Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 18.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия
Мазгалов в.гр.дело №5488 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С
решение №258198 от 29.10.2019г., постановено по гр.дело №61462/2018г. по описа
на СРС, ГО, 34 с-в, ответникът Д.И. Ж.-М.с ЕГН********** е осъдена да заплати
на А.Н.Б. с ЕГН**********, на основание чл.79, ал.1, вр.чл.82 от ЗЗД, сумата от
5000 евро, частично при пълен размер от 82559 евро- обезщетение за пропуснати
ползи от получаване на договорен процент за обезщетение върху построена жилищна
площ, в резултат от неизпълнение от страна на ответника на задължение по
сключено между страните споразумение от 06.01.2012г., ведно със законната лихва
от 18.09.2018г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1100 лева разноски по делото.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба от ответника Д.И. Ж.-М.. Жалбоподателят поддържа, че съдът допуснал
съществена грешка с приемане заключението на вещото лице, което не огледало
процесните апартаменти, а дало пазарна стойност единствено след справки в интернет.
Твърди, че този пропуск е толкова съществен, че не може да бъде саниран с
факта, че страните не са оспорили заключението на вещото лице. Твърди също
така, че правата на ищеца по процесното споразумение от 06.01.2012г. са
погасени по давност. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът-
отхвърлен. Претендира разноски.
Ищецът
не е подал в срок отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно
заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде
потвърдено като правилно. Претендира разноски във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Както
посочва и самият ответник във въззивната жалба, заключението на вещото лице по
СТЕ е прието без въпроси и възражения в съдебното заседание на 03.10.2019г. и не
е оспорено от страните. Ответникът не се е възползвал от възможностите да
поиска допълнителна или повторна експертиза, а съдът при това положение няма
задължението да стори това, както твърди жалбоподателят.
Неоснователно
е и възражението за погасяване на задължението на ответника поради изтекла
давност. Действително, предварителният договор е сключен от ищеца на
20.02.2017г., но от една страна страните не са договорили срок за изпълнение на
споразумението от 06.01.2012г., а от друга именно въз основа на предварителния договор
от 20.02.2017г. ответницата е сключила окончателен договор за учредяване право
на строеж на 21.08.2017г. (т.VІІ от нот.акт №178 от 21.08.2017г.). Не може да
се приеме, че ответницата се ползва от правата, произтичащи от споразумението
между страните, но в същото време задължението за възнаграждение по същото
споразумение е погасено по давност.
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС
– потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на
разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски в размер на 400 лева за
адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят изцяло.
По така изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №258198 от 29.10.2019г.,
постановено по гр.дело №61462/2018г. по описа на СРС, ГО, 34 с-в.
ОСЪЖДА Д.И. Ж.-М.с ЕГН********** да заплати
на А.Н.Б. с ЕГН********** сумата от 400 лева (четиристотин лева)- разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/