№ 785
гр. Русе, 16.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на шестнадесети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20244500100314 по описа за 2024 година
Производството е образувано по молба на ПК “НАДЕЖДА-
КАЦЕЛОВО“ солидарно срещу Т. К. Т. и К. Т. К. за заплащане на сумата от
36 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцовата страна
имуществени вреди, състоящи се в направени разходи за засяването,
обработката и отглеждането на неправомерно унищожените земеделски
посеви/култури от ответниците лично, с помощта на работници и транспортна
техника, притежавана от тях или от дружествата им, ведно със законната
лихва от 23.05.2023 г.
С Разпореждане № 1315 от 19.04.2024 г. съдът е дал възможност на
ищеца да отстрани нередовности по исковата молба, като посочи за всеки вид
земеделска култура какви разходи е направила кооперацията за засяване, за
обработване и за отглеждане, да се поясни от къде произтича солидарната
отговорност на ответниците, предвид заявеното по исковата молба, че те са
терасирали неправомерно притежаваните от тях/заедно или поотделно/ или от
дружествата им/заедно или поотделно/ ниви, като са ползвали и
работници/наети от двамата, от някой от тях или с работодател съответното
дружество.На страната са били указани последиците при неизпълнение в
определеното от съда време.
С молба от 07.05.2024 г. ищецът е посочил във всеки един от процесните
имоти какви разходи е направил, като са изложени доводи, че са посочили
обстоятелствата, на които се основава искът, като страните по своя преценка
навеждат и представят фактите по делото, а съдът се произнася по закон от
кого са били причинени твърдяните по исковата молба имуществени вреди.
С разпореждане от 22.05.2024 г. съдът е дал отново срок на ищеца да
конкретизира претенциите си, съобразно изложените от него фактически
твърдения, че двамата ответника заедно и поотделно са терасирали
неправомерно, изорали са посевите и са засели царевица, за кои имоти са
възлагали тези дейности на работници, било лично или в качеството им на
представители на съответното дружество-работодател, за да може съдът да
прецени с какви искове за непозволено увреждане е сезиран и какво трябва да
1
докаже всяка от страните в процеса.Отново са били указани последиците при
неизпълнение на дадените указания.
Със следваща молба ищецът е взел становище, че за съда няма значение
дали ответниците са извършвали сочените по исковата молба неправомерни
действия лично или са възлагали това на работници, тъй като това е въпрос по
същество на спора.
Настоящият състав намира доводите за неоснователни. Ищецът твърди,
че ответниците лично или чрез представлявани от тях дружества са
регистрирани като земеделски производители и обработват земеделски земи,
разположени в съответни землища, както и че ответниците с помощта на
работници и техника на дружествата им, самоволно и самоуправно са
„трасирали” с циментови колове и др. границите на притежаваните от тях или
дружествата им ниви, като след това разорали и унищожили посевите на
кооперацията в обработваните от нея масиви и напречно на предишното
засяване презасели царевица.
При тези твърдения към момента продължава да е неясен въпроса от
кого са били причинени описаните в исковата молба имуществени вреди във
всеки един от 19 броя имоти-дали от ответниците в лично качество или
същите са в резултат на действия на конкретни длъжностни лица при
ответниците при или по повод изпълнение на възложената им от последните
работа.Това води до невъзможност съдът да даде правна квалификация на
претендираното от ищеца право. Законът урежда както отговорността на
физическо лице за поправяне вредите, които виновно е причинил другиму
/чл.45 от ЗЗД/, така и възможността за ангажиране отговорността на
възложителя на работата, при и по повод на която е станало увреждането
/чл.49 от ЗЗД/. А доколкото ищецът твърди, че в случая се касае за вреди при
„презасяване“ на притежавани от ответниците или дружествата им ниви,
налице е и неяснота от къде произтича солидарната отговорност на
ответниците и с кой факт ищцовото дружество свързва възникването
ú.Съгласно чл.127 ал.1 т.4 от ГПК част от задължителното съдържание на
исковата молба е изложението на обстоятелствата, на които се основава искът,
т.е. фактите, от които произтича претендираното от ищеца материално
субективно право. Страната е задължена от закона да посочи фактите, на база
на които сезираният съд е длъжен да ù въздаде правото, като непосочването на
всички релевантни за предмета на спора обстоятелства, от които ищцовата
страна черпи правото си, води до неяснота в предмета на спора и препятства
преценката на съда за надлежната процесуална легитимация на страните,
както и възможността да бъде дадена правна квалификация на
претендираните от ищеца права, респ. впоследствие да разпредели
доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти по делото.
Спазването на изискването за изложение на обстоятелствата по чл.127 ал.1 т.4
от ГПК е пряко свързано и с реализиране правото на защита на ответната
страна. Неизпълнението на дадените по реда на чл.129 ал.2 от ГПК указания
във връзка с редовността на исковата молба представлява предвидено от
закона основание за нейното връщане и за прекратяване производството по
делото, за която последица ищецът е бил надлежно уведомен.
2
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 314/2024 г. по описа на
Окръжен съд-гр.Русе и ВРЪЩА исковата молба с приложенията към нея.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-В.Търново
с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
3