Решение по дело №413/2012 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№10                        28. 01. 2014г.                    град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд

на 15. 10. 2013г.,

в публичното съдебно заседание в следния състав :

                                                                    Председател :  Методи Величков

Секретар : Росица Игнатова,

като разгледа докладваното от съдия Методи Величков гражданско дело №  413 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл. 288 ТЗ вр. с чл. 135 от ЗЗД.

          По съображения изложени в исковата молба и по изложените допълнителни съображения с допълнителната искова молба, представена по реда на чл. 372, ал.1 ГПК, ищецът “ЕВН Б. Е.” АД – гр. П.,  моли да бъде признат за недействителен по отношение на него, в качеството му на кредитор на „АСФ С.” ЕООД – гр. С., за дължими стари парични задължения, произтичащи от договор № ***, договор № *** и договор № ***, признати с протокол от проведена среща /споразумение/  на 23. 01. 2012г., на договор от 26. 01. 2012г. за покупко – продажба на Поземлен имот с идентификатор ***, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13. 10. 2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота : ***, с площ на поземления имот от 3050кв. м., с трайно предназначение на земята: за друг вид производствен, складов обект, за сумата 300 000лв., сключен между „АСФ С.” ЕООД – гр. П. и „Сигнални уредби и пътна сигнализация” ЕООД – гр. П., както и да бъдат осъдени двете ответни дружества да му заплатят направените по делото разноски.

Ответното „АСФ С.” ЕООД – гр. С., чрез адвокат В. А. оспорва иска като неоснователен. Моли да бъде отхвърлен и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответното „Сигнални уредби и пътна сигнализация” ЕООД – гр. П., чрез адвокат С. Д., също оспорва иска като неоснователен, като моли да бъде отхвърлен и да му се присъдят направените по делото разноски.

Направеното възражение е прието за съвместно разглеждане в процеса.

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12, чл. 235, ал.2 и чл. 237, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното :

Съдът намира, че исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес. Касае е се за спор, между процесуално правоспособни и дееспособни субекти, който е подведомствен на Пернишкия окръжен съд. Следователно исковата молба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Между ищеца “ЕВН Б. Е.” АД и ответното „АСФ С.” ЕООД, са съществували търговски отношения, основаващи се на три договора : договор № ***, договор № **** / и последващи два анекса към него –  № 1 от 01. 02. 2010г. и № 2 от 02. 02. 2011г./ и договор № ***. Предмет на тези договори е изкупуването от страна на „АСФ С.” ЕООД, на отпадъци, съдържащи черни и цветни метали, бракувани МПС, хартия и дърво, от площадките на структурните звена на “ЕВН Б. Е.” АД. В договорите и приложенията към тях са уговорени цените, в зависимост от вида и характеристиките на съответните отпадъци които “ЕВН Б. Е.” АД е следвало да заплати, както и сроковете на заплащане. По отношение на това обстоятелство не се спори, а освен това се установява от приложените договори.

Въз основа на проведена среща между двете дружества на 02. 12. 2011г. /л.82/, е изготвен протокол за същата, с който е прието :

 Че за задълженията по договорите от 2008г. до 2009г. /т.с. по първите два договора и последващите анекси към втория договор/, АСФ ще подаде информация до 07. 12. 2011г., кои фактури издадени през 2011г., са издадени според условията на договора и кои не, като за фактурите /за/ които имат претенции, се посочват какви са претенциите и несъответствията за протоколите на база, които е подадена.

Че по договора от 2011г. /т.с. за договор № *** – фактурите издадени след 06. 10. 2011г. ще бъдат платени до 07. 12. 2011г. – 130 433,96лв., а фактурите издадени до 06. 10. 2011г. ще бъдат платени до 28. 12. 2011г. – 119 553,05лв.

Въз основа на проведена среща между двете дружества на 23. 01. 2012г. /л.116 и сл./, е изготвен протокол за същата, относно стари задължения по фактури, издадени през 2011г. за приети вторични суровини на база договори № ***,  № *** и № ***. В раздел I „Фактически констатации” „АСФ С.” признава за действително дължима сума от 466 623,79лв. по фактури, обозначени в приложение № 1, графа „стойности преди преговорите”, с термина „признати”. Останалата част от 380 969,20лв. не се признават от „АСФ С.”. В раздел II.1. от протокола е отразено предложението на преговарящите, двете дружества да приемат за дължими следните суми :

466 623,79лв. по фактурите, обозначени в приложение № 1, графа „стойности преди преговорите”, с термина „признати”.

По описаните 5 броя фактури, с които „АСФ С.” признава частично за сумата 69 877,22лв.

По всички фактури, по които няма възражения от „АСФ С.”, които са посочени в графа „Стойности след преговорите” от Приложение № 1.

Въз основа на нова проведена среща между двете дружества на 14. 02. 2012г. /л.34 – 35/, е изготвен протокол за същата, касаещ изпълнението на трите договора. В раздел I,  страните са признали съществуването на сумата 536501,01лв. /за която има издадени фактури/ като задължение на „АСФ С.”, като в раздел II.I.  от протокола е отразен начина  и сроковете за погасяване на тази сума - на шест вноски до 15. 08. 2012г. В раздел II.II. от протокола е  отразена дължимостта на сумата от 680 702,38лв. по договор № *** и задължението тя да бъде изплатена от „АСФ С.” на две вноски, като второто плащане е следвало да бъде до 30. 04. 2012г.

Тъй като положените подписи за „АСФ С.” ЕООД, на това споразумение /протокол/ са били оспорени от страна на ответното „АСФ С.”, то в с.з. на 07. 05. 2013г. е констатирано съответствие между представения оригинал на документа и копието от същия приложен към делото. От първоначалното заключение на вещото лице Л.Б.Д., както и от повторното заключение на вещото лице Н.С.А., по представените от тях съдебно – графични експертизи, които съдът възприема като обективно и компетентно дадени, се установява категорично, че подписите на В. Д. К. /управител/ и на Р. Ц. К., като представители на дружеството, са положени от същите лица и са автентични. Протокол за проведена среща между двете дружества на 23. 01. 2012г., е ангажиран от ищеца във връзка с направеното оспорване на подписите на представителите на „АСФ С.” ЕООД върху  протокол от 14. 02. 2012г., като същият не е оспорен. Освен това е ползван от вещите лица като образец за сравнителен материал. С оглед изложеното съдът приема, че направеното оспорване е недоказано.

Ищцовото дружество е изпратило нотариална покана до ответното дружество, която е връчена чрез нотариус М. Ш., на 17. 04. 2012г.  В нея е описало търговските взаимоотношенния между двете дружества по трите договора, както и задълженията на „АСФ С.” ЕООД както по трите договора, така и по споразумението от 14. 02. 2012г.за разсрочено погасяване и е поканило дружеството да изпълни доброволно всичките си задължения.

Видно от първоначалното заключение на вещото лице Е.Д.С., което съдът възприема като обективно и компетентно дадено:

Счетоводството е редовно водено.

Задълженията на „АСФ С.” към ищеца към дата 26. 01. 2012г., са в общ размер на 1 495 257,59лв.

Признатите от „АСФ С.” задължения към ищеца след проведената среща на 14. 02. 2012г. са на стойност 536 501,01лв. Общата стойност на фактурите е 847 593лв., преди преговорите признатите суми от „АСФ С.” са на стойност 466 623,79лв.

Към момента на извършване на експертизата, задълженията са в размер на 1 5076 229,19лв.

 

За периода от 04. 03. 2008г. до 27. 04. 2012г. по издадени от ищеца фактури, ответното дружество е извършило плащания в общ размер на 1 686 602,75лв.

На 05. 10. 2011г. е извършено плащане на сумата 300 000лв. съставляваща цената по сделката с процесния имот.

Извършените плащания  от „АСФ С.” по издадени от ищеца фактури до 26. 01. 2012г. са в общ размер на 1 686 602,75лв.

След извършена справка в счетоводството на „АСФ С.”, размера на задълженията към ищеца съгласно получени данъчни фактури и приемо – предавателни протоколи за предадени вторични суровини /чл. 6 от договора от 04. 03. 2008г. и сл./ е 1 543 578,74лв.

Видно от допълнително заключение на вещото лице Е. С., което съдът възприема като обективно и компетентно дадено :

Фактурите по договори от 2011г. издадени след 06. 10. 2011г. и платени до 07. 12. 2011г. са в размер на 71 092,25лв., не е изплатен остатъка от 59 341,71лв.

Фактурите по договори от 2011г. издадени до 06. 10. 2011г. и платени до 28. 12. 2011г. са в размер на 319 690,96лв., като плати са в повече 200 137,91лв. Общо платените суми до 28. 12. 2011г. по фактури от договори за 2011г. съгласно протокола от 02. 12. 2011г. са в размер на 390 783,21лв.

Получената сума от 300 000лв. от сделката по предварителния договор, е изразходвана за погасяване на задълженията към ищцовото дружество. За периода от 05. 10. 2011г. – датата на плащането от сделката по предварителния договор до 23. 01. 2012г. са изплатени 557 487,79лв.  

С нотариален акт за покупко – продажба № **, том *, рег. № *** дело № 10 / 2012г. на нотариус Н. З., на 26. 01. 2012г., „АСФ С.” ЕООД – гр. П., представлявано от управителя В. Д. К. е продало на  „Сигнални уредби и пътна сигнализация” ЕООД – гр. П., представлявано също от управителя В. Д. К., процесния имот - Поземлен имот с идентификатор ***, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13. 10. 2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота : ***, с площ на поземления имот от 3050кв. м., с трайно предназначение на земята: за друг вид производствен, складов обект, за сумата 300 000лв. В договора е отбелязано, че тази сума е изплатена от купувача преди подписването на нотариалния акт и е изплатена по банков път. Освен това е отбелязано, че данъчната оценка на имота е 63 519,30лв.

С неприсъствено решение № 663 от 18. 12. 2012г., постановено по дело № 448 / 2012г. на Окръжен съд – П., е осъдено „АСФ С.” да заплати на „ЕВН Б. Е.”  сумата от 89 582,49лв., представляваща стойността на количеството предадени отпадъци по договор № *** /по подробно описаните 16 броя фактури и 7 166,06лв. неустойка, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 09. 05. 2012г. до окончателното изплащане, както и сумата 11 264,97лв. разноски. Решението е влязло в сила на същата дата – 18. 12. 2012г. и въз основа на него на 15. 01. 2013 е издаден  изпълнителен лист за същите суми.   

Въз основа на така установената фактическа обстановка Пернишкият окръжен съд намира за установено от правна страна следното :

Съдът е обвързан от принципа на диспозитивното начало, поради което следва да се произнесе по предявения иск, на предявеното от ищеца основание. Видно от изложеното в исковата молба и допълнителната искова молба, ищецът,  моли да бъде признат за недействителен  по отношение на него, договор от 26. 01. 2012г. за покупко – продажба на описания поземлен имот. Същият обуславя качеството си на кредитор на „АСФ С.” ЕООД – гр. П. - за дължими стари парични задължения, произтичащи от договор № ***, договор № *** и договор № ***, признати с протокол от проведена среща /споразумение/ на 23. 01. 2012г. Съдът намира, че след като в този протокол, в раздел I е използвана формулировката „АСФ С.” признава за действително дължима сума от 466 623,79лв. по фактури, обозначени в приложение № 1, графа „стойности преди преговорите”, с термина „признати”…., а в раздел II.1. макар да е използвана формулировката: „страните предлагат на оправомощените органи на двете дружества да се приеме следното :

 Дължими суми:

сумата от 466 623,79лв. по фактурите, обозначени в приложение № 1, графа „стойности преди преговорите”, с термина „признати”.

по описаните 5 броя фактури, с които „АСФ С.” признава частично за сумата 69 877,22лв.

по всички фактури, по които няма възражения от „АСФ С.”, които са посочени в графа „Стойности след преговорите” от Приложение № 1.,

то след като този документ е подписан от законните представители на двете дружества, е налице валидно споразумение за дължимостта на описаните в него суми и без да е било налице последващото споразумение от 14. 02. 2012г. Следователно описаните в него суми са били изискуеми и ликвидни към 23. 01. 2012г.

Обстоятелството, че и дружеството продавач и дружеството купувач, на процесния недвижим имот са били представлявани от едно и също лице – управител и на двете дружества – В. Д. К.,  означава, че същата е била наясно с финансовото състояние на всяко от двете дружества.

В конкретния казус обаче не е налице увреждане на кредитора, а именно това е целта на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД – да се защитят интересите на кредитора от увреждане. След като от заключението на вещото лице Е.С. се установява, че сумата от 300 000лв., която е била преведена от дружеството купувач, на дружеството продавач, както и е била преведена на 05. 10. 2011г. от „АСФ С.” на кредитора с две фактури, и то за погасяване на задълженията към ищцовото дружество, не е налице увреждане на последното. Действително нотариалната продажба е извършена на 26. 01. 2012г., но в нотариалния акт е отбелязано, че продавачът е получил сумата от 300 000лв. преди подписването на договора по банков път, което кореспондира със заключението на вещото лице. След като данъчната оценка на имота е 63 519,30лв., а имотът е продаден за 300 000лв. и тази сума е използвана за погасяване на задълженията на кредитора, то не е налице увреждане на неговите имуществени интереси от страна на длъжника.

Следователно искът по чл. 135 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на

„АСФ С.” сумата 5000лв. за адвокатско възнаграждение, а на „Сигнални уредби и пътна сигнализация” ЕООД – гр. П., сумата 9850лв. разноски.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

Отхвърля иска на “ЕВН Б. Е.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – ***, с която моли да бъде признат за недействителен по отношение на него, в качеството му на кредитор на „АСФ С.” ЕООД – гр. П., за дължими стари парични задължения, произтичащи от договор № ***, договор № *** и договор № ***, признати с протокол от проведена среща /споразумение/  на 23. 01. 2012г., на договор от 26. 01. 2012г. за покупко – продажба на Поземлен имот с идентификатор ***, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13. 10. 2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота : ***, с площ на поземления имот от 3050кв. м., с трайно предназначение на земята: за друг вид производствен, складов обект, за сумата 300 000лв., сключен между „АСФ С.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – *** и „Сигнални уредби и пътна сигнализация” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, извършена с нотариален акт за покупко – продажба № **, том *, рег. № *** дело № 10 / 2012г. на нотариус Н. З., както и да бъдат осъдени двете ответни дружества да му заплатят направените по делото разноски – като неоснователен.

ОСЪЖДА “ЕВН Б. Е.” АД да заплати на „АСФ С.” ЕООД сумата 5000лв. разноски, а на „Сигнални уредби и пътна сигнализация” ЕООД да заплати сумата 9850лв. разноски, направени пред Пернишкия окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в   двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните.

                                                 Съдия :