Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 119/17.02.2014 година, гр.
Хасково
Том ІІ, стр.32
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд, Девети
граждански състав
на десети февруари две хиляди и четиринадесета
година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар:
Йорданка Делчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3224 по
описа на съда за 2013 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба от Eдноличен търговец Т И Т с фирма ЕТ „Зорница 3 - Тенчо Илиев" с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 286, ал.
1 ТЗ срещу „Пътно поддържане
- Хасково" ЕООД.
Ищецът твърди, че сключил с ответника дългосрочен договор, съгласно който му предоставял за ползване един
трактор, който се управлявал от
негов служител, за извършване на
снегопочистването в района на с. Скобелево, общ.
Димитровград. Дължимото възнаграждение за това се актуализирало
с анекс всяка година, като след
завършване на зимния сезон ответникът представял на ищеца протоколи
/сменни рапорти/ за извършената работа, съставени и подписани от негов
технически ръководител, след което му се издавала
единна фактура. Поддържа се, че
за зимния период на
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен
отговор, с който се оспорва иска, като се твърди, че изплатил на ищеца половината от дължимата сума по
договора, поради което задължието му възлизало на 5 947.20 лв.
С протоколно
определение от 10.02.2014 г. е допуснато изменение в петитума на предявения иск по отношение на неговия размер, като същият се
счита предявен за сумата от 5 947.20 лв., а за
разликата до първоначално предявения размер от 11 894,40 лв. производството по делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно
изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от приетите
писмени доказателства – договор от 18.11.2008 г. с анекс към него, фактура
№ 679/10.01.2013 г., покана за изплащане
на парично задължение от ищеца до ответника, ведно с известие за доставяне ИД PS 6400 00424E F, 8 бр. сменни рапорти, платежно нареждане за кредитен превод
от 23.11.2013 г., се установява описаната в исковата молба и отговора и изложена по-горе фактическа обстановка. Ето защо не следва
да се излага
текстуално съдържанието на тези документи,
като при необходимост те ще бъдат обсъдени
при преценката на наведените от
страните правни доводи, основани на тях.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ, който
е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се явява основателен по
следните съображения:
Не
се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните, които несъмнено имат търговско качество, е съществувало валидно
облигационно правоотношение с описаното в исковата молба съдържание. Касае се за търговска сделка съгласно чл. 286, ал.
1 ТЗ, като за
неуредените в ТЗ положения относно търговските сделки се прилагат
разпоредбите на гражданското законодателство – чл. 288 ТЗ, а в случая това е чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Безспорно установено е и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения, уредени детайлно в договора от 18.11.2008 г. В тази връзка съдът цени
представените фактура № 679/10.01.2013 г. и 8 бр.
сменни рапорти, които са подписани и от представител на ответника и не са оспорени по надлежния ред. Ето защо те могат да бъдат годни доказателство
както за предоставяне на уговорените машини, така и за извършената от работниците
на ищеца работа.
Тук е уместно да се отбележи и че като частни
свидетелстващи писмени документи фактурата и
сменните рапорти удостоверяват материализираните в тях изявления на подписалите ги лица относно
извършените услуги и договорената цена, които представляват в крайна сметка неизгодни за ответника факти, поради което се ползват с доказателствена сила срещу него. На следващо място няма спор, а и от платежно нареждане за кредитен превод
от 23.11.2013 г. е видно, че ответникът е направил частично
плащане в размер на 5 947.20 лв. Следователно, установяват
се при условията на главно и пълно доказване обстоятелствата,
на които се основава претенцията
на ищеца за заплащане на сумата от 5 947.20 лв. В тежест на ответника е да заплати остатъкът
от дължимата сума, но по делото не са ангажирани доказателства за това.
Предвид
изложеното предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ се явява
изцяло основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен.
С
оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер
общо на 1 475,78 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Пътно поддържане - Хасково" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Съединение” № 38, на основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ да заплати на Eдноличен търговец Т И Т с фирма ЕТ „Зорница 3 - Тенчо Илиев", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, бул.
„Д. Благоев” № 22, сумата 5 947.20 лева, представляваща неизплатен остатък от дължимото
възнаграждение по договор от 18.11.2008 г. относно снегопочистване в района на с. Скобелево, общ. Димитровград за зимния период на
ОСЪЖДА „Пътно поддържане
- Хасково" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „Съединение” № 38, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК да
заплати на Eдноличен търговец Т И Т с фирма ЕТ „Зорница 3 - Тенчо Илиев", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, бул.
„Д. Благоев” № 22, сумата от 1 475,78
лв., представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар:Щ.М.