Решение по дело №675/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И. Б. Я., [ЕГН], гр. Варна, чрез адв. Н. Б., против Решение № 199/16.02.2025г. на Районен съд – Варна /ВРС/, ХХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 3663/2024г. по описа на същия съд, с което е изменено НП № КХ-26/19.08.2024г. на директора на ОДБХ – Варна, с което за нарушение на чл.128, ал.1, т.3, вр. чл.24, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/ и на основание чл.139, т.1 ЗХ, му е наложена глоба, в размер на 4000,00лв., като е намален размера на същата на 3000,00лв. Със същото решение в полза на ОДБХ – Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 90,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че неправилно, без анализ и обосновка е прието, че има качеството на търговец – бизнес оператор и е субект на нарушението по чл.128, ал.1, т.3 ЗХ, вр. чл.24, ал.1 ЗХ, т.к. по делото не са събрани доказателства да е извършвал търговска дейност. Отделно, хранителните продукти били установени в хладилна камера, която била негова лична собственост и не е вписана в публичен национален регистър на бизнес операторите на БАБХ. Неправилно ВРС е приел, че в ЗХ не е поставено условие регистрацията на обектите да се извършва само от търговци, т.к. това би означавало, че всяко физическо лице, което притежава обект по смисъла на § 1, т.10 ДР на ЗХ, извършва предприемаческа дейност и подлежи на регистрация като бизнес оператор. Твърди, че от анализа на разпоредбата на чл.24, ал.1 ЗХ следва, че за да е административнонаказателно отговорен, трябва да е произвеждал, преработвал и/или дистрибутирал количествата риба и рибни продукти, открити при проверката в хладилната камера, а тези обстоятелства не са проверени и за тях не са събрани доказателства. Твърди, че като е приел за доказано, че хранителните продукти са били в установените с АУАН количества, ВРС е допуснал съществено процесуално нарушение, т.к. тези констатации са оспорени с жалбата и АНО не ги е доказал. Като обосноваващи извод, че установените стоки са с цел разпространение, ВРС неправилно е ценил събраните по делото косвени доказателства, т.к. наличието в близост на везна и обстоятелството, че участва в търговско дружество, на което е регистрирана лодка, могат да обосноват извод, че хранителните продукти са съхранявани с цел разпространение, само при доказано изключване на възможността същите да бъдат за лично ползване. Твърди, че в случая това не е така, т.к. с издадената от „БГ М. 2“ ООД фактура № 8/08.01.2024г. е документирана продажба от дружеството на физическото лице И. Я. на 300кг. сафрид и 100кг. паламуд, което доказва, че количествата са закупени за лично ползване, а не за търговска дейност. Не било съобразено и че АНО неоснователно смесва дейността на „БГ М. 2“ ООД – на което дружество И. Я. е управител, с физическото лице И. Я.. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответната страна – директора на ОДБХ – Варна, оспорва касационната жалба по съображения в писмени възражения вх.№ 28024/26.03.2025г.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Г., който оспорва жалбата по съображенията в писмените възражения и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена и се присъди адвокатски хонорар, моли същият да бъде определен в предвидения минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че нищо от установените по делото факти – наличието на хладилна камера, която сама по себе си е инвестиция, установените количества рибни продукти, фактури, с които са закупени, не подкрепя изложената версия, че са били за лична употреба или с цел подаръци. Напротив, всичко сочи, че целта е търговска дейност, поради което правилно съдът е приел, че има нарушение по чл.128 от Закона за храните и наказателното постановление е правилно издадено. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 08.02.2024г. в ОДБХ – Варна постъпил сигнал № КХ-667/07.02.2024г. от Сдружение с нестопанска цел - Спортен клуб „[населено място] – Б. кану-каяк“, в който се сочело, че с договор № 362/07.02.2020г., вписан в СВ – Варна с вх. № ****/08.10.2020г., Акт № *****, държавата, чрез Областния управител на област с административен център – Варна, е учредила безвъзмездно право на ползване на Спортен клуб „[населено място] – Б. кану-каяк“ и е предоставила ПИ с ид. ****с площ 607кв.м., находящ се в гр. Варна, ЗПЗ – Район Младост, представляващ частна държавна собственост, отредена за „Водна спортна база“ и представляващ част от гребна база „Б.“. В сигнала се твърдяло, че в посочения имот има хладилна камера, в която се съхранява улов, извършен от рибарски кораби, поради което се иска извършване на проверка, която да установи чия собственост е хладилната камера, дали същата се ползва по законоустановения ред, дали в нея се съхраняват морски организми и дали същите се разпространяват към заведенията в областта, чия е собствеността на описаната хладилна камера и дали се ползва по законоустановения ред.

Във връзка с този сигнал, на 08.02.2024г. служители на ОДБХ – Варна и на ОДМВР - Варна извършили проверка в [ПИ], лодкостоянка „[населено място]“ – ЗПЗ на гр. Варна, документирана с КП № 028069/08.02.2024г., при която установили, че имотът е ограден, налични са метални сиви врати за вход на МПС и малка врата за вход на лица, която е открехната. В рамките на имота била установена хладилна камера, около 60 кубика, около 2м/7м, функционираща, с отбелязана температура на дисплея „- 26.9“. В съседния имот били установени лицата Й. А. Г. и Р. А. Г., представили се за баща и син, които посочили, че хладилната камера се стопанисва от лица със собствено име „И.“ и „И.“. Във връзка с предходна проверка по сигнал относно риболовен кораб „****“, на служителите на ОДБХ-Варна било служебно известно обстоятелството, че същият е регистриран на „***“ ООД със съдружници – И. Я. и И. Я., поради което се свързали по телефона с И. Я., който заявил, че ще уведоми собственика на хладилната камера. В хода на проверката в имота дошъл И. Я., който потвърдил, че стопанисва хладилната камера, както и че ползва същата за съхраняване на храна за лични нужди. В присъствието на Я. служителите на ОДБХ–Варна извършили проверка на наличността на хладилната камера, при която констатирали храни от животински произход, включително риба и рибни продукти, част от които били в оригинални, запечатани кашони с лого на „Север Експорт“ ООД и ЕТ „А - А. С“, маркирани и етикетирани. Пред хладилната камера била установена везна – кантар за претегляне. За установената в хладилната камера стока Я. не представил документи. В 13:25 часа вратите на хладилната камера за средно- и нискотемпературно съхранение били запечатани, с поставени 2бр. обозначителни знаци на ОДБХ-Варна.

На 12.02.2024г. служители на ОДБХ – Варна извършили последваща проверка, документирана с КП № 029108/12.02.2024г., при която извършили опис и претегляне на съхраняваните в хладилната камера продукти, вследствие на което били установени риба и рибни продукти в общо количество 462,01кг. и месни продукти - общо 15,800кг. При проверка във водения от БАБХ публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, било установено, че хладилната камера не е регистрирана като обект по реда на Закона за храните. След справка в Търговския регистър било установено, че И. Б. Я. е съдружник в „БГ М. 2“ ООД и „НЕМО-БГ М. 2“ ООД, извършващи дейност в специализирани магазини за търговия с риба и рибни продукти, термична обработка на риба, приготвяне на рибни супи и рибни ястия. Обектите били регистрирани в ОДБХ-Варна с удостоверения за регистрация № 14559/18.02.2016г. и № 14560/18.02.2024г.

Във връзка със сигнал № КХ-667/07.02.2024г., на 08.02.2024г. служители от отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ-Варна, извършили и насрещна проверка в рибопреработвателното предприятие на „Север Експорт“ ООД в ЮПЗ на гр. Варна. При извършеното проследяване, било установено, че „БГ М. 2“ ООД и „НЕМО-БГ М. 2“ ООД са закупували от „Север Експорт“ ООД замразен сафрид, на кашони, в различни количества. В представените търговски документи фигурирало голямо количество продукти – 456кг., 192 кг., 249,5кг. Предвид твърденията на И. Я. – че установените в хладилната камера количества храни са за негово лично потребление и за подаръци, с писмо с изх.№ КХ-380/09.02.2024г. до „Север Експорт“ ООД и с писмо изх.№ КХ-379/09.02.2024г. до ЕТ „А -А. С“, били изискани заверени копия от търговските документи и фактури. С писмо с изх.№ 4023/01.03.2024г. представляващият „Север Експорт“ ООД отказал да предостави копия от изисканите документи. От ЕТ „А -А. С “ били представени сертификати, от които било прието за установено, че се касае за търговска сделка между ЕТ „А-А. С.“ – доставчик и „БГ М. 2“ ООД – купувач, като фактурата за „приел“ е подписана от И. Я..

С писмо с изх.№ КХ-667/13.02.2024г. от областния управител на обл. Варна била изискана справка дали И. Б. Я. е ползвател на имота и дали има издадено разрешение за поставяне или строеж на хладилна камера в този имот. Според постъпилия отговор с изх.№ РД-24-2400-53 (1)/26.02.2024г., имотът не е предоставен за ползване на физически и юридически лица и в документите в администрацията не се съдържат разрешение за поставяне или строеж на хладилна камера в [ПИ]. С писмо с изх. № КХ-667/13.02.2024г. било отправено запитване до ЕРП „Север“ за собствеността на издадената партида за доставка на електрическа енергия на хладилна камера в [ПИ], като според получения отговор с изх.№ ****/23.02.2024г., за описания обект няма открита партида и същият е присъединен към мрежа с ниско напрежение от Трафопост (ТП) „704“, която не е собственост на ЕРП. С № 01462/12.02.2024г. Главен инспектор към ОДБХ – Варна издал Разпореждане за забрана, с което забранил транспорта, търговията и пускането на пазара на установените в хладилната камера продукти, а именно - замразена риба с общ количество 462,01кг. и 15,800кг. местни продукти.

Прието било, че И. Я. е нарушил чл.128, ал.1, т.3, вр. чл.24, ал.1 ЗХ, за което срещу него бил съставен АУАН № 76/17.04.2024г. – в който Я. вписал възражения, че установените продукти са за лична консумация. Въз основа на АУАН било издадено НП № КХ-26/19.08.2024г., с което на основание чл.139, т.1 ЗХ му е наложена глоба, в размер на 4000,00лв.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП е издадено от компетентен орган по чл.139, т.1, вр. чл.138, ал.1, т.1 ЗХ, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН и изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Извършеното нарушение е индивидуализирано с посочване на релевантните факти, като са посочени и нарушените материалноправни норми. Налице е и съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

При преценката по същество, анализирайки разпоредбите на чл.23, ал.1, чл.24, ал.1 и чл.128, ал.1 ЗХ, както и дефинициите в § 1, т.5 и т.6 ДР на ЗХ, съответно за „дейност по производство, преработка и/или дистрибуция“ и за „дистрибуция на храни“, и отнасяйки към тях установените по делото факти, ВРС е приел за безспорно установено, че И. Я. е извършил вмененото му нарушение и за същото правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В тази връзка е съобразено, че при проверките на 08.02.2024г. и на 12.02.2024г. е установено, че И. Я. е съхранявал храни в обект /хладилна камера/, който не е регистриран и одобрен по реда на ЗХ. Фактът, че именно Я. е стопанисвал обекта е приет за установен от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са потвърдили, че Я. се е явил в качеството на собственик и ползвател на хладилната камера, и при проверката е дал обяснения за предназначението на храните. Прието е, че авторството на деянието се потвърждава и от изявленията на въззивника във възраженията по АУАН, според които храните били предназначени за лична консумация.

За неоснователни са приети доводите, че хладилната камера не представлява обект, по смисъла на чл.24 от Закона за храните, който подлежи на регистрация, т.к. в контекста на дефиницията по § 1, т.10 ДР ЗХ за „обект“ и на легалната дефиниция за „дистрибуция на храни“, безспорно процесната хладилната камера попада в обхвата на понятието „обект“ за „дистрибуция на храни“, тъй като е самостоятелно съоръжение с размерите на помещение, намира се на територията на Западна промишлена зона, Лодкостоянка, /т.е. върху имот частна държавна собственост с предназначение за задоволяване на обществени нужди – водна спортна база/ и е предназначена, съответно ползвана, за съхранение на значително количество риба, рибни и месни продукти, поради което е подлежал на регистрация по реда на чл.26 и сл. от ЗХ.

Във връзка с оплакването – че хладилната камера не е подлежала на регистрация, т.к. се стопанисва в качеството на физическо лице и не извършва търговска дейност, ВРС е приел, че ЗХ не поставя условие регистрацията на обектите да се извършва само от търговци (по смисъла на ТЗ), а водещият критерий е дали обектът попада в дефинициите по в § 1, т.10 и т.6 от ДР на ЗХ вр. чл.26 от ЗХ. Съобразявайки конструкцията и разположението на хладилната камера, ВРС е приел, че същата попада в обхвата на понятието „обект“ по ЗХ, още повече че е установено съхранение на голямо количество риба и рибни продукти, а съхранението е форма на понятието „дистрибуция“.

Като неоснователни са преценени оплакванията досежно точността на измереното количество, т.к. дори да се приеме за достоверно твърдението, че кантарът, с който е извършено претеглянето, не е сертифициран и проверен за техническа годност, евентуално отклонение в данните от измерването не би повлияло върху изводите за съставомерността на деянието. Тъй като съхраняваните в хладилната камера продукти били в голямо количество, като неоснователно е отхвърлено и твърдението, че същите били предназначени за лична употреба.

Като косвени доказателства, които обосновават извод, че стоките са съхранявани с цел разпространение, респ. при осъществяване на търговска дейност, ВРС е ценил: установените данни за извършвани доставки на риба и рибни продукти на дружества, в които И. Я. има участие; служебно известният на ВРС факт - че Я. е обжалвал Разпореждане за забрана № 01462/12.02.2024г. и с това свое действие е манифестирал, че именно неговата правна сфера е засегната от разпореждането; наличието на кантарна везна в непосредствена близост до хладилната камера; установените по делото факти за наличието на други обекти, стопанисвани от жалбоподателя в качеството му на търговец и регистрирана моторна лодка на дружество, в което същият участва; обстоятелството, че количествата на продуктите многократно надхвърлят обичайните такива, ползвани от физически лица за лични нужди. Прието е, че представената фактура № 8/20.01.2024г. не установява предназначението на съхраняването на стоката, освен това към нея няма прикрепен касов бон или друг документ, удостоверяващ плащане по фактурата, а при проверката не са представени документи за удостоверяване произхода на стоката.

Прието е, че от субективна страна нарушението е извършено виновно при форма на вината - пряк умисъл, т.к. от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на извършване на деянието Я. е съзнавал, че съхранява рибни и животински продукти в обект, който не е надлежно регистриран по Закона за храните.

За да измени НП на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. с ал.7, т.4 ЗАНН, ВРС е приел, че доколкото по делото не се доказва жалбоподателят да притежава специалното качество „бизнес оператор“, АНО правилно е определил административното наказание по реда на чл.128, ал.1, т.3 ЗХ, но глобата е определена в размер, който не съответства на тежестта на извършеното нарушение и на обстоятелствата, които имат значение за индивидуализацията на санкцията. При установен баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, ВРС е приел, че глоба в среден размер – от 3000лв., би била справедлива и ще изпълни целите, визирани в чл.12 от ЗАНН.

Така постановеното решение е неправилно.

Изводите на ВРС – че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, вкл. че извършеното нарушение е индивидуализирано с посочване на релевантните факти и нарушените материалноправни норми, са неправилни, изведени при неправилна интерпретация на приобщените по преписката писмени доказателства, вкл. на такива, относими към самостоятелно проведени административни производства – приключили с Разпореждане за забрана № 01462/12.02.2024г., издадено на основание чл.24, ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАХВ/ и чл.138, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 2017/625 и Разпореждане за насочване на храни № 01110/12.02.2024г., издадено на основание чл.24, ал.1 и чл.46, ал.1 ЗУАХВ и чл.138, § 2, букви г) и ж) от Регламент (ЕС) № 2017/625 – при неправилна и изолирана оценка на събраните във въззивното производство доказателства, както и при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Видно от АУАН № 76/17.04.2024г. и НП № КХ-26/19.08.2024г., административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за нарушение на чл.128, ал.1, т.3, вр. чл.24, ал.1 от Закона за храните.

Разпоредбата на чл.128, ал.1, т.3 ЗХ предвижда налагането на глоба или имуществена санкция в размер на 2000 до 4000лв. (освен ако не подлежи на по-тежко наказание), на лице, което извършва дейност, без да е вписано в регистъра по чл.24, ал.1 или 2. Според разпоредбата на чл.24, ал.1 ЗХ, Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.

Вмененото във вина на касатора нарушение е установено в рамките на проверки по сигнал вх.№ КХ-667/07.02.2024г. от Спортен клуб „[населено място] – Б. – Кану каяк“, според който в ПИ с ид.****с площ 607кв.м., намиращ се в гр.Варна, Западна промишлена зона – частна държавна собственост, са се самонастанили множество рибари, някои от които крупни бизнесмени, които ползват имота незаконно. Освен това в имота имало хладилна камера, в която се съхранява улов, извършен от рибарски кораби. Искането в сигнала било да се извърши проверка дали хладилната камера е законна, дали в същата се съхраняват морски организми и дали същите се разпространяват към заведения в областта. Проверки по сигнала били извършени на 08.04.2024г. и на 12.02.2024г., като извършените действия и констатациите на проверяващите, са документирани, съответно в Констативен протокол № 028069/08.02.2024г. и в Констативен протокол № 029108/12.02.2024г. В двата протокола като повод за проверките бил посочен постъпилия сигнал, а като основание за извършването им – Закон за храните и Закон за управление на агрохранителната верига. В КП от проверката на 08.04.2024г. са посочени установените данни за поземления имот, състоянието, в което се е намирал, местоположението и състоянието на хладилната камера, събраните сведения от трети лица от кого се ползва същата, наличието на кантар до камерата. Описани са също служебно известните факти на проверяващите по повод други проверки – за касатора, за дружествата, в които участва, за регистрацията на риболовен кораб на едно от дружествата, описано е съдържанието на хладилната камера след отварянето й в присъствието на касатора – по вид продукти, опаковки и етикети – където са установени такива, констатациите, че камерата не е регистрирана в БАБХ, както и че същата се запечатва. В КП от проверката на 12.04.2024г. са описани действията по отпечатване на хладилната камера и по претегляне на установените в нея риба, рибни продукти и месни продукти, както и техните количества. В този протокол е описана и „малка хладилна камера“, в която в черна каса е установен замразен калкан – 22кг. без маркировка и етикировка, която също била запечатана.

Въз основа на констатациите от двете проверки, са издадени: Разпореждане за забрана № 01462/12.02.2024г., с което на основание чл.24, ал.1 ЗУАХВ и чл.138, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 2017/625, и за нарушение на чл.4, ал.1, вр. чл.24, ал.1 ЗХ – съхраняване на храни „в хладилна камера, която не е вписана в публичен национален регистър на бизнес операторите на БАБХ“, е забранен транспорта, търговията, пускането на пазара на замразена риба – общо 462,01кг. и месни продукти – общо 15,800кг., и Разпореждане за насочване на храни № 01110/12.02.2024г., с което основание чл.24, ал.1 и чл.46, ал.1 ЗУАХВ и чл.138, § 2, букви г) и ж) от Регламент (ЕС) № 2017/625 и поради това че се съхраняват храни „в хладилна камера, която не е вписана в публичен национален регистър на бизнес операторите на БАБХ“, е разпоредено унищожаване чрез обезвреждане в предприятие за преработка на странични животински продукти замразена риба и рибни продукти общо количество 462,01кг. и замразени местни продукти - общо количество 15.800кг.

По административнонаказателната преписка е приложена и Заповед № 149/13.02.2014г. на директора на ОДБХ, с която въз основа на констатациите в КП № 028069/08.02.2024г. и КП № 029108/12.02.2024г., Разпореждане за забрана № 01462/12.02.2024г. и Разпореждане за насочване на храни № 01110/12.02.2024г., е прието, че е извършено нарушение на чл.128, ал.1, т.3 ЗХ, вр. чл.24, ал.1 ЗХ, вр. § 1, т.6 ДР ЗХ и чл.4, ал.1 ЗХ, поради което на основание чл.138, § 2, буква й) от Регламент (ЕС) № 2017/625 е разпоредено спиране на цялата дейност на обект – хладилна камера, находяща се в ПИ10135.3514.856 – частна държавна собственост, стопанисван от И. Б. Я. – собственик на обекта, считано от 13.02.2024г.

Видно от съдържанието на АУАН и на НП, въз основа на констатациите от проверките на 08.04.2024г. и 12.04.2024г., на 17.04.2024г. със съставянето на АУАН № 76 е образувано и процесното административнонаказателно производство. В съдържанието на АУАН и НП са описани всички действия и констатации при проверките от 08.04.2024г. и 12.04.2024г., издадените разпореждания за забрана и за насочване на храни, заповедта за спиране на дейността, както и допълнително предприетите действия по извършване на насрещни проверки и събиране на данни от трети лица – изпратените писма до ЕТ „А – А. С.“, „Север експорт“ ООД, ЕРП Север АД, областния управител на област Варна, както и заключението, че от същите се установява нарушение чл.128, ал.1, т.3, вр. чл.24, ал.1 ЗХ

Съдържанието, с което са изготвени АУАН и НП не отговаря на императивните изисквания на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, а именно в тях да е направено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В АУАН и НП само са повторени установените при проверките факти, но не е направена обосновка, съответно липсва и извод, как същите се отнасят към елементите на състава на вмененото нарушение от обективна и субективна страна.

Както следва от разпоредбите на чл.1, § 2, буква а), чл.2, § 1, буква а) и чл.138, § 1, буква а) и § 2 от Регламент (EС) 2017/625 – който установява единна законодателна рамка относно организирането на официалния контрол с цел проверка на съответствието със законодателството на Съюза относно агрохранителната верига във всички области, които влизат в обхвата на това законодателство – предвиденият с този регламент официален контрол най-общо се отнася към въпросите, свързани с храните и тяхната безопасност на всички етапи на производството, преработката и разпространението им, а мерките по официалния контрол се прилагат с цел да се определят произходът и степента на несъответствието, и да се установи отговорността на оператора, а „оператор“ по смисъла на чл.3, т.29 от същия регламент, означава всяко физическо или юридическо лице, носител на едно или повече от задълженията, предвидени в правилата, посочени в чл.1, § 2. Затова и мерките по чл.46, ал.1 ЗУАХВ се прилагат във всички случаи, в които се установят храни, с неизвестен произход (т.2) или храни, произведени, преработени или дистрибутирани в обекти, които не са регистрирани или одобрени по реда на Закона за храните (т.6).

Макар ЗУАХ и ЗХ да имат обща цел – гарантирането на висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните, и като цяло да осигуряват прилагането на правото на ЕС в областта на агрохранителната верига, безопасността на храните и официалния контрол, ЗУАХВ, дава общата рамка, регламентира същността на дейностите по веригата и включените в нея елементи, както и компетентните органи, които провеждат държавната политика по цялата хранителна верига, и осъществяват контрол върху нейните елементи, а ЗХ определя общите изисквания към безопасността на храните, към бизнес операторите от хранителния сектор и към обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни.

В този контекст, обстоятелството – че установените при проверката хранителни продукти са съхранявани в хладилна камера, която не е регистрирана по чл.24, ал.1 ЗХ, е достатъчно за предприемане на действията по чл.24, ал.1 и чл.46, ал.1, т.2 и т.6 ЗУАХВ за прилагане на мерките по чл.138, § 2, букви г), ж) и й) от Регламент (ЕС) № 2017/625, но не и за ангажиране на административнаказателната отговорност на основание чл.128, ал.1, т.3 ЗХ.

За осъществяване състава на нарушението по чл.128, ал.1, т.3, вр. чл.24, ал.1 ЗХ от обективна страна не се изисква извършването на дейност в „обект“ по смисъла на § 1, т.10 ДР ЗХ, който не е регистриран, а е необходимо да се установи, че лицето, което извършва тази дейност, не е вписано в регистъра по чл.24, ал.1 ЗХ.

В случая нито в АУАН, нито в НП са посочени конкретни факти и обстоятелства, съответно не са посочени конкретни разпоредби от ЗХ, от които да се изведе недвусмислено извод на какво фактическо и правно основание лицето, стопанисващо хладилната камера, е следвало да бъде вписано във водения от БАБХ национален регистър по чл.24, ал.1 ЗХ. Изводът, че е извършено нарушение на чл.128, ал.1, т.3 ЗХ е базиран единствено на факта, че хладилната камера, в която са установени хранителните продукти, не е била регистрирана в регистъра по чл.24, ал.1 ЗХ и това безспорно се установява от показанията на актосъставителя - св.Н.. Същата при разпита си в с.з. на 16.10.2024г. посочва, че за да се съхраняват храни от животински произход, хладилната камера е следвало да бъде регистрирана, както и че при проверката не са видели да се извършват продажби в обекта, но наличието на везна ги навело на мисълта, че там се извършва търговска дейност. Св.К. – свидетел по съставянето на АУАН, също посочва, че за да се извършва търговия, хладилната камера е следвало да бъде регистрирана.

Едва в обжалваното решение ВРС, стъпвайки на мотивите на Решение на Адм.съд – Варна № 7758/26.07.2024г. по адм.д. № 403/2024г., с което е потвърдено Разпореждането за забрана № 01462/12.02.2024г., е приел за безспорно, че касаторът е подлежал на регистрация по чл.26 и сл. от ЗХ, което е недопустимо, т.к. такива констатации в АУАН и НП липсват. Основанието, на което лицето подлежи на регистрация в регистъра по чл.24, ал.1 ЗХ е елемент от състава на нарушението, наказуемо по чл.128, ал.1, т.3 ЗХ и следва да е посочено в АУАН и НП, а не да се извежда по тълкувателен път, при това за пръв път от съда, в производството по обжалване на НП. По арг. от чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН въззивният съд може да преквалифицира нарушението, без съществено изменение на обстоятелствата и при изпълнение на останалите условия в посочената разпоредба, но не и за пръв път да сочи елементи от състава на нарушението. Същите по арг. от чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН следва да са част от повдигнатото на лицето обвинение, поради което липсата им съществено ограничава правото му на защита и е основание за отмяна на наказателното постановление.

Неправилно ВРС е приел и че ЗХ не поставя условие регистрацията на обектите да се извършва само от търговци, както и че за целта не е необходимо специалното качество „бизнес оператор“, изисквано от чл.128, ал.2 ЗХ.

Всъщност, както следва от разпоредбите на ЗХ, регламентиращи изискванията при производство, преработка и/или дистрибуция на храни (Глава втора), както и специфичните изисквания към храни (Глава трета), бизнес операторите и други лица – в специални и изрично регламентирани хипотези, както и дейностите, които извършват, се вписват в съответния регистър по чл.24, ал.1 и ал.2 ЗХ, а обектите по смисъла на § 1, т.10 ЗХ – се регистрират или одобряват.

Съгласно чл.23, ал.1 ЗХ, производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона.

Компетентен орган на регистрация за целите на Регламент (ЕО) № 852/2004 на ЕП и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните, и за одобрение за целите на Регламент (ЕО) № 853/2004 на ЕП и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход, е директорът на областната дирекция по безопасност на храните по местонахождението на обекта за производство, преработка и/или дистрибуция на храни – чл.23, ал.2, т.1 и чл.23, ал.3 ЗХ.

Регламент (ЕО) № 852/2004 и Регламент (ЕО) № 853/2004, заедно с Регламент (ЕО) № 178/2002, са част от актовете, обхващащи безопасността на храните и приемани от институциите във връзка с провеждането на Общата стопанска политика, която попада в споделената компетентност на ЕС.

Регламент (ЕО) № 178/2002 на ЕП и на Съвета, определя общите принципи, които най-общо регулират храните и фуражите, и в частност тяхната безопасност на национално равнище и на общностно равнище, както и определя процедури по въпроси с пряко или косвено въздействие върху безопасността на храните и фуражите (чл.1, § 2). Този регламент се прилага за всички етапи на производство, преработка и разпространение на храни и фуражи. Той не се прилага за първичното производство за лични домакински нужди или за приготвянето в домашни условия, обработката или съхранението на храни за лична домашна консумация (чл.1, § 3).

С Регламент (ЕО) № 178/2002 се дават и някои основни дефиниции, които се прилагат и за целите на Регламент (ЕО) № 852/2004 (чл.2, § 2) и на Регламент (ЕО) № 853/2004 (чл.2, т.1), сред които за: „храни“/„хранителни продукти“ (чл.2); „предприятие за производство на храни“ (чл.3, т.2); „стопански субект в хранителната промишленост“ (чл.3, т.3); „търговия на дребно“ (чл.3, т.7); „етапи на производство, преработка и разпространение“ (чл.3, т.16); „първично производство“ (чл.3, т.17); „краен потребител“ (чл.3, т.18);

Регламент (ЕО) № 852/2004 относно хигиената на храните, установява единна законодателна рамка за организирането на официалния контрол. Същият не се прилага за: а) първично производство за лична употреба в домашни условия; б) домашно приготвяне, обработване или съхранение на храни за лична консумация в домашни условия; в) директната доставка от производителя на малки количества първични продукти до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, директно снабдяващи крайния потребител; г) .. – чл.1, § 2. Правилата, регулиращи дейностите, посочени в § 2, буква в) се приемат от държавите членки в рамките на националното им законодателство (§ 3). Правилата за официален контрол, регистрация и одобрение, са регламентирани чл.6, § 1, 2 и 3 от Регламента.

Регламент (ЕО) № 853/2004 определя специфичните правила за хигиената на храните от животински произход за предприятията за хранителни продукти, които допълват правилата, предвидени с Регламент (ЕО) № 852/2004, и се отнасят за непреработени и преработени продукти от животински произход (чл.1, § 1). Както следва от съображение (12) към този регламент, същият се прилага общо за търговията на едро, т.е. когато обект за търговия на дребно извършва дейност с цел доставка на храни от животински произход на друг обект. Общите задължения на предприятията за хранителни продукти са регламентирани в чл.3, а правилата за регистрация и одобряване на обектите – в чл.4 от този регламент.

Законът за храните, обн. ДВ, бр.52/09.06.2020г., в сила от същата дата, осигурява прилагането на Правото на ЕС, вкл. цитираните по-горе регламенти (вж. мотиви към законопроекта сигнатура 702-01-18, публикуван на [интернет адрес]). В съответствие с европейското законодателство от обхвата на закона изрично е изключено първичното производство за лична домашна употреба, както и домашното приготвяне, боравене със или съхранение на храни за лична консумация в домашни условия.

Според чл.24, ал.1 ЗХ, Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.

Редът и условията за регистрация на обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни или за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води по Регламент (ЕО) № 852/2004, са регламентирани в чл.26 ЗХ, а данните, които задължително се вписват от компетентния орган в регистъра по чл.24 – в чл.28 ЗХ. Този режим се прилага, когато тези дейности се извършват с храни от неживотински произход и като цяло – за търговията на дребно, за каквато според дефиницията по чл.3, т.7 от Регламент (ЕО) № 178/2002, се приема преработката и/или обработката на храни, тяхното съхранение при продажба или доставка до крайния потребител, и включва терминали за дистрибуция, заведения за обществено хранене, столове, ресторанти и други подобни услуги в областта на храните, магазини, центрове за дистрибуция на супермаркети и пунктове за продажба на едро.

Редът и условията за одобряване на обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни по Регламент (ЕО) № 853/2004, са предвидени в чл.31 ЗХ, а данните, които задължително се вписват в регистъра по чл.24 – в чл.33 ЗХ. Този режим се прилага когато тези дейности се извършват с храни от животински произход и в обхвата на търговията на едро, т.е. когато обект за търговия на дребно извършва дейност с цел доставка на храни от животински произход на друг обект, както и – както следва от чл.1, § 5, буква б) от Регламент (ЕО) № 853/2004 – за търговията на дребно, когато извършваната дейност е с цел доставка на храни от животински произход на друг обект, доколкото: дейностите включват само съхраняване или транспортиране и в случая се прилагат специфичните температурни изисквания, предвидени в приложение III; или доставката на храни от животински произход от обекта за търговия на дребно е само за други обекти за търговия на дребно и в съответствие с националното законодателство е странична, локална и ограничена дейност.

Както следва от чл.1, § 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 852/2004 и от чл.1, § 3 от Регламент (ЕО) № 178/2002 (в който смисъл и мотивите към законопроекта за Закон за храните), тези правила не се отнасят за дейностите по домашно приготвяне, обработване или съхранение на храни за лична консумация в домашни условия.

В контекста на изискванията за регистрация и одобрение по чл.26 и чл.31 ЗХ, неправилно ВРС е приел, че ЗХ не поставя условие регистрацията на обектите да се извършва само от търговци (по смисъла на ТЗ), а водещият критерий е дали обектът попада в дефинициите по в § 1, т.10 и т.6 от ДР на ЗХ вр. чл.26 от ЗХ, както и че правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.128, ал.1, т.3 ЗХ, т.к. наказаното лице няма качеството „бизнес оператор“.

Противно на възприетото от ВРС, заявленията за регистрация по чл.26 ЗХ, данните от които се вписват в регистъра по чл.24, ал.1 ЗХ, може да се подават само от „бизнес оператор“. Освен това от дефиницията за „обект“ по смисъла на § 1, т.10 от ДР на ЗХ, като такъв се определя всяка единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или без печалба.

При тази правна уредба и при съобразяване на изискванията по чл.26, ал.1 и ал.2, т.1, и на чл.31, ал.1 и ал.2, т.1 ЗХ – според които заявлението за регистрация/одобряване, трябва да съдържа име и адрес, съответно наименование, седалище и адрес на управление на бизнес оператора и единен идентификационен код по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или еквивалентен документ за регистрация в друга държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, по арг. от разпоредбите на чл.27, ал.1, т.2 и чл.32, ал.1, т.2 ЗХ – според които компетентният орган по чл.23, ал.2, т.1 или 2, съответно по чл.23, ал.3, издава заповед за заличаване на регистрацията, съответно на вписването и обезсилва удостоверението за одобрение, при заличаване на бизнес оператора от Търговския регистър – регистрация, съответно одобряване на обект по смисъла на ЗХ, може да поиска само лице, което отговаря на условията да се счита за „бизнес оператор“, т.е. лице, което извършва търговска или предприемаческа дейност и е вписано в ТРРЮЛНЦ.

Освен това в контекста на изискванията по чл.26 и чл.31 ЗХ на регистрация, съответно на одобрение, подлежат само тези обекти за производство, преработка и/или дистрибуция, които отговарят на условията по чл.26, ал.1, т.2, букви а) – г), ал.2, т.3, съответно на 31, т.2 ЗХ, а именно – да са въведени са в експлоатация по чл.177, ал.3 ЗУТ – когато е приложимо; за които е издадено РС по чл.41, ал.1 ЗУТ – за стопански и второстепенни постройки; за които има издадено разрешение за поставяне по чл.56, ал.2 ЗУТ – за преместваемите обекти; които не подлежат на въвеждане в експлоатация, удостоверено с документ – когато това е приложимо /съгласно чл.178, ал.2 ЗУТ това са строежите шеста категория/.

Разпоредбата на чл.128, ал.1 ЗХ предвижда две хипотези на административни нарушения, свързани с въведения регистрационен/одобрителен режим, а именно по т.3 – извършване на дейност от лице, без да е вписано в регистъра по чл.24, ал.1 или 2, и по т.4 – извършване на дейност, която не е вписана в регистъра по чл.24, ал.1, съответно не е посочена в удостоверението за одобрение на обекта. Разпоредбата на ал.2 на с.р. въвежда квалифициран състав на нарушенията по ал.1 с оглед специално качество на лицата – на „бизнес оператори“.

Противно на защитната теза на касатора, липсата на регистрация като търговец, както и по принцип на доказателства процесната хладилна камера да е отговаряла на горепосочените условия, не са обстоятелства, които обосновават несъставомерност нарушението по чл.128, ал.1, т.3, т.к. дефинициите за „бизнес оператор“ по чл.9 ЗХ и за „обект“ по § 1, т.10 ДР ЗХ, не поставят такива изисквания. Изискванията за регистрация като търговец и към обектите, следват от нормативно установеното съдържание на заявлението за регистрация, което означава, че ако лице иска да извършва търговия/дистрибуция с храни, трябва да се регистрира като търговец и да се снабди с изискуемите документи за регистриране на обекта, в който възнамерява да извършва тази дейност.

В този смисъл за съставомерността на деянието, вменено в случая като нарушение по чл.128, ал.1, т.3 ЗХ, е без значение дали лицето отговаря на изискванията за вписването в регистъра по чл.24, ал.1 ЗХ. Достатъчно е да се установи, че извършва дейност, за която ЗХ предвижда вписване в този регистър, респ. посочване в удостоверението за одобряване.

В контекста на мотивите на ВРС – че касаторът е подлежал на регистрация по чл.26 и сл. от ЗХ, както и че не притежава качеството „бизнес оператор“, поради което нарушението било правилно квалифицирано по чл.128, ал.1, т.3 ЗХ, а не по чл.138, ал.2 ЗХ, следва да се посочи, че вписване в регистъра по чл.24, ал.1 ЗХ не се предвижда само в хипотезата на чл.26 ЗХ, както и само на „бизнес оператори“ по смисъла на чл.9 ЗХ.

Извън хипотезите на регистрация и одобрение по чл.26 и чл.31 ЗХ, Законът за храните предвижда вписване в регистъра по чл.24, ал.1 ЗХ и на следните бизнес оператори/ лица/ дейности: 1/ аптеки и дрогерии, които извършват търговия на дребно с хранителни добавки, диетични храни за специални медицински цели, храни за кърмачета и малки деца – служебно (чл.30, ал.1 и 3 ЗХ); 2/ бизнес операторите по чл.37, ал.1 ЗХ - наематели или собственици на регистриран обект за първично производство на храни, които извършват директна доставка на малки количества първични продукти по чл.1, § 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 852/2003 и чл.1, § 3, букви в), г) и д) от Регламент (ЕО) № 853/2004 (чл.38 и чл.39, ал.5, вр. ал.1, т.1 ЗХ); 3/ бизнес операторите по чл.38, ал.1 ЗХ, които извършват директни доставки на малки количества първични продукти по чл.37, ал.1 до краен потребител или до местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки на краен потребител; 4/ ловните сдружения – за доставките на малки количества дивеч или дивечово месо директно на крайния потребител или на местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки на крайния потребител (чл.39, ал.2 и 4); 5/ бизнес операторите, които извършват дейност в обекти по чл.44, ал.1 – производство и търговия на едро с материали и предмети, предназначени за контакт с храни (чл.43, чл.44 и чл.47, т.1 ЗХ); 6/ бизнес операторите, които извършват транспортиране на храни в обхвата на Приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004 (чл.50 и чл.58, т.2 ЗХ); 7/ бизнес операторите, които осъществяват дейност в регистриран или одобрен по реда на закона обект и доставчиците на услуги, управляващи средства за комуникация от разстояние, които извършват търговия с храни от разстояние (чл.60, ал.1, т.1 и т.2, чл.61, ал.1 и ал.4, т.2 ЗХ); 8/ бизнес оператори, които пускат за пръв път на пазара на територията на РБ хранителна добавка или храна, предназначена за употреба при интензивно мускулно натоварване (чл.79, ал.1 и ал.9 и чл.80, ал.1, т.2 ЗХ); 9/ бизнес оператори, които пускат за пръв път на пазара на територията на РБ, храните по чл.76, ал.2, т.1-4 ЗХ (чл.76, ал.7, т.2 ЗХ).

В регистъра по чл.24, ал.2 ЗХ се вписват: 1/ бизнес операторите и обектите за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води; 2/ пуснатите на пазара храни по чл.76, ал.1; 3/ лицата, регистрирани от министъра на здравеопазването или оправомощен от него зам.министър за извършване на дейност по обработване на храни с йонизиращо лъчение се вписват в регистъра по чл.24, ал.2 ЗХ (чл.88, ал.1 и чл.90, ал.8 ЗХ).

Видно е, че на вписване в съответните регистри се вписват както бизнес оператори, така и лица, които нямат това качество. Видно е и че възникването на качеството „бизнес оператор“ не се определя от вписването в регистъра, а от вида на осъществяваната дейност, като по смисъла на чл.9 ЗХ, бизнес оператори са лицата, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна.

В тази връзка следва да се посочи, че проверките на 08.04.2024г. и 12.04.2024г. са извършени по повод сигнал, че в [ПИ] са се самонастанили рибари, както и че в същия има хладилна камера, в която се съхранява улов, извършен от рибарски кораби. В този смисъл са и представените от ответника в касационното производство Заповед № РД-25-7706-29/20.02.2025г. на областния управител, изменена със Заповед № РД-25.7706-62/07.04.2025г., с която на основание чл.80, ал.1 и ал.2 ЗДС е разпоредено изземването на имот – частна държавна собственост, съставляващ [ПИ], от „***“ ООД, СНЦ „[населено място] 2005“ – Сдружение, И. Б. Я. и И. Н. Я. – като физически лица. В производството по издаване на заповедта за изземване е установено, че в ПИ с ид. **** са изградени съоръжения, които се използват от СНЦ „[населено място] 2005“ и рибарско сдружение „[населено място] 2005“, както и от физически лица – техни членове. В имота са установени множество пирсове/мостове, бетонни слипове, бетонен кей, бетонен понтон и др. съоръжения, както и че се осъществява риболовна дейност. В имота били изпълнени множество дървени стоянки (пристани) за рибарски лодки. Общо в имота били изградени 22бр. обекти и хидротехнически съоръжения, които се ползват от лица за осъществяване на риболовна дейност. Данни за предприемането на действия по чл.80 ЗДС са събрани в административнонаказателното производство видно от писмо вх. № БХ-2108/12.08.2024г.

В този контекст, от установените количества риба и рибни продукти, съхранявани в хладилната камера, данните в сигнала и показанията на св.Т., разпитан в с.з. на 04.12.2024г., обосновано може да се предположи, че освен приложение на чл.26, ал.1 ЗХ, установената дейност по „съхранение“, като част от етапа на „дистрибуция“, може да обоснове приложението и на режима за бизнес операторите по чл.37, ал.1 ЗХ - наематели или собственици на регистриран обект за първично производство на храни, които извършват директна доставка на малки количества първични продукти по чл.1, § 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 852/2003 и чл.1, § 3, букви в), г) и д) от Регламент (ЕО) № 853/2004 (чл.38 и чл.39, ал.5, вр. ал.1, т.1 ЗХ), или на режима за бизнес операторите по чл.38, ал.1 ЗХ, които извършват директни доставки на малки количества първични продукти по чл.37, ал.1 до краен потребител или до местни обекти за търговия на дребно, които извършват директни доставки на краен потребител.

При това положение необосновано ВРС е приел, че относимия към касатора режим е конкретно този по чл.26 и сл. ЗХ.

Действително преценката за регистрацията/одобрението на обектите, а от там и вписването в регистъра по чл.24, ал.1 ЗХ на съответния бизнес оператор, следва да се извърши в контекста на дефинициите за „дейност по производство, преработка и/или дистрибуция“ - § 1, т.5 ДР ЗХ, „дистрибуция на храни“ – § 1, т.6 ДР ЗХ и за „обект“ – § 1, т.10 ДР ЗХ. Въз основа на установените в производството факти, правилно ВРС е приел, че процесната хладилната камера обективно попада в обхвата на понятието „обект“ за „дистрибуция на храни“, тъй като е самостоятелно съоръжение, за което не се спори, че е с размерите на помещение, и е предназначена, съответно ползвана за съхранение на значително по обем и количество риба, рибни и месни продукти. Съхранението, както следва от дефиницията за „дистрибуция на храни“, е етап от тази дейност.

За да се прецени обаче дали деянието по чл.128, ал.1, т.3 ЗХ е съставомерно, независимо в коя от хипотезите по Глава втора от ЗХ дейността подлежи на регистрация, следва да се установи, че тази дейност – както следва от дефиницията за „обект“, е предприемаческа – със или без цел печалба. По арг. от разпоредбите на чл.1, § 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 852/2004 и чл.1, § 3 от Регламент (ЕО) № 178/2002, това означава да се установи, че съхраняваните храни не са за лична консумация в домашни условия.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже, че дейността по съхранение, като етап от дейността по дистрибуцията на храни, е предприемаческа. Противно на възприетото от АНО и ВРС, установеното количество риба, рибни продукти и месни продукти, както и от факта, че хладилната камера се намира на територията на Западна промишлена зона, Лодкостоянка, /т.е. върху имот частна държавна собственост с предназначение за задоволяване на обществени нужди - водна спортна база/, не е достатъчно да се изключи хипотезата на „лична консумация в домашни условия“. Предназначението на имота, в който е установена хладилната камера, при липсата на издадено разрешение за поставянето й по чл.56 ЗУТ – който смисъл са събраните доказателства и конкретно отговора на областния управител, не може да се приеме за определящо при преценката за извършвана търговска/предприемаческа дейност, т.к. е безспорно установено, че [ПИ] се използва от самонастанали се рибари, а от показанията на св.Т. се установява, че касаторът има една постройка – битовка, на която ги е събирал заедно да честват празници, черпил ги е с риба и рибни продукти, и за тези събития съхранява определени количества, които според свидетеля са нормални, т.к. лично той в домашния си фризер има около 100-120кг. риба.

Както следва от съображение (9) към Регламент (ЕО) № 852/2004, за да се изключи „съхранение на храни за лична консумация в домашни условия“, следва да се установи, че предприятието (по смисъла на чл.2, т.1, буква в) от същия регламент) има концепция, която включва известна продължителност на дейностите и известна степен на организираност.

Нищо от събраните по делото доказателства не обоснова извод, че установените в хладилната камера количества, са предназначени за трети лица - крайни потребители при търговията на дребно – съгласно дефинициите по чл.3, т.7, 16 и 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002, както и че се касае за дейност, характеризираща се с продължителност и организираност.

Основателно касаторът поддържа, че такъв извод не се обосновава и от обсъдените от ВРС косвени доказателства - установените данни за извършвани доставки на риба и рибни продукти на дружества, в които И. Я. има участие, наличието на кантарна везна в непосредствена близост до хладилната камера, установените факти за наличието на други обекти, стопанисвани от жалбоподателя в качеството му на търговец, както и на регистрирана моторна лодка на дружество, в което същият участва. Подобна връзка между касатора и дружествата, в които участва, в контекста на установените данни - че същите тези дружества имат регистрирани обекти по ЗХ, по-скоро може да обоснове извод, че тези дружества извършват дейност в обект – установената хладилна камера, който не е регистриран – т.е. за извършено от тях нарушение по чл.128, ал.1, т.4 ЗХ, а не обратното.

При ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора в лично качество, преценката за наличие на елементите от състава на вмененото нарушение, следва да се извърши с оглед на това дали събраните доказателства установяват лицето в лично качество да е извършвало съхранение на установените хранителни продукти, като част от търговията с храни, а такива доказателства не са събрани. Установените при насрещните проверки данни за търгувани количества с „Север Експорт“ ООД и ЕТ „А-А. С.“, са по отношение на търговските дружества, в които касаторът има участие, а не в качеството му на физическо лице. Като такова доказателство не може да се интерпретира и представената от касатора фактура № 8/20.01.2024г., за която правилно ВРС е приел, че не установява предназначението на съхраняването на стоката, освен това по никакъв начин тази фактура – за 300кг. сафрид и 100кг. паламуд, не може да се обвърже с установените в хладилната камера количества риба, т.к. същата се е намирала в кашони с надписи „Север Експорт“ и ЕТ „А. – А. С.“ – както са описани количествата в протокола от 12.02.2024г. и на гърба на разпорежданията за забрана и за насочване на храни.

Като е стигнал до други правни изводи, ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Независимо от изхода на спора, разноски в полза на касатора не следва да се присъждат, т.к. са претендирани, но не са представени доказателства за извършването им.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Варненският административен съд, I-ви касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 199/16.02.2025г. на Районен съд – Варна, 32-ри състав, постановено по НАХД № 3663/2024г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КХ-26/19.08.2024г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните, с което за нарушение на чл.128, ал.1, т.3, вр. чл.24, ал.1 ЗХ и на основание чл.139, т.1 ЗХ, на И. Б. Я., [ЕГН], гр. Варна, е наложена глоба, в размер на 4000,00лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!