№ 326
гр. С., 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Кючуков
като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20252230201258 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0455-
000931/13.01.2025 г. на Началника на РУ в ОДМВР – С., РУ Т., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП на И. Т.
Й., ЕГН ********** от гр. Б. са наложени административно наказание "глоба"
в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила, като излага конкретни доводи за това. Излага доводи, при
евентуалност, доколкото е последвала законодателна промяна, влязла в сила
на 07.09.2025г. по отношение на системността счита, че нарушението следва
да бъде изменено за приложимост на по благоприятната нормативна
разпоредба на ЗДвП, спрямо жалбоподателката. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Постъпило е писмено становище с което се подържа жалбата. Направено е
искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Администратвнонаказващият орган не се представлява.В писмено
становище намира нарушението за доказано. Счита, че при съставяне на АУАН
не са допуснати процесуални нарушения и същият е съставен в срока по чл. 34
от ЗАНН. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
1
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
На 29.08.2024 г. в 10. 51 часа на път I – 6км. 363 + 500, в област С. с
АТСС "TFR1-M" идент.№ 584, при въведено ограничение с пътен знак В-26 с
означение 60км/ч. максимално допустима скорост за движение, била засечена
скорост на движение на МПС - л. а. "Киа Соренто" с рег. № ...... - 93 км/ч. с
приспаднат толеранс от 3км/ч. При направена справка било установено, че
собственик на автомобила е „.....“.
Предвид на това, бил издаден електронен фиш серия К №9732998 на
законния представител на „.....“ Д.а Г.А. която попълнила декларация, че по
време на нарушението автомобила е бил управляван от И. Т. Й.. Изпратено е
писмо и декларация до И. Т. Й., в която попълнена на 28.11.2024 г.
собственоръчно е отразила, че МПС е било управлявано от нея. Връчена е и
покана по чл. 40 от ЗАНН за съставяне на АУАН.
В указания срок жалбоподателят не се явил в РУ Т. при ОДМВР – С.,
поради което на 12.12.2024 г., на база депозираната чл. 188 от ЗДвП
декларация, актосъставителя Мишо Михов съставил срещу жалбоподателя
АУАН серия АД бл. № 185766 за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, в негово
отсъствие, в който при текстовото описание на нарушението са посочени дата,
час и място на извършване, техническото средство, с което е установено,
разрешената скорост на движение, установена скорост на движение,
превишението, посоката на движение на автомобила. При предявяване на акта
на 19.12.2024 г., жалбоподателя не е отразил възражения. Не се е възползвал от
правото си да депозира такива и законоустановения срок.
В хода на административното производство са приобщени всички
писмени доказателства към преписката.
Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в
административнонаказатгелната преписка, наказващият орган издал
обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в
АУАН. Приел е, че се касае за системно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП, поради което на основание чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 2 т. 4 от ЗДвП на
И. Т. Й., ЕГН ********** от гр. Б. са наложени административно наказание
"глоба" в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
2
месеца. Връчено е лично на жалбоподателя на 27.09.2025 г.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по
делото писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото
средство веществено доказателство – снимка. Съдът кредитира напълно
всички писмени доказателства, тъй като те изясняват в пълнота всички факти
и обстоятелства във връзка с извършеното нарушение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В хода на административно – наказателното производство не
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
За да се произнесе по съществото на правния спор съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. В тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има извършено конкретно административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Според посоченото в НП административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на водач на
основание чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21,
ал. 2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. В съставеният АУАН е посочено, че се касае за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. В обстоятелствената част
на процесното НП са описани факти, които касаят извършено нарушение на
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, поради което посочената в НП правна квалификация на
нарушението е правилна. Това обстоятелство само по себе си води до
законосъобразност на издаденото НП.
Събраните доказателствата по делото безспорно установяват
противоправно управление на МПС на посочените в НП дата, час и място.
Доказан е фактът на извършване на нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП,
санкционирано с процесното НП. В АУАН и НП правилно при текстовото
описание на нарушението е посочена установена скорост на движение,
превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването,
3
която в конкретният случай е -3%. Посочена е също така максимално
допустима скорост – 60км/ч. Административното нарушение е установено
чрез допустимо от закона техническо средство, което е одобрен тип средство
за измерване и е било технически изправно видно от представения Протокол
от проверка № 5-44-24/22.08.2024 г. на Лаборатория за проверка на СИ в
ГДНП. Спазени са изискванията за използване на АТСС. В административно –
наказателната преписка се съдържа, както съставен протокол, отговарящ на
утвърдения образец, така и снимка на нарушението и на мястото, където е
било разположено техническото средство. В случая съдът намира, че не са
допуснати съществени нарушения при работата с техническото средство,
които да разколебаят доказателствената сила на протокола и на вещественото
доказателство – снимка.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението.
Процесният автомобил към момента на извършване на нарушението не е
собственост на жалбоподателя, който е посочил пред административно-
наказващия орган, че лично е управлявал МПС на посочените в НП дата, час и
място, поради което законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност в качеството му на водач.
Съдът намира, че акта е издаден в предвидените в чл. 34 от ЗАНН
срокове. В разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН са предвидени сроковете, с
изтичането на които не може да се образува административнонаказателно
производство пред административнонаказващия орган или образуваното
такова следва да се прекрати. Съгласно нормата на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от
ЗАНН задължителна предпоставка за законосъобразното започване и развитие
на административно-наказателното производство е същото да бъде
инициирано, чрез съставен акт за установяване на административно
нарушение в рамките на три месеца от откриване на нарушителя или в
рамките на една година от извършване на нарушението, като изчерпателно са
посочени нарушенията, за които срокът е различен - 6 месеца от откриване на
нарушителя, съответно 2 или 5 години от извършване на нарушението.
Регламентирани са два срока и пропускането, на който и да е от двата
погасява възможността за реализиране на административно – наказателна
отговорност. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015
г. на ВКС, ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС тези срокове са давностни и
могат да бъдат спирани и прекъсвани.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, което
не попада сред нарушенията, за които в чл. 34 от ЗАНН са регламентирани
различни срокове, поради което административнонаказателното производство
е следвало да бъде инициирано в рамките три месеца от откриване на
нарушителя или в рамките на една година от извършване на нарушението. От
4
съдържанието на процесното НП се установява, че му е вмененото нарушение
извършено на 29.08.2024 г, поради което от тази дата тече едногодишният срок
и същият не е бил изтекъл към датата на съставяне на акта –12.12.2024 г.
Настоящият съдебен състав намира, че към датата на съставяне на акта
– 12.12.2024 г. не е била погасена и възможността за реализиране на
административно – наказателна отговорност и поради изтичане на
тримесечния срок от откриване на нарушителя. Обстоятелството, че
жалбоподателят не е собственик на автомобила е било установено от
контролните органи в един по – ранен момент при преглед на декларация от
представляващия дружеството –собственик Д.а Атанасова, но водачът на
МПС извършил процесното нарушение е установен на 28.11.2024 г., на база
саморъчно попълнена от жалбоподателя Декларация по чл. 188 от ЗДвП. В
конкретният случай жалбоподателят не е наказан в качеството му на
собственик на л. а. "Киа Соренто" с рег. № ......, а в качеството му на водач на
процесното МПС на 29.08.2024 г., поради което за дата на отриване на
нарушителя следва да се приеме 28.11.2024 г. Тримесечният срок започва да
тече от момента, в който компетентните да съставят акта служители са
стигнали до извода, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение,
формирали извода си за нарушението и нарушителя, а това е станало на
28.11.2024 г. АУАН е съставен на 12.12.2024 г. в тримесечният срок, когато не е
била преклудирана възможността административнонаказващия орган
законосъобразно да ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя за извършеното от него нарушение.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, т. е за
нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, извършено в условията на
системност. Към датата на извършване на нарушението/29.08.2024 г. / и датата
на издаване на НП /13.01.2025 г. /, разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП
предвижда в случаите на извършено системно нарушение по ал. 1, т. 4 - 6, ал.
2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 налагане на предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 6 месеца.
Според разпоредбата на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП"системно" е
нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от
влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. В процесното НП изрично са посочени два електронни фиша
обосноваващи системността, а именно нарушението е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 6807732 на ОДМВР –
Б., влязъл в законна сила на 29.12.2023 г. и ЕФ серия К № 6808411 на ОДМВР
5
– Варна, влязъл в законна сила на 29.12.2023 г., поради което правилно към
датата на издаване на процесното НП е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Впоследствие е настъпила законодателна промяна като разпоредбата на
чл. 182, ал. 5 от ЗДвП е изменена с ДВ бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г.
Новата редакция на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, предвижда по – висок размер на
наказанията в случаите на извършено системно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6,
ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 на чл. 182. Процесното нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП вече не попада сред визираните в ал. 5.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН сочи, че ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
След изменението на ЗАНН съдът разполага с правомощие да
преквалифицира санкционната норма. Според разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т.
1 от ЗАНН / изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: съдът изменя акта
по чл. 58д, когато се налага да: 1. приложи закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението; 2. намали размера на наложеното административно наказание
или го замени с по леко по вид от предвидените за същото нарушение;
Тоест районният съд има правомощие да преквалифицира
санкционната норма, без да отменя наказателното постановление.
В конкретният случай разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т.4 ЗДвП,
изменена с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г. е по-благоприятна,
поради което нарушението следва да бъде санкционирано съобразно нормата
на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за което е предвидено наказание в по – малък
размер - глоба 300 лв. за превишаване от 31 до 40 км/ч, т. е. касае за по - леко
наказуемо нарушение.
Административно наказващият орган не е направил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не следва
да се произнася в този смисъл.
Предвид изхода на делото, доколкото не се касае за отмяна на НП, а
само за изменение на същото, съдът намира че не следва да се присъждат
разноски на жалбоподателя.
По гореизложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0455- 000931/13.01.2025 г.
на Началника на РУ в ОДМВР – С., РУ Т., с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП на И. Т. Й., ЕГН **********
от гр. Б. са наложени административно наказание "глоба" в размер на 600 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, във санкционната част
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма от такава по чл. 182, ал. 5 вр.
чл. 182 вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП в такава само по чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП и
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание глоба от 600 /шестстотин/
лева на глоба в размер от 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. С. на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7