Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
Гр.
Варна, ………………... 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна,
Трети касационен състав, в открито съдебно заседание на шести октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
при секретаря
Теодора Чавдарова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – гр. Варна
В Т, като разгледа докладваното от съдия Янка Ганчева касационно
административнонаказателно дело № 1748/2022 г. по описа на Административен съд
– гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
гл. инспектор в Отдел „Контрол“ в РДАА – гр. Варна чрез мл. експ. В С срещу
Решение № 787/13.06.2022г. на Районен съд – Варна , постановено по нахд. №
20223110200039/2022г. по описа на Варненски районен съд, XV състав,
с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0001347/09.09.2021г. на
гл. инспектор в Отдел „Контрол“ в РДАА – гр. Варна, с което на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“
ЕООД, представлявано от Б.Я., е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл. 104, ал.7 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/ за нарушение на чл. 91в, т.2, пр. 2 от същия
закон.
В касационната жалба са изложени
твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение поради неправилно
приложение на материалния закон, като касаторът моли да бъде отменено
въззивното решение, тъй като първостепенният съд не бил приложил правилно материалния
закон и неправилно отразил фактическата обстановка по процесния казус.
Конкретно се оспорват изводите на съда досежно съставомерните признаци на
нарушението и липсата на достатъчна степен на индивидуализация на наказанието,
като същото не било ясно в каква връзка е наложено. Моли за отмяна на
обжалваното решение на Районен съд – Варна. С оглед изхода на делото се моли
съдът да се произнесе по адвокатското възнаграждение на насрещната страна при
условията на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН. Претендира присъждане на възнаграждение за
осъществено процесуално представителство в полза на Изпълнителна дирекция
„Автомобилна администрация“ съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
В съдебно заседание касаторът не се
явява, не изпраща представител.
Ответната страна по касационната
жалба – „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД – не се явява и не се представлява в открито
съдебно заседание. В подадена молба с вх. № 14614/03.10.2022г. процесуалният представител на ответника
излага твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното решение.
Претендира сторените в производството разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и моли да се остави въззивното
решение в сила като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като извърши преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страни следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал.1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима. Наведените доводи в касационната жалба
представляват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, приложим по
изричното препращане на чл. 63в от ЗАНН.
Въззивният съд правилно е изяснил
фактите относно съставомерността на осъщественото административно нарушение.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със
събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното
обжалване доказателства.
На дружеството „„ЗИБ СТРОЙ ГРУП“
ЕООД“, ЕИК *******, представлявано от Управителя Б.И.Я., притежаващо лиценз за
международен превоз на товари № 17436, валиден до 11.06.2027г., била връчена
покана до представляващия дружеството, след която била извършена комплексна
проверка на дейността на същото за периода 01.06.2020г. до 15.04.2021г. В
поканата, адресирана лично до Управителя, били описани изрично кои документи
следва да бъдат представени в 7-дневен срок от връчването й. Комплексната
проверка приключила на 31.05.2021г., като било констатирано от проверяващите
органи, че дружеството не представило информация на магнитен носител, извлечена
от дигитална карта, на водача О. А. Ю., ЕГН: **********, за проверявания период
от 01.06.2020г. до 15.04.2021г. Проверяващият приел, че същият извършвал
обществен превоз на товари, като управлявал МПС с рег. № ******, което било
оборудвано с дигитален тахограф, което, от своя страна, било установено от
пътни листи № **********/18.01.2021г., № **********/08.02.2021г. и №
**********/22.02.2021г.
Впоследствие, наказващият орган
заключил, че дружеството отказва да предостави изисканата информация на
магнитен носител, което покривало фактическия състав на нарушение на чл. 91в,
т.2, предл. 2 от ЗАвП. Бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 290068/04.06.2021г. на дружеството в присъствието на
Управителя на същото, който го приел без възражения. В 3-дневния срок били
депозирани възражения от Управителя срещу АУАН, като се сочи, че не било налице
виновно извършено нарушение, а непредоставянето на информацията на магнитен
носител се дължало изцяло на неправомерното поведение на водача О. А. Ю., който
не съдействал по предоставянето на дигиталната си карта след многобройни покани
за извличане на данните от нея. Посочено било също така, че със Заповед №
73/11.05.2022г. било прекратено трудовото правоотношение на О. А. Ю. след
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ със Заповед № 72/11.05.2022г.
Възраженията на представляващия „ЗИБ
СТРОЙ ГРУП“ ЕООД не били уважени от административнонаказващия орган, който
възприел изцяло фактическата обстановка, описана в АУАН, като издал процесното
НП № 23-0001347/09.09.2021г., като наложил административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД.
За да отмени процесното НП,
въззивният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство
били допуснати съществени процесуални нарушения. Обосновал решението си с
неяснота на възведеното обвинение поради липса на пълно, точно и ясно описание
на съставомерни елементи, както и на липса на описание на конкретни факти
относно вмененото нарушение.
Приетата от въззивния съд фактическа
обстановка по делото била установена от показанията на свид. И., както и от
събраните писмени доказателства, вкл. и Заповед № 72/11.05.2021г., справка от
НАП с изх. № 03388213054343/18.05.2021г., приобщени към доказателствения
материал.
Настоящият състав на Административен
съд – Варна възприема изцяло мотивите на въззивния съд, поради което не намира
за необходимо да ги преповтаря.
Не се споделят възраженията на
касатора за необоснованост на оспореното решение, както и за неправилно
прилагане и тълкуване на материалния закон.
Съдът прави извод, че процесното НП е
издадено в нарушение на чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като
съображенията за това са следните:
С оспореното НП е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ на основание чл. 104, ал.7 от
ЗАвП за нарушение по чл. 91в, т.2, пр.2 от същия закон.
Чл. 91в, т.2, предл. 2 от ЗАвП
вменява задължение на превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, да съхраняват най-малко една година
след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на
водача.
На основание чл. 104, ал.7 от ЗАвП
се предвижда налагането на имуществена санкция във фиксиран размер от 2000 лева
на превозвач или на лице по чл. 12б, ал.1 от същия закон, извършващо превози за
собствена сметка, които не съхраняват тахографските листи, разпечатките и
извлечените данни от дигиталния тахограф или от картата на водата за период от
365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи. В
обсъжданата разпоредба са налице две хипотези на изпълнително деяние, които се
различават по фактическия си състав, поради което и следва да са описани пълно
и точно фактите и обстоятелствата, които определят конкретното деяние като
съставомерно по цитираната разпоредба. В процесния случай описаните в НП факти
не осъществяват нито една от хипотезите на чл. 104, ал.7 от ЗАвП поради липса
на съставомерни елементи в описанието на нарушението. От описанието в НП не
става ясно дали информацията, за чието непредставяне е наказано дружеството, не
е съхранена от наказаното лице или е налице отказ от страна на дружеството да я
предостави.
Порокът, съдържащ се в процесното НП
– неяснота, непълнота и непрецизност в словесното описание и правна
квалификация на извършеното нарушение винаги съставлява съществен порок, тъй
като внася неопределеност в обвинението, предмет на АУАН и НП и нарушава
правото на защита на посочения извършител. Процесуалният пропуск е съществен,
тъй като в хода на съдебното следствие не могат да се установят факти, с които
да се допълва административнонаказателното обвинение. Съдът не разполага с
правомощията да внася съществено изменение в описанието на нарушението, като го
допълва или коригира.
Достигайки до същия извод, съставът
на Районен съд – Варна е постановил едно законосъобразно и правилно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Не на последно място следва да се
посочи, че АНО е издал процесното НП, без да изследва всички обстоятелства,
релевантни за решаване на спора. От доказателствата по делото е видно, че
проверяваното дружество е съобщило за фактическата невъзможност да осъществи
контакт с лицето О. А. Ю.. Със Заповед № 72/11.05.2021г. Ю. бил дисциплинарно
уволнен, а със Заповед № 73/11.05.2021г. било прекратено трудовото
правоотношение на същия. Невъзможността на дружеството да се свърже с Ю., да получи дигиталната карта от която да извлече
информация изискана от проверяващите не е изследвана от АНО.
При този изход от спора, основателна
се явява своевременно заявената претенция за присъждане на разноски в полза на
ответната страна по касация „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД за настоящата инстанция. За
осъщественото представителство в настоящия процес ответната страна е
представила договор за правна защита и
съдействие № 20/20.09.2022г. /л. 22 от преписката/, адвокатско пълномощно,
както и разходен касов ордер за изплатена сума, представляваща адвокатски
хонорар, в размер на 370 лева. Предвид направеното възражение от касатора на
основание чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, съдът счита, че претендираното адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция не е прекомерно и не е необходимо
неговото редуциране, тъй като не надвишава значително минималния размер според
чл. 18, ал.4, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. 1 от АПК, Варненският административен съд, III касационен
състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА
Решение № 787/13.06.2022г. на Районен съд – Варна ,
постановено по нахд. № 20223110200039/2022г. по описа на Варненски районен съд,
XV състав,
с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0001347/09.09.2021г. на
гл. инспектор в Отдел „Контрол“ в РДАА – гр. Варна, с което на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“
ЕООД, представлявано от Б.Я., е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл. 104, ал.7 от Закона за
автомобилните превози за нарушение на чл. 91в, т.2, пр. 2 от същия закон.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“
да заплати на „ЗИБ СТРОЙ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „****“ № **, сумата от 370 /триста и седемдесет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: