Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  05.11.2018 г.                              град  Казанлък

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                    II  граждански състав

На двадесет и пети октомври                          Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                               

                                                                                   Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

 

Секретар: М. М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 2223 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по предявени искове за издръжка и намира правно основание в чл. 143, ал. 2 вр. с чл. 149 от Семейния кодекс СК/, като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК вр. с чл. 146, ал. 2 СК.

 

В исковата си молба ищцата А.А.М. твърди, че ответника е баща на детето Б.Х.К., ЕГН *********. Заявява, че от г. с бащата на детето били разделени, като детето живеело при нея. След раздялата им с ответника, последният не полагал никакви грижи за детето и не давал средства, като тя сама се грижела за детето и издръжката му. Сочи, че работи, но средствата които получава били недостатъчни за да осигури условията на живот, които са необходими за развитието на детето. Не ѝ е известно дали към настоящия момент ответникът работи или не.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на малолетното дете Б.Х.К., ЕГН **********, чрез нея като негова майка и законен представител ежемесечна издръжка за времето от 12.05.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.08.2018 г. в размер на 160,00 лева, както  и 160,00 лева ежемесечна издръжка, от дата на завеждане на настоящия иск в съда до настъпване на законни основания за изменение и прекратяването ѝ. Претендира присъждането на разноски. Моли на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът да допусне предварително изпълнение на решението. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Д. М. Моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Претендира за направените по делото разноски.

 

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК  ответника Х.Г.К.  не е депозирал писмен отговор, за съдебно заседание редовно призован не се явява, не изпраща процесуален представител и не взема становище по предявения иск.

 

Д. „С.п.“ – К. редовно призована, не изпраща процесуален представител. По делото е представен социален доклад, относно защита правата и интересите на детето Б.Х.К..

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа акт за раждане № г. издадено от Община С. ответникът е баща на детето Б.Х.К. и следователно е сред кръга на лицата дължащи издръжка.

 

От представеното по делото удостоверение за доход изх. № 167/08.06.2018 г., издадено от „А.“ АД се установява, че ищцата А.А.М. е получила брутно трудово възнаграждение за месец април 2018г. в размер на 325.05 лева и за месец май 2018г. в размер на 927.00 лева, съответно нетно възнаграждение в размер на 252.23 лева за месец април 2018г. и 709.53 лева за месец май 2018г.

 

От представения по делото социален доклад се установява, че от момента на фактическата раздяла между страните г. преките грижи за детето Б. се полагат от неговата майка. Посочено е, че детето е на възраст, в която е зависимо изцяло от грижите на възрастен и майката е тази, която адекватно откликва и задоволява качествено всичките му потребности. Към момента  майката заедно с детето живеят при нейните родители. Жилището представлява къща на три етажа като майката и детето ползват етаж състоящ се от две стаи, хол, кухня  сервизни помещения. Обзаведено е с всичко необходимо за домакинството. На детето е осигурена добра среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие.  При отглеждането на малолетното дете майката може да разчита на помощта на своите родители. От социалния доклад се установява, още че Б. посещава детска градина в град Шипка, има изградена приятелска среда и ежедневно осъществява контакт с връстниците си. В семейството не съществуват конфликти и детето е емоционално привързано, както към своята майка, така и към останалите членове на разширеното семейство. Посочено е още, че по данни на бащата по отношение  на емоционалната връзка  между него и детето е прекъсната.

 

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката К. Х.М. /майка на ищцата/. От нейните показания се установява, че страните  по делото са разделени от г. От този момент детето и майката живеят в град Ш. при нея. Твърди, че няма заинтересованост от страна на бащата към детето. Бащата се среща с детето, когато поиска като майката „не го е ограничила по никакъв начин“ Сочи, че доходите на майката не са достатъчно за издръжката на детето. „Ако няма помощ отстрани просто не виждам как ще се оправи“. Заявява, че бащата веднъж е купил едно костюмче на дъщеря си, „пари не е давал“. Б. посещавала общинска детска градина в град Шипка.

 

Показанията на свидетелката М. следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК предвид родствената й връзка с ищцата. След тази преценка съдът кредитира изцяло показанията й, тъй като същите са непосредствени, безпротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от Семейния кодекс предвижда, че размера на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето което я дължи. Съгласно ал. 2 на горецитираната  разпоредба размерът на минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от  размера на минималната работна заплата, която към момента за страната е 510 лева (Постановление  № 316 на МС 20.12.2017 г.), т.е. размерът на минималната месечна издръжка на едно дете е 127. 50 лева.

 

Към момента на приключване на съдебното дирене детето Б.Х.К. е на 3 години, т.е. малолетна по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЛС. Следователно баща й Х.Г.К.  е сред кръга на лицата  дължащи издръжка.

 

По отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:

 

Безспорно по делото се установи, че непосредствените грижи по възпитанието и отглеждането на детето Б. се полагат изцяло от неговата майка А.А.М..

 

По делото няма обаче данни за  доходите на ответника Х.К., материално състояние и семейно положение. Въпреки това, с оглед вмененото от закона задължение на родителите да дават издръжка на непълнолетните си деца, дори и липсата на доходи не освобождава ответника от задължението му да дава издръжка на дъщеря  си Б., съобразена с възрастта и нуждите й. Още повече, че ответника К. се намира в трудоспособна възраст и няма данни да има здравословни проблеми.

 

От изложеното по – горе се установи, че на основание чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Размерът на минималната месечна работна заплата за страната е 510 лева., т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 127.50 лева.

 

Както, обаче, бе посочено, при определяне на размера на издръжката се вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите на лицето, което има право на издръжка. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или който искат да поддържат.

 

Претендираната издръжка от 160 лева месечно за детето Б.  надхвърля средствата, които са необходими за съществуването му и нормалното му развитие, като установеното от съдебната практика принципно положение е, че не следва да се присъжда издръжка в размери, даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката /ППВС № 5/1970 г, т. 4/.

 

  Съдът, счита че за задоволяване на основните нужди на детето Б. от издръжка, с оглед възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и възпитание, ответникът следва да поеме изплащането на ежемесечна издръжка в размер на 130 лева, а останалата част от сумата, следва да се поеме от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. Над размерите от 130 лева до претендираните  160 лева предявеният иск за издръжка следва да бъде отхвърлен като несъобразен с действителните нужди на детето. В случай, че са налице някакви изключителни нужди на детето, разходите за тези нужди не могат да бъдат причислени към издръжката, а би могло да се иска добавка на основание чл. 143, ал. 4 от СК. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства, че са налице изключителни нужди на детето, които следва да бъдат покривани от добавка  определена от съда извън определения размер на издръжката.

 

При определяне размерът на издръжката съдът съобрази и липсата на представени от ищеца доказателства, че ответникът има финансовата възможност да  заплаща ежемесечна издръжка в претендирания размер.

 

Съдът намира за основателна и претенцията на ищеца за присъждане на издръжката, за минал период от време г. до г., тъй като грижите за детето, след като родителите му са се разделили, са били полагани единствено от неговата майка. Издръжка за минало време се дължи, ако такава не е давана или е давана в недостатъчен размер. По делото липсват доказателства, от които да се установява, че за миналия период от фактическата раздяла между страните до датата на завеждане на иска  ответника да е давал издръжка на детето си. По делото липсват доказателства ответника да е давал издръжка на детето си  в пари, или в натура

 

Следва на основание 78, ал. 1 ГПК ответника да бъде осъден да заплати на законната представителка на ищеца сумата от 406.25 лева., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Следва на основание чл.  чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета  на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. върху присъдения размер на издръжките в размер общо на 187.20 лева.

 

В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 08.11.2018г., от която дата тече и срокът за обжалването му /чл. 315, ал. 2 от ГПК/.

 

Предвид вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.

 

Воден от горните  мотиви, съдът 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСЪЖДА Х.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***  да заплати на основание чл.149 от СК на малолетното си дете Б.Х.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.А.М., ЕГН **********, с адрес *** издръжка за минало време в размер на 130 лева, считано от 12.05.2018 до датата на подаване на исковата молба в съда - 30.08.2018г.

 

ОСЪЖДА Х.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***  да заплаща на малолетното си дете Б.Х.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.А.М., ЕГН **********, с адрес *** ежемесечна издръжка в размер на 130 лева, считано от 30.08.2018 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й .

 

ОСЪЖДА Х.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***   да заплати на А.А.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 406.25 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА Х.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 187.20 лева  представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката.

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за присъждане на издръжка.

 

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок, считано от 08.11.2018 г.

 

 

 

 

 

                                                                                         

                                                    Районен съдия: