|
Решение по гр. д. № 5436/2018 г. по описа на ПРС |
|
1 |
|
РЕШЕНИЕ ///°! Гр. Перник, 21,12.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, XI гр. с. в публично съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди осемнадесета година, в състав: РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА При секретаря ЛИЛИ ДОБРЕВА, като разгледа гр. д. № 5436/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 111 от ЗЗД. Образувано е по искова молба предявена от Н. Стоянова Божилова, ЕГН ********** *** против “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от Иван Несторов Витанов. Ищецът твърди, че по гр. д. № 3335/2014г. по описа на РС - Перник, е издаден и изпълнителен лист, с който той е осъден да заплати на ответника стойността на доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води в размер на 314.11 лв., за периода 02.06.2011 г. - 25.03.2014 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 27.07 лв., считано за периода 14.01.2013 г. - 14.04.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2014 г. до окончателното плащане и сумата от 25.00 лв. - разноски в производството. За събиране на вземането, обективирано в него, е образувано ИД № 1993/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. Твърди, че ИД е прекратено по силата на закона, поради неизвършване на изпълнителни действия по него. Сочи, че от последното изпълнително действие е изтекъл срок, по-дълъг от предвидения в чл. 111, б. В от ЗЗД давностен такъв, поради което вземането е погасено по давност. Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 314.11 лв., представляваща стойността на доставена питейна вода и отведена отпадна вода за периода 02.06.2011 г. - 25.03.2014 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 27.07 лв., считано за периода 14.01.2013 г. - 14.04.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2014 г. до окончателното плащане и сумата от 25.00 лв. - разноски в производството, за което вземане е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 3335/2014 г. по описа на ПРС и е образувано ИД № 1993/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на действие ПОС. Исковата молба с приложенията е връчена на. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор. |
|
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства намери следното: |
|
Решение по гр. д. № 5436/2018 г. по описа на ПРС |
|
2 |
|
Искът е процесуално допустим. Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от приетото като доказателство ИД № 1993/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на действие ОС - Перник. От него е видно, че за процесното вземане в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист на 01.09.2014 г. въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. За събирането му, по принудителен ред, на 08.12.2014 г. е образувано изпълнително дело № 1993/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. Във връзка с посоченото, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е налице правен интерес от водене на иска, тъй като ответникът не е предприел действия за събиране на вземането. Снабдяването с изпълнителен лист, обосновава правният интерес от водене на иска, тъй като въз основа на него кредиторът винаги може да пристъпи към изпълнение. Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения: За уважаването му в тежест на ищеца е да установи, че след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи факти. Ищецът твърди, че вземането на ответника е погасено, поради изтичане на предвидената в закона давност. Видно от приетото като доказателство ИД № 1993/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на действие ОС - Перник след проведено производство по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ЧГД №3335/2014 г. по описа на ПРС, на 01.09.2014 г. е издаден изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 314.11 лв., представляваща стойността на доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води през периода 02.06.2011 г. - 25.03.2014 г., ведно с обезщетение за забава върху нея в размер на 27.07 лв., считано за периода 14.01.2013 г. - 14.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2014 г. и разноски в размер на 25 лв. Вземанията, обективирани в изпълнителния лист, са периодични по смисъла на чл. 111, б. В от ЗЗД, тъй като са за заплащане на парични суми, с единен правопораждащ факт - доставка на "В и К” - услуги, чиито падежи настъпват през предварително определени интервали от време, а размерът им е определяем. /в този смисъл ТР от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. по описа на ВКС/. Затова за погасяването им по давност е приложим тригодишният срок по чл. 111, б. В от ЗЗД. Той започва да тече от настъпване изискуемостта на вземанията. Доколкото, обаче разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК посочва, че предявеният иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, то съдът не следва да взема предвид срокът изтекъл преди датата на издаване на изпълнителния лист, а само този следващ 01.09.2014 г. Съгласно чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД давностният срок спира и прекъсва при наличие на изчерпателно посочени в закона основания, |
|
Решение по гр. д, № 5436/2018 г. по описа на ПРС |
|
3 |
|
като съответно след отпадането им продължава или започва да тече нов срок. В настоящото производство са наведени твърдения и ангажирани доказателства за прекъсване на давностния срок. Съгласно чл. 116 от ЗЗД давността прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск, с предприемане на действия за принудително изпълнение. Видно от приложеното ИД № 872/2008 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, ответникът е предприел първото действие по принудително изпълнение на 08.12.2014 г. с подаване на редовна молба за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на вземането, в която са посочени и желаните изпълнителни способи. След извършено проучване на длъжника, на 09.12.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Други изпълнителни действия не са извършвани в изпълнителното производство. С извършване на всяко от посочените по-горе изпълнителни действия, давността за вземането е прекъсвана на основание чл. 116, б. В от ЗЗД, след което съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е започвала да тече нова давност. Последното прекъсване на давността е на 09.12.2014 г. След тази дата изпълнителни действия не са извършвани. На 10.12.2016г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, производството по изпълнителното дело е прекратено ех 1е§е. ' -:= Считано от последното изпълнително действие - 09.12.2014 г- до приключване на съдебното дирене - 14.12.2018 г. е изтекъл срок четири години. Затова на основание чл. 111, б. В от ЗЗД процесното вземане е погасено по давност. V По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи. Я На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски съразмерно с уважената част от. иска. Същият е заплатил такси в размер на общо 74 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Съдът счита за основателно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес, предмет на делото минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. Производството е приключило в едно съдебно заседание, а предметът на правния спор не се отличава с фактическа или правна сложност. Затова съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК дължимото адвокатско възнаграждение за разгледания иск е в размер на 300 лв. Предвид изложеното ответникът дължи заплащане на направените по ищеца разноски в общ размер от 374 лв. По изложените съображения, Съдът ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД, че Н. Стоянова Божилова, ЕГН ********** *** не дължи на |
|
Решение по гр. д. № 5436/2018 г. по описа на ПРС |
|
4 |
|
“Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, поради погасяване по давност, сумата от 314.11 лв./триста и четиринадесет лева и единадесет стотинки/, представляваща стойността на доставена питейна вода и отведена отпадна вода за периода 02.06.2011 г. - 25.03.2014 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 27.07 лв./двадесет и седем лева и седем стотинки/, считано за периода 14.01.2013 г. - 14.04.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2014 г. до окончателното плащане и сумата от 25.00 лв./двадесет и пет лева/ - разноски в производството, за което вземане е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 3335/2014 г. по описа на ПРС и е образувано ИД № 1993/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на действие ПОС. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 5 от ГПК “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11 да заплати на Н. Стоянова Божилова, ЕГН ********** *** сумата от 374.00 лв. /триста седемдесет и четири лева/, представляваща направени по делото разноски. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. |
|
РАЙОНЕН СЪД1 |
|
|
|
|
