Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 17,01,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№3782 по описа на съда за 2019 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.422 от ГПК
Пред ПлРС е депозирана искова молба от
“А.Б.“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, чрез адв.И.Й. от САК, против ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, за признаване за установено
спрямо ответника на основание чл.422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същият дължи на
ищеца сумата от 3604,45 лева главница, от
които 2 977,61 лева
–
месечни такси за използване на
услуги за периода 13.11.2017 г. – 11.06.2018 г.,
и 626,84 лева
неустойка за неизпълнение на договор, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1777/2019 г. на ПлРС. Сочи
се, че вземането
произтича от неплатени задължения по договор за
използване на мобилни услуги ***от 04,11,2014 г. общо в размер на 443,49 лева,
договор за използване на мобилни
услуги ***от 30,09,2011 г. общо в размер на
2 534,12 лева, както и неустойка в размер на 626,84 лева
за неизпълнение на задължения по
договор ***от 30,09,2011 г., представляваща стандартните месечни такси за
мобилните планове без отстъпки, дължими
от абоната за съответните SIM карти до изтичане
на посочения в договора срок по
подробно изброени фактури. Сочи се, че ответникът
се е съгласил и е приел ОУ на оператора
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, съгласно които при неплащане
на дължимите суми за ползвани
услуги обуславят право на оператора
да прекрати едностранно договора, както и достъпът на абоната до
мрежата, и да начисли неустойка в размер на месечните
абонаментни такси до изтичане на
срока на договора. Твърди се още, че съгласно ОУ неполучаването на фактура не освобождава
абоната от заплащане на дължимите
суми. Сочи се, че абонатът е
изпълнявал задълженията си за плащане на използваните по договорите услуги до
м.ноември 2017 г., след което спрял да плаща. Твърди се, че на 26,01,2018 г.
абонатът е направил пренос на по-голяма част от използваните номера към мрежата
на друг мобилен оператор, а по издадените след м.януари 2018 г. фактури са
начислявани такси и потребление за мобилните номера, за които договорът е
останал в сила и чийто срок на действие не е бил изтекъл. Твърди се, че поради
неплащане на използваните услуги по договора с партида ***,
същият е прекратен считано от 22,06,2018 г. на основание чл.54.12. от Общите
условия, поради което е начислена и неустойка, определена като фиксирана или
като сбор от стандартните месечни такси за всеки отделен мобилен номер без
отстъпки, дължими от абоната за съответните СИМ карти, считано от датата на
прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всяка
отделна мобилна услуга. Сочи се, че е начислена и неустойка във фиксиран размер
съгласно ценоразписа на оператора за предоставено на абоната за срока на
действие устройство за ползване, което той не е върнал след прекратяване на
договора. В заключение ищеца моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 3604,45 лева, от които 443,49 лева неплатени
задължения по договор за използване на мобилни услуги ***/04,11,2014 г. за
периода 12,12,2017 г. – 16,05,2018 г., 2534,12 лева –
неплатени задължения по договор за използване на мобилни услуги ***/30,09,2011
г. за периода 11,12,2017 г. – 11,06,2018 г. и 626,84 лева неустойка за
неизпълнение на договор ***/30,09,2011 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й
изплащане. Претендират
се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът депозира писмен отговор чрез адв.О.Б., в
който се сочи, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва се
начисляването на неустойка, тъй като не се сочи кои договорни задължения не са
изпълнени. Твърди се, че в намиращите се у ответника Приложения към договори за
мобилни услуги се различават от представените с ИМ по отношение на договорения
срок на действие. Претендират се разноски. В с.з. процесуалният представител на
ответника моли съда да отхвърли претенцията. В писмена защита, депозирана в
дадения от съда срок, адв.Б. развива подробни
съображения в насока, че договорът с номер ***от 04,11,2014 г. е прекратен на
23,11,2017 г. според СТЕ и няма основание за издаване на фактурите по него след
тази дата. Сочи се, че договор с номер М ***, по който се претендира сумата от
2534,12 лева не е представен по делото, за да се установи какви са параметрите
му, а представените приложения към договор №***са от различни дати и с различен
срок на действие на приложенията. Сочи се, че с оглед обстоятелството, че
Приложението от 07,02,2017 г. не е подписано от лицето, което е посочено,
следва да се приеме, че това приложение не е подписано. Твърди се, че част от
издадените фактури са осчетоводени, но е било изискано издаването на кредитни
известия към тях, което не е сторено. По отношение на неустойките се сочи, че
доколкото не е посочено за неизпълнението на кои задължения от ответника са
начислени, същите са недължими, още повече, че са договорени по-кратки срокове
на съответните тарифни планове.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК. Налице е спор
между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1777/2019 г. по описа на
РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Установява
се приложеното по делото в заверено копие Приложение №2 към договор ***от
17,06,2016 г., че между страните са договорени тарифните планове на общо 82
номера на сим-карти, като за друга два номера е
уговорено „замразяване“.
От
представения в заверено копие Анекс към Договор №***от 07,06,2016 г. се
установява, че за две сим-карти е уговорено между
страните временно ограничаване предоставянето на услуги от оператора.
От
представеното от ищеца копие от Приложение №2 към Договор №***, от 27,10,2016
г., се установява, че за мобилни номера ***и ***, е уговорен тарифен план ***М
Клас 2XL,
със срок на ползване – 07,12,2017 г. /ръчно
изписан/.
От
представеното от ищеца копие от Приложение №2 към Договор №***, от 03,11,2016
г., се установява, че за мобилни номера ***е договорен план ***М клас L,
а за номер ***е уговорен тарифен план ***М Клас 2XL,
със срок на ползване – 18 месеца /ръчно
изписан/, и дата на активиране на услугите
03,11,2016 г.
От
представеното от ищеца копие от Приложение №2 към Договор №***, от 15,11,2016
г., се установява, че за мобилен номер ***е договорен план ***М клас 2ХL
със срок на ползване – 18 месеца /ръчно
изписан/, и дата на активиране на
услугите 15,11,2016 г.
От
представеното от ищеца копие от Приложение №2 към Договор №***, от 25,11,2016
г., се установява, че за мобилен номер ***е договорен план ***М клас 2ХL
със срок на ползване – 18 месеца /ръчно
изписан/, и дата на активиране на услугите 25,11,2016 г.
От
представеното от ищеца копие от Приложение №2 към Договор №***, от 16,01,2017 г.,
се установява, че за мобилни номера ***и ***, е уговорен тарифен план М Клас XS,
със срок на ползване – 18 месеца /ръчно
изписан/, и дата на активиране на услугите 16,01,2017 г.
От
представеното от ищеца копие от Приложение №2 към Договор №***, от 25,01,2017
г., се установява, че за четири нови мобилни номера /не са посочени/, е уговорен тарифен план ****** и ******, със срок
на ползване – 18 месеца /ръчно изписан/, и
дата на активиране на услугите 25,01,2017 г.
От
представеното от ищеца копие от Приложение №2 към Договор №***, от 07,02,2017
г., се установява, че за номер ***е договорен план ***М клас 2ХL
със срок на ползване – 18 месеца /печатно изписан/ и дата на активиране на
услугите 07,02,2017 г. Приложенитео е подписано от
лицето П. ***– за „абонат“.
От
представеното от ищеца копие от Приложение №2 към Договор №***, от 24,02,2017
г., се установява, че за номера ***и ***, е договорен план GPS+***Auto Control
със срок на ползване – 12 месеца /ръчно изписан/ и дата на активиране на услугите 24,02,2017
г.
От
представеното от ищеца копие от Приложение №2 към Договор №***, от 21,02,2017
г., се установява, че за номер ********** е договорен план GPS+***Auto Control
със срок на ползване – 12 месеца /ръчно изписан/ и дата на активиране на
услугите 21,02,2017 г.
От
представеното от ищеца копие от Приложение №2 към Договор №***, от 03,11,2016
г., се установява, че за мобилен номер ***е договорен план ***М клас L,
а за номер ***е уговорен тарифен план ***М Клас 2XL,
със срок на ползване – 07,12,2017 г. /ръчно
изписан/, и дата на активиране на услугите
03,11,2016 г.
От
представеното от ищеца копие от Приложение №2 към Договор №***, от 15,11,2016
г., се установява, че за мобилен номер ***е договорен план ***М клас 2ХL
със срок на ползване – 07,12,2017 г. /ръчно
изписан/, и дата на активиране на
услугите 15,11,2016 г.
От
представеното от ищеца копие от Приложение №2 към Договор №***, от 25,11,2016
г., се установява, че за мобилен номер ***е договорен план ***М клас 2ХL
със срок на ползване – 07,12,2017 г. /ръчно
изписан/, и дата на активиране на услугите 25,11,2016 г.
От
представеното от ищеца копие от Приложение №2 към Договор №***, от 16,01,2017
г., се установява, че за мобилни номера ***и ***, е уговорен тарифен план М
Клас XS,
със срок на ползване – 07,12,2017 г. /ръчно
изписан/, и дата на активиране на услугите 16,01,2017 г.
От
представеното от ищеца копие от Приложение №2 към Договор №***, от 25,01,2017
г., се установява, че за четири нови мобилни номера /не са посочени/, е уговорен тарифен план ***М Клас 2XL и
***М Клас XS,
със срок на ползване – 07,12,2017 г. /ръчно
изписан/, и дата на активиране на услугите 25,01,2017 г.
От
представеното от ищеца копие от Приложение №2 към Договор №***, от 24,02,2017
г., се установява, че за номера ***и ***, е договорен план GPS+***Auto Control
със срок на ползване – „със срока на договор ***“ /ръчно изписан/ и дата на активиране на услугите
24,02,2017 г.
От
представеното от ищеца копие от Приложение №1 към Договор №***, от 19,10,2017
г., се установява, че за мобилни номера ***, ***, *** и *** е уговорен интернет
пакет Нет бокс 50 за срок от 12 месеца.
От
представената Сметка №***/22,06,2018 г. се установява, че на ответното
дружество е начислена неустойка в размер на 225,00 лева.
От
представената Сметка №***/22,06,2018 г. се установява, че на ответното
дружество е начислена неустойка в размер на 21,00 лева.
От
представената Сметка №***/22,06,2018 г. се установява, че на ответното
дружество е начислена неустойка в размер на 21,00 лева.
От
представената Сметка №***/22,06,2018 г. се установява, че на ответното
дружество е начислена неустойка в размер на 54,96 лева.
От
представената Сметка №***/22,06,2018 г. се установява, че на ответното
дружество е начислена неустойка в размер на 54,96 лева.
От
представената Сметка №***/22,06,2018 г. се установява, че на ответното
дружество е начислена неустойка-устройство в размер на 140,00 лева.
От
представената Сметка №***/22,06,2018 г. се установява, че на ответното
дружество е начислена неустойка в размер на 54,96 лева.
От
представената Сметка №***/22,06,2018 г. се установява, че на ответното
дружество е начислена неустойка в размер на 54,96 лева.
От
представената фактура №***/11,12,2017 г. се установява, че същата е на стойност
1182,79 лева, за Потребител №***, за период на фактуриране 07,11,2017 г. – 06,12,2017
г., а от Приложение А към нея се установява, че същата е за 101 мобилни номера,
между които и номерата, описани в Приложения №2, представени с ИМ.
От
представената фактура №***/10,01,2018 г. се установява, че същата е на стойност
1202,41 лева, за Потребител №***, за период на фактуриране 07,12,2017 г. –
06,01,2018 г., а от Приложение А към нея се установява, че същата е за 102
мобилни номера, между които и номерата, описани в Приложения №2, представени с
ИМ.
От
представената фактура №***/09,02,2018 г. се установява, че същата е на стойност
248,50 лева, за Потребител №***, за период на фактуриране 07,01,2018 г. –
06,02,2018 г., а от Приложение А към нея се установява, че същата е за 101
мобилни номера, между които и номерата, описани в Приложения №2, представени с
ИМ.
От
представената фактура №***/09,03,2018 г. се установява, че същата е на стойност
105,98 лева, за Потребител №***, за период на фактуриране 07,02,2018 г. –
06,03,2018 г., а от Приложение А към нея се установява, че същата е за 8
мобилни номера, между които НЕ попадат номерата, описани в Приложения №2,
представени с ИМ. Във фактурата е посочено, че има задължения за предишни
периоди в размер на 1238,79 лева.
От
представената фактура №***/10,04,2018 г. се установява, че същата е на стойност
105,98 лева, за Потребител №***, за период на фактуриране 07,03,2018 г. – 06,04,2018
г., а от Приложение А към нея се установява, че същата е за 8 мобилни номера,
между които НЕ попадат номерата, описани в Приложения №2, представени с ИМ. Във
фактурата е посочено, че има задължения за предишни периоди в размер на 2056,98
лева.
От
представената фактура №***/10,05,2018 г. се установява, че същата е на стойност
105,98 лева, за Потребител №***, за период на фактуриране 07,04,2018 г. –
06,05,2018 г., а от Приложение А към нея се установява, че същата е за 9
мобилни номера, между които НЕ попадат номерата, описани в Приложения №2,
представени с ИМ. Във фактурата е посочено, че има задължения за предишни
периоди в размер на 2333,42 лева.
От
представената фактура №***/12,12,2017 г. се
установява, че същата е на стойност 71,71 лева, за
Потребител №М4281950, за период на фактуриране 09,11,2017 г. – 08,12,2017 г., а
от Приложение А към нея се установява, че същата е за 92 мобилни номера, между
които и номер ***, описан в Приложение №2 от 21,02,2017 г., представени с ИМ.
От
представената фактура №**/12,01,2018 г. се установява, че същата е на стойност
71,71 лева, за Потребител №***, за период на
фактуриране 09,12,2017 г. – 08,01,2018 г., а от Приложение А към нея се
установява, че същата е за 3 мобилни номера, между които НЕ попадат номерата,
описани в Приложения №2, представени с ИМ.
От
представената фактура №***/12,02,2018 г. се установява, че същата е на стойност
71,71 лева, за Потребител №***, за период на
фактуриране 09,01,2018 г. – 08,02,2018 г., а от Приложение А към нея се
установява, че същата е за 3 мобилни номера, между които НЕ попадат номерата,
описани в Приложения №2, представени с ИМ. Във фактурата е посочено, че има
задължения за предишни периоди в размер на 427,48 лева.
От
представената фактура №***/12,03,2018 г. се установява, че същата е на стойност
119,64 лева, за Потребител №***, за период на фактуриране 09,02,2018 г. – 08,03,2018
г., а от Приложение А към нея се установява, че същата е за 3 мобилни номера,
между които НЕ попадат номерата, описани в Приложения №2, представени с ИМ. Във
фактурата е посочено, че има задължения за предишни периоди в размер на 499,19 лева.
От
представената фактура №***/12,04,2018 г. се установява, че същата е на стойност
71,71 лева, за Потребител №***, за период на
фактуриране 09,03,2018 г. – 08,04,2018 г., а от Приложение А към нея се
установява, че същата е за 3 мобилни номера, между които НЕ попадат номерата,
описани в Приложения №2, представени с ИМ. Във фактурата е посочено, че има
задължения за предишни периоди в размер на 570,90 лева.
От
представената фактура №***/16,05,2018 г. се установява, че същата е на стойност
71,71 лева, за Потребител №***, за период на
фактуриране 09,04,2018 г. – 08,05,2018 г., а от Приложение А към нея се
установява, че същата е за 3 мобилни номера, между които НЕ попадат номерата,
описани в Приложения №2, представени с ИМ. Във фактурата е посочено, че има
задължения за предишни периоди в размер на 762,25 лева.
От
представената фактура №***/11,06,2018 г. се установява, че същата е на стойност
105,98 лева, за Потребител №***, за период на фактуриране 07,05,2018 г. – 06,06,2018 г., а от Приложение А към нея се установява, че
същата е за 9 мобилни номера, между които НЕ попадат номерата, описани в
Приложения №2, представени с ИМ. Във фактурата е посочено, че има задължения за
предишни периоди в размер на 2439,40 лева.
От
представеното от ответника копие от Договор №***от 07,06,2016 г. се установява,
че същият е сключен между страните.
От
представеното от ответника копие от Приложение №2 към Договор №***, от
27,10,2016 г., се установява, че за мобилни номера ***и ***, е уговорен тарифен
план ***М Клас 2XL, със срок на ползване – 07,12,2017 г. /ръчно изписан/.
От
представеното от ответника копие от Приложение №2 към Договор №***, от
03,11,2016 г., се установява, че за мобилен номер ***е договорен план ***М клас
L,
а за номер ***е уговорен тарифен план ***М Клас 2XL,
със срок на ползване – 07,12,2017 г. /ръчно
изписан/, и дата на активиране на услугите
03,11,2016 г.
От
представеното от ответника копие от Приложение №2 към Договор №***, от
15,11,2016 г., се установява, че за мобилен номер ***е договорен план ***М клас
2ХL
със срок на ползване – 07,12,2017 г. /ръчно
изписан/, и дата на активиране на
услугите 15,11,2016 г.
От
представеното от ответника копие от Приложение №2 към Договор №***, от
25,11,2016 г., се установява, че за мобилен номер ***е договорен план ***М клас
2ХL
със срок на ползване – 07,12,2017 г. /ръчно
изписан/, и дата на активиране на услугите 25,11,2016 г.
От
представеното от ответника копие от Приложение №2 към Договор №***, от
16,01,2017 г., се установява, че за мобилни номера ***и ***, е уговорен тарифен
план М Клас XS,
със срок на ползване – 07,12,2017 г. /ръчно
изписан/, и дата на активиране на услугите 16,01,2017 г.
От
представеното от ответника копие от Приложение №2 към Договор №***, от 25,01,2017
г., се установява, че за четири нови мобилни номера /не са посочени/, е уговорен тарифен план ***М Клас 2XL и
***М Клас XS,
със срок на ползване – 07,12,2017 г. /ръчно
изписан/, и дата на активиране на услугите 25,01,2017 г.
От
представеното от ответника копие от Приложение №2 към Договор №***, от
24,02,2017 г., се установява, че за номера ***и ***, е договорен план GPS+***Auto Control
със срок на ползване – „със срока на договор ***“ /ръчно изписан/ и дата на активиране на услугите
24,02,2017 г.
От
представеното от ответника копие от Приложение №2 към Договор №***, от
21,02,2017 г., се установява, че за номер *** е договорен план GPS+***Auto Control
със срок на ползване – „със срока на договор ***“ /ръчно изписан/ и дата на активиране на услугите
21,02,2017 г.
От представените в оригинал и от двете
страни Приложения №2 към Договор №***, се установява, че в частта
относно срока на ползване е налице поправка, като с коректор е заличен
първоначално посочения срок и е дописано с химикал.
От заключението на ВЛ по изготвената
СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се
установява, че ответното дружество е било страна по два договора с ищеца – ***и
***; ВЛ е установило, че по първия договор услугите са спрени изцяло на
18,04,2018 г. и договорът е прекратен на 22,06,2018 г. – автоматично, след
изтичане на 124 дни забава, а по втория договор – услугите са спрени на
21,03,02018 г. и на 25,05,2018 г. договорът е прекратен. ВЛ е установило, че на
26,01,2018 г. е направен пренос на услуги по 60 номера, както и че деактивацията настъпва автоматично, както и начисляването
на неустойки при прекратяване на договора. ВЛ сочи, че тъй като потреблението и
трафичните данни се отчитат и обработват
автоматизирано чрез компютърна софтуерна система – без ръчна човешка намеса, то
вероятността за възникване на грешки при отчитане на потреблението и трафичните данни е сведена под 1%.
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ
се установява, че по договор №***при ищеца съществува вземане към ответника по 13
бр. фактури /след две издадени кредитни известия/ на обща стойност 3160,96
лева, а по договор №***– по 5 бр. фактури /след едно издадено кредитно
известие/ на обща стойност 478,19 лева. ВЛ е установило, че в счетоводството на
ответното дружество са намерили отражение 4 фактури, издадени от ищеца, на обща
стойност 2739,68 лева, но по тях няма плащания или други погасявания. ВЛ сочи,
че останалите фактури, издадени от ищеца,не са отразени в дневниците за покупки
на ответното дружество, което означава, че не е ползван данъчен кредит по тях.
От заключението по СГЕ, което съдът
кредитира като вярно и безпристрастно изготвено, се установява, че подписът,
положен след името „П. ***“ в Приложение №2 от 07,02,2017 г., не е положен от
лицето П. ***.
От допълнителното заключение на ВЛ по
изготвената СТЕ се установява, че три от устройствата Нет
бокс са върнати от ответника, без устройството, фигуриращо в сметка №***.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът следва
да установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно производство
по реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл.415, ал.1 от ГПК
/респективно уведомяване на длъжника за издадената заповед по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК/; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми по процесния
договор; да докаже настъпването
на изискуемоста на претендираните
суми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към датата
на подаване на исковата молба; да докаже договорна уговорка за неустойка,
виновно неизпълнение от неустоечния
вид, както и размера на неустойката.
В тежест на ответника е
да докаже плащане на дължимите суми, както и евентуално направените възражения.
Основният
спорен по делото въпрос е - била ли е налична облигационна връзка между
страните, по силата на която ищецът да е предоставял далекосъобщителни услуги
на ответника срещу задължение на последния да заплаща месечна такса съобразно
изразходваните от него услуги, след датата 26,01,2018 г., когато е извършен
пренос на номера от ищеца към друг мобилен оператор.
На
първо място, съдът счита за необходимо да отбележи, че по делото няма
представени доказателства дали спрямо всички, а ако не са всички – спрямо кои
от мобилните номера, ползвани от ответното дружество, е извършен пренос към
друг мобилен оператор.
Както
бе посочено по-горе, в представените и от двете страни оригинали на Приложения
№2 от различни дати, има заличавания с коректор и дописване с химикал. Ето защо
съдът счита, че на основание чл.178, ал.2 от ГПК, ще преценява
доказателствената сила на тези приложения с оглед на всички обстоятелства по
делото. При внимателен преглед на Приложение А към фактури №***/11,12,2017 г.,
№***/10,01,2018 г. и №***/09,02,2018 г. /които са за период преди и след
извършения пренос на номера/, съдът констатира, че за номерата на СИМ-карти,
описани в Приложенията под №2, има начислявани суми извън абонаментната такса –
за разговори, СМС-и, трафични данни. За съда това е индиция, че спрямо тези номера договорът не е бил прекратен
/тоест продължил е след датата 07,12,2017
г., за която се твърди от ответника, че е крайна дата по приложенията №2/ и
не е бил извършен пренос към друг мобилен оператор, същите са били не само
действащи в мрежата на ищеца, но и са използвани от представители на ответното
дружество. От заключението на ВЛ компютърен специалист също се установява, че системата
на ищцовото дружество е автоматична, и при евентуален срок на договора за
различните номера, различен от 07,12,2017 г., би следвало автоматично да
отпадне начисляването на такса за тези номера. Според чл.32,
ал.2
от Функционалните спецификации
за осъществяване на преносимост на национално значими
номера, при
промяна на доставчика на обществена
мобилна телефонна услуга в рамките на прозореца на
преносимост при успешно активиране на номера в мрежата
на приемащия доставчик, процесът на преносимост
задължително се приключва от даряващия
доставчик чрез деактивиране на номера и изпращане на съобщение към
приемащия доставчик, което потвърждава
успешното пренасяне на номера в срока
по ал.1. Доколкото част от
номерата по процесните Приложения №2 са били активни
след датата 26,01,2018 г. – данни за което има в издадените от ищеца фактури,
съдът приема, че спрямо тях не е бил извършен пренос на номера и същите са останали активни за ответника,
използвани са от същия /или от негови служители/ и съответно се дължи заплащане
на предоставените далекосъобщителни услуги.
Допълнителен
довод в подкрепа на тезата на съда, че претендираните
суми за използвани услуги са дължими е и обстоятелството, че част от фактурите –
при това тези на значителна стойност, са осчетоводени при ответника, и съгласно
константната съдебна практика това е приемане на предоставените от ищеца услуги
и съответно на задължението за заплащането им.
По
отношение възражението за подписване на Приложение №2 от 07,02,2017 г. от лице
без представителна власт, съдът счита, че приложение следва да намери
разпоредбата на чл.301 от ТЗ и доколкото ответникът не е оспорил действията,
извършени от лицето, а напротив – ползвал е услугите по този номер, осчетоводил
е фактурите, издавани за него и съответно ги е платил, следва да се приеме, че
е потвърдил действията по подписване на това Приложение №2.
По
отношение претендираната неустойка - съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те
да се доказват.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет - задължението на
неизправна страна по правна сделка
да престира определена /глобално или в процент/ или
определяема парична сума, като обезщетение
за вредите от неизпълнението на породено главно
задължение, без да е необходимо същите да бъдат
доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са
осъществени следните предпоставки - наличие на валидно главно
задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което
е действително и неизпълнение
на главното задължение.
Съдът
счита доводите на ответника за недължимост на неустойката, начислена по договорите, за неоснователни. Ответното дружество не представи доказателства за плащане на
претендираните по ИМ суми за услуги
нито в предоставения от Общите условия
15-дневен срок след издаване на фактурата,
нито до момента,
поради което правомерно в съответствие с Общите си условия
чл.27.2. и чл.40, б.“ж“ Операторът се е възползвал от правото си
да прекрати сключения договор за услуги. Следва
да се отбележи,
че отново съгласно Общите условия /чл.54.12./ договорът се счита за
едностранно прекратен от страна на
Оператора, в случай че забавата на
плащане на дължимите суми продължи повече от 124 дни – тоест
не се изисква
нито форма за валидност, нито
за доказване за самото прекратяване
на договора. От представеното Приложение №1 към договор №***от 07,06,2016
г., въз основа на който са подписани и процесните Приложения №2,
се установява,
че изрично в т.5.3.1. от приложението
е предвидена възможността операторът да получи
неустойка в размер на месечните такси,
дължими от абоната за съответната
карта, до изтичане на посочения
в договора срок, в случай че в рамките
на първоначалния срок абонатът наруши
задълженията си по договора или
Общите условия. В случая ответното дружество
не е изпълнило задълженията си за заплащане на потребените
далекосъобщителни услуги, последвало е автоматично прекратяване на договорите и
съответно – правомерно начисляване на неустойка, при това в размер само на три
МАТ. В т.5.3.4. е предвидена и неустойка в размер на стойността на
оборудването, ако е предоставено такова и не е върнато, поради което и в частта
относно неустойка в размер на 140,00 лева искът е основателен, с оглед допълнителното
заключение на ВЛ по СТЕ, че от четири взети устройства Нет
бокс, само три са върнати.
За пълнота следва да се отбележи, че са неоснователни
доводите на процесуалния представител на ответника, че ищецът е начислявал
такси за номер, чието „замразяване“ е било договорено между страните, доколкото
с последващо споразумение /Приложение №2 от 25,11,2016 г./ за номер ***е
договорено активиране със съответен план, без това приложение да е оспорено от
ответника.
С
оглед всичко изложено, предявеният установителе иск
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
С
оглед изхода на спора, ответникът дължи на ищеца и сторените деловодни разноски
в общ размер на 740,02 лева.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ето
защо следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца и разноските от заповедното производство за държавна такса в размер
на 72,09 лева и за адвокатско възнагжраждение
в размер на 356,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, ДЪЛЖИ на “А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 3604,45
лева главница, от
които 443,49 лева неплатени задължения по договор за използване на мобилни услуги
***/04,11,2014 г. за периода 12,12,2017 г. –
16,05,2018 г., 2534,12 лева – неплатени задължения по договор за използване на
мобилни услуги ***/30,09,2011 г. за периода 11,12,2017 г. – 11,06,2018 г. и
626,84 лева неустойка за неизпълнение на договор ***/30,09,2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1777/2019 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на “А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, направените разноски в исковото производство в общ размер на 740,02 лева.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на “А.Б.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, направените разноски в заповедното
производство в общ размер на 428,09 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: