№ 6148
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100108928 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ - за
осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени вреди /имуществени
и неимуществени/ от незаконно повдигнато обвинение, за което ищецът е
оправдан.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.206 от НК. Обвинителният акт е бил внесен в съда
през 2017 год, като е образувано НОХД № 18517/2017 г. по описа на СРС, 15
състав. С присъдата, постановена по делото ищецът е признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото обвинение.
Твърди, че от воденото срещу него наказателно производство е претърпяла
вреди – имуществени и неимуществени, чието обезщетяване иска.
Неимуществените вреди, които оценява на 30 000 лева, се свързват с притеснение,
накърняване на достойнството му, доброто му име в обществото, срам,
ограничаване на социалните и професионалните контакти, както и негативно
отношение от приятелите му, в резултат от което станал затворен, не искал да
контактува с близки приятели, притеснявал се от изхода на делото, срамувал се и
изпитвал несигурност за бъдещето си. Имуществените вреди ищецът съизмерява с
извършените разходи за адвокатско възнаграждение във воденото наказателно
1
производство Претендира разноски.
Ответната страна, в подадения по делото отговор, оспорва предявените
искове по основание и размер. Намира за недоказано настъпването на
неимуществените вреди за ищеца. Твърди, че вредите, за които се претендира
обезщетение, не са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като значително
завишен с оглед твърдените вреди, а претендираните имуществени такива – като
недоказани, при евентуалност - завишени.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не се спори между страните и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 23.06.2016г. ищецът е привлечен като обвиняем
за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, като по отношение на него е взета мярка за
неотклонение „Подписка”.
На 03.11.2017г. е внесен обвинителен акт в съда като е образувано НОХД №
18517/2017 г. по описа на СРС, 15 състав.
С присъдата, постановена делото, влязла в сила на 18.12.2023г., ищецът е
признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения за престъпления по
чл.206, ал.1 от НК.
От показанията на св.Т., които съдът не намира основание да не цени, се
установява, че от момента на привличането му до постановяване на окончателния
съдебен акт, ищецът изпитвал негативни емоции – затворил се, бил разсеян,
намаляла работата му, не искал да излиза и да контактува с приятели. Свидетелката
установява освен това, че и по настоящем ищецът не се е възстановил, въпреки
оправдателната присъда.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.1 и т.3, предл.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата, съда от
задържане под стража, когато е било отменено, както и от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. За да бъде ангажирана
отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ, освен наличие на
влязла в сила оправдателна присъда, ищецът следва да докаже и действителното
настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между
вредите и незаконното обвинение. В настоящия случай всички предпоставки са
2
налице.
Установено бе по делото, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършени престъпления като образуваното наказателно производство е
завършило с влязла в сила оправдателна присъда, и по отношение на него е била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ обуславящи ангажиране
отговорността на държавата в лицето на съответния орган, с който длъжностното
лице, което е пряк причинител на вредата, е в служебни отношения.
Съдът приема за установен и факта на причиняване на конкретни вреди
/имуществени и неимуществени/ от извършените действия от държавния орган.
Установено е по делото, че за осъщественото в досъдебното и съдебното
производство процесуално представителство, ищецът е заплатил общо 3 600 лева
адвокатско възнаграждение. Посочената сума следва да бъде възстановена от
ответника.
Във връзка с претъпрените неимуществени вреди следва да бъде посочено,
че воденото срещу ищеца досъдебно и съдебно наказателно производство
безспорно е създало за него отрицателни преживявания, изразяващи се в
притеснения и отрицателни емоции, които са инициирани именно от образуваното
наказателно производство и които са в пряка причинна връзка с незаконното
обвинение за извършено престъпление, при което претенцията за обезвреда е
доказана по основание. Самото осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че
определено негово право е нарушено и че то е подложено на ограничения в
правната му сфера, представлява неприятно преживяване и само по себе си
подлежи на обезщетяване.
На основание чл. 52 от ЗЗД, който следва да намери аналогично приложение,
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по
справедливост.
Съобразно разяснения, дадени с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да съобрази тежестта на повдигнатото
обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета
по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност,
какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква
продължителност и с какъв интензитет са извършените действията по
разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху
ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
3
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му, публичното разгласяване на обвинението и др.
В настоящия случай наказателното производство е продължило близо седем
години и половина - от 23.06.2016г. до 18.12.2023г., повдигнатото обвинение е било
за тежко умишлено престъпление, наказуемо с до шест години лишаване от
свобода, като в периода на воденото наказателно производство по отношение на
ищеца е биле взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”. Установено е по
делото с кредитираните свидетелски показания, че както в периода на задържане,
така и след това, ищецът е изпитвал негативни емоции – притеснения, страх и
безпокойство.
При всички тези обстоятелства по настъпването на вредите и ефекта, които
оказват върху цялостния начин на живот на ищеца, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, определено
съгласно чл. 52 ЗЗД, възлиза на 10 500 лв. По делото не бе установен по-висок
интензитет на негативно въздействие върху психиката на ищеца, в т.ч.и влошаване
на здравословното му състояние, който да обуслови и по-висок размер на
обезщетението. Бе отчетено и това, че макар производството да е продължило
повече от седем години, то повод за това е станал и ищецът, който не е бил открит
на адреса, който се е задължил да не напуска, при което се е наложило да бъде
издирван и да се постанови принудителното му довеждане, с които действия е
допринесъл за забавяне на производството с близо пет месеца. Бе съобразено и
това, че по отношение на ищеца е била взета най - леката мярка за неотклонение,
при което реално правата му не са били ограничени по време на воденото срещу
него наказателно производство. Поради това искът за обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, следва да се уважи до
размера от 10 500 лева, а за разликата до предявения размер - да се отхвърли като
неоснователен.
В тежест на ответника, по аргумент от чл. 10, ал.3 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал.1
ГПК, следва да се възложи сумата от 4.00 лева – заплатена държавна такса, както и
4
1 669 лева - адвокатското възнаграждение в минималния размер по чл.7, ал.2, т.3
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съразмерна на уважената част от исковете. Адвокатското възнаграждение е
платимо на процесуалния представител, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, ул.Витоша № 2, да заплати на А. Д. А. с ЕГН
**********, сумата от 14 100 лева, от които 10 500 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, и 3 600 лева – обезщетение за имуществени вреди, от
повдигането обвинение на 23.06.2016г. за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, за
което е бил оправдан с присъда, влязла в сила на 18.12.2023г., постановена по
НОХД № 18517/2017г. на СРС, 15 състав, както и 4.00 лева – разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията до за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди до пълния предявен размер от 30 000 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - гр.София, ул.Витоша № 2, да заплати на Адвокатско
дружество „Х., И. и П.”, БУЛСТАТ *******, сумата от 1 669.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5