Решение по дело №87/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално тол управление – Специализирано звено към Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, чрез ***Х.К., срещу Решение № 571 от 17.11.2023г. по АНД № 771/2023г. по описа на Районен съд - Велико Търново, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „СИД“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Лясковец, ж.к.м. „Клена“, ул. „Оборище“ №13, представлявано от изпълнителния директор Г.В.Д., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал. 2, т. 3 вр.чл.179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Основното оплакване е, че съдът неправилно прилага разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, като аргументи за това се черпят от дефиницията на §6, т.63 от ДР на ЗДвП и чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Намира, че давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН са неприложими в настоящия случай, като развива подробни съображения и цитира съдебна практика. Развива и доводи по същество, като сочи, че отменения електронен фиш е процесуално и материално законосъобразен. Намира нарушението за доказано. В съдебно заседание чрез юрк К.поддържа касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение срещу разноските, които се претендират от противната страна.

Ответникът по касация - „СИД“ АД, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В писмения отговор на касационната жалба и в последващо становище чрез процесуалния си представител ***Т. отрича основателността й. Намира за правилен извода на съда за приложимостта на давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН в конкретният случай. Моли за присъждане на разноски.

Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита че районният съд правилно е приложил срока по чл. 34 от ЗАНН. Намира решението за правилно и по тези съображения предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 25.02.2021 г., в 13:26 часа, в Община Велико Търново, на ПП I-4, км. 133-194, посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение №BCF286FBF0E81793E053031F160AF46F, с пътно превозно средство – влекач „Волво ФХ“, с рег. №***, с техническа допустима маса 20 500, брой оси 2, екологична категория Евро 6В, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44 000, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №40292, което представлява елемент от системата за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, което се е намирало на път I-4, км 133+194. Изготвен е снимков материал за нарушението. За нарушението е издаден ЕФ №**********, който в законоустановения срок е оспорен пред ВТРС.

При преценка на събраните по делото писмени доказателства въззивният съд е констатирал, че оспорения пред него ЕФ е издаден след изтичане на давностния срок по чл.34 от ЗАНН. В това отношение е посочено, че откриването на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които може да идентифицира нарушителя. В случая от снимковият материал, приобщен по делото, се установявало, че нарушението е станало известно на наказващия орган още на датата на извършването му – 25.02.2021 година, а ЕФ е съставен на 03.02.2023г., далеч след изтичането на давностния по характера си срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.Отбелязано е, че дори да се приеме, че срокът започва да тече от датата, на която информацията е постъпила при органа – 07.03.2021г., то същият отново е изтекъл към датата на издаване на ЕФ. Съдът се е позовал и на задължителната тълкувателна практика, изразена в ТП №1 от 27.02.2015 година по ТД №1/2014 година на ОСНК на ВКС и ВАС.

Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав.

Следва да се констатира, че с изменението на ЗДвП (обн. ДВ бр. 105 от 2018 г.) и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена (диференцирана) процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по Тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. Следователно, издадено след изтичането на тези срокове на наказателно постановление, а по аргумент за по – силното - и на акт, който предвижда идентични неблагоприятни последици,е незаконосъобразно.

Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено (диференцирано) производство по установяването на административното нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административно-наказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано (обективирано) върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление, като аргумент за посоченият извод е както разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, така и разпоредбата на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, които приравняват електронният фиш по юридическа сила и последици на юридическата сила и последици, които са присъщи на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона и от гледище на еднаквото третиране на субекта на нарушението, незъависимо от способа за установяване на извършването му.

Доколкото самото заснемане има установителна и доказателствена функция на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза (със съставяне на електронен фиш), започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В конкретният случай, видно от доказателствения запис за нарушението, същото е констатирано на 25.02.2021 година, като предвид обстоятелството, че ЕФ е издаден въз основа на утвърден със заповед №РД-11-983/13.09.2021 година образец е очевидно, че същият е издаден извън срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както правилно е посочил и въззивният съд. Отричането на прилагането на срока по чл.34 от ЗАНН от страна на настоящия касатор е правно неаргументирано, доколкото в случая няма как да се приложи единствено изпълнителската давност по чл.82 от НК, като се отрича логиката на прилагането на предхождащата я погасителна давност. Цитираната от процесуалния представител на касатора съдебна практика няма задължителен характер за настоящия състав, каквато имат тълкувателните решения и тълкувателните постановления.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Следва на ответника по касация да се заплатят сторените пред касационната инстанция разноски, които възлизат на 550 лв. за ефективно заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 22.02.2024г./л.28 от делото/.Сумата на адвокатското възнаграждение не надвишава предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в предвидения минимум съобразно наложената имуществена санкция, при което възражението за прекомерност на касатора е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 571 от 17.11.2023г. по АНД № 771/2023г. по описа на Районен съд - Велико Търново.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, град София, да заплати на „СИД“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Лясковец, ж.к.м. „Клена“, ул. „Оборище“ №13, представлявано от изпълнителния директор Г.В.Д., разноски за касационната инстанция в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: