св. Р. М.
останала в Й. А. до м. септември 2011
г., когато била открита в дома на подсъдимата при
задържането й от полицията. Тъй като личната карта на свидетелката била обявена
за невалидна, с постановление на ОП- Пазарджик било разпоредено
тя да се предаде на ОД на МВР- Пазарджик.
В този смисъл
следва да се приеме за установено, че на Р.М.М. от с.М.К.,
обл.Пазарджик,
през месец юни 2011 г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
подс. Й.А. предоставила заем в размер на 70 лв. срещу
лихва от 20 лв., като били върнати 90 лв., от които 20 лв. лихва и 70 лв.
главница.
19. Св. З. К. *** и
познава подс. Й.А.. От съседите си в ромската махала
на селото тя знаела, че подсъдимата давала пари назаем срещу лихва, която
определяла в зависимост от взетата сума и срока на връщане на заема. Знаела
също, че А. при даването на заема
взимала в залог дебитната карта на заемателя.
По делото е
установено, че през м. юни 2011
г. св. З. К. имала нужда от средства и по тази причина
отишла до дома на подс. Й.А. ***. При проведения
разговор А. обяснила, че можела да даде на К. 50 лв. срещу 20 лв. лихва, тъй
като свидетелката по дебитна карта за двете си деца получавала месечни помощи в
размер на 70 лв. Също така З. К. оставила на подсъдимата в залог дебитната си
карта, по която й били превеждани помощите, заедно с ПИН- кода за нея.
Следващия месец подс. А. изтеглила от картата на
свидетелката сумата от 70 лв. и й я върнала.
В хода на
разследването е установено, че през м. август 2011 г. на З. К. отново й
били нужни пари и по същия начин взела от подс. Й.А.
сумата от 50 лв. срещу лихва от 20 лв. като й оставила в залог дебитната си
карта и ПИН- кода за нея.
Така по делото е
доказано, че на З.С. К. ***, през периода юни-август 2011 г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, подс. Й.А. предоставила заем в размер на 100 лв. срещу лихва от 40 лв., от които била
върната сумата от 70 лв., от които 50 лв. главница и 20 лв. лихва.
20. Св. З.Б. живее
в с. М.К., обл. Пазарджик и се познава с подс. Й.А. още от деца. Свидетелят знаел, че подсъдимата
била лихварка, т.е. давала пари назаем срещу лихва.
През лятото на 2011 г. на сестрата на
свидетеля И. Б. й били нужни пари, поради което двамата отишли при подсъдимата
в с. М.К., обл. Пазарджик. поискали 100 лв. назаем за
сестрата на свидетеля и тъй като А. го познавала, се съгласила да им даде. Била
уговорена лихва от 30 лв. като подсъдимата взела в залог личната карта на св.
З. Б. и дебитната карта на сестра му, от която следващия месец трябвало да
изтегли 100 лв., а лихвата сестрата на Б. трябвало да й плати на ръка.
Впоследствие сестрата на св. З. Б. изтеглила с личната си карта парите от
дебитната си карта, а последната блокирала. След известно време тя дала на брат
си необходимата сума за погасяване на заема към подс.
Й.А., но той ги похарчил и така личната му карта останала у нея. Същата била
открита при претърсването в дома на подсъдимата и впоследствие върната на св. З.
Б. (л. 92-93).
Така по
разследването е установено, че на З.С.Б. от с.М.К., обл.Пазарджик
и И.С.Б. от гр.Костенец, обл. София, през лятото на 2011 г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, подс. Й.А.
предоставила заем в размер на 100 лв. срещу 30 лв. лихва, които не били
върнати.
21. Св. П. Б.е
сестра на св. З. Б.. Тя също живее в с. М.К., обл.
Пазарджик и познава подс. Й.А., за която знаела, че
давала пари назаем срещу лихва. Свидетелката често взимала пари в заем от подсъдимата
като оставяла в залог личната и дебитната си карта и ПИН- кода за последната. В
хода на делото е доказано, че П. Б. има две деца, за които получава детски
добавки в размер на 70 лв. месечно, превеждани й по дебитна карта. През м. юли 2011 г. едното дете на
свидетелката се разболяло от пневмония и тя за пореден път отишла в дома на Й. А. и й поискала заем. Последната дала на П.
Б. сумата от 50 лв. назаем срещу лихва от 20 лв. като взела в залог само
дебитната карта на свидетелката и ПИН- кода за нея, тъй като Б. не си носела
личната карта. През м. август подсъдимата изтеглила от картата на св. Б. 70 лв.
за погасяване на заема, но тъй като Б. отново взела назаем 50 лв. срещу 20 лв.
лихва, дебитната й карта останала у А.. Картата била открита при претърсването
в дома на подсъдимата и била приложена по делото (л. 95).
Така е установено,
че на П.С.Б. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик, през
месец юли 2011 г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, подс. Й.А.
предоставила заем в размер на 100 лв. срещу лихва от 40 лв. като била върната сумата от 70 лева, от които 50 лв.
главница и 20 лв. лихва.
22. Св. В..Г. живее
в ромската махала на с. М.К., обл. Пазарджик и
познава подс. Й.А., за която знаела, че давала пари
назаем срещу лихва като трябвало при взимането на заем да й се остави в залог
дебитната карта и ПИН- кода за нея. От тази карта подсъдимата си теглела
необходимите суми и при погасяването на заема връщала картата на заемателя. Свидетелката няколко взимала пари в заем от
подсъдимата като оставяла в залог дебитната си карта и ПИН- кода за последната.
В хода на делото е доказано, че В. Г. има две деца, за които получава детски
добавки в размер на 70 лв. месечно, превеждани й по дебитна карта. През м. юли 2011 г. едното дете на
свидетелката се разболяло и тя за пореден път отишла в дома на Й. А. и й поискала заем. Последната дала на
В. Г. сумата от 50 лв. назаем срещу лихва от 20 лв. като взела в залог
дебитната й карта и ПИН- кода за нея. Разбрали се, че след като изтегли следващия
месец сумата от 70 лв., А. ще върне
картата на свидетелката. Следващия месец обаче на св. Г. й били нужни повече
пари и тя взела от подсъдимата сумата от 100 лв. срещу 40 лв. лихва като се
уговорили картата й да остане у А. за два месеца, през които тя да си изтегли
сумите за погасяване на заема. В началото на м. септември детето на В. Г.
отново получило бъбречна криза и тя взела в заем от подс.
Й.А. сумата от 150 лв. срещу лихва от 60 лв., които трябвало да върне този път
за три месеца, поради което дебитната й карта останала у подсъдимата. Същата
била открита при претърсването в дома на Й.А. и била приложена по делото (л.
97).
По този начин
следва да се приеме, че на В.С.Г. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
през периода юли-септември 2011
г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
подс. Й.А. предоставила заем в размер на 300 лв.
срещу лихва от 120 лв. като била върната сумата от 70 лв., от които 50 лв.
главница и 20 лв. лихва.
23. Св. С. А. живее в ромската
махала на с. М.К., обл. Пазарджик и познава, както
всички свои съселяни, Й.А. като жена,
даваща пари срещу лихва. През м. юли 2011 г. детето на свидетелката се разболяло и
тя отишла до дома на подсъдимата в с. М.К., обл.
Пазарджик да вземе назаем 100 лв. Тъй като знаела, че А. давала пари срещу
залог на лична и дебитна карта, А. носела своите в себе си. Подс.
А. дала на св. С. А. исканата сума като взела в залог личната и дебитната й
карти заедно с ПИН- кода за последната. Обяснила, че лихвата върху дадените от
нея 100 лв. била 30 лв. като А. щяла да тегли от картата на свидетелката суми
до изплащането на заема. Подс. Й. А. разяснила на св.
А., че след окончателното изплащане на заема щяла да й върне и двете карти. По
дебитна карта А. получавала майчинство и детски добавки в размер на 135 лв.
като един месец й превеждали 130 лв., а на следващия 140 лв. Известно време
след това детето на свидетелката отново се разболяло и тя отишла в дома на подс. Й.А. да иска пак пари в заем. Подсъдимата обаче й отказала, като обяснила, че била дала
на А. вече една сума, която все още не била изплатена. По тази причина тя
отказала да върне на свидетелката и двете й карти като при нужда (при гласуване
и лекар) ходела с А. и носела личната й карта, която след това отново задържала
в себе си. При извършеното претърсване и изземване в дома на Й.А. били открити двете карти на св. С. А..
Личната карта била върната на свидетелката от органите на полицията (л.
100-101), а дебитната останала по делото.
Така следва да се
счете за доказано, че на С. П.А. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
през м. юли 2011 г., в с.М.К., обл.Пазарджик, подс. Й.А.
предоставила заем в размер на 100 лв. срещу лихва от 30 лв. като били върнати
70 лв., от които 40 лв. главница и 30 лв. лихва.
24. По досъдебното производство е
установено, че през м. август 2011
г. св. Д. В., живееща на съпружески начала със св. З. Б.,
имала нужда от пари и отишла при подс. Й.А. ***. А. й
дала сумата от 100 лв. срещу 40 лв. лихва като взела в залог личната и
дебитната карти на свидетелката. При извършеното претърсване и изземване в дома
на обв. Й.А. били открити двете карти на св. Д. В..
Личната карта била върната на свидетелката от органите на полицията (л.
103-104), а дебитната останала по делото.
По този начин е
доказано, че на Д. А. *** 2011
г., в с.М.К., обл.Пазарджик, подс. Й.А. предоставила заем в размер на 100 лв. срещу 40
лв. лихва, които не са върнати.
25. Св. П. Ш.живее
в с. М.К., обл. Пазарджик, познавала Й.А. и знаела, че тя давала пари назаем срещу
лихви от дълги години. Свидетелката имала шест деца, за които получавала
ежемесечно по дебитна карта 190 лв. като детски добавки.
През м. август 2011 г. едно от децата на
св. Ш. се разболяло и било прието в болница. Тъй като трябвало да се плати
сумата от 400 лв. за придружител, а родителите не разполагали с нея,
свидетелката изпратила мъжа си- Л. Г., да поиска заем от Й.А.. Той отишъл в дома на подсъдимата и взел
назаем от нея 400 лв. като й дал в залог личната и дебитната карти на св. П. Ш..
Договорили се с А., че двете карти щели
да стоят у нея четири месеца, през които тя да тегли цялата преведена сума от
РУ „СО”- Пазарджик, т.е. лихвата за четири месеца върху взетата назаем сума
била 360 лв. и след окончателното изплащане на дълга картите щели да бъдат
върнати на св. Ш.. Впоследствие при извършеното претърсване и изземване в дома
на подсъдимата била открита дебитната
карта на св. П. Ш., която останала по делото ведно с бележка от АТМ и др. (л.
107).
Така следва да се
приеме, че на П.З.Ш. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
през м. август 2011 г.,
в с.М.К., обл.Пазарджик, подс.
Й.А. предоставила заем в размер на 400 лв. срещу лихва от 360 лв. като били
върнати 178 лв.
26. Св. Е. К. живее
в с. Д., обл. Пазарджик и има три деца, за които
ежемесечно по дебитна карта от РУ „СО”- Пазарджик й превеждали по 205 лв. В
края на м. август 2011 г.
на свидетелката й потрябвали пари и от своя съселянка разбрала, че Й.А. *** давала заем срещу лихва. Приятелката
на св. К.също била взимала пари от подсъдимата , поради което двете заедно
отишли в дома на А. ***. Свидетелката поискала от Й. А. 200 лв. и тя се съгласила да й ги даде
като обяснила, че веднага си удържала лихвата, т.е. щяла да й даде 200 лв., от
които 140 лв. главница и 60 лв. за лихва. Също така подсъдимата взела в залог
от К. личната и дебитната й карти и ПИН- кода за последната като се разбрали
след изтегляне на сумата за погасяване на заема щяла да й върне картите.
Впоследствие св. Е. К. трябвало да постъпи в болница, тя отишла и взела от подс. А. личната си карта като на нейно място оставила в
залог тази на своята майка св. А. К.. Впоследствие при извършеното претърсване
и изземване в дома на Й.А. били открити
дебитната карта на св. Е. К., която останала по делото (л. 109), както и
личните карти на свидетелката и майка й, върнати на техните собственички с
постановление на ОП- Пазарджик.
Така по досъдебното
производство е доказано, че на Е. С.К. от с.Д., обл.Пазарджик,
през м. август 2011 г.,
в с.М.К., обл.Пазарджик, подс.
Й.А. предоставила заем в размер на 140 лв. срещу лихва от 60 лв. като била
върната сумата от 200 лв.
27. Св. А. Р. живее
в с. М.К., обл. Пазарджик и има едно дете, за което
по дебитна карта от РУ „СО”- Пазарджик ежемесечно й превеждали по 130 лв. за
майчинство и детски добавки. От свои съселяни свидетелката знаела, че подсъдимата
и мъжът й подс.
Г.Й. давали пари назаем срещу лихва като в залог искали лична карта.
Около средата на м.
август 2011 г.
св. Р. отишла в дома на А. и поискала от
нея 50 лв. назаем като предварително носела в себе си личната си карта и
обяснила, че получавала майчинство и детски добавки. Подсъдимата й дала
исканата сума като взела в залог личната карта на Р. и й обяснила, че трябвало
да върне парите в срок до един месец като лихвата върху тях била 20 лв.
Впоследствие около 20.08.2011 г. св. А. Р. отново взела от подс.
Й.А. 50 лв. пак срещу 20 лв. лихва като така трябвало за един месец да върне
общо 140 лв. По- късно при извършеното претърсване и изземване в дома на Й.А. била открита личната карта на св. А. Р.,
която й била върната с постановление на ОП- Пазарджик.
По този начин по
делото е установено, че на А.Г.Р. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през м. август 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, подс. Й.А. предоставила заем в размер на 100 лв. срещу 40
лв. лихва, които не били върнати.
28. Св. С. Г. живее
в ромската махала на с. М.К., обл. Пазарджик и е
пенсионер по болест. Ежемесечно той получавал пенсия в размер на 210 лв., която
теглел на ръка от Пощенска банка. От свои съселяни свидетелят знаел, че подсъдимата
давала пари назаем срещу лихва.
По досъдебното
производство е установено, че около средата на м. август 2011 г. св. С. Г. отишъл в
дома на подс. А. *** и взел от нея заем в размер на
150 лв. срещу лихва от 60 лв. В залог свидетелят оставил личната си карта като
се договорили с подсъдимата тя да му я
върне на датата на теглене на пенсията. Така в началото на м. септември 2011 г. св. Г. взел личната си
карта от Й.А. и изтеглил пенсията си от
банката. От нея той платил на подсъдимата 60 лв. лихва по взетия заем като я помолил
останалата сума от 150 лв. отново да му я даде в заем срещу същата лихва от 60
лв. А. с съгласила и пак взела в залог личната карта на свидетеля. Впоследствие
при извършеното претърсване и изземване в дома на обв.
Й.А. била открита личната карта на св. С. Г., която му била върната (л.
113-115).
В този смисъл по
делото е доказано, че на С.Д.Г. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през периода август-септември 2011
г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
подс. Й.А. предоставила заем в размер на 300 лв.
срещу лихва от 120 лв. като била върната
сумата от 420 лв.
29. Св. Й. С. А. ***,
но има роднини в с. М.К., обл. Пазарджик, при които
понякога гостува. Свидетелката има две деца, за които по дебитна карта от РУ
„СО”- Пазарджик ежемесечно й превеждали по 117 лв. за майчинство и детски
добавки.
През м. август 2011 г. св. А. била на гости
на роднините си в с. М.К., обл. Пазарджик. Там от
хората в махалата научила, че Й.А.
давала пари назаем срещу лични и банкови карти. Последната имала апартамент в
гр. Пазарджик, но работела и живеела в селото. Тъй като на св. А. й трябвали
пари, тя отишла в дома на подсъдимата в
с. М.К., обл. Пазарджик и взела назаем от нея сумата
от 50 лв. Свидетелката дала в залог личната си карта, а също така дебитната си
карта и ПИН- кода за нея като се разбрали с обвиняемата последната следващия
месец да изтегли всички пари от социалните, да си удържи сумата по заема заедно
с лихвата (която обичайно за 50 лв. била 20 лв.) и след това да върне на св. А.
картите и остатъка от парите. Тъй като малко след това Й.А. била задържана, картите на св. Й. А.
останали у нея. При претърсването и изземването в дома на подсъдимата била открита дебитната карта на свидетелката,
която останала приложена по делото (л. 117).
Така следва да се приеме, че на Й. С. А. ***,
през август 2011 г.,
в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, подс.
Й.А. предоставила заем в размер на 50 лв. срещу лихва от 20 лв.
30. Св. С. М.
живеела с мъжа си в с. Ивайло, обл. Пазарджик, но
често пребивавала и при родителите си в с. М.К., обл.
Пазарджик. Тя била болна от епилепсия и често получавала припадъци.
В началото на м.
септември 2011 г.
св. С. М. била у родителите си в с. М.К., обл.
Пазарджик, когато получила припадък и била доста зле. Нуждаела се от преглед
при невролог, както и от пари и от съседи разбрала, че . Й.А. давала заем срещу
лихва. Свидетелката се свързала с подсъдимата и й поискала заем като обяснила, че имала едно
дете и получавала единия месец 30 лв., а другия 40 лв., превеждани й по дебитна
карта. А. дала на св. С. М. сумата от 30 лв. срещу лихва от 10 лв. като взела в
залог дебитната й карта с ПИН- кода за нея. Разбрали се със свидетелката А.
следващия месец да изтегли от картата 40 лв. за погасяване на заема, след което
да я върне на М.. Поради задържането на подсъдимата тя не могла да изтегли нищо от картата на св.
С. М. като документът бил открит в дома й при проведеното претърсване и
изземване и приложен по делото (л. 119).
В този смисъл е
установено, че на С.З.М. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през септември 2011 г.,
в.с.М.Конаре, обл.Пазарджик, подс.
Й.А. предоставила заем в размер на 30 лв. срещу лихва от 10 лв., които суми не
са били върнати.
31. Св. М. П. живее
в ромската махала на с. М.К., обл. Пазарджик. Тя има
две деца, едното от които пенсионер по болест, и ежемесечно получава от РУ
„СО”- Пазарджик с превод по дебитна карта сумата от 300 лв. под формата на
инвалидна пенсия и детски добавки. Като множеството свои съседи свидетелката
знаела, че Й.А. давала пари назаем срещу
лихва.
По делото е
установено, че в началото на м. септември 2011 г. св. П. отишла в дома
на подсъдимата и взела назаем от нея 50
лв. срещу лихва от 10 лв. като оставила в залог личната и дебитната си карти.
Разбрали се с А. последната да изтегли цялата преведена сума по картата на
свидетелката, да си удържи 60 лв. за погасяване на заема и след това да й върне
остатъка заедно с картите. Около 10.09.2011 г. обаче кон ритнал едно от децата
на св. М. П. и тя имала нужда от пари за лечението му. Свидетелката веднага
отишла в дома на Й.А. и взела от нея
назаем 200 лв. като се разбрали подсъдимата да изтегли от картата й цялата сума от 300
лв., с която да бъде погасен сегашния и предишния заем на П. като лихвата по
първия заем й била опростена. Поради задържането на А. от полицията тя не могла
да изтегли парите от дебитната карта на св. М. П.. При извършеното претърсване
и изземване в дома на подсъдимата били открити двете карти на свидетелката като
личната й карта й била върната (л. 122-123), а дебитната й карта била приложена
по делото (л. 121).
Така следва да се
приеме за доказано, че на М.Й.П. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през септември 2011 г.,
в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, подс.
Й.А. предоставила заем в размер на 250 лева срещу лихва от 50 лева, които не
били върнати.
32. Св. Т. Ш. живее
в ромската махала на с. М.К., обл. Пазарджик. Тя има
две деца и ежемесечно получава от РУ „СО”- Пазарджик с превод по дебитна карта
сумата от 70 лв. под формата на детски добавки.
В началото на м.
септември 2011 г.
свидетелката се оплакала на свои съседки, че детето й било болно и имала нужда
от пари за лечението му. От тях разбрала, че
Й.А. давала пари в заем срещу лихва като й било обяснено и къде живеела подсъдимата
. Св. Т. Ш. отишла до къщата на подс. А. *** и
поискала от нея 100 лв. назаем за лекарства. подсъдимата дала парите на свидетелката срещу лихва от 130
лв. като взела в залог дебитната й карта и ПИН- кода за нея и се уговорили А.
да изтегли за два месеца превежданите пари от РУ „СО”- гр. Пазарджик за
покриване на заема. Поради задържането на
Й.А. тя не могла да изтегли нищо от картата на св. Т.Ш., а последната
била открита в дома на обвиняемата при извършеното в него претърсване и
изземване (л. 127).
В този смисъл по
досъдебното производство е доказано, че на Т.Д.Ш. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик, през септември 2011 г., в.с.М.Конаре, обл.Пазарджик, подс. Й.А.
предоставила заем в размер на 100 лв. срещу 30 лв. лихва, които не са били
върнати.
33. В хода на
делото е установено, че на 22.07.2011 г. подс. Й.А. ***
в заем на А. Г. сумата от 500 лв. срещу лихва от 200 лв. В залог подсъдимата взела дебитната карта на Г. заедно с ПИН- кода
за нея (л.130) като също така бил съставен и нотариално заверен договор за
паричен заем между двете (л.129). От данните по досъдебното производство-
бележка от АТМ (л. 130) е видно, че следващия месец подс.
А. изтеглила с картата на свидетелката сумата от 110 лв. При извършеното
впоследствие претърсване и изземване в дома на А. били открити дебитната карта
на св. Г.и въпросните бележки, приложени по делото.
Оттук следва
изводът, че на А.Д.Г. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
на 22.07.2011 г., в гр.Пазарджик, подс. Й.А.
предоставила заем в размер на 500 лв. срещу 200 лв. лихва, от които била
върната сумата от 110 лв.
34. Св. Г. Г. живее
в ромската махала на с. М.К., обл. Пазарджик и
познава Й.А. от малка. Свидетелката,
както и цялата махала, знаела, че преди време нейната майка, а сега и подсъдимата
давали пари в заем срещу лихва. Г. има едно дете, за което ежемесечно по
дебитна карта й била превеждана сумата от 40 лв. като детски добавки.
През м. юни 2011 г. на св. Г. й
потрябвали пари за лекарства и тя взела от подс. Й.А.
*** сумата от 30 лв. срещу 10 лв. лихва като оставила в залог дебитната си
карта. Още на следващия ден свидетелката върнала цялата сума от 40 лв. на подсъдимата
и си взела обратно картата.
Впоследствие в края
на м. август 2011 г.
на Г. отново й били необходими средства и тя пак взела подс.
А. от дома й в селото същата сума срещу същата лихва като й оставила, както и
първия път, в залог дебитната си карта и ПИН- кода за нея. Картата и бележка с
вписани в нея сумата по взетия заем и ПИН- код (л. 148) били открити по-късно
при претърсването и изземването в дома на подс. Й.А..
Ето защо следва да
се приеме за доказано, че на Г.Б.Г. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през периода юни-август 2011
г., в с.М.К., обл.Пазарджик, пос. Й.А. е предоставила заем в размер на 60 лв. срещу
лихва от 20 лв., от които била върната сумата от 80 лв.
На следващо място
по делото е безспорно установено, че в периода декември 2010 г.-август 2011 г. включително, в с. М.К.,
обл. Пазарджик и в гр. Пазарджик, подс.
Й.А. в съучастие с подс. Г.Н.Й. *** съизвършител, без съответно разрешение /лиценз, издаден от
БНБ по чл.13 от ЗКИ и чл.6 от Закона за платежните услуги и платежните
системи/, са извършвали по занятие банкови сделки, регламентирани в чл. 2, ал.1
от ЗКИ- отпускане на заеми, срещу лихви на 7 лица. За свидетелките З. К. и И.И. механизмът и сумите на отпуснатите заеми бяха вече
подробно описани по-горе под № 2 и 3, поради което ще се обърне внимание на останалите
свидетели, взели заем от двамата подсъдими през въпросния период, а именно:
1. Св. А.С. живее в
с. М.К., обл. Пазарджик и познавала подсъдимите Й.А.
и Г.Й. (по прякор „МИШКАТА”), за които знаела, че живеят на съпружески начала и
давали пари назаем срещу лихва и залог на личните и дебитните карти на заемателите.
През
м. февруари детето на свидетелката се разболяло и тя имала нужда от парични
средства за лечение. По тази причина С. отишла в дома на А. и Й. и взела от тях
в заем 50 лв. Подсъдимите взели в залог дебитната карта на свидетелката и ПИНК-
кода за нея като обяснили, че щели да изтеглят от нея 70 лв., т.е. лихвата
върху дадената сума била 20 лв.
Следващия
месец св. А.С. отново имала нужда от пари и пак взела заем от подсъдимите А. и Й.,
този път 70 лв. пак срещу лихва от 20 лв. Дебитната карта на свидетелката
останала у подсъдимите като те поискали
допълнително в залог и личната й карта. По този начин А.С. взела от двамата подсъдими
още няколко пъти различни суми срещу различни лихви като последния път взела
500 лв. за лечение на детето си. Тогава се наложило да даде в залог и личната
карта на мъжа си св. А.А.. Тъй като документът
потрябвал на св. А. А. след около месец, за да работи в чужбина, той отишъл и
си го поискал. Подсъдимите по тази
причина го завели пред нотариус като бил подписан и нотариално заверен договор
за паричен заем (л. 140). Според него подс. Й.А.
давала в заем на св. А.А. сумата от 1 800 лв. за
срок от март 2011 г.
до февруари 2012 г.
Тъй като св. А. бил неграмотен, текстът и цифрите в договора били попълнени
от А., а той положил вместо подпис
отпечатък от десния си палец. Според св. А.С. и св. А.А.
взетата от тях назаем сума от подсъдимите Й.А. и Г.Й. била около 620 лв., а не
колкото било вписано в посочения договор, което се потвърждава и от
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. При
извършеното впоследствие претърсване и изземване личната и дебитната карти на
св. А.С. били открити в дома на подсъдимите А. и Й. заедно с бележки за ПИН- код и за дадени и теглени суми. Личната карта на
свидетелката й била върната (л. 135-136), а дебитната карта и бележките били
приложени по делото (л. 134).
По
този начин е доказано, че на А.Т.С. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през периода февруари-август 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик,
подсъдимите Й.А. и Г.Й., в съучастие
като съизвършители, предоставили заем в размер на 620
лв. срещу лихва от 480 лв., като били върнати 1 040 лв., от които 560 лв.
главница и 480 лв. лихва.
2. Св. С.К. живее в
с. М.К., обл. Пазарджик и се познава отдавна с подс. Г.Й., а с подс. Й.А. се
запознал след като тя заживяла на съпружески начала с Й..
През м. май 2011 г. св. К. срещнал подсъдимите
Г. Й. и Й. А. в център на селото и се
разговорили. На свидетеля предстояло закупуване на автомобил, но не му
достигали пари като споделил в хода на разговора на подс.
Й., че му били необходими 1 300 лв. подсъдимият казал на свидетеля, че
можел да му даде исканата сума, но искал да има нотариално заверен договор.
Било постигнато съгласие да се подпише след няколко дни такъв договор като
лихвата за въпросната сума да е 50 лв., а срокът на заема 1 месец. На
30.05.2011 г. св. С.К. и подсъдимите Й.А.
и Г.Й. отишли при нотариус П. М. в гр. Пазарджик, където между К. и обв. А. бил подписан и нотариално заверен договор за
паричен заем (л. 142). В него било вписано, че подс.
Й. А. давала в заем на К. сумата от 1 350 лв., която трябвало да се върне
най-късно до 10.06.2011 г. След подписването на договора св. С.К. получил от подсъдимите
сумата от 1 300 лв., която обаче не
успял да изплати в уговорения срок.
Така следва да се
приеме за установено, че на С.М.К. от с.М.К., обл.Пазарджик,
на 30.05. 2011г., в гр.Пазарджик, подсъдимите Й.А. и Г.Й., в съучастие като съизвършители, предоставили заем в размер на 1 300 лв.
срещу лихва от 50 лв., които не са върнати.
3. Св. С. И. е
сестра на св. И.И. и живее в гр. Пловдив. От своята
сестра свидетелката разбрала, че Й.А.
давала пари назаем. Св. С. И. получавала по дебитна карта сумата от 170 лв.
месечно, които включвали социални помощи и детски добавки за двете й деца.
През м. август 2011 г. на св. С. И. й били
нужни средства и тя заедно със сестра си отишла в дома на обвиняемата в с. М.К.,
обл. Пазарджик. Там тя поискала назаем 150 лв. като
обяснила, че получавала по дебитна карта 170 лв. Подсъдимите Й.А. и Г.Й. й дали сумата от 150 лв. срещу 60
лв. лихва като взели в залог дебитната карта на свидетелката и ПИН- кода за нея
в залог. Разбрали се подсъдимите да
изтеглят следващия месец целия превод, а св. С. И. да им донесе на ръка
остатъка до покриването на цялата сума от 210 лв. Поради задържането от
полицейските органи на подсъдимите А. и Й.
от картата на свидетелката не били извършвани тегления. Впоследствие при
претърсването и изземването в дома на двамата подсъдими били открити и
впоследствие приложени по делото дебитната карта на св. С. И. и бележка с
дадената назаем сума (л. 144).
По този начин по
досъдебното производство е доказано, че на С.С.И. от
гр.Пловдив, през август 2011
г., в с.М.К., обл.Пазарджик, подсъдимите
Й.А. и Г.Й., в съучастие като съизвършители, предоставили заем в размер на 150 лв. срещу лихва от 60 лв., които не били върнати.
4. Св. М. А. живее
в с. М.К., обл. Пазарджик и познавала обв. Й.А., на която в селото казвали „Д.”. Подсъдимата била
известна сред селяните и като „Лихварката”, тъй като давала пари в заем срещу
лихва. Свидетелката имала две деца, за които по дебитна карта получавала
ежемесечно общо 70 лв. детски добавки.
Един ден през м.
август 2011 г.
св. М. А. имала нужда от пари и отишла в дома на А. *** да иска назаем. Преди това от свои
познати в селото тя разбрала, че трябвало да носи в себе си личната и дебитната
си карти, които да остави в залог срещу заема. Свидетелката разговаряла с Й.А. като на разговора присъствал и подс. Г.Й., когото А. познавала по прякор „Мишката”. Били
договорени условията и св. М. А. получила заем от 50 лв. срещу лихва от 20 лв.
като оставила на подсъдимите в залог
личната и дебитната си карти и ПИН- кода за последната. Поради задържането от
полицията на А. и Й. те не могли да теглят от дебитната карта на свидетелката.
При извършеното в дома им претърсване и изземване били открити и впоследствие
приложени по делото дебитната карта на св. С. И. и бележки с дадената назаем
сума (л. 146), а също така и личната карта на свидетелката, която с
постановление на ОП- Пазарджик й била върната.
В този смисъл
следва да се приеме за установено, че на М.Я.А. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през август 2011 г.,
в с.М.К., обл.Пазарджик, подсъдимите Й.А. и Г.Й., в съучастие като съизвършители, предоставили заем в размер на 50 лв. срещу лихва от 20 лв., които не били върнати.
5. Св. И. К.живее в
с. М.К., обл. Пазарджик и познава както подс. А. и нейната
майка, така и подс. Г.Й., с когото били съученици. От
хората в селото К. знаел, че двамата подсъдими давали пари назаем срещу лихва.
Св. К. и жена му Д. К. имали едно дете на 6 г., за което получавали ежемесечно 35 лв.
детски добавки, превеждани по дебитната карта на К..
През лятото на 2011 г. свидетелят и жена му
имали нужда от средства, поради което К. отишъл в дома на А. ***. От подсъдимите
свидетелят взел в заем сумата от 50 лв.
срещу лихва от 20 лв. като им оставил в залог дебитната карта на жена си с ПИН-
кода за нея, както и своята лична карта. След това св. К. заминал на работа в
чужбина, а през това време жена му блокирала дебитната си карта и изтеглила
преведените по нея пари. При завръщането си в страната И. К. върнал 70 лв. на
ръка на подсъдимите за покриване на
заема, но картите не му били върнати. Впоследствие при извършеното претърсване
и изземване в дома на подсъдимите А. и Й.
била открита личната карта на св. И. К., която с постановление на ОП- Пазарджик
му била върната (л. 150-151).
Така следва да се
приеме за доказано, че на И.Г.К. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
през лятото на 2011 г.,
в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, подсъдимите Й.А. и Г.Й., в съучастие като съизвършители, предоставили заем в размер на 50 лв. срещу
20 лв. лихва, като била върната сумата от 70 лв.
В хода на досъдебното
производство била назначена съдебно-счетоводна експертиза. Според нейното заключение
(л. 219-240) и след извършване на необходимите действия по разследването е
установено, че размерът на уговорената лихва месечно по даваните заеми от
двамата подсъдимите е средно 51.67 %
като изключение прави случаят на А.Т.С. и А. П.А., при които размерът на
уговорената лихва е доста по-голям от този по подписания впоследствие договор.
По същия начин е установено, че извършеното от
Й.А. деяние сама, без съучастието на обв. г. Й.,
е свързано с предоставени в заем суми в размер на 9 160 лв., като сумата на
уговорените лихви е в размер на 4 280 лв., сумата на реално
получените главници и лихви от Й.А. е общо
в размер на 8 378 лв., от които получени
лихви в размер на 2 858 лв.,
явяващи се неправомерен доход по смисъла на закона.
Освен това е доказано, че в
периода декември 2010 г.-август
2011 г.
включително, в с. М.К., обл. Пазарджик, подсъдимите Й. А. и Г. Й., в съучастие като съизвършители са предоставили заем на 7 лица като общият
размер на предоставените суми е в размер на 3 110 лв., сумата на
уговорените лихви е общо в размер на 1
050 лв., сумата на реално получените от Й.А. и Г.Й. главница и лихви общо е в размер на 2 150 лв., от които лихва
в размер на 920 лв.
Следва да се отбележи, че при извършеното
претърсване и изземване на 12.09.2011 г. в дома на двамата подсъдими в с. М.К.,
обл. Пазарджик по-голямата част от дебитните и лични
карти на заемателите, ведно с приложените бележки към
тях били открити извън къщата, в двора, скрити под купчина строителни отпадъци.
По отношение на тях подсъдимите отричали да знаят за тяхното съществуване. Това
наложило да бъдат назначени в хода на досъдебното производство дактилоскопни експертизи, според чиито заключения (л. 215,
218) върху изследваните обекти имало дактилоскопни следи както на А., така и на Й.. Горната фактическа обстановка, съдът възприе, въз основа
на самопризнанието на всеки един от подсъдимият подкрепено в досатътчна
степен от съброните по делото гласни и писмени
доказателства,експертни заключения.
Съдът дава пълна в. на събраните
гласни доказателства ,които синхронизират
напълно със събраните писмени доказателства,като взаимно се допълват,подкрепят направеното
самопризнание и очертават по категоричен
начин на гореописаната фактическа обстановка.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че
от обективна и субективна страна извършените действия от
подсъдимата субсумират състава на чл.252, ал.1 от НК,
а в случаите, в които при от предоставянето на заемите е участвал и подс.Г.Й. на чл.252, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК.,тъй като подсъдимата сама в периода м. януари 2010 г. до м. септември 2011 г. включително, в с.М.К.,
обл. Пазарджик и в гр. Пазарджик, без съответно
разрешение /лиценз, издаден от БНБ по чл.13 от ЗКИ и чл.6 от Закона за
платежните услуги и платежните системи/, сама е извършвала по занятие банкови
сделки- отпускане на заеми срещу лихви, регламентирани в чл.2 ал.1 от ЗКИ, на
34 лица, а именно:
1.
На А.Я.М. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през периода от месец януари 2010
г. до месец септември
2011 г.,
в с.М.К., обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер
на 150 лв.срещу лихва от 60 лв.,
върнати 170 лева, от които 120 лева
главница и лихва от 50 лв.;
2.
На З.А.К. от с.Д., обл.Пазарджик,
през периода от месец октомври 2010г. до месец септември 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 1 760 лева
срещу лихва от 1 000 лева, върнати 2 020 лева, от които 1 300 лева главница
и лихва от 720 лева;
3.
На И.С.И. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през периода юни-ноември 2010г., в с.М.К., обл.Пазарджик,
е предоставила заем в размер на 650 лева срещу лихва от 260 лева, върнати 800
лева, от които 540 лева са главница и 260 лева са лихва;
4.
На С. П.М. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през месец септември 2010г. в с.М.К., обл.Пазарджик,
е предоставила заем в размер на 30 лева срещу лихва от 10 лева, които не са
били върнати;
5.
На М.М.Г. от с.Огняново, обл.Пазарджик, през
септември 2010г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, е
предоставила заем в размер на 200 лева срещу лихва от 100 лева, които суми не
са върнати;
6.
На Д.Е.М. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през септември 2010г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е
предоставила заем в размер на 60 лева
срещу лихва от 40 лева, които не са били върнати;
7.
На В.В.М. от с.М.К., обл.Пазарджик, през периода лятото на 2010 г.-юли 2011 г., в с. М.К., обл. Пазарджик, е предоставила заем в размер на 300 лева
срещу 200 лева лихва, върнати 500 лева, от които главница 300 лв. и лихва 200 лв;
8.
На С.М.К. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през периода декември 2010г. до юни 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик,
е предоставила заем в размер на 80 лева
срещу лихва 40 лева, върнати 120 лева;
9.
На Д.Г.Р. от с.М.К., обл.Пазарджик, през периода 2010 г. до месец септември
2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е предоставила заем
в размер на 170 лева срещу лихва от 50 лева, като е била върната сумата от 120
лева, от които 100 лева главница и 20 лева лихва;
10.
На Г.Т.С. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през периода януари-септември 2011г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
е предоставила заем в размер на 200 лева срещу лихва от 60 лева, върнати 140
лева, от които 100 лева главница и 40 лева лихва;
11.
На М.С.Б. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през периода януари-септември 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик,
е предоставила в заем в размер на 100 лева срещу лихва 40 лева, като от тях е
била върната сумата от 140 лева, от
които 100 лева главница и 40 лева лихва;
12.
На М.А.И. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през периода февруари-22.03.2011г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
е предоставила заем в размер на 840 лева срещу 470 лева лихва, върнати 630
лева, от които 420 лева главница и 210
лева лихва;
13.
На Г.М.З. от с.Д., обл.Пазарджик,
през зимата на 2011г., в.с.М.Конаре, обл.Пазарджик, е
предоставила заем в размер на 120 лева
срещу лихва от 40 лева, като е била
върната сумата от 160 лева;
14.
На З.Т. Д. ***, през периода зимата на
2011г.-септември 2011г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
е предоставила заем в размер на 600 лева
срещу лихва от 240 лева, като е била върната сумата от 840 лева;
15.
На М.М.И. от с.М.К., обл.Пазарджик, през периода април-септември 2011г., в с.М.К.,
обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 720
лева срещу лихва от 300 лева, като е била върната сумата от 1020 лева,
от които 720 лева са главница и 300 лева лихва;
16.
На Т.Д.З. от с.М.К., обл.Пазарджик
през май 2011г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, е
предоставила заем в размер на 130 лева
срещу лихва от 40 лева, като е била
върната сумата от 160 лева, от които 120 лева главница и лихва 40 лева;
17.
На Т.В.М. от с..М.Конаре, обл.Пазарджик,
през периода май-септември 2011г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
е предоставила заем в размер на 250 лева
срещу лихва от 100 лева, като е върната сумата от 200 лева, от които 140 лева
главница и лихва 60 лева;
18.
На Р.М.М. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през юни 2011г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
е предоставила заем в размер на 70 лева
срещу лихва от 20 лева, върнати 90 лева, от които 20 лева са лихва;
19.
На З.С. К. ***, през периода юни-август 2011г., в
с.М.Конаре, обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 100 лева срещу лихва от 40 лева, върната
сумата от 70 лева, от които 50 лева главница и 20 лева лихва;
20.
На Г.Б.Г. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през периода юни-август 2011г., в с.М.К.,
обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 60
лева срещу лихва от 20 лева, върната сумата от 80 лева;
21.
На З.С.Б. от
с.М.К., обл.Пазарджик и И.С.Б. от гр.Костенец, през
лятото на 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е
предоставила заем в размер на 100 лева срещу 30 лева лихва, които не са били
върнати;
22.
На П.С.Б. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
през периода юли-август 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик,
е предоставила заем в размер на 100 лева
срещу лихва от 40 лева, като е върната
сумата от 70 лева, от които 50 лв. главница и 20 лв. лихва;
23.
На В.С.Г. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през периода юли-септември 2011г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
е предоставила заем в размер на 300 лв.
срещу лихва от 120 лв., като е била върната сумата от 70 лв., от които 50 лева
главница и 20 лева лихва;
24.
На С. П.А. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през юли 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е
предоставила заем в размер на 100 лева,
срещу лихва от 30 лева, върнати са 70 лева, от които 40 лева главница и 30 лева
лихва;
25.
На Д. А. ***, през август 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 100 лева
срещу 40 лева лихва, които не са върнати;
26.
На П.З.Ш. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик
през август 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е
предоставила заем в размер на 400 лева
срещу лихва от 360 лева, върнати 178 лева, които са лихва;
27.
На Е. С.К.
от с.Д., обл.Пазарджик, през август 2011г., в с.М.К.,
обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 140 лева срещу лихва от 60 лева, върната
сумата от 200 лева;
28.
На А.Г.Р. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през август 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е
предоставила заем в размер на 100 лева срещу 40 лева лихва, които не са били
върнати;
29.
На С.Д.Г. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през периода август-септември 2011г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
е предоставила заем в размер на 300 лева срещу лихва от 120 лева, като е върната сумата от 420 лева;
30.
На Й. С. А. ***, през август 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 50 лева срещу лихва от 20 лева, които не са
били върнати;
31.
На С.З.М. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през септември 2011г., в.с.М.Конаре, обл.Пазарджик, е
предоставила заем в размер на 30 лева
срещу лихва от 10 лева, които суми не са били върнати;
32.
На М.Й.П. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през септември 2011 г.,
в с.М.К., обл.Пазарджик, е предоставила заем в размер
на 250 лв. срещу лихва от 50 лв., които не са били върнати;
33.
На Т.Д.Ш. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
през септември 2011г., в.с.М.К., обл.Пазарджик, е
предоставила заем в размер на 100 лева срещу 30 лева лихва, които не са били
върнати;
34.
На А.Д.Г. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
на 22.07.2011г., в гр.Пазарджик, е предоставила заем в размер на 500 лева срещу
200 лева лихва, от които е върната сумата от 110 лева, представляващи лихва,
като общият размер на предоставените суми в заем е в размер на 9 160 лв.,
сумата на уговорените лихви е в размер на 4 280 лв., сумата на реално
получените главници и лихви от Й.А. е общо
в размер на 8 378 лв., от които получени
лихви в размер на 2 858 лв., и в
съучастие с Г.Н.Й. ***, като съизвършители в периода
декември 2010 г.-август
2011 г.
включително, в с. М.К., обл. Пазарджик, без съответно разрешение /лиценз, издаден от
БНБ по чл.13 от ЗКИ и чл.6 от Закона за платежните услуги и платежните
системи/, е извършвала по занятие банкови сделки, регламентирани в чл. 2, ал.1
от ЗКИ- отпускане на заеми, срещу лихви на 7 лица, а именно:
1.
На И.С.И. от с.М.К., обл.
Пазарджик, през периода декември 2010
г.-юни 2011
г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
в съучастие с Г.Н.Й. *** съизвършител, е предоставила
заем в размер на 700 лв. срещу лихва от
280 лв., върната сумата от 660 лв., от които главница 380 лв. и лихва
280 лв.;
2.
На А.Т.С. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през периода февруари-август 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик,
в съучастие с Г.Н.Й. *** съизвършител, е предоставила
заем в размер на 620 лева срещу лихва от 480 лв., върнати 1040 лева, от които
560 лв. главница и 480 лв. лихва;
3.
На З.А.К. от с.Д., обл.
Пазарджик, през март 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик в съучастие с Г.Н.Й. *** съизвършител,
е предоставила заем в размер на 240 лв.
срещу лихва от 140 лв., върната сумата
от 380 лева;
4.
На С.М.К. от с.М.К., обл.Пазарджик,
на 30.05. 2011г., в гр.Пазарджик, в съучастие с Г.Н.Й. *** съизвършител,
е предоставила заем в размер на 1 300 лв. срещу лихва от 50 лв., които
не са върнати;
5.
На С.С.И. от гр.Пловдив,
през август 2011 г.,
в с.М.К., обл.Пазарджик, в съучастие с Г.Н.Й. *** съизвършител, е предоставила заем в размер на 150 лв. срещу лихва от 60 лв., които не са върнати;
6.
На М.Я.А. от
с.М.К., обл.Пазарджик, през август 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, в съучастие с Г.Н.Й. *** съизвършител,
е предоставила заем в размер на 50 лв.
срещу лихва от 20 лв., които не са
върнати;
7.
На И.Г.К. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
през лятото на 2011г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, в
съучастие с Г.Н.Й. *** съизвършител, е предоставила
заем в размер на 50 лева срещу 20 лева лихва, като е върната сумата от 70 лева,
като
общият размер на предоставените суми в заем е в размер на 3 110 лв., сумата на
уговорените лихви е общо в размер на 1
050 лв., сумата на реално получените от Й.А. и Г.Й. главница и лихви общо е в размер на 2 150 лв., от които лихва
в размер на 920 лв.
Подсъдимият Й. е осъществилот обективна и
субективна страна сътавът на престъплението по чл.
чл. 252, ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,тъй като в периода
декември 2010 г.-август
2011г. включително, в с.М.К., обл.Пазарджик, в
съучастие с подс. Й.С.А. *** съизвършител, без съответно разрешение /лиценз, издаден от
БНБ по чл.13 от ЗКИ и чл. 6 от Закона за платежните услуги и платежните
системи/, е извършвал по занятие банкови сделки-отпускане на заеми срещу лихви,
регламентирани в чл.2, ал.1 от ЗКИ, на 7 бр. лица, както следва:
1.
На И.С.И. от с. М.К., през периода декември 2010 г.-юни 2011 г., в с. М.К., обл. Пазарджик, в съучастие с Й.С.А. *** съизвършител, е предоставил заем в размер на 700 лв. срещу лихва от 280 лв., върнати 660 лева, от които главница
380 лева и лихва 280 лева;
2.
На А.Т.С. от с.М.К., обл.Пазарджик,
през периода февруари-август 2011г., в с. М.Конаре, обл.Пазарджик,
в съучастие с Й.С.А. *** съизвършител, е предоставил
заем в размер на 620 лева срещу лихва 480 лева, върнати 1040 лева, от
които 560 лева главница и 480 лева
лихва;
3.
На З.А.К. от с.Д., обл.Пазарджик,
през месец март 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, в
съучастие с Й.С.А. *** съизвършител, е предоставил
заем в размер на 240 лв. срещу лихва
от 140 лв., върнати 380 лева;
4.
На С.М.К. от с. М.К., обл.
Пазарджик, на 30.05. 2011г., в гр.Пазарджик, в съучастие с Й.С.А. *** съизвършител, е предоставил заем в размер на 1300 лв.,срещу лихва от 50 лв., които не са върнати;
5.
На С.С.И. от гр.Пловдив
през месец юли 2011г., в с.М.К., обл.Пазарджик, в съучастие с Й.С.А. *** съизвършител,
е предоставил заем в размер на 150 лв.
срещу лихва от 60 лв., които не са
върнати;
6.
На М.Я.А. от
с. М.К., обл. Пазарджик, през месец август 2011г., в
с.М.К., обл.Пазарджик, в съучастие с Й.С.А. *** съизвършител, е предоставил заем в размер на 50 лв. срещу
лихва от 20 лв., които не са върнати;
7.
На И.Г.К. от с.М.Конаре, обл.Пазарджик,
през лятото на 2011г., в с.М.Конаре, обл.Пазарджик, в
съучастие с Й.С.А. *** съизвършител, е предоставил
заем в размер на 50 лева срещу 20 лева лихва, като е върната сумата от 70 лева,
като
общият размер на предоставените суми в заем е в размер на 3 110 лв., сумата на
уговорените лихви е общо в размер на 1
050 лева, а сумата на реално получените от Г.Й. и Й.С.А. главници и лихви е
общо в размер на 2 150 лв., от които получените лихви са в размер на 920 лв.,
Следва да се отбележи че в
теорията и практиката системното заемане на парични средства на широк кръг лица
срещу насрещна материална облага, насочена към обезпечаване на издръжката на
заемодателя, съответства на понятието за банково кредитиране. В конкретния
случай е инкриминирана не единичната сделка, изпълваща съдържанието на банкова
такава, а поредицата от извършвани от подсъдимите Й.А. и Г.Й. по занятие сделки
от този вид. Самият обективен състав на престъплението включва в съдържанието
си системното осъществяване на еднородни деяния, като е доказано по делото, че
съответната усложнена престъпна дейност е била извършвана както самостоятелно
от Й.А., така и в съучастие с подс.Г.Й..
Двамата подсъдими са
извършвали тази си дейност без съответно разрешение /лиценз, издаден от БНБ по
чл.13 от ЗКИ и чл.6 от Закона за платежните услуги и платежните системи/ като
по занятие са осъществили банкови сделки- отпускане на заеми, срещу лихви,
регламентирани в чл.2, ал.1 от ЗКИ.
Съгласно
законодателството такива сделки могат да извършват само лицензирани учреждения и институции като при издаването на тези лицензи
БНБ се ръководи от уредените в ЗКИ правила, а именно, че всяка такава
институция трябва да отговаря на определени условия и едва тогава бива вписана
в публичния регистър. Важно значение в тази посока са надеждността и финансовото
състояние на заявителя за издаване на въпросния лиценз.
При всеки случай, дейността
по предоставянето на средства в заем и
то срещу определена лихва е присъща само на банките. Отделно физическо лице не
би могло да извършва кредитиране и то в големи мащаби. Съгласно закона такава
дейност се извършва само от юридическо лице и то вписано в търговския регистър
като акционерно дружество, с минимум включени акции в него, финансово стабилно
и с доказан произход на средствата, вложени в дружеството, т.е. това е дейност
присъща изцяло и само за банковите институции.
На следващо място нито една
банкова организация не се създава, за да отпусне отделен заем или да отпуска
заеми само спорадично. Така според ЗКИ смисълът и съдържанието на основната
дейност на всяка банка е извършването по занятие на множество търговски сделки
(включително и даването на кредити), предназначени да й обезпечат източник на
постоянен доход. За да осигури нормалното функциониране на финансово-кредитната
система и в частност да охрани интересите на масовите вложители и
кредитополучатели, законодателят е поставил банковата дейност под разрешителен
(лицензионен) режим, чието неспазване е наказуемо по чл. 252 НПК.
Възоснова на събраните в хода на
разследването доказателства безспорно е установено, че А. и Й. са осъществили с действията именно
банкови сделки, като последователно, многократно заемали парични средства на
неограничен кръг от лица, при което сделките поотделно и в тяхната съвкупност
са били насочени към осигуряване на необходимите на обвиняемите средства за
живот.
Следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НК
инкриминира системното извършване на всякакви банкови сделки, без да прави
разлика дали са от един и същ или от различен вид. По силата на ЗКИ и Закона за
платежните услуги и платежните системи банковият кредит (предоставянето на
парични средства срещу материална облага) като отделен елемент на системно
повтаряща се дейност, извършвана по занятие, е сред видовете банкови сделки,
които сами по себе си, наред с всички останали сделки, са поставени под
разрешителен режим.
В пода на разследването е
установено, че в периода януари 2010г.-септември 2011 г. А. системно е давала
пари на заем най-вече на изпаднали във финансови трудности свои съселяни. Сделките
съвсем не са били акт на хуманизъм от
нейна страна, защото по различен начин чрез тях е реализирала материална облага
под формата на писмено или устно уговорена лихва. При това получателите на
заеми били притискани от нуждата и в полза на кредитора предоставяли банковите
си, а някои от тях и личните си карти заедно с правото на кредитора да тегли от
тях сумите, които ежемесечно получавали, до момента, в който се издължи цялата
сума, уговорена по заема. Други от длъжниците, които
не са обезпечили вземането си по описания начин, били подканяни многократно от
страна на подсъдимите да издължат заетите суми. Освен устните уговорки със заемателите, по делото са налице и поредица от обикновени
договори за заем, нотариално заверени, които също сочат на една замислена от подсъдимите
А. и Г., системна и подсигурена дори юридически дейност за получаване на
неправомерни доходи.
По принцип законодателят не
инкриминира кредитирането между физически и/или юридически лица, но само ако тя
се извършва в единични случаи, а не системно и не съставлява един от основните
източници за издръжката на онзи, който предоставя кредита. При голяма част от
разгледаните случаи А. е предоставяла пари срещу лихва нееднократно на един и
същ заемател. Преди да бъдат изтеглени сумите от
детските добавки и/или социалните помощи, свидетелите отивали при подсъдимата и
искали в заем друга сума. Така дълговете им се натрупвали, а банковите и/или
личните им карти оставали в кредитора-подс.А., до
момента, в който тя си възвърне предоставените суми, ведно с уговорената лихва.
Така системно голяма част от заемателите потъвали във все по-големи дългове, защото
сумата, давана им в заем от подс.А. сама или заедно с
подс. Г. била доста по-малка от тази, която те реално
получавали като помощи. Остатъкът от тази сума в огромна част от случаите
служел като лихва, която предварително била уговаряна. Именно защото сумата,
която заемателите получавали като заем била по-малка,
а и поради това, че за голяма част от длъжниците получаването
на помощи било единствения начин за издръжка, те оставали без доходи още преди подсъдимите
да са възвърнали вложените средства и отново искали назаем от тях. Това бил
безкраен омагьосан кръг, при който длъжниците искали
нови заеми срещу нови лихви. Голяма част от тях са жени с много малки деца,
включително и новородени, които често боледували. Това било основната причина
те да се обърнат към А. и Г., макар
поставените от подсъдимите условия да не са били никак изгодни. Не без значение
е и обстоятелството, че в селото тази дейност имала създадени вече традиции.
Както вече бе посочено, още преди инкриминирания период майката на подс.А. е била „лихварката” в селото. При нужда всеки един
от разпитаните свидетели е знаел, че може да поиска назаем от подсъдимата.
Заемите не им били отказвани, но се определяли спрямо сумата, която била
получавана от съответния заемател като доход по
дебитна карта. За повечето свидетели тези заеми са били постоянни, в един дълъг
период, понякога от година-година и половина, както при свидетелките З. К., И.И. и др. Колкото по-голяма била сумата, получавана като
заем, толкова по-голям бил и размерът на лихвата. Именно чрез тези лихви А. и Й.
се издържали, което се потвърждава и от декларираното от А. по досъдебното
производство, че не работи и че освен издръжката на малолетната си дъщеря в
размер на 90 лв. месечно, изплащана от бащата на детето й, тя няма други
доходи. Й. също е декларирал ,че няма законни източници на доходи, а двамата
разполагат със средства, според изложеното в свидетелските показания, а също и
със златни накити и предмети, които дават в залог срещу парични средства за
осъществяване на дейността си.
Поради извършеното претърсване и
изземване, извършено на 12.09.2011г. от страна на ОДМВР-Пазарджик бил прекратен
този основен източник на доходи за двамата обвиняеми. Това е причина част от
предоставените от тях заеми да не бъдат върнати, защото сумите по детските
добавки и социалните помощи се превеждали след 18-то число на месеца, а
банковите карти на свидетелите били иззети на 12.09.2011г. По тази причина
сумата на получените лихви от Й.А. при
осъществяваната от нея самостоятелно инкриминирана дейност не надхвърля
изискуемите размери на деянието, уредено в ал.2 на чл.252 от НК, поради което
не може да се приеме, че А. е получател
на значителни неправомерни доходи. Така извършените действия от подсъдимата субсумират състава на чл.252, ал.1 от НК, а в случаите, в
които при от предоставянето на заемите е участвал и Г.Й. на чл.252, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
При определяне на наказанието което следва да
се наложи на подсъдимият за
извършеното от него престъпно деяние- съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация. Съдът отчете обществената опасност на деянието,и на конкретно извършеното от
двамата подсъдими.
Съдът прецени и обществената опасност на личността на всеки от подсъдимия,която определя като не висока.Никой от тях не е
осъждан,живеят на съпружески начала,подсъдимата има и малетно
дете за което полагат гирижи,правят самопризнание и с
действията на досъдебното производство са спомогнали за изясняване на
обстоятелствата по делото.
Като прецени всички обстоятелства съдът,а и при спазване на разпоредбата
на чл.373 ал.2 от НПК,при
индивидуализиране на наказанието съдът,приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1
от НК , като определи наказанието лишаване от свобода ,под минимума ,посочен в
осъществения престъпен състав.От една страна са налице за всеки един от тях многобройни
смекчаващи вината обстоятелства,а от друга предвиденото в закона най леко
наказание в случаят се оказва несъразмерно тежко.На основание ал.3 на чл.55 от НК съдът не наложи другото по леко наказание предвидено в закона което се
предвижда наред с наказанието ЛОС.
При това положение съдът наложи на
подсъдимата наказание в размер на две години
лишаване от свобода,/отчитайки по дългият период на осъществяната
от нея престъпна дейност/,а на подсъдимия от една година и шест месеца лишаване
от свобода,който размер така се явява съответен на извършеното престъпление.
Съдът прие,че спрямо двамата не съществуват законови пречки за приложение
на условното осъждане. Всеки от подсъдимият не е осъждан за умишлено
престъпление на лишаване от свобода и съдът прие,че целите на наказанието в
конкретния случай могат да се постигнат и с условно осъждане.Двамата живеят на
съпружески начала,в домакинството има и малолетен и целите на личната превенция могат да се постигнат и без реално
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.На основание чл.66 от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за
изпитателен срок от по три години години.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 59 ал. 1 от НК се
приспада времето през което всеки един от подсъдимите е бил задържан с
полицейска заповед на 12.09.2011 година, както и задържането им за времето
13.09.2011 до 16.09.2011 година с постановление за задържане от прокурор при ОП
Пазарджик от 13.09.2011 година.
Веществените доказателства по делото, не са
послужили за извършване на престъплението поради което и съдът постанови след
влизане на присъдата в сила 2 броя преносими компютри и банкнота с номинал 5 /пет/ паунда, със сер.№ 54258014, на
съхранение в ОД МВР-Пазарджик, иззети с протокол за претърсване и изземване на
12.09.2011 година, да се върнат на подсъдимите /на всеки един от подсъдимите
компютърът му а на подс. Й. и банкнотата от 5 паунда/
В тежест на на всеки от подсъдимият се възлагат
и направените по делото разноски в размер на по 160лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си и изготви мотивите
си към нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: