Решение по дело №152/2020 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 260018
Дата: 12 ноември 2020 г. (в сила от 27 ноември 2020 г.)
Съдия: Симеон Горанов Гюров
Дело: 20201860100152
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№

 

 

гр. Пирдоп, 12.11.2020 г.

 

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

 

Районен съд-Пирдоп, I-ви състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                          Председател: Симеон Гюров

                                                                                   

При участието на съдебния секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров  гр. дело № 152 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание    чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.чл.225, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/.

Производството е образувано по искова молба вх. № 254/21.05.2020 година подадена от П.Н.М. с ЕГН **********,*** срещу Община Копривщица с ЕИК *********, с правно основание чл.310, ал.1, т.1 ГПК, вр.чл.344 КТ. Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника на длъжност „домакин”, като същото е прекратено със заповед № 133/03.04.2020 г. Ищецът твърди, че  същата е немотивирана и  незаконосъобразна, посочен е единствено числово чл. 326 КТ, длъжността не е премахната, и излага твърдения в тази насока, представя писмени доказателства, ангажира доказателствени искания. Претендира се постановяване на решение, с което да бъде признато уволнението за незаконно и отменена цитираната заповед, да бъде възстановен на заеманата длъжност, както и да бъде присъдено обезщетение в размер на 5436,12 лева(изменен в с.з.) по чл.225, ал.1 КТ за шест месеца- за времето през което е останал без работа, считано от датата на уволнението-03.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.05.2020 г.- датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на съдебноделоводни разноски.

В хода на устните състезания по делото, ищеца П.М., чрез процесуалния си представител адвокат Д.Н., излага подробни съображения по предявените искове. Счита, че са доказани по основание и размер. Моли съда да присъди направените съдебни разноски.

Ответникът Община Копривщица,  в предоставения му едномесечен срок, се е възползвал от правото си да подаде писмен отговор(постъпил в РСПп на 16.07.2020 г. чрез процесуален представител), в който оспорва предявените искове изцяло и ангажира доказателствени искания, като в съдебно заседание, редовно призован, се представлява от адв.Ч.П., излага доводи за неоснователност на исковата претенция.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от приетите писмени доказателства: Заповед №133/03.04.2020г.на Кмета на Община Копривщица; Предизвестие №2/04.03.2020г. на кмета на Община Копривщица; Копия от първа, дванадесета и тринадесета страница от трудова книжка №11; протокол №6/13.01.2020г. от заседание на Общински съвет гр.Копривщица и ЛТД на ищеца, че П.Н.М. – работник е бил в трудово правоотношение с ответника Община Копривщица – работодател, видно от приложените трудов договор и допълнителни споразумения, съгласно който е назначен на длъжността „домакин”,  като с последното допълнително споразумение от 07.01.2019 г., между страните  е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 890.00 лева, като същото е прекратено с посочени като причини за прекратяване на ТД чл.328, ал.1, т.2, пр.2-ро КТ, а именно,  че с утвърдено щатно разписание на длъжностите при община Копривщица и премахване на длъжността „домакин” при община Копривщица, с код по НКПД:43213022, което влиза в сила от 01.03.2020 г., заемана от ищеца длъжност е вече премахната(съкратена), като същото се установява с приетите по делото Решение за съкращаване на щата от 28.02.2020г., утвърдено старо щатно разписание и утвърдено ново щатно разписание.

            От представена по делото служебна бележка изх.№60-18-15-40753/04.08.2020г. на Агенция по заетостта - Дирекция „Бюро по труда“, се установява че ищеца е регистриран като безработна от 06.04.2020 г.

По делото е представено копие на  трудова книжка № 11, от която и след извършена констатация в с.з., се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение, за настоящия ищец не е възникнало друго трудово правоотношение.

По делото е прието и неоспорено от страните заключение по извършена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице М.Л., че размерът на дължимото обезщетение по член 225, ал.1 от КТ за периода от 03.04.2020 г. до 03.10.2020 година е 5 436,12 лева.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Във връзка с изложеното в исковата молба, съдът намира, че е сезиран от ищеца с искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3, вр.чл.225. ал.1 КТ за признаване уволнението, извършено със заповед № 133/03.04.2020 година на кмета на Община Копривщиц за незаконно и неговата отмяна, да бъде възстановен на заеманата длъжност „домакин”, както и да бъде присъдено обезщетение за шест месеца, считано от 03.04.2020 г. в размер 5 436,12 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.            

Прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.2-ро КТ е безвиновно. В разпоредбата на чл. 328 от КТ законодателят е предвидил прекратяване на трудовото правоотношение /уволнение/ по инициатива на работодателя, като се е ръководил от принципа на законоустановеност на основанията за уволнение, което означава прекратяване на трудовия договор само при съблюдаване на определените фактически състави, въздигнати от законодателя като предпоставка /условие/ за уволнението и на второ място от принципа за изчерпателност на основанията за уволнение. Преди всичко установените основания за уволнение по реда на чл. 328 от КТ са обективни, респективно безвиновни основания. Съобразно разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ГПК, работодателят, чиято е доказателствената тежест в процеса, следваше да установи с допустими доказателствени средства, че е извършил комплексна преценка за професионалната подготовка и ниво на изпълнение на ищеца, основана на основните критерии на чл. 329 КТ, който е задължителен за работодателя  само в случаите, когато в щата на ответника са запазени щатни бройки с идентични или сходни трудови функции с тези на съкратената, какъвто не се установява от приетите писмени доказателства, че е процесния случай. Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай е изцяло приложимо разрешението, дадено в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение №29 от 26.02.2016 г. по гр.д.№2841/2015 г. на ВКС, трето г.о., а именно, че Според разрешенията дадени в постановени по реда на чл.290 ГПК от състави на ВКС решения  по гр.д.№378/2009 г., ІV г.о., гр.д.№ 1880/2009 г., ІV г.о., гр.д. № 229/2009 г., ІV г.о.,гр.д.№1086/2011 г., ІV г.о., гр.д.№ 527/2012 г., ІV г.о.,гр.д.№7520/2013 г., ІV г.о. тях, общинският съвет, в съответствие с правомощията си по чл.21 т.2 и т.5 ЗМСМА, определя общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството, а така също и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет, по предложение на кмета на общината. В рамките на утвърдената структура и бюджет, кметът на общината, който съгласно чл.44 ал.1 т.7 ЗМСМА организира изпълнението на решенията на общинския съвет, утвърждава щатното разписание-длъжностите и съответните щатни бройки за тях. Утвърденото от кмета щатно разписание е основание за привеждане на числеността на персонала в съответствие с действащия щат, за назначаване и прекратяване на трудовите договори с работниците и служители от кмета на общината, в изпълнение на правомощията му по чл.44 ал.1 т.3 ЗМСМА. Кметът е ръководител на общинската администрация и орган по назначаването на служителите в нея. В неговите компетенции е да утвърди и измени длъжностното разписание, включително броя и вида на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и на вида на правоотношението, по което те се заемат.Уреденото в чл.21 ал.1 т.2 ЗМСМА правомощие на общинския съвет да одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на кмета на общината, няма отношение към правомощието на кмета като изпълнителен орган на общината по чл.44 ал.1 т.1 ЗМСМА да ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, в това число да извършва промени в щатното разписание.То е от компетентност на кмета,като няма пречка той да възприеме и изпълни решението на общинския съвет. Без правно значение е броят и вида на съкратените бройки, дали това е свързано или не със структурни промени.Съответствието на тези промени с приетата структура няма отношение към законността на уволнението.Това съответствие има значение единствено в отношенията между кмета и общинския съвет,като пряко избрани органи на местното самоуправление. Практиката е последователна в изводите си, че именно кметът на община е оперативният орган, който утвърждава, респективно изменя щатното разписание. Като с последното решение на ВКС по гр.д.№1086/2011г., ІV г.о., се отива още по-напред и се приема,че несъответствието между утвърденото щатно разписание от кмета на община и приетата структура на общинската администрация от общинския съвет не се отразява на законността на уволнението.

На следващо място, настоящия съдебен състав не споделя цитираното основание от ищеца, че прекратителната заповед сама по себе не е мотивирана и че в нея не са посочени достатъчно конкретни причини като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, като в настоящия случай заповедта е мотивирана единствено чрез възпроизвеждане на фактическото основание, заложено и в законовата норма, което  е достатъчно за обосноваване на фактическия състав на уволнението, и няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, когато тя не предполага различни фактически основания и няма нужда от излагане на допълнителни данни. Следва да се отбележи, че от събраните по делото и обсъдине по-горе писмени доказателства безспорно се установи, че  работодателят е извършил сериозна предварителна подготовка на уволнението, довел е  своевременно до знанието на ищеца точното основание за уволнението и че преди да заведе делото ищеца е бил наясно относно причините на уволнението и основанието довели до прекратяване на трудовото му правоотношение и възможностите и за защита не са били ограничени (решение на ВКС, ІV г.о. № 838/13.11.2009 г. по гр. д. № 288/2009 г.; решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр. д. № 598/2009 г., решения на ВКС, ІV г.о. № 417/19.10.2011 г. по гр. д. № 143/2011 г. и на ВКС, ІІІ г.о. № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г., решение № 145 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 565/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, определение № 519 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 1361/2011 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; решение № 69/31.01.2001 г. по гр. д. № 1092/2000 г., III г. о. на ВКС; определение № 6/13.01.2009 г. по гр.д. № 4798/2008 г., ІІІ г. о. на ВКС ).

Предвид горното, настоящия съдебен състав намира, че предявените искове по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ, следва да се отхвърлят като неоснователни.

 

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, следва да се уважи направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответното дружество, като с оглед представяне на списък на същите на основание чл.80 ГПК, настоящия съдебен състав намира, че следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 500,00 лв.

 

Мотивиран от гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3,вр.чл.225, ал.1 от КТ, разгледани по реда на чл. 310, т. 1 от ГПК, от П.Н.М. с ЕГН **********,*** срещу Община Копривщица с ЕИК ********* за отмяна на заповед № 133/03.04.2020 г. на кмета на Община Копривщица за прекратяване на трудовото му правоотношение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната му работа, а именно на заеманата длъжност „домакин”, както и да му бъде присъдено обезщетение за шест месеца, считано от 03.04.2020 г. в общ размер на 5 436,12 лв.(пет хиляди четиристотин тридесет и шест лв. и 12 ст.), ведно със законната лихва от 21.05.2020 г.-датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане, като неоснователни и недоказани.

 

ОСЪЖДА П.Н.М. с ЕГН *********** *** с ЕИК *********, направени разноски в размер на 500,00 (петстотин) лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок за страните, считано от деня на обявяването му – 12.11.2020 година.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: