№ 3077
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20231100103783 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 26 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2023 г., до окончателното
изплащане.
ИЩЕЦЪТ- Н. Р. С., ЕГН **********, чрез адвокат Б. Р. от САК твърди, че в продължение
на повече от осем месеца ответницата от трибуната на различни медии, както и от
официалния си публичен профил в социалната мрежа Фейсбук (Facebook), кампанийно и
целенасочено разпространява обидни и клеветнически твърдения, засягащи негативно
личността и достойнството му. В тази връзка поддържа, че на 04.08.2022 г. в предаването
„Тази сутрин“ на БТВ в интервю, направено с ответницата, същата коментирала неговата
личност по обиден и клеветнически начин, като заявила следното: “Искам да говоря за
икономиката, за кражби, за възстановяване на модела ГЕРБ, за опасността, която чака
икономиката. Както знаете, за министър е назначен човек, когото уволних от ВМЗ
“Сопот“. През февруари месец като министър установих връзки, нарушения на
законодателството, частни интереси, които източват държавни дружества. Разказвам
тази история, защото е ключова за държавата. В момента с назначаването на министър
С. се възстановява моделът. Да, това е показателно за поведението на президента. Но за
мен е по-важно, защото го виждам в Министерството на икономиката и индустрията, че
служебният кабинет на Р. възстановява модела ГЕРБ и ДПС, възстановявайки тези хора и
тази схема. И предупреждавам какво ще стане и няма да е само в моето министерство.
Следващата стъпка на г-н С. ще бъде да уволни ръководството на ДКК, да уволни
ръководството на ВМЗ, на “Кинтекс“, да възстановят тази схема. Този кръг от лица са
осъществявали тази схема с една цел - съсипване на държавните предприятия, източването
1
им, прехвърлянето на парите в частни интереси.... Същата фирма „БиИм“ на М., зам. -
министър на ГЕРБ, и целият този кръг, който сега управлява Министерството на
икономиката, е посредник и по друга сделка - в Ирак, където ВМЗ “Сопот“ ги заварвам със
сегашния министър на икономиката, а тогава председател на борда, че правят следното -
водят преговори с Ирак и пристига делегация. Вижте за какъв договор - трансфер на
технологии за различни оръжейни системи.... Два случая на източване на държавни
предприятия в частни интереси, които в момента се връщат в българската икономика.“.
Във връзка с горното посочва, че интервюто е публикувано в цялост в официалния публичен
профил на ответницата в социалната мрежа Facebook, регистриран под наименованието К.
Н. на 04.08.2022г., селектронен адрес https://www. facebook. Com /N.K., като по този начин е
станало достояние на още по-широк кръг от реципиенти. Интервюто е публикувано в цялост
и в интернет сайта на БТВ на адрес https: //btvplus. bg/produkt /predavaniya /41648 /tazi-sutrin /
tazi-sutrin-04-08-2022-g и е достъпно за гледане и към настоящия момент. Намира, че в
посочената публикация ответницата прави неверни и клеветнически твърдения, че той, като
председател на съвета на директорите на ВМЗ - Сопот, и впоследствие като служебен
министър на икономиката и индустрията, е извършвал кражби, нарушения на
законодателството в услуга на частни интереси, които източват държавни дружества, както
и че с неговото назначаване за министър се възстановява модел, схема, която има за цел да
съсипе държавните предприятия, източването им и прехвърлянето на парите в частни
интереси. Освен това приема, че в изявлението се съдържат и обидни квалификации по
отношение на него, тъй като е наречен крадец, което е унизително за честта и достойнството
му. Ищецът сочи, че и на 19.08.2022г., в предаването „Още от деня“ на БНТ, отново в
интервю, направено с ответницата, озаглавено „Н.: Всяка дума на служебния министър на
икономиката е лъжа“, същата отново е разпространила пред неограничена аудитория обидни
и клеветнически твърдения, засягащи личността му. В посоченото интервю ответницата
заявила следното: „Всяка дума е лъжа. Водеща: Служебния министър, той лъже, така ли?;
Н.: той лъже, категорично! Господин С. не ми е интересен. Той е маша, той е маша, ще ви
обясня защо. Той е маша, той е пионка, която изпълнява някакви задачи. Той ми е интересен
само от прокурорска гледна точка. Лъжите му не ме засягат изобщо...... Оферта на ВМЗ
за возене на работници за 1.20, сключен договор и от г-н С. като председател на борда за
7.50....; Водеща: Вие казвате, че той е пионка, служебният министър Н. С., чия пионка е?
Кой го мести по дъската?; Н.: На тези интереси. Икономически интереси. Няма да казвам
имена, то е очевидно за какво става дума, вие даже сама ги споменахте. Еми това са
лобита. Това са лобитата.“. Твърди, че цитираното интервю е публикувано в цялост в
интернет сайта на БНТ на адрес https://bntnews.bg/news/ninova-vsyaka-duma-na-sluzhebniya-
ministar-na-ikonomikata-e-lazha-1205044news.html и е достъпно за гледане и към настоящия
момент. Намира, че в него ответницата отново е направила неверните и клеветнически
твърдения по негов адрес, че е сключвал неизгодни за държавата договори, че лъже в
качеството си на служебен министър, както и че изпълнява длъжността си в услуга на
определени икономически интереси и изпълнява задачи в услуга на тези частни интереси и
лобита. Освен това намира думите лъжец, пионка и маша за обидни квалификации по негов
2
адрес и унизителни за честта и достойнството му. На следващо място излага, че на
02.09.2022 г., в сутрешния блок на Радио Фокус, в предаването „Добро утро, България“,
отново в интервю, направено с ответницата и озаглавено „К. Н.: „Влизаме в тези избори в
различно качество“, същата отново разпространила пред неограничена аудитория обидни и
клеветнически твърдения, засягащи личността му. Твърди, че в посоченото интервю в
отговор на въпроса на водещата: „Министърът на икономиката Н. С. ви обвини в
нарушение, с което по думите му сте блокирала цял сектор. Какъв е вашият коментар?“,
ответницата заявила: „Е, какво да очакваме от човек, когото съм уволнила за несправяне с
работа, а ръководството на ВМЗ-Сопот го даде на прокурор за неизгодни договори,
подписани по негово време, докато е бил председател на борда? Офертите за транспорт
на работниците - между 1,50 и 2 лева, подписали договор на 7 лева. Само един от
примерите да ви дам. Какво да очакваме от такъв човек, освен реваншизъм и отмъщение.
Но аз този въпрос го реших. Тъй като г-н С. изговори много лъжи по мой адрес, очевидно е
личното му отношение, да си отмъщава за своето уволнение, заведох дела за всички лъжи,
които изговори. Оттук нататък ще се обяснява в съда.“ Посочва, че цитираното интервю е
публикувано в цялост в интернет сайта на Радио Фокус на адрес https://www.focus-
news.net/novini/interviu/K.-N.-Vlizame-v-tezi-izbori-v-razlichnokachestvo-1381683 и е достъпно
за слушане и към настоящия момент. Намира, че в него отново са изнесени неверни
клеветнически твърдения, че лично ответницата го е уволнила „за несправяне с работата“ и
че срещу него има наказателно преследване за сключването на неизгодни договори. Освен
това намира характеризирането му като реваншист и отмъстителен човек за обидно, тъй като
е унизително за честта и достойнството му. Ищецът посочва, че и на 13.12.2022 г. в
официалния си публичен профил в социалната мрежа Facebook, регистриран под
наименованието К. Н., ответницата публикувала текст с неверни, клеветнически и обидни
твърдения, с манипулативен контекст, целящи да уронят доброто му име и да настроят
общественото мнение в негативен аспект спрямо него. Съдържанието на обидните и
клеветнически твърдения в публикацията е следното: „Министърът на икономиката С. се
превръща в заплаха за националната сигурност на България.... Министърът на
икономиката и индустрията два месеца не идва на парламентарен контрол. Намира се
всякакъв начин да не се явява. Задали сме десетки въпроси, но сякаш за служебните
министри в кабинета на президента Р. им стана навик да пренебрегват Народното
събрание и да не идват на парламентарен контрол...Но ми се струва, че за конкретния
повод, за който ще ви говоря, вече става въпрос за опасност....Самият министър С. вече
става заплаха за националната сигурност, ако не го спрем навреме....Чакам го вече втори
месец, да дойде тук преди да стане наистина опасен за България.“. Поддържа, че в
цитираната публикация са изнесени неверните и обидни твърдения, че с дейността си като
министър на икономиката и индустрията той е заплаха за националната сигурност, два
месеца е пренебрегвал законоустановените си задължения и не се е явявал на парламентарен
контрол, както и, че е опасен за България. Ищецът твърди и че на 21.12.2022 г. в официалния
си публичен профил в социалната мрежа Facebook, регистриран под наименованието К. Н.,
ответницата отново публикувала текст с неверни, клеветнически и обидни твърдения,
3
засягащи личността му. Навежда, че съдържанието на клеветническите твърдения в
публикацията е следното: „Уволних С. за съмнение за корупция, Р. го назначи за мръсни
поръчки... Министър С. направи пълна ревизия на Министерството на икономиката, за да
намери слабости на предходното ръководство.... Цялата атака още от самото си начало е
инсинуация, която е започната от президентската институция и изпълнена от хората, на
които е била поръчана. Този човек, сега министър на икономиката и индустрията - аз съм
го уволнила за съмнения за корупция. И срещу него е подаден сигнал в прокуратурата.
Президентът го назначи демонстративно, за да ме уязви, но не можа. Той хвърли всички
усилия - лични, на министерството, службите, НАП, за да изрови нещо. “. Заявява, че в
цитираната публикация са изнесени неверните клеветнически твърдения, че лично
ответницата го е уволнила, този път „за корупция“, че е назначен за служебен министър на
икономиката и индустрията, за да изпълнява мръсни поръчки на президента Р. Р., че като
министър е използвал служебното си положение, за да създава инсинуации и да уличи
ответницата, като е използвал лични усилия, както и такива на държавни институции в тази
посока. Освен това намира, че твърдението, че е корумпиран и е назначен като министър, за
да изпълнява мръсни поръчки е обидно за честта и достойнството му. Посочва, че и на
14.01.2023 г. в официалния си публичен профил в социалната мрежа Facebook, регистриран
под наименованието К. Н., ответницата отново публикувала текст с неверни клеветнически
твърдения спрямо него. Съдържанието на клеветническите твърдения в публикацията е
следното: „Подадохме сигнал срещу противозаконните и опасни действия на министър С. в
яз. Огоста....Още на 23 декември миналата година, от трибуната на парламента обявих
действията на министър С. за опасни, противозаконни и в разрез с националния интерес на
България. Вярвам, че всички ще направим необходимото да спрем абсурдните действия на
С. преди да стане късно.“ Ищецът намира, че в цитираната публикация са изнесени
неверните клеветнически твърдения, че действията му в качеството на министър на
икономиката и индустрията са противозаконни, опасни и в разрез с националния интерес на
България. Твърди, че на 19.01.2023 г. в официалния си публичен профил в социалната мрежа
Facebook, регистриран под наименованието К. Н., ответницата отново публикувала текст с
неверни клеветнически твърдения спрямо него със следното съдържание: „ Готви ли
министър С. мащабна корупционна схема за 1 млрд.? - премиерът нищо не
знае....Министърът на икономиката и индустрията Н. С. няколко пъти обявява публично,
че голяма чужда компания ще инвестира 1 млрд. в соларен парк върху водите на язовир
Огоста. Няколко пъти предупредих колко опасно е това за района, за населението и за
екологията и колко закона нарушава С..“ Намира, че в цитираната публикация са изнесени
неверните клеветнически твърдения, че като министър готви корупционна схема и нарушава
закона. Излага, че и на 22.01.2023 г. в официалния си публичен профил в социалната мрежа
Facebook, регистриран под наименованието К. Н., ответницата отново публикувала текст с
неверни клеветнически твърдения спрямо него, със следното съдържание: „В момента
служебният министър на икономиката С. лъже в БТВ, че днес съм казала, че съм знаела за
износ за Украйна. Нито днес, нито когато и да било съм произнасяла това. И преди и сега
твърдя, че нито един патрон не е изнесен за Украйна. Този човек го уволних за данни за
4
корупция. Сигнал за това има и в прокуратурата. Сега веднага завеждам поредното дело
срещу министъра за набеждаване.“. Навежда, че в цитираната публикация отново са
изнесени неверните клеветнически твърдения, че лично ответницата го е уволнила за данни
за корупция. Ищецът твърди, че и на 24.03.2023 г., в предаването „Здравей, България“ на
Нова Телевизия, в интервю, направено с ответницата, същата разпространила отново пред
неограничена аудитория обидни и клеветнически твърдения, засягащи личността му. В
посоченото интервю ответницата заявила: „Може ли една година по-късно, след тотални
проверки на ДАНС, на новия министър на икономиката и индустрията, когото съм
уволнила за корупция, а президентът го върна точно за да изрови нещо, една година по-
късно да не покаже един документ....“. Ищецът навежда, че цитираното интервю е
публикувано в цялост на интернет сайта на Нова телевизия и e достъпно за гледане и към
настоящия момент. Посочва, че в него ответницата отново прави неверни твърдения, че
лично тя го е уволнила за корупция, че е назначен за министър единствено, за да изрови
нещо против нея. Освен това намира думите й за обидни като унизителни за честта и
достойнството му. Ищецът излага, че не е професионален политик, а е бил призован да
поеме управлението на министерството на икономиката и индустрията в качеството на
експерт с юридическо и икономическо образование и опит в съответната материя. В тази
връзка поддържа, че направените от ответницата твърдения и внушения са се отразили
отрицателно на всеки аспект от живота му, включително в професионален план. Сочи, че
повече от 25 години е градил доброто си име на честен човек в професията си и никога не е
помислял да използва назначаването си за служебен министър за лични цели и облаги, да
лъже, да краде, да манипулира обществеността и да изгражда корупционни схеми. Всички
тези твърдения на ответницата силно засегнали репутацията му в обществото и в
професионалната му област. Използваните обиди, че е пионка, маша, отмъстителен и
корумпиран, сериозно уронили доверието в него както на колеги, така и на приятелите и
семейството му. Намира поведението на ответницата за значително надхвърлящо свободата
на словото и като цяло недостойно, засягащо дълбоко доброто му име и честта му и
накърняващо правилата на морала в обществото. Освен това подчертава, че това публично
отношение не е просто едно изказване, а съставлява поредица от публично оповестявани
клевети и обиди, което обективно създава възможност за трайно настройване на
обществеността срещу неговата личност, като същевременно в продължителен период от
време му е причинявало значителни емоционални страдания. В тази връзка навежда, че
винаги е бил почтен човек, който не приема нито кражбите, нито корупцията и да бъде
обвиняван така и то пред цялото общество в извършването на такива действия му се е
отразило тежко. Изпитвал гняв, безпомощност и публично унижение, като се притеснявал и
от това, че трябва да обяснява на съпругата и на петгодишната си дъщеря, че всичко е
клевети и безпочвени атаки. Силният стрес, причинен от действията на ответницата, довел и
до проблеми със здравето му. Започнал да страда от безсъние, силно главоболие и
тревожност и тези проблеми продължавали и към настоящия момент. Предвид изложеното
намира, че описаното поведение на ответницата съставлява деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД,
предвид което претендира същата да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на
5
26 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИЦАТА- К. П. Н., ЕГН **********, чрез адв. П. С. оспорва предявения иск по
основание и размер. Сочи, че направените изявления се базират на информация, която е
получила по линия на заемания от нея пост към процесния момент, както и на такава, която
вече е била публично известна в обществото предвид редица журналистически публикации
или данни, изнесени от различни лица, включително такива, участващи в управлението на
ВМЗ Сопот. Предвид това намира, че доколкото тя не е разпространила за първи път тази
информация, то не е налице основание да се ангажира именно нейната отговорност по реда
на чл. 45 ЗЗД. Отделно от това твърди, че изнесените от нея данни отговарят на обективната
истина, предвид което нямат характера на клеветнически и съответно за тях не следва да
носи отговорност дори и те да накърняват интереса на ищеца. Посочва и че част от
направените от нея твърдения представляват оценка на дейността на една публична личност,
предвид което и доколкото не са нито нецензурни, нито вулгарни, не съставляват обида по
смисъла на чл. 45 ЗЗД. В тази връзка навежда и че ищецът е публична личност и следва да
търпи по-високо ниво на критика от обикновения човек. Излага пространно обяснение за
фактите и обстоятелствата, които са й станали известни и на които основава своята оценка за
поведението на ищеца. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди,
включително поддържаното от ищеца негативно отражение върху здравословното му
състояние. Оспорва и наличието на пряка причинно-следствена връзка между нейното
поведение и твърдените вреди. Евентуално оспорва размера на претендираното обезщетение
като прекомерен с оглед изискването на чл. 52 ЗЗД.
Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
В исковата молба ищецът представя копия от печатни материали, относими към иска.
По делото няма спор, че на посочените в исковата молба дати, в ефира на посочените от
ищеца електронни медии и в официалния си публичен профил в социалната мрежа Фейсбук
(Facebook) ответницата К. Н. е направила описаните в исковата молба изявления, които се
възприемат от ищеца като обидни, клеветнически по отношение на неговата личност.
Видно от представения по делото Протокол № 17/03.06.2022 г. на СД на „Държавната
консолидационна компания“ ЕАД (ДКК), Н. С. е освободен от длъжността член на СД на
„ВМЗ“ ЕАД с решение ръководния орган на ДКК, а не „лично“ от ответницата, както същата
твърди в изявления си.
Представено е писмо с изх. № 94-П-93/13.12.2023 г. от Министерството на икономиката и
индустрията, според което „Г-жа К. Н. в качеството й на министър на икономиката и
индустрията не е издавала Заповед за освобождаване на Н. Р. С. като член на СД на „ВМЗ“
ЕАД в периода май- юни 2022 г.“, с което се опровергават твърденията на ответницата,
изнесени в публичното пространство, че лично е уволнила ищеца „за несправяне с работата
и за корупция“.
6
С представеното от ищеца Удостоверение изх. № АД-49-439-00-101/29.04.2024 г., от
Народното събрание на Република България, се установява, че за периода 19.10.2022 г. -
13.12.2022 г. към Н. С., в качеството му на служебен министър на икономиката и
индустрията има зададени 25 въпроса с писмен отговор, 4 въпроса с устен отговор и 3
питания с устен отговор. Според т. 2 на цитираното удостоверение, за периода 19.10.2022 г. -
13.12.2022 г. Н. С. е отговорил на всички поставени устни и писмени отговори от народни
представители. За заседанията на 11.11.2022 г., 18.11.2022г., 25.11.2022 г., 29.11.2022 г. и
02.12.2022 г. Н. С. е включен за участие в реда за парламентарния контрол, но пленарното
време не стига за отговорите на поставените устни въпроси към него. Единственото
отсъствие на Н. С. от заседание по парламентарен контрол е било на 09.12.2024 г., по
уважителни причини съобразно чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на
Народното събрание. С посоченото писмено доказателство се установява неистинността на
твърдението на ответницата Н., че ищецът С. два месеца не се е явявал на пленарните
заседания за парламентарен контрол.
Ответницата е представила писмо от НС от 08.12.2023 г., според което за периода
28.10.2022г. - 13.12.2022 г. ищецът „не е присъствал“ на заседанията по парламентарен
контрол, което се опровергава от цитираното по-горе Удостоверение от НС, издадено с по-
късна дата и съдържащо подробно изложение на обстоятелствата защо не е взел активно
участие в заседанията по парламентарен контрол от 11.11.2022 г., 18.11.2022 г., 25.11.2022 г„
29.11.2022 г. и 02.12.2022 г. - поради недостиг на пленарно време.
По делото е прието заключение на съдебно-психологическа експертиза, изготвена от вещо
лице Г. Г. Г., според което диагностицирането на увредите на физическото здраве (нарушения
на структурата и функцията на органи и системи, претърпяна болка и физическо страдание)
надхвърля компетентността на настоящата експертиза и може да бъде задача на
съдебномедицинска експертиза. В психологичен план в резултат на възприетите негативни
изказвания при подекспертното лице са били породени интензивни отрицателни
преживявания и обусловени трайни отрицателни емоционални състояния (на яд,
напрегнатост, чувство за трайно несправедливо засягане, нарушена репутация,
раздразнителност в отношенията, нежелание за контакти, усещане за влошена работна
среда), както и психосоматичен дискомфорт (нарушения на съня, главоболие, изпотяване,
мускулни спазми). В следствие узнаването на процесиите твърдения на ответницата ищецът
е претъпял психично страдание. Няма данни при него да е настъпило клинично изразено
психично разстройство, обуславящо трайна дезадаптивност и инвалидизация. Негативните
емоционални състояние и психосоматична проблематика обуславят загуба (разход) на
емоционална енергия, което е намалило общата му адаптивност. Най-интензивна е била
симптоматика в периода на оповестяване на твърденията (04.08.2022 г. - 24.03.2023 г.), но са
налице и остатъчни невротични фиксации, водещи до негативни емоционални
преживявания при последващи обстоятелства и ситуации, напомнящи оповестените
негативни твърдения.
Събрани са и гласни доказателства.
7
Свидетелят на ищеца М.К.М. познава Н. С. от около 7 година. В периода 2017-2019 г.
работелие по едно и също време в Министерство на икономиката. След това в периода, в
който той заемал позицията служебен министър на Икономиката и индустрията, бил
назначен за директор на Дирекция „Връзки с обществеността“. В този период са работили
заедно ежедневно. Запознат е с медийна активност на ответницата Н., която има връзка с
ищеца С.. Поради естеството на работа му се налагало да следи медийния поток, така че
твърди, че е пряко запознат. Докладвал на Н. С. тези медиини изяви. Част от неговите
задължения са, ако той не е успял нещо да гледа непосредствено, да го информира
своевременно, да му преде най-важните акценти и често пъти да обсъдят заедно евентуална
реакция или какво се е случило по време на това публично участие. Медийната активност на
ответницата започнала непосредствено с назначаването на ищеца за служебен министър.
Много пъти са обсъждали заедно, че това изключително много му тежи, тъй като от самото
начало имало много голяма медийна активност, в която той бил атакуван, обиждан,
поставяли се квалификации. Дори при неговите първи медийни участия след това са
коментирали заедно и на него изключително много му тежало, че вместо да питат той какъв
експерт е, какво планира да направи в министерството, всъщност 80-90% от интервютата се
въртяли само по думите на ответницата по това дело. Това го карало да реагира
емоционално на тези неща. Твърди, че познава ищеца от преди това и може да направа
сравнение. Сочи, че той като цяло е много контактен човек, много открит, много
дружелюбен, разговаря с всички - от портиера до всеки човек, който среща, шегува се, с
много добро чувство за хумор е. В този период се случило точно обратното. Изказването на
ответницата го приемал като нещо, което излиза за първи път от нея. Това много му тежало.
Той казвал, че има име, което е градил години наред, а сега се оказва така, че трябва да
отговоря само на едни неща, които се чуват в публичното пространство. Тежали му
съмненията, които постоянно били наслагвани за участие в корупция, в схеми. Другото,
което усещал, че доста му тежи това, че той се представя като безгласна буква, като човек,
който няма тежест на мястото си, а като някакъв инстР.т да изпълни някаква задача. Тоест, че
той не е заел позицията, поради това, че има професионалните качества да изпълнява това, а
защото по някаква причина е попаднал там, и това много му тежало. Това, което са
коментирали заедно, той му е споделял, че бизнесът, който е имал по принцип, е свързан с
неговото име, и че това, което много му тежи е всичко, което се казва, то се казва като
безспорен факт и остава в пространството. Винаги, когато някой потърси неговото име, ще
излизат всички тези резултати. Даже му е казвал: „добре, аз не мога ли да се защитя? Как
може тя да казва в публичното пространство такива неща, дори да не се получава на
моменти дума срещу дума, тъй като медиите отразяват само това, което тя е казала?“ След
въпросните публикации той се затворил в себе си, станал точно обратното на общителен
човек, станал много раздразнителен. Дори в техните контакти се е случвало да избухва
безпричинно и след това да се извини, че така е реагирал. Естеството на работа е било
такова, че прекарвали изключително много време заедно и са станали доста близки.
Споделял е, че има проблеми със съня. Случвало се е да пътуват заедно в командировка,
рано сутринта, като се качи в автомобила да каже, че не е могъл да спи цяла нощ. В резултат
8
на всичко това, което този натиск, който усещал публично, поради всичко, което се говорило
от ответницата Н. по негов адрес. Медийната активност била вълнообразна, в началото на
мандата му била много засилена, след това имало няколко месеца, в които почти нямало
медийни участия. Мислел, че той ще се промени като поведение, но може би имало някакво
задълбочаване, тъй като постоянно го питал дали нещо е излязло, дали има нещо казано по
негов адрес, не е ли дала ответницата някъде някакво интервю. Другото, което му тежало в
целия период било, че обикновено министерствата са такъв организъм, че, когато е имало
подобни участия, се коментирало от всички и реално всеки, който влизал при него по
някакъв въпрос, започвал с: „ти гледа ли сутринта, чу ли какво казаха по твой адрес“. След
това той е обсъждал с него, че това са мултиплицира по този начин, че той си мисли, че в
хората остава това впечатление, че може да има нещо реално, което стои за тези думи и тези
внушения, които се правят. Това му се отразило и той станал доста раздразнителен,
некомуникативен, избухвал. Освен да съобщава медийни публикации свидетелят сочи, че
имал и други задължения като директор на Дирекция „Връзки с обществеността“. Само от
страна на ответницата е имало негативни публикации, касаещи личността ищеца. Медиите
не винаги търсят ответната страна за коментар. Понякога се налагало да коментира, което му
се отразявало още по-негативно. Имало е изявление от негова страна, но това влошавало
още повече състоянието му, защото отразяването е по повод твърдения за обвинение в
корупция, тъй като с всяка подобна публикация се припомняло обвинението срещу него и
притеснението било, че в общественото пространство остават само съмненията.
Свидетелят Р.И. С.а, съпруга на ищеца, сочи, че Н. С. влезнал в министерския пост с много
голяма спокойствие, тъй като министерството му е напълно познато, познавал повече от
колегите, работата напълно съответства със сферите, в които той повече от 20 години се е
трудил. Много бързо, след като застъпил министерския пост, се появили интервюта, много
масирани, много чести публикации във Фейсбук, които се препечатвали в различни медии,
които са клеветнически спрямо съпруга й, изключително обидни и накърняващи. Вместо той
да започне със спокойствие да работи в този период, той започнал да изпитва много силно
раздразнение, което тя наблюдавала у дома им всеки ден, когато се прибирал вечер. Станал
рязък към децата, имали две малки деца, за които той е изключителен родител, и баща, и
майка може спокойно да бъде. За пръв път видяла това нещо - той да си позволи да бъде
раздразнителен към тях, рязък и без основание. Такъв станал и към нея, което тя могла да
понесе, да приеме с разбиране, но към децата това било недопустимо. Започнала да
наблюдава по-стриктно поведението му и забелязала, че той се прибира от работа, започва
да прехвърля едни и същи интервюта, в интернет да чете едни и същи публикации, като
визира публикации и интервюта клеветнически от госпожа Н.. Започнал да се ограничава от
приятелския им кръг. Сочи, че съпругът й Н. е бил най-социалният човек, който познавала.
Той винаги е бил и душа на компания, и Македонски на компанията, има предвид
Македонски от повестта „Немили-недраги“. Започнал да избягва приятели си, като го
подканвала да се виждат с тях, той казвал: „налага ми се да обяснявам, че не съм
корумпиран, че не съм крадец, че не съм ощетявал държавата“, и казвал: „аз разбирам, че не
съм професионален политик, не мога да манипулирам с подобни твърдения, но приятелите
9
ми не са длъжни да разбират това нещо“. Тежало му името, което вече му се е създало. Казал
също: „всичко, което е изказано в медиите, остава написано и един ден ще трябва да
обяснявам и на баща ми, и на твоите родители, и на дъщеря ни, като започне да чете в
интернет и да пита - защо татко ти си крадец, защо си ощетявал държавата“. През цялото
това време на първата вълна от интервюта и публикации положението се влошавало. Той
ставал все по-неспокоен, все по-рязък, гневен, което никога не е било негова черта.
Изключително силна отлика имало това, което тя познава близо 20 години от съпруга си и
това, в което се превърнал по време на тази първа вълна. За известно време спрели
публикациите и интервютата по същите теми от страна на Н., но неговото поведение не се
коригирало. Започнал да вдига кръвно, което той не бил идентифицирал, но тя сочи, че е
фармацевт по образование и не й е трудно да види характерните белези. Наложило се да
започне да пие лекарства за кръвно, сънят му се нарушил, а той имал преди непоклатим сън.
Винаги, когато отивал да преспи дъщеря им, се е налагало да ходи да го буди, защото винаги
след това имало да работи вечерно време. По едно време, може би към края на годината или
есента, имало отново много агресивно интервю, което вече причинило в него едно рухване.
Ако преди бил гневен, сега бил много гневен и рязък. В този период покойният му баща
страдал много тежко от заболяване, съпругът й изключително много се обичал с нейните
родители, но спрял да идва и при тях, защото винаги са коментирали изказвания, служебни
неща са коментирали с баща й. С приятели съвсем спрели да се виждат и се стигнало до един
момент, спомня си било март, когато дъщеря им попитала какво е корупция. Изглежда в
детската й градина, където са малка затворена група, някоя услужлива родителка била
попитала Майда нещо свързано с интервютата. Питали я дали има такова нещо и тогава
мъжът й побеснял и направил много сериозна паник атака с изтръпване на крайниците, с
високи стойности на кръвното налягане, което и нея я изкарало извън нерви. Това било
вечерта, в която той взел решение, че трябва да направи нещо и много скоро след това -
следващите дни, предприел стъпки да подаде иск срещу ответницата. Направил го и много
се надавал това да подобри нещата, но за съжаление той продължавал да е нервен и към
днешна дата, продължавал да взима лекарства, да следи изявите на К. Н.. Толкова силна
паник атака като онази вечер не е имал, но твърди, че правил сериозни хипертонични кризи.
Свидетелят на ответника Р.С.А. сочи, че познава ответницата Н. от 2016 г., когато
започнала работа в НС. Пряко работи с нея като пиар. Работила в НС първоначално като
главен експерт в комисия, а в последствие и пиар към ПГ на БСП и пряко е работила с нея
през тези години. Също така и във времето от юни 2022 г. до края на август 2022 г. била
завеждащ връзки с обществеността, като по това време в НС е била 4 часа. Добре познава К.
Н., контактува и работи с нея всеки ден. Била е на работа и в ВМЗ – Сопот. Когато в
длъжност встъпил Н. С. – новият министър, тя все още работела във ВМЗ – Сопот. Става
дума за август 2022 г., а г-н С. встъпил в длъжност, както и цялото служебно правителство в
началото на август и ако не се лъже- 02.08.2022 г., т.е. го е засекла в периода от един месец
почти, даже по-малко от месец. Сочи, че тя напуснала заедно с целия екип на тогавашния
изпълнителен директор – И.И.. Напуснала, защото първо са екип с г-н И.И., второ, защото
10
във времето, в което ръководството на ВМЗ – Сопот тогавашното, това с което тя работила,
давали пресконференция за медиите във ВМЗ – Сопот, представители на г-н С., тогавашният
директор на ДКК, а именно г-н Д. и новият изпълнителен директор, който още не бил
встъпил в длъжност влезли на пресконференция и започнали да говорят с медиите, което не
й направило добро впечатление. Не й направило добро впечатление, защото си мисли, че
пресконференциите за медиите не трябва да се превръщат в махленски разправии, т.е.,
когато едно ръководство е дало пресконференции, да нахлуват други хора без покана, без
предварителни уведомления за медиите и да започват да говорят върху тях. Тези, които
нахлули, не е сигурна за имената им, но било току-що избран за председател на държавната
консолидационна компания, мисли г-н Д., който е в залата, и новият изпълнителен директор,
който все още не встъпил в длъжност – И.С..Това, което й направило неприятно впечатление
от професионална гледна точка, защото принципно се процедирало, ако те имат да кажат
нещо, то биха могли да изчакат или да дадат друго време и друго място, за да кажат всичко
на медиите. Освен това в работата си през тези три месеца във ВМЗ – Сопот имала
достатъчно основание, за да напусне. През този един месец е работила с Н. С., но не пряко.
Твърди, че след встъпването на новата изпълнителна власт е запозната с интервютата, които
г-жа Н. е давала и по телевизията, и във вестниците. Това й е била работата. Участва в
медийното планиране и на всички медийни изяви на г-жа Н., следи ги, отразява и разбира се
ги гледа. Това, което й правило впечатление, е, че във всички тези телевизионни изяви и
интервюта пред сайтове и по радиа, г-жа Н., тъй като тя е била с нея и е давала изявленията,
отивайки в телевизиите с папка с документи, дори и по време на интервюта ги е показвала
или след интервюта е оставяла папката с документи по съответната тема, казус дали ще е
договор, дали ще е за язовирите, такива документи, които позволяват да се оставят, защото
има неща за ВМЗ, които не могат да бъдат дадени, но това, което за нея е важно, което й е
направило впечатление, е, че във всичките си медийни изяви, ответницата Н. ходела
подготвена и ходела с папка с документи и винаги ги е показвала. За интервюто от 02 август
2022 г. по БТВ в предаването „Тази сутрин“, в сутрешния блок, мисли, че било 04 август и е
запомнила тази дата, защото на 02 август г-н С. встъпил в длъжност и много бързо след
неговото встъпване в длъжност – ден или два –журналистите поканили г-жа Н.. Нормално е
винаги при смяна на министрите да се чуят различните гледни точки. Във въпросното
интервю, дадено в предаването „Тази сутрин“ по БТВ, както и в няколко интервюта в този
период от време след встъпването на г-н С. на мястото на г-жа Н. в длъжност, един от
основните мотиви бил нейната реакция срещу това, че Държавните дружества, че се
нарушава интереса на държавата, защото се правят опити да се заобикалят, да се
пренебрегват, да се неглижират държавните дружества за сметка на частни дружества и
частни интереси. Това в нейното управление като министър, а и в кампаниите била основна
теза, а именно- да докаже, че държавата може да бъде добър стопанин. Тя е давала изявление
в тази посока, позовавайки се на някаква конкретика, фактология и договори, тогава, когато
примерно държавният „Кинтекс“ е бил заобиколен, неглижиран, използван, за да влизат
пари в държавата, а се използват частни дружества. Мисли, че в това интервю става дума и
за това. Запозната е, че е давала интервюта и пред БНТ. Пред БНТ интервюто било август
11
2022 г. Към края в предаването „Още от деня“, което е публицистичното предаване, което
интервю било със същата актуалност. За радио „Фокус“ в интервюто, там ставало дума и за
нещо, което и до този момент колеги журналисти били питали и г-жа Н. казала, че г-н С. е
даден на прокурор, че има сигнал в прокуратурата за затова преди да бъде министър сигнала
е бил от ръководството на ВМЗ - Сопот за работата на г-н С. преди да бъде министър като
председател на съвета на директорите. Казва това, защото имало прессъобение на
ръководството на ВМЗ, с което свидетелката твърди, че е запозната, тъй като е писала
изявление пред местните регионални медии за неизгоден договор, ощетил ВМЗ – Сопот, за
транспорт за извозване на работниците. Това, което се казвало в сигнала и това което
ръководството казало на медиите, че транспортът е неизгоден, защото при оферта от 1,50 лв.
и 2,00 лв. на пробег или на км., но не може да каже, се е взела оферта 7,00 лв., т.е. имало
нарушение на изгодния договор и затова имало внесен сигнал в прокуратурата и са
уведомени медиите. Това, че има внесен сигнал, го знае, защото ръководството на ВМЗ –
Сопот го внесло в нейно присъствие и имали и вх. №. Госпожа Н. целяла с публичното
изнасяне на тази информация в отговор на въпросите на журналистите и в отговор на тезата
си за това, че трябва да се работи държавните предприятия да бъдат добри стопани. Това
било нейна идея като министър на икономиката, който е бил принципал на една част от
държавните дружества. Също сочи, че и по време на предизборните кампании тя също
казвала: „Ние доказахме, че държавата може да бъде добър стопанин и трябва да продължим
да работим за това.“ Това било нейната идея и нейната мисия в политиката. Не е запозната
дали преди тези нейни публикации и изявления в медиите да е имала личностни пререкания
с Н. С. преди това. Всичко, което знае, то е в резултат на въпроси на медиите и на нейни
лични медийни изяви, принципно по въпроса за политиката в Министерство на икономиката
и най-вече работата на държавните дружества. Сочи, че и г-н Стоян имал доста медийни
изяви в този период. Ако г-жа Н. е имала две или три, то неговите са били няколко пъти
повече. Да, засягали отговор на нейните изявления. Той имал възможността. Те го питали и е
нормално той да отговори на това, което г-жа Н. е казала. Сочи, че тя от него обаче не
видяла документи, да наистина те го питали и той отговарял, но за разлика от г-жа Н., която
говорела с представяне на писмени документи. От него не е чула и видяла конкретика. След
всяка медийна изява на г-жа Н., г-н С. е имал възможност да се защити и да отговори.
Специално БТВ, БНТ и Нова – няма отказ. Това се регулира от СЕМ. Запозната е с интервю
на г-жа Н. по „Нова телевизия“ и това било в следващата година, а именно 2023 г. март
месец. Гледала е интервюто, запозната е с всичките й интервюта. Всички неща, които е
казвала по повод на г-н С., г-жа Н. ги публикувала и във фейсбук профила си. Твърди, че е
запозната и с тази нейна работа. Сочи, че е поддържала технически нещата, когато са се
налагали дори и чисто правописно, технически и т.н., но като цяло тя е човекът, който има
своите позиции, винаги, когато е давала някаква позиция, тя й давала нейната позиция и
казвала: „ето прилагам и снимки, договори“ - ако е възможно те да бъдат публикувани,
както и други доказателства. Винаги и в повечето случаи е било с някакъв доказателствен
материал. Текстовете, с които е запозната преди да се качат във фейсбук, не е усетила и не
мисли, че има някаква тенденциозност с цел злепоставяне на ищеца. Когато дошла във ВМЗ
12
- Сопот с група свои колеги, твърди, че състоянието на дружеството било тежко.
Работниците работели при нечовешки условия. Те нямали вода в цеховете. Пълна мизерия.
Порутени бани. Изтъква, че са предоставили снимков материал. Започнали много мащабна
социална програма. Били върнати и вода, и автомати, столът бил отворен да работи
пълноценно, кафе- машини и всякакви такива удобства и се направило заедно със
синдикатите в присъствието и на медии се оповестила една строителна програма, която да
започнат да се ремонтират цеховете. Много зле, много зле била самата база. Знае, че имало
много проблемни договори, критични доставки, т.е. доставки на суровини, за да произвежда
ВМЗ продукция. Ситуацията и икономически, и финансово стояла зле, но постепенно
нещата започнали да се задвижват във времето, в което била тя, даже си спомня, че дошли
представители на „КИНТЕКС“ във ВМЗ на разговор с И.И.. Тя единствено била с тях на
обиколка в няколко склада, в които стояла продукция и изразили задоволство, че се
активизира темповете на работа и сътрудничество. Сключването на сделки с конкретни
частни дружества, то това станало обществен въпрос, защото и медиите я питали. Цитирали
се основно въпросите и запитванията на медиите, били за фирми „БИИМ“ - свързани с А. М.
и баща му. Сочи, че проблемът е, че вместо „КИНТЕКС“ да е посредник и държавата да
печели от това, посредник е била въпросна частна фирма. То от това се повдигнал
общественият въпрос- имало протест на рибари, природозащитници, жители на гр. Монтана
срещу изграждането на подвижен соларен парк в язовир „Огоста“. Това също знае от
публични изявление в медиите, че г-н С. е тръгнал да дава разрешение, за да се случи тази
инвестиция един милиард или нещо такова си спомня, без да са спазени законите, конкретно
не може да каже. Не е запозната с неизгодни договори за транспорт, сключени от ВМЗ и не
ги е виждала и не е запозната с държавната поръчка по процедурата по тяхното сключване.
Не й е работа, в конкретика не е запозната, но знае, че има такъв договор, той бил приложен
заедно със сигнала на ръководството на ВМЗ в прокуратурата. Тя била, когато се е входирал
този сигнал. Запозната е, че този договор е неизгоден, защото при оферта от 1,50 – 2,00 лв.
себестойност, имало е такава оферта, а е избрано фирма, която се дава 7 лв. Не е виждала
документацията по обществената поръчка. Ръководството на ВЗМ - Сопот е застанало зад
този сигнал, внасяйки го и заявявайки го пред медиите. Няма представа как е приключила
проверката на прокуратурата по този въпрос.
Свидетелят на ответника С.М.М. сочи, че познава г-жа Н. от 2019 г. Не е на професионална
основа, а е лично. Знае до кога била тя министър на икономиката. След нея на
министерското кресло седнал г-н С., който преди това бил свързан с ВМЗ – Сопот и от
медийни негови изяви е придобила някаква представа за него. Докато той е бил във ВМЗ
Сопот, той бил на ръководна позиция. Той давал в този период интервюта. Имал медийни
изяви. Знае, че бил член на съвета на директорите и също така председател на съвет на
директорите към ВМЗ – Сопот. Също така изнасял пред медиите информация, свързана с
дейността на завода. Госпожа Н. по това време била ресорен министър. След като С. седнал
на този министерски стол след г-жа Н. в този период се е интересувала какво е ставало като
общественост и в частност около г-жа Н., тъй като в периода, в който са били близки, тя
разбрала какъв човек е всъщност. И двамата – г-жа Н. и г-н С. имали изяви в медиите, като
13
твърди, че г-н С. в периода, след като станал вече министър на икономиката и индустрията,
имал според нея лично медиен комфорт, медиен коридор. Нямало телевизия, по която той да
не бил давал интервюта и г-жа Н. естествено и тя имала давани интервюта в националните
медии. Много ярко си спомня първото интервю, което дала, непосредствено след свалянето
й от поста, защото се чули вечерта по телефона, чисто приятелски разговор провели и тя на
следващия ден имала интервю по БТВ „Сутрешен блок“, даже си спомня, че журналистката
не била от екипа, който води, а била от екипа, който замества през лятото. Основно
започнали с въпроси, свързани с енергетиката, които не били в ресора на г-жа Н. и след
многократните зададени въпроси, свързани с енергетиката, тя заявила, че иска да говори за
икономика. Когато заговорила, по-скоро тя изразила едно притеснение като държавник в
това интервю. В това интервю не е имало нещо обидно или някаква тенденция. Господин С.
имал изяви в националните телевизии и винаги бил много усмихнат. Това, което помни, е, че
винаги си държал ръцете под масата и никога не носел доказателства, някакви материали, а
Н. винаги носела писмени доказателства с предложение да ги оставя на самите журналисти.
Даже на въпроси на журналистите, когато го питали дали има доказателства, той винаги
отговарял, че не, а тепърва ще иска проверка.
Други относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД е основателен.
Страните не спорят, че ищецът е лице с широка обществена популярност, както и
ответницата.
По делото няма спор, че на посочените в исковата молба дати, в ефира на посочените от
ищеца електронни медии и в официалния си публичен профил в социалната мрежа Фейсбук
(Facebook) ответницата К. Н. е направила описаните в исковата молба изявления, които се
възприемат от ищеца като обидни и клеветнически по отношение на неговата личност.
Спорен по делото е въпросът налице ли е противоправно поведение, претърпяна вреда и
причинна връзка помежду им.
Ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответницата по реда на чл.45 ЗЗД
за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с изнесени неверни фактически
твърдения.
Деликтната отговорност няма субсидиарен характер, поради което не е необходимо
клеветата и обидата да са установени с влязла в сила присъда, за да се ангажира
отговорността за обезвреда (решение № 242/06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2008 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 12/06.02.2013 г., по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО,
постановени по реда на чл.290 ГПК). Това обуславя допустимостта на производството по
делото.
Нормата на чл.39, ал. 1 от Конституцията на РБ провъзгласява основното право на
14
гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или устно,
чрез звук, изображение или по друг начин. Така признатото и гарантирано от Конституцията
на РБ право не е абсолютно и неговите предели са установени в ал.2 на посочената норма –
правото на свободно мнение и изразяване не може да се използва за накърняване на правата
и доброто име на другиго. Конституцията на РБ признава и гарантира също така правото на
всеки да търси, получава и разпространява информация, като осъществяването на това право
не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу
националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Свободата на изразяването на мнения, включително свободата да отстоява своето мнение, да
получава и разпространява информация и идеи без намесата на държавните власти са
регламентирани и в чл.10, ал.1 КЗПЧОС. Пределите, до които се простира тази свобода, се
определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на
гражданите.
При така очертаната правна рамка се налага изводът, че когато не се касае за превратно
упражняване на горепосочените права или свободата на мнение не е използвана, за да вреди
на доброто име, правото на свободно изразяване на мнение, както и на разпространяване на
информация се упражнява надлежно и съответно не е налице противоправност при
изразеното мнение или разпространена информация.
При преценка основателността на предявения иск следва да се съобрази също така, че на
проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и
позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на
лицето, автор на фактическите твърдения. Мненията и оценките от своя страна не подлежат
на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната
действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на автора само ако
представляват обида. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с постановени по
реда на чл.290 ГПК съдебни решения, съставляващи задължителна съдебна
практика(решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК, ІV ГО, на ВКС;
решение № 86 от 29.012010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г.
по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др.). Съдът е длъжен във всеки конкретен
случай да подложи на изследване и преценка дали конкретните изявления с негативно
спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не
обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за
факт, което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и
виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени
предели.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че процесните изказвания на
ответницата К.Н. с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение
по обществен въпрос, обективира и твърдение за конкретни злепоставящи факти за ищеца,
като не се ангажираха убедителни доказателства в подкрепа на извода за верността на
изнесената публична информация.
15
От задълбочения анализ на събраните гласни доказателства се установи, че сочените от
ответницата по време на публичните й изявление, детайлно посочени в обстоятелствената
част на исковата молба, факти са неверни. Позорните и клеветнически изявления се доказаха
в процеса.
Верността на твърденията, изложени в изказванията на ответницата, не са подкрепени нито с
писмени, нито с гласни доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетелите,
водени от ответницата, поради високата им степен на абстрактност, от тях не могат да се
изведат конкретни данни за наличието на факти, които да обосноват верността на нейните
изявления. Показанията се отличават с висока степен на обобщеност, още повече, че в тях не
се пресъздава преки впечатления на свидетел, а същият възпроизвежда какво е видял от
медиите или чул от ответницата.
Неоснователно е релевираното възражение на ответницата, че епитетите „лъжец, пионка и
маша“ не са обидни и не били от естество да унизят честта и достойнството на ищеца.
Същите са употребени в изключително негативен контекст и илюстрират укоримо и
неприемливо в обществото поведение, като целят единствено да засегнат доброто име на
ищеца. Според тълковния речник на българския език, издаден от Института за български
език към Българската академия на науките, „маша“ означава човек, който върши, изпълнява
нещо, някаква работа вместо някого и в негова полза, като си служи с нечестни и
непочтени средства, а „пионка“ - човек, който е управляван, воден, манипулиран лесно
от другите и зависи изцяло от чуждата воля. В този смисъл при употребата на тези думи
по отношение на служебния министър на икономиката и индустрията на Република
България еднозначно се извежда обидната им конотация.
Неоснователни са и твърденията на ответницата, че ищецът не е наричан „лъжец“. Това й
твърдение се извлича недвусмислено от нейния изказ : „всяка негова дума е лъжа....той
лъже, категорично...лъжите му не ме засягат“.
Неоснователно е и възражението на ответницата, че епитетите „реваншист и
отмъстителен човек“ не били насочени към ищеца С.. Контекстът на изказването повече от
ясно определя адресата им, а представянето им като въпрос по никакъв начин не променя
насочеността и обидното им значение.
Публичните твърдения на ответницата К. Н., че ищецът, в качеството си на служебен
министър, е заплаха за националната сигурност и е опасен за държавата, не се подкрепиха с
доказателства и съставляват неоснователни и необосновани обвинения с изключително
негативен контекст, което уронва престижа и доброто име на ищеца.
Недоказани са твърденията на ответницата, че лично е уволнила ищеца - те се опровергават
от доказателствата по делото, а въвеждането на термина „корупция“ го набеждавава в
извършването на редица престъпления по НК. Използваната словесна конструкция
(съмнение за корупция) не изключва противоправността на поведението на ответницата.
Също така неверни, недоказани са и твърденията на Н., че ищецът С. е бил назначен за
министър с цел извършването на „мръсни поръчки“ и е използвал служебното си положение
16
единствено, за да „уличи“ ответницата. Тези недоказани твърдения също носят обидна
конотация и уврежда доброто му име в обществото.
По отношение на твърдението, че ищецът в качеството си на служебен министър на
икономиката и индустрията е готвил „мащабна корупционна схема“, ответницата твърди, че
не се касаело за направено твърдение, а за задаване на въпрос, за което свидетелствали както
структурата на изречението, така и въпросителният знак на края на изречението. Това
защитно възражение е неоснователно. Изявленията на ответницата за закононарушения от
страна на ищеца, свързани с инвестиционна дейност по отношение на яз. „Огоста“ съща не
са доказани по делото. Недоказана по делото остава и „законоустановената процедура за
възлагане на ремонт и изграждане на съоръжения на яз. Огоста“, поради което не се
установява нейното „нарушение“ от страна на ищеца. Посоченото отново характеризира
твърденията на ответницата като клеветнически и направени единствено, за да увредят
личността на ищеца.
От цялостния анализ на доказателствата по делото се установява, че във всички публични
изявления на ответницата не се изразява мнение, а се излагат конкретни факти, увреждащи
доброто име и честта на ищеца. Ответницата от позицията, която заема като публична
личност, целенасочено уврежда доброто име на ищеца. В случая са налице изявления,
подбрани за целта да внушат негативна нагласа в обществото към ищеца чрез неверни
позорящи обстоятелства и приписани правни и фактически действия, които не е извършил.
Действително, допустимата критика по отношение на публичните личности и в частност на
политиците, е с по-широки граници - колкото по - известна е една личност, включително
политик, толкова повече намеса в частноправната си сфера се налага да понася.
Обществеността има право да бъде информирана за действията и постъпките на този,
комуто се е доверила да представлява интересите й. Поради това политиците, още повече
лидерите от тях, следва да понасят засиления интерес и да търпят повече укори,
включително с надхвърлящи добрия тон изразни средства, но те не са длъжни да търпят
всяка критика, обида или клевета. В горепосочения смисъл са задължителните
разрешения за справедливия баланс между свободата на словото и правото на лични чест,
достойнство и добро име на политиците и видните общественици на ВКС, съдържащи се в
постановените по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 264 от 21.10.2013 г. по гр. д. №
2161/2013 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ГК,
ІV ГО на ВКС, решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС и
решение № 404 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС. Цитираната
практика на ВКС по чл. 290 от ГПК е синхронизирана с практиката на Европейския съд по
правата на човека /ЕСПЧ/ по чл. 10 от КЗПЧОС, обективирана в: решение от 08.07.1986 г. по
делото Лингенс срещу Австрия / Lingens v. Austria, A-103/; решение от 23.05.1991 г. по
делото Обершлик срещу Австрия / Oberschlick v.Austria, A-204/; решение от 20.04.2006 г. по
делото Р. срещу България; решение от 14.02.2008 г. по делото Р. И. срещу България и др.
ЕСПЧ приема в своята практика, че свободата на словото като една от основите на
демократичното общество се прилага не само към "информация" или "идеи", които се
17
възприемат благосклонно или на които се гледа като на безвредни или с безразличие, но
също и към такива, които засягат, шокират или смущават /дело Хендисайд срещу
Обединеното кралство /Handyside v. the UNited Kingdom, А-24//. В решенията по делото
Лингенс срещу Австрия /Lingens v. Austria, А-103/ и по делото Обершлик срещу Австрия
/Oberschlick v.Austria, A-204/ е разгледан справедливият баланс между свободата на словото
в контекста на правото на обществото да бъде информирано и защитата на репутацията на
гражданите, както и границите на допустимата критика по отношение на политиците в това
им качество, които са приети за по-широки, отколкото за частните лица. "За разлика от
последните, политикът съзнателно и неизбежно се излага на близко наблюдение на всяка
негова дума и действие, както от журналистите, така и от цялото общество. Следователно,
той трябва да проявява по-висока степен на толерантност, особено когато сам прави
публични изявления, допускащи критика."
С изказванията на ответницата в публичното пространство, посочени по-горе, същата
изразява личното си мнение относно личността на ищеца, но доколкото и двамата са
политически фигури следва да се търси баланса между свободата на изразяване на мнение
по значим обществен въпрос.
Въпреки приетите по - широки граници на допустима критика към политиците, свободата на
изразяване на мнение спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат
засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез осъществяване
състава на престъплението обида /чл. 146 и чл. 148, ал. 1 от НК/. По отношение на ищеца в
качеството му служебен министър на икономиката по национална медия и сред широк
обществен кръг е изразено мнение и дадена оценка, уронващи личните чест, достойнство и
добро име, надхвърлящи оправданата намеса в личната сфера на политик. Използваната от
ответницата оценъчна характеристика за ищеца, е унизителна и осъществява състава на
престъплението обида, при която хипотеза е налице засягане на честта и достойнството на
обидения политик или общественик съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС. Границите, до
които може да се простира свободата на словото спрямо личността на политик, очертани от
нормите на чл. 10, § 2 от КЗПЧОС и чл. 39, ал. 2 от Конституцията на РБ вр. с чл. 32, ал. 1 от
Конституцията на РБ, са надхвърлени по процесното правоотношение, тъй като
накърняването на личните права не допринася за по - добрата информираност на обществото
и за развитието или разрешаването на конкретна политическа дискусия и поради това е
неоправдано. Поради нарушаване на справедливия баланс между свободата на изразяване на
мнение и правото на чест и достойнство в контекста на правото на обществото да бъде
информирано по всички обществено значими въпроси, поведението на ответницата в
процесните публични изявления, излъчен по национална телевизия, е в нарушение на чл. 10,
§ 2 от КЗЧПОС, чл. 39, ал. 2 и чл. 32, ал. 1 от Конституцията на РБ и поради това е
противоправно.
Вредите, които ищецът е претърпял от поведението на ответницата, са в три сфери-
политическа, професионална и лична. Първата засяга авторитета на ищеца в качеството му
18
на политик със съответния обществен имидж, който съда приема за безупречен, предвид
лисата на доказателства, че изказванията или поне част от тях са верни. Втората- засяга
неговия авторитет като лице, което през годините е градил своето име на добър
професионалист. Твърденията, които били отправени в този случай, били в обратната
посока, че той като председател на съвета на директорите на ВМЗ - Сопот, и впоследствие
като служебен министър на икономиката и индустрията, е извършвал кражби, нарушения
на законодателството в услуга на частни интереси, които източват държавни дружества,
както и че с неговото назначаване за министър се възстановява модел, схема, която има за
цел да съсипе държавните предприятия, източването им и прехвърлянето на парите в частни
интереси. Третата е във връзка с неговите лични преживявания, неговото здраве, тревогите
му.
Въз основа на доказателствата и анализа им съдът приема за установени твърденията на
ищеца, изложени в исковата молба. От събраните по делото доказателства безспорно се
установи наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД. Изказванията на ответницата за ищеца, излъчен
по национални медии, са клеветнически и позорни от гледна точка на съвременните
обществени разбирания за морал и благоприличие. Деянието не би било съставомерно и
съответно- противоправно от гледна точка на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, ако се бе
установила истинността на разгласените обстоятелства. Установяването на истинността на
разгласените обстоятелства е в тежест на ответницата съгласно разпоредбата на чл.154 от
ГПК, а доказателствата по делото в тази връзка не се събраха, поради което настоящият
състав приема, че деянието е противоправно по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
на основание чл.52 ЗЗД. След като Конституционният съд приема, че публичните личности
следва да поемат критики, на "ниво по високо от това, на което са подложени частните
лица", то в случаите, при които те са извършили противоправни деяния", би следвало да
претърпят по-висока имуществена отговорност към претърпелия вредата. Затова съдът
приема, че, когато противоправно деяние се извършва от политик или от лице, което
изпълнява служебно политическа длъжност, то следва да понесе по-висока отговорност, а
когато с деянието е нанесана вреда на друг политик, който не е извършител на приписваните
му действия, то той има право на по-висок размер обезщетение.
По изложените съображения, настоящият съд приема, че претенцията е доказана по
основание и по размер и следва да бъде изцяло уважена.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане, поради което на ищеца следва да бъде присъдена законната лихва
за забава върху главницата от дата на деликта. Законната лихва обаче е претендирана от
датата на завеждане на исковата молба и с оглед на диспозитивното начало в процеса съдът
следва да я присъди от тази дата- 29.03.2023г.
При този изход на делото само ищецът има право на разноски. Видно от представения
списък по чл.80 от ГПК, същите са в размер на 4 852 лв. Възражението за прекомерност на
19
адвокатското възнаграждерние от страна на ответницата е неоснователно с оглед
фактическата и правна сложност на делото, още повече, че, видно от представения списък за
разноски от страна на ответницата, заплатеният от същата адвокатски хонорар в размер на
3 000лв. е такъв, какъвто ищецът е заплатил за своята адв.защита-също 3 000лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** със съдебен адрес:
гр. София, ул. ****, офис 9 чрез адв. П. С., да заплати на Н. Р. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. ****, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, партер чрез адвокат Б. Р. от САК,
на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева)-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на обидни квалификации и
клеветнически твърдения в интервюта по национални телевизии и радио и пет публикации
в официалния публичен профил на ответницата в социалната мрежа Facebook в периода от
04.08.2022г.- 24.03.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане
на исковата молба 29.03.2023г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА К. П. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. **** със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, офис 9 чрез
адв. П. С., да заплати на Н. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, със съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, партер чрез адвокат Б. Р. от САК, основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 4 852 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
20