№ 688
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Димитринка Костадинова-М.а
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513495 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – 437 във вр. с чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба от Столична община, отдел „Р. и с. на в.“, дирекция
„Общински приходи“, срещу разпределение по протокол от 01.07.2021 г. по изп. дело N
20198470400182 по описа на ЧСИ Н.П. с рег. N 847, с район на действие – СГС, на суми,
събрани при осъществяване на публична продан на ипотекиран в полза на първоначалния
взискател недвижим имот. Твърди, че разпределението, обективирано в протокол от
01.07.2021 г., при което за Столична община не е заделена сумата от 833,76 лв. – такса
битови отпадъци за ап. 10, находящ се в гр. София, ул. **** N 1, eт. 2, и сумата от 10 958,25
лв. – такса битови отпадъци за подземен паркинг – гараж на две нива, находящ се в гр.
София, ул. **** N 1, раположен на първия сутерен, на кота – 3,50 м. и на втория сутерен на
кота – 6,00 метра, дължими от „И. – 87“ ЕООД, ЕИК: ****, е незаконосъобразно.
Поддържа, че при извършване на рвзпределението ЧСИ е нарушил привилегията по чл. 136,
ал. 1, т. 2 ЗЗД, тъй като се касае за публично вземане, което следва да се удовлетвори с
предимство при разпределението. Твърди, че уредбата на ЗЗД не е синхронизирана с
данъчното законодателство, поради което следва да се приеме, че публичните общински в.
за такси се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, като аргумент в подкрепа
на това становище е разпоредбата на чл. 722 ТЗ, където сред привилегированите
публични в. на държавата и общините са посочени и в.та за такси. Поддържа, че в.та на
Столична община по извършеното разпределение произтичат от задължения за неплатени
такси за имота, предмет на публична продан, и че те са публични в. по см. на чл. 162, ал. 2,
т. 1 и 3 ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗМДТ. Твърди, че на основание чл. 458 ГПК Столична
община винаги се смята за присъединен взискател по право за дължимите от длъжника
1
публични в., чийто размер е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на
разпределението, а в случая доколкото се касае за разпределение на сума, постъпила от
продажба на имот, то следва да се зачитат привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Иска се
от съда да постанови решение, с което да бъде отменено разпределението от 01.07.2021 г. по
изп. дело N 20198470400182 по описа на ЧСИ Н.П. с рег. N 847, с район на действие – СГС,
и вместо него да бъде постановено разпределение, при което да се съобрази разпоредбата на
чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, и сумите, дължими за такса битови отпадъци, да бъдат
удовлетворени.
Ответникът по жалбата - взискателят „Търговска банка Д“ АД е подал възражение в
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в което поддържа становището, че жалбата е недопустима, тъй
като е подадена извън срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, а по същество – неоснователна. Посочва,
че разпоредбата на чл. 136 ЗЗД е императивна и не подлежи на разширително тълкуване.
Разпоредбата на чл. 136 ЗЗД не отрежда привилегия на всички публични в. по чл. 162
ДОПК, а само на тези, посочени в чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, а именно – в.та на държавата за
данъци върху определен имот.
Ответниците по жалбата – взискателите ТД на НАП – София и „Т.С.“ ЕАД не са
подали възражения в срока по чл. 463, ал. 3 ГПК.
Ответниците по жалбата - длъжниците „И. – 87“ ЕООД и Г. Л.М. не са подали
възражения в срока по чл. 463, ал. 3 ГПК.
Частният съдебен изпълнител Н.П. е изложил мотиви на основание чл. 463, ал. 3
ГПК, в които поддържа становището, че жалбата е просрочена, поради което е недопустима,
а по същество твърди, че е неоснователна. Посочва, че при изготвеното разпределение са
спазени разпоредбите на чл. 136 ЗЗД, като е зачетен предвиденият в закона ред за
удовлетворяване на кредиторите съгласно реда на привилегиите.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите, изложени в жалбата,
възражението на взискателя, мотивите на съдебния изпълнител, и материалите по
изпълнителното дело, намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело N 20198470400182 по описа на ЧСИ Н.П. е образувано на
12.06.2019 г. по молба от „Търговска банка Д“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 12.04.2019 г. по гр. д. N 19701/19 г. по описа на СРС, 88 състав, съгласно който
длъжникът „И. – 87“ ЕООД, ЕИК: ****, и длъжникът Г. Л.М., са осъдени да заплатят
солидарно на кредитора „Търговска банка Д“ АД, ЕИК: *********, сумата от 501 134,07
евро, представляваща главница по предоставен от „Търговска банка Д“ АД кредит, ведно
със законната лихва, считано от 04.04.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от
114 247,08 евро – договорна лихва за периода от 25.11.2015 г. до 13.03.2019 г., сумата от
111 111,92 евро – наказателна лихва за периода от 25.11.2015 г. до 14.03.2019 г., сумата от
5 700,40 евро – наказателна лихва за периода от 15.03.2019 г. до 03.04.2019 г., сумата от
15 469,79 евро – такси по договора, сумата от 93,87 евро – разходи при стъпване по ЗОЗ,
както и 29 399,72 лв. – разноски по делото, а именно – 29 249,72 лв. – държавна такса и 150
2
лв. – възнаграждение на юрисконсулт.
Изпълнението по делото е насочено към недвижими имоти, ипотекирани и възбранени
в полза на взискателя, които са собственост на длъжника „И. – 87“ ЕООД, ЕИК: ****.
На 24.06.2019 г. длъжниците „И. – 87“ ЕООД и Г. Л.М. са получили покани за
доброволно изпълнение по делото.
На 12.05.2021 г. в сградата на СРС са изготвени два протокола за обявяване на
купувачи – на подземен паркинг – гараж – на две нива и на апартамент N 10, находящи се в
сграда с административен адрес: гр. София, ул. **** N 1.
След заплащане на тръжните цени и влизане в сила на постановлението за възлагане
на основание чл. 460 ГПК е насрочено разпределение на постъпилите суми на 01.07.2021 г.,
за което страните и присъединените взискатели са уведомени с призовки за предявяване на
разпределението.
На 01.07.2021 г. е изготвен и предявен протокол за разпределение по чл. 460 ГПК.
Видно от протокола за разпределение от 01.07.2021 г. ЧСИ Н.П. е разпределил
постъпилата сума в размер на 269 550,83 лв., както следва: 1. На основание чл. 136, ал. 1, т.
1 ЗЗД – разноски за изпълнение - на взискателя „Търговска банка Д“ АД – сумата от
11 676,80 лв. и допълнително начислени такси и разноски – сумата от 108,00 лв. 2. На
основание чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД – в. за данъци недвижими имоти - на взискателя СО,
ПАМДТ, район Студентски – сумата от 3028,96 лв. – за данъци върху продадени имоти – ап.
10 и подземен гараж на два етажа. 3. На основание чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД – за вземане на
взискателя „Търговска банка Д“ АД, обезпечено с първа по ред договорна ипотека, вписана
в АВ – имотен регистър – гр. София, с дв. вх. рег. N 12440/04.04.2011 г., акт N 42, т. 7, за
сумата от 750 000 евро, ведно с главници, лихви, такси, комисионн, разноски, евентуални
наказателни надбавки, разноски по принудително с. на в.та и други, новирана на 29.03.2021
г. с акт N 167, т. 14, дв. вх. рег. N 18349/29.03.2021 г., общо в размер на 1 230 538,22 лв., е
разпределен остатъкът от сумата в размер на 254 737,07 лв. в полза на ипотекарния
взискател „Търговска банка Д“ АД.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК от процесуално
легитимирано лице срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК ако събраната от изпълнението сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най – напред отделя суми за изплащане на в.та, които се ползват с
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите в. по
съразмерност.
3
Редът за удовлетворяване на в.та е уреден в разпоредбата на чл. 136 ЗЗД, в която са
посочени в.та, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който
са изброени.
В разпределението се включват тези в., които са били предявени до деня на
изготвянето му – на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане
взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са били предварително внесени
от взискателя, и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника
съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК.
С обжалваното разпределение са удовлетворени в. по чл. 136, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗД, тъй
като постъпилата сума не е била достатъчна за удовлетворяване на всички в..
Твърдението на Столична община, че неправилно вземането й за сумата от 833,76 лв.
– такса битови отпадъци за ап. 10 и за сумата от 10 958,25 лв. – такса битови отпадъци за
подземен паркинг – гараж на две нива, не е включено като привилегировано вземане в ред
по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, е неоснователно.
Съгласно разпоредбата по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД с право на предпочтително
удовлетворение се ползват само в.та на държавата за данъци върху недвижим имот, но не и
други публични задължения, свързани с този имот. Дължимите суми за такса битови
отпадъци попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД.
Действително задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови
отпадъци представляват публични общински в. /арг. от чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 ДОПК/.
Публичният характер на вземането обаче не го прави автоматично привилегировано вземане
по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД е
изчерпателна и императивна, поради което не следва да се тълкува разширително.
в.та на общините за такса битови отпадъци като публични в. са различни по своя
характер от в.та за данъци. Те са в. за извършена от общината услуга, определена в чл. 62
ЗМДТ. Същевременно в чл. 1 ЗМДТ са изборени различните видове местни данъци, които
постъпват в общинския бюджет. По този начин са диференцирани различните видове
публични в.. В разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД като основание за съществуването
на привилегията са посочени само данъците.
Не е налице основание за прилагане по аналогия и на разпоредбата на чл. 722 ТЗ, тъй
като двете разпоредби се отнасят като обща към специална. Те имат различно съдържание и
приложно поле и уреждат по различен начин правата на кредиторите – с оглед вида на
изпълнението – индивидуално или универсално.
По изложените съображения, жалбата на Столична община срещу разпределението
по протокол от 01.07.2021 г. по изп. дело N 20198470400182 по описа на ЧСИ Н.П., с което
не й е разпределена сумата от 833,76 лв. – такса битови отпадъци за ап. 10, находящ се в гр.
София, ул. **** N 1, eт. 2, и сумата от 10 958,25 лв. – такса битови отпадъци за подземен
паркинг – гараж на две нива, находящ се в гр. София, ул. **** N 1, разположен на първия
сутерен, на кота – 3,50 м. и на втория сутерен на кота – 6,00 метра, следва да се остави без
4
уважение като неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от Столична община, отдел „Р. и с. на в.“,
дирекция „Общински приходи“, с адрес: гр. София, ул. Чамкория N 1, срещу разпределение
по протокол от 01.07.2021 г. по изп. дело N 20198470400182 по описа на ЧСИ Н.П. с рег. N
847, с район на действие – СГС, с което не й е разпределена сумата от 833,76 лв. – такса
битови отпадъци за ап. 10, находящ се в гр. София, ул. **** N 1, eт. 2, и сумата от 10
958,25 лв. – такса битови отпадъци за подземен паркинг – гараж на две нива, находящ се в
гр. София, ул. **** N 1, разположен на първия сутерен, на кота – 3,50 м. и на втория сутерен
на кота – 6,00 метра.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в 1 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5