Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.Плевен, 14. 11. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
тринадесети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Поля
Цанева, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 3638 по
описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Делото е образувано по
депозирана искова молба
от Т.Л.А., ЕГН **********,***,
чрез адв. Н. Н. *** против МАКС КОЛЕКТ
ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление ***, офис
208, представлявано от ***, с посочено правно основание чл. 439 от ГПК
. Съдът е сезиран с искане, да признае
за установено на основание чл. 439 от ГПК по отношение на МАКС
КОЛЕКТ ООД, че Т.Л.А., ЕГН **********,
не дължи на Макс колект ООД, ЕИК № *********, ***, сумата по изп. д. № 1050 / 2017 г.по описа на ЧСИ Т. К.,
в размер на 710. 25 лв. към 08. 08. 2017 г.-
като в това число: 181. 07 лв. - неолихвяема сума, 19. 90 лв. -
главница, 2. 82 лв. - лихва, 90лв. - разноски по изпълнителното дело, такса по
чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на
66. 46 лв., както и сума в размер на 350 лв
включваща държавна такса, адвокатско възнаграждение и други по изп. д. №
1050 / 2017 г.
по същия опис, поради изтекла погасителна давност. Претендира направените в производството разноски по
представения списък на разноските.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,
който оспорва иска като неоснователен и излага подробни съображения.
Ищецът се представлява от адв. Н.– ПлАК и поддържа исковата молба.
Ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, прави следните правни изводи:
Безспорно е, че по ч. гр. д. № 1787 / 2016 г, съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение № 1169 / 17. 03. 2016 г, с която е разпоредил
длъжникът Т.Л.А., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора МАКС
КОЛЕКТ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис
208, представляван от ***, пълномощник
юрк. ***сумите: 19, 90 лв. – главница, представляваща задължение по фактура;
6,07лв. – лихва забава върху главницата за периода от 17.03.2013г. до
15.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 16.03.2016г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направени деловодни разноски: 25лв. – внесена държавна такса и 150 лв.
– юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства:
задължение по фактура № ********** / 01. 03. 2013 г. по договор от 26. 10. 2011 г , сключен между Макс Телеком
ООД и длъжника.; договор за цесия, сключен между Макс Телеком ООД и
Макс Колект ООД на 18. 12. 2014 г.; уведомително писмо
на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
По ч. гр. д. № 1787 / 2016 г. по описа на ПРС е
издаден изпълнителен лист за сумата от 19.90 лв. - главница, представляваща
задължение по фактура № ********** / 01. 03. 2013 г. за периода от 01.
03. 2013 г.
до 31. 03. 2013 г
, 6. 07 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 17. 03. 2013 г. до 15. 03. 2016 г, както и законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението - 16. 03. 2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски: 25 лв. - държавна
такса, 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. С издадения изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 1050 / 2017
г. по описа на ЧСИ ***. С покана за доброволно
изпълнение от 08. 08. 2017 г. ЧСИ е уведомил
ищеца, че към 08. 08. 2017 г.
общият размер на задължението е 710. 25 лв. Задължението по издадения
изпълнителен лист е погасено по давност, тъй като се касае за периодично
вземане, с оглед твърдението на заявителя в производството по чл. 410 от ГПК,
че между прехвърлителя на вземането МАКС Т ЕЛЕКОМ ООД и Т.Л.А. е бил сключен договор от 26. 10.
2011 г.
за предоставяне на услуга „мобилен достъп до интернет“ за срок от 12 месеца,
като за всеки месец се дължи такса,
която има абонаментен характер и не зависи от реалното потребление на услугите,
т.е. касае се за периодично вземане по смисъла на чл. 111, б. “в“ от ЗЗД. Впоследствие
вземането е било прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
18. 12. 2014 г.
на МАКС КОЛЕКТ ООД.
Макс колект ООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 1787 / 2016 г. по описа на ПРС и е
издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело,
посочено по - горе пред ЧСИ ***. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. в от ЗЗД, с оглед характера на вземането,
задължението по договора за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет
и издадената въз основа на него фактура № ********** / 01. 03. 2013 г. се е погасило на 01.
03. 2016 г. или към момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
вземането е било погасено по давност, поради което и не е налице задължение по
изп. д. № 1050 / 2017 г.
по описа на ЧСИ ***.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният
иск е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен и съдът да признае за установено на основание
чл. 439 от ГПК по отношение на МАКС КОЛЕКТ
ООД, че Т.Л.А., ЕГН **********, не дължи на МАКС
КОЛЕКТ ООД, ЕИК № *********, ***, сумата по изп. д. № 1050 / 2017 г.по описа на ЧСИ ***,
в размер на 710. 25 лв. към 08. 08. 2017 г.-
като в това число: 181. 07 лв. - неолихвяема сума, 19. 90 лв. -
главница, 2. 82 лв. - лихва, 90лв. - разноски по изпълнителното дело, такса по
чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на
66. 46 лв., както и сума в размер на 350 лв
включваща държавна такса, адвокатско възнаграждение и други по изп. д. №
1050 / 2017 г.
по същия опис, поради изтекла погасителна давност.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 150 лв.
за адвокатско възнаграждение и за държавна такса в размер на 50 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439
от ГПК, по отношение на МАКС КОЛЕКТ
ООД, че Т.Л.А., ЕГН **********, не дължи на МАКС КОЛЕКТ
ООД, ЕИК № *********, ***, сумата
по изп. д. № 1050 / 2017 г. по описа на ЧСИ ***,
в размер на 710. 25 лв. към 08. 08. 2017 г.-
като в това число: 181. 07 лв. - неолихвяема сума, 19. 90 лв. -
главница, 2. 82 лв. - лихва, 90лв. - разноски по изпълнителното дело, такса по
чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на
66. 46 лв., както и сума в размер на 350 лв
включваща държавна такса, адвокатско възнаграждение и други по изп. д. №
1050 / 2017 г.
по същия опис, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, МАКС КОЛЕКТ
ООД, ЕИК № *********, ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА Т.Л.А., ЕГН **********,***, направените
по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса и 150 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: