Р Е Ш Е Н И Е
№ 229 18.06.2020 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На седемнадесети юни 2020 година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 1476 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от него е издадена заповед заповед № 505/21.05.2019 г. по Ч.гр.д. № 870/2019 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника/ответник по делото/- С.К.З. *** и на длъжника С.С.З. *** да заплатят солидарно на кредитора /ищец по делото/ - „Фреш Кредит“ ЕООД гр. Бургас: сумата 1480.49 лв. - главница по договор за кредит; договорна лихва в размер на 109.19 лв., от 07.03.2018 г. до 17.05.2019 г.; лихва за забава в размер на 43.15 лв., за периода 10.04.2018 г. до 17.05.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски.
Между кредитодателя „Фреш Кредит“ ЕООД и длъжника С.К.З. са сключени договор за потребителски кредит № 0002824 от 07.03.2018г. и свързания с него договор за допълнителни услуги от 07.03.2018г., ведно с Общи условия към тях. Между кредитодателя „Фреш кредит“ ЕООД, длъжника и трето лице „Гаранционен фонд България“ ЕООД –като поръчител, е сключен договор от 07.03.2018г. за гаранционна сделка /поръчителство/ за задълженията на длъжника към кредитодателя „Фреш Кредит“ЕООД по посочените по-горе два договора. Допълнително между длъжника С.К.З., кредитодателя „Фреш Кредит“ ЕООД и поръчителя /втория ответник/ С.С.З. е сключен отделен договор от 07.03.2018г. за поръчителство, въз основа на който втория ответник се е задължил солидарно, при условията на поръчителство, да отговаря за задълженията на длъжника към кредитодателя по посочените по-горе два договора. На датата на подписване на договорите на длъжника е предоставена заемна сума в размер на 800 лв. Длъжникът се задължил да погасява разсрочено кредита, съгласно графика на плащанията , дължими по двата договора/по кредита – главница и възнаградителна лихва, и и допълнителна услуга по т.І от ДДУ/, при съответните падежи, с краен падеж 07.03.2019г. ведно с другите допълнителни услуги по т.ІІ от ДДУ. До 17.05.2019г. по двата договора длъжникът е извършил частични плащания и след тази дата няма плащания.
По чл.3 ал.2 от ДПК-в случаите когато кредитополучателя не осигури обезпечения на кредитите, се сключва договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице, срещу възнаграждение в полза на поръчителя. Сключен е договор за поръчителство между трите страни. В чл.4 от ДПК кредитополучателя е заявил желание да ползва от кредитодателя допълнителна услуга по договор /ДДУ/, която е: финансиране на възнаграждението на поръчителя на разсрочено плащане. По ДДУ кредитодателя е задължен да заплати на вноски /вместо кредитополучателя/ на третото лице-поръчител дължимото възнаграждение по договор за поръчителство, и съответно кредитополучателя е задължен да върне/изплати на кредитодателя така предоставената сума, на равни месечни вноски, заедно със сумите по ДПК, съгласно график за плащанията, неразделна част от ДДУ. Поради просрочия на кредитополучателя за плащане на задълженията по 2-та договора, кредитодателят изисква плащане, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 870/2019г. по описа на РСТ, която е връчена по реда на чл.47 ал.5 вр. 1 от ГПК..
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да установи вземанията му към ответника за сумите, както следва: сумата от 628.45 лв. – главница по договор за кредит; 761.04 лв. – главница по т.1 /финансиране/ по договор за допълнителни услуги ; 91 лв. – главница по т.2 /за СМС-известяване/ по договор за допълнителни услуги; 109.19 лв. – договорна лихва по договор за кредит от 07.03.2018г. до 17.05.2019г.; и 43.15 лв.- лихва за забава върху неизплатената главница по договор за кредит от 10.04.2018г. до 17.05.2019г., ведно със законната лихва от 20.05.2019г. до окончателното изплащане,както и да бъдат присъдени разноските в заповедното и разноските в исковото производство. Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. Постъпила е преди о.з. писмена молба Вх.рег.№ 4990/16.06.2020 г. , видно от която иска се поддържа така, както е предявен.
Ответникът- С.К.З., редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения по реда на чл.47 ал.6 ГПК и ЗПП особен процесуален представител на ответника – адв. М.А. ***, видно от който счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Няма направени конкретни възражения. Редовно призован в открито заседание ответникът С.К.З. се представлява от назначения процесуален представител адв. А., която подържа писмения отговор.
Ответницата - С.С.З., редовно уведомена за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения по реда на чл.47 ал.6 ГПК и ЗПП особен процесуален представител на ответника – адв. Д.М. ***, видно от който счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Излага съображения за нищожност на договора за поръчителство. Подписаният от нея договор за поръчителство е от 06.03.2018г., докато договорът за потребителски кредит и договорът за допълнителни услуги са от 07.03.2018г. Договорът за поръчителство е нищожен, сключен е преди да има договор за потребителски кредит /чл.138 ал.2 от ЗЗД/-поръчителство може да има само за действително задължение.; Договорът за гаранционна сделка /поръчителство/, който е предоставен от ищеца, всъщност изобщо не е подписан от поръчителя- трета страна по договора – „Гаранционен фонд България“ ЕООД. Към процесния договор за потребителски кредит е приложим ЗПК. В конкретния случай е не е спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК във вр. § 1 т.1 от ДР на ЗПК. В договора и ОУ към него ГПР и лихвения процент е посочен единствено като абсолютни стойности , без да е описана методиката и начина на формиране на ГПР. Прави възражение за недействителност на договора за потребителски кредит на осн. чл.22 от ЗПК във вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. В договора за потребителски кредит не е отразена „действителната обща сума, дължима от потребителя“, като посочената „обща сума за погасяване“ отчита само предоставената кредитна сума и възнаградителната лихва, без да са включени и посочени останалите разходи за потребителя в т.ч. и възнаграждението за поръчител, представляващо „допълнителна услуга“, пряко свързана с кредита и на осн. чл.19 ал.1 от ЗПК е част от годишния процент на разходите. Възнаграждението за поръчител се дължи наред с погасителната вноска, но не е включено в дължимата обща сума по кредита, като по този начин кредиторът е заобиколил точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Твърди нищожност на клаузите досежно общата сума за погасяване и ГПР, на осн. чл.21 ал.1 от ЗПК. Договорът за допълнителни услуги с възнаграждение-невключено в ГПР е довел до заобикаляне на ограничението по чл.19 ал.4 от ЗПК, забраняващо ГПР да е по-голям от петкратния размер на законната лихва. Гаранционната сделка води до заобикаляне на закона, което е довело до оскъпяване на кредита. Редовно призована в открито заседание ответницата - С.С.З. се е представлява от назначения процесуален представител адв. М., която подържа писмения отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 870/2019г. по описа на РС-Търговище, ищецът „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД - Бургас е подал на 20.05.2019г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответниците /длъжниците/ – С.К.З. и С.С.З.,***. Съдът е издал заповед № 505/21.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил длъжниците да заплатят: сумата 1480.49 лв. - главница по договор за кредит; договорна лихва в размер на 109.19 лв., от 07.03.2018 г. до 17.05.2019 г.; лихва за забава в размер на 43.15 лв., за периода 10.04.2018 г. до 17.05.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от 20.05.2019 г. до изплащане на вземането на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски. Посочено е в заповедта съобразно заявлението, че вземането произтича от следните обстоятелства: С. З. е сключил договори за потребителски кредит № 0002824 от 07.03.2018г., а С.З. е сключила договор за поръчителство от 07.03.2018г. Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена на длъжниците при условията на чл.47 ал.5 във вр. чл.47 ал.1 изр.последно от ГПК. Съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Ищецът основа вземането си на сключен между кредитодателя „Фреш Кредит“ЕООД и длъжника С.З. - договор за потребителски кредит № 0002824 от 07.03.2018г. и свързания с него договор за допълнителни услуги от 07.03.2018г., ведно с Общи условия към тях, както и сключен между кредитодателя „Фреш кредит“ ЕООД, длъжника и трето лице „Гаранционен фонд България“ ЕООД –като поръчител, договор от 07.03.2018г. за гаранционна сделка /поръчителство/ и сключен между длъжника, кредитодателя „Фреш Кредит“ ЕООД и поръчителя /втория ответник/ С. З. отделен договор от 07.03.2018г. за поръчителство.
От представения по настоящото дело писмен договор се установи, че „Фреш Кредит“ ЕООД гр. Бургас, наричан - кредитодател, от една страна и от друга страна – ответникът - С.К.З. , наричан за краткост – кредитополучател, са сключили Договор за потребителски кредит № 0002824 на дата 07.03.2018г. със срок на кредита - 07.03.2019г. Уговорените детайли на кредита са: чиста стойност – 800 лв.; лихвен процент 39.96 %; брой вноски - 12; вид на кредита- месечен; размер на погасителната вноска: 81.96 лв.; обща сума за погасяване: 983.52 лв.; ГПР: 47.70 %; усвояване: изцяло в брой при подписване на договора; такси по кредита : 5% върху главницата-еднократна такса за експресно одобряване на документи при усвояване. Видно от разписката, приложена на лист 14 по делото, сумата в размер на 800 лв. е предадена и кредитополучателят я е получил на 07.03.2018г. В чл.2 от ДПК е уредено погасяването и погасителният план, който съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на база на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи. В чл.2 ал.5 е уговорено задължение за кредитополучателя за обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху просрочената част от вноската, до окончателното изплащане. На осн. чл.2 ал.6 от ДПК към него не се прилага методика за определяне на референтен лихвен процент, тъй като лихвеният процент е фиксиран и не подлежи на промяна. Съгласно чл. 3 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ДПК, ответникът се е задължил в срок от 48 часа от сключването му да предостави на заемодателя обезпечение – двама поръчителя, отговарящи на определени критерии, или банкова гаранция. В ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение на това задължение ще се счита, че кредитополучателят се съгласява и упълномощава "Фреш Кредит" ЕООД да сключи от негово име и за негова сметка, в т. ч. и при условията на чл. 38 от ЗЗД, договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, което да му предостави гаранционна услуга /поръчителство/ за обезпечаване на вземанията по договора за кредит, при възнаграждение за последното от 1027.20 лева, платимо от кредитополучателя - разсрочено – на равни месечни вноски. Съгласно чл. 4 от ДПК, кредитополучателят се е съгласил чрез сключване на допълнителен договор да ползва допълнителни услуги, предоставени от кредитодателя /по Тарифа/, както и да ползва финансиране на разсрочено плащане на възнаграждението за поръчителя по чл. 3. В ДПК – в чл.4 накрая е записано, че ползването на допълнителните услуги и на финансирането не са задължителна предпоставка за предоставяните на кредита, а същевременно в чл.5 ал.2 от ДПК е императивно посочено, че кредитополучателят е длъжен да погаси, съобразно условията на този договор и на Общите условия към него, както главница, договорената лихва, обезщетение за забава и други обезщетения и разноски в т.ч. и по събирането на задълженията, както и да заплаща всички други суми в т.ч. и за допълнителни услуги. В чл.1 от Общите условия към ДПК е прогласено, че те уреждат реда, сроковете и условията за връщане на сумите, съгласно ДПК, както и „Договора за допълнителни услуги /ако такъв е сключен/ към Договора за потребителски кредит“. Още повече, че на осн. чл.15 от ОУ, когато плащанията не са достатъчни за да покрият непогасените задължения на кредитополучателя, редът за разпределение е, както следва: 1. Задължения по други договор с кредитодателя, различни от ДПК /договори за допълнителни услуги/, след което 2. Задължения по ДПК. Безспорно ДДУ е към ДПК. От представения погасителен план към ДПК се установи, че в него са посочени брой поредни вноски 12; вид на вноската – месечна; дата/падеж и размер на вноската /81.96 лв./.
Страните по договора за потребителски кредит са сключили на същата дата 07.03.2018г. Договор за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит № 0002824 /ДДУ/. Сключването на ДДУ е разрешено по силата на чл. 4 от ДПК. С ДДУ „Фреш Кредит“ ЕООД като изпълнител предоставя на С.К.З., като клиент, допълнителни услуги, представляващи : финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор за поръчителство на кредита. Според този договор, в полза на кредитора се дължи сума за услугата за поръчителство в общ размер от 1027.20 лева, която следва да се плати на 12 вноски по 85.60 лева.
Ищецът е представил и тристранен договор наречен договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от дата 07.03.2018г., между: 1. „Фреш Кредит“ ЕООД като кредитор; 2. С.К.З., като длъжник и 3. „Гаранционен фонд България“ ЕООД, като поръчител. Съгласно чл.1 от този договор, поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника по договора за потребителски кредит /ДПК/. В чл.11 от същия договор е уредено, че за предоставяне на кредитора от страна на поръчителя на гаранционната услуга /поръчителство/, длъжникът дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 1027.20 лв. общо. Представен е График на плащанията към ДПК и ДДУ, в който са отразени месечните вноски по ДПК в размер на 81.96 лв. и месечната вноска за възнаграждението на поръчителя в размер на 85.60 лв. или общо месечна вноска в размер на 167.56 лв. В конкретния случай обаче, и договорът за гаранционна сделка /поръчителство/ , и графикът на плащанията към ДПК и ДДУ, които са представени от ищеца с исковата молба като заверени от управителя на „Фреш Кредит“ ЕООД-П.С.С. ксерокскопия с „Вярно с оригинала“ , всъщност не са подписани изобщо от поръчителя – третата страна по договора - „Гаранционен фонд България“ ЕООД. Няма изразено съгласие от поръчителя за сключването на този договор! С получената преди откритото заседание молба от ищеца с Вх.рег.№ 4990/16.06.2020г. е представен оригинал на договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от 07.03.2018г., в който фигурира подписа на П.С.С. – управител на „Гаранционен фонд България“ ЕООД /поръчител по договора/, като същият към момента е и управител на ищцовото дружество „Фреш кредит“ ЕООД /кредитор по договора/. Доколкото в завереното ксерокскопие на визирания договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от 07.03.2018г. няма подпис за поръчителя, то явно не е вярно отразеното в него „Вярно с оригинала“ или оригиналът е подписан сега – за целите на исковото производство, като управителят и на двете дружества е едно и също лице.
Ищецът като кредитор и втората ответница С.С.З. сключили в писмена форма на 06.03.2018г. договор за поръчителство, с който последната като поръчител се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника по двата договора - Договор за потребителски кредит № 0002824 от дата 07.03.2018г. /ДПК/ и Договор за допълнителни услуги от дата 07.03.2018г. към договор за потребителски кредит № 0002824 /ДДУ/. Съгласно чл.2 и чл.3 от този договор за поръчителство, поръчителят и длъжника отговарят солидарно за изпълнението на задължението и поръчителят дължи същото, за което се е задължил длъжника , и в същия обем. Кредиторът има право да иска изпълнение от поръчителя веднага след падежа на задължението на длъжника, но поръчителят следва да изпълни задължението в срок от 2 дни от поканата на кредитора към него./ чл.9/ . Поръчителят има право да противопостави на кредитора всички възражения на длъжника /чл.10/. Няма, нито твърдения в исковата молба, нито писмени доказателства, че ищецът „Фреш кредит“ ЕООД като кредитодател е изпълнил задължението си по чл.9 ал.2 договора за поръчителство от 06.03.2018г. да покани поръчителя по него да изпълни задължението на длъжника.
Не се спори по делото, че ответникът е извършил до 17.05.2019г. частични плащания по ДПК . Това е видно и представената от ищеца и неоспорена от ответната страна справка за задължения № 372/17.05.2019г.
Макар, че
исковата молба от ищеца по настоящото дело - „Фреш кредит“ЕООД започва с
това, че ищецът е търговец, който осъществява гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на „Фреш кредит“
ЕООД, това се отнася по-скоро за „Гаранционен фонд България“ ЕООД, който действително е ищец по аналогични казуси,
разглеждани в РСТ. В конкретния случай,
нито се твърди, нито са представени доказателства, че от страна на кредитора „Фреш Кредит“
ЕООД е била изпратена покана за плащане, с която поръчителят
„Гаранционен фонд България“ ЕООД е
поканен да заплати задълженията вместо длъжника и че последният е платил задълженията на кредитополучателя.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът намира, че процесният договор за кредит попада под уредбата на ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя". Така в графа "детайли на кредита" фигурира "обща сума за погасяване", но тя отчита само общия му размер, без да включва общите разходи за потребителя, в това число, и разноски „за СМС известяване“ , и възнаграждение за поръчителя , което е "допълнителна услуга", пряко свързана с кредита, независимо че задължението за кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да представи обезпечението по чл. 3 от договора за кредит. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил разноски за СМС известяване и възнаграждението за поръчителя – на стойност, близка и надвишаваща дори до тази на отпуснатия кредит, в "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него.
Следователно, ответникът не дължи възнаградителна и наказателна лихви, както и възнаграждение за поръчителя, тъй като същото се явява "друг разход по кредита".
По отношение на договора да допълнителни услуги, към договора за кредит, съдът намира, че не поражда задължения за страните по него. Определеното, възнаграждение за поръчителя, в размер на 1027.20 лв., значително надхвърля получената в заем сума - 800 лв. Това утежнява прекомерно задължението на кредитополучателя, поради което се явява противоречаща на морала и добрите нрави клауза, обуславящо нейната нищожност, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Предвидените в ДПК обезпечения-поръчителство на две лица или гаранция са от такова естество, че поставят кредитополучателя в невъзможност в рамките на уговорените 48 часа от подписването на договора да ги изпълни. Това автоматично води до следващото- поръчителството, което утежнява изключително задължението на кредитополучателя.
А що се касае до претендираната сума от 91 лв. – главница по т.ІІ /за СМС-известяване/ по Договор за допълнителни услуги от 07.03.2018г., видно от текста на визирания договор такава допълнителна услуга – СМС-известяване не е договаряна изобщо. Представеното преди откритото заседание с молба Вх.рег.№ 4990/16.06.2020г. т.нар. „Потвърдително писмо“ от дата на изготвяне 14.10.2019г. от „Мобика“ ООД-София до „Фреш кредит“ ЕООД изобщо не доказва нищо: нито наличие на договорна клауза за СМС-известяване в процесния договор за допълнителни услуги от 07.03.2018г., нито реално изпращане на СМС-известия на длъжника и то точно за задължения по процесния договор за потребителски кредит!
Според чл. 138 ал. 2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение. /То може да се поеме, и за бъдещо, и за условно задължение./. След като договорът за кредит е недействителен, за поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора. Не се твърди и няма доказателства, че поръчителят по договора за поръчителство от 06.03.2018г. – С.З. или поръчителят по договора за гаранционна сделка /поръчителство/ от 07.03.2018г. – „Гаранционен фонд България“ ЕООД, е изпълнил едно "чуждо задължение". Не е настъпила суброгация. Още повече, че поръчителят по последния цитиран договор от 07.03.2018г. не е сключвал договор за поръчителство, не е изразил съгласие за сключването му, доколкото се установи, че не го е подписал.
Съобразявайки установеното по-горе, ищецът има правото да получи чистата стойност на кредита /чл. 23 от ЗПК/, или в случая – сумата от 628.45 лева - главница, останала да се дължи поради неплащане от кредитополучателя, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане. Претенциите за възнаградителна и наказателна лихви, както и за възнаграждение на поръчителя и разноски за „СМС-известяване“ , следва да се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца разноски в исковото производство в размер на 348.54 лева и разноски в заповедното дело в размер на 12.70 лева., съразмерно уважената част от иска.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Ж.К.”Славейков”, бл.161, партер, представлявано от управител – П.С.С. против С. К. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** , представляван по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от назначен особен процесуален представител – адв. М. А. ***, съдебен адрес:***, и С.С.З., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** , представляван по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от назначен особен процесуален представител – адв. Д.М. ***, съдебен адрес:***, партер, солидарно, за сумата: 628.45 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 0002824 от дата 07.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2019г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 505/21.05.2019 г. по Ч.гр.д. № 870/2019г. по описа на РС-Търговище, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК от „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Ж.К.”Славейков”, бл.161, партер, представлявано от управител – П.С.С. против С. К. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** , представляван по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от назначен особен процесуален представител – адв. М. А. ***, съдебен адрес:***, и С.С.З., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** , представляван по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от назначен особен процесуален представител – адв. Д.М. ***, съдебен адрес:***, партер, иск за установяване съществуване на вземане за сумите, както следва: 761.04 лв. – главница по т.1 /финансиране/ по договор за допълнителни услуги от 07.03.2018г. ; 91 лв. – главница по т.2 /за СМС-известяване/ по договор за допълнителни услуги от 07.03.2018г. ; 109.19 лв. – договорна лихва по договор за потребителски кредит № 0002824 от дата 07.03.2018г. начислена за период от 07.03.2018г. до 17.05.2019г.; и 43.15 лв.- лихва за забава върху неизплатената главница по договор за потребителски кредит № 0002824 от дата 07.03.2018г начислена за период от 10.04.2018г. до 17.05.2019г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. К. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** , представляван по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от назначен особен процесуален представител – адв. М. А. ***, съдебен адрес:***, и С.С.З., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** , представляван по реда на чл.47 ал.6 от ГПК от назначен особен процесуален представител – адв. Д.М. ***, съдебен адрес:***, партер, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Ж.К.”Славейков”, бл.161, партер, представлявано от управител – П.С.С. сумата от 12.70 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 870/2019г. по описа на РСТ и сумата от 348.54 лв., представляваща направени разноски в исковото производство по Гр.д. № 1476/2019г. по описа на РСТ, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: