№ 34175
гр. София, 16.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20231110142598 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Т. А. срещу А. Н. К. и С. С. С., с която са
предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответниците да
предадат на ищеца владението на специален автомобил „*******“, с рег. № ******.
В исковата молба се твърди, че Т. А. А., починал на 06.10.2021 г. е бил
собственик на специален автомобил марка „******* с рег. № ******, шаси №:
*******0005511***, двигател № ******. Негов единствен наследник по закон бил
ищецът - негов баща, поради това, че майката на починалия - М. И. И. е направила
отказ от наследство. Ищецът излага твърдения, че около един месец преди смъртта на
сина му, ответниците по делото - А. Н. К. и С. С. С., се свързали с починалия относно
закупуването на гореописания автомобил, а Т. А. имал желание да продаде автомобила
и да закупи нова по-модерна кола за пътна помощ. Ответниците помолили Т. А. да им
предаде владението и управлението на автомобила, тъй като не разполагали към този
момент със сумата от около 10000 лева, при уговорката когато съберат парите до края
на 2021 г. да прехвърлят собствеността при нотариус. Т. А. се съгласил и договорил с
тях по този начин, като за целта им предал владението върху моторното превозно
средство и дал пълномощно за управление на автомобила на територията на Република
България и навсякъде в чужбина. Ищецът твърди, че разбрал от сина си за тези техни
уговорки, включително и, че не са платили за моторното превозно средство. Няколко
дни след смъртта на сина му, А. Н. К. се обадил по телефона на ищеца с молба да
прехвърли собствеността на моторното превозно средство при нотариус. Ищецът
твърди, че ответниците се опитали да го излъжат, че няколко дни преди да почине Т.
ходил при тях в гр. София и е взел парите за автомобила, тъй като им бил съобщил, че
му трябват. Ищецът поискал от тях доказателство, че са дали на сина му сумата от
10000 лева, но такъв не му представили. През 2022 г. и 2023 г. на няколко пъти ищецът
се опитал да се свържа с ответниците по делото, които управлявали и владеели
процесното МПС, за да го предадат на ищеца, но безуспешно. Към средата на 2022 г.
ищецът им изпратил покана чрез ЧСИ М. Ц. с молба да му върнат автомобила. На
поканата ответниците му отговорили, че ще го върнат, ако той им заплати сумата от
9500 лева, която твърдели, че са заплатили на Т. преди неговата смърт, както и сумата
от 3500 лева за осъществен от тях ремонт на автомобила. Ищецът поддържа, че
ответниците не са заплатили твърдяната сума на сина му за автомобила, а ремонтът
бил във връзка с нормалното служене с вещта и следвало да остане за тяхна сметка.
Сочи, че ответниците управлявали незаконно и без правно основание автомобила, тъй
като със смъртта на сина му, даденото от него пълномощно било отпаднало. При
1
горните съображения моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника С. С. С., с който оспорва предявения иск. Твърди, че двамата с другия
ответник и починалия имали желание автомобилът да бъде прехвърлен от Т. А. на
търговско дружество, а не на А. К. и С. С.. С тази цел на 09.09.2021 г. тримата се явили
пред нотариус в гр. Пазарджик, с желание да сключат договор за покупко-продажба на
автомобила, но на място ответниците били установили, че вместо действителната маса
на специалния автомобил от 6500 кг., при регистрацията било вписана маса от 3 500 кг.
С оглед този факт тримата приели, че органите на Министерство на вътрешните
работи няма да допуснат вписването на промяната на собствеността, без да бъде
приложен сертификат за съответствие. Продавачът заявил, че притежава сертификат за
съответствие (т.нар технотест) и ще представи такъв, след което страните щели да
довършат сделката. На този ден Т. предоставил пълномощни за управление и
прехвърляне на превозното средство в полза на ответниците. Един ден Т. А. посетил А.
К. и С. С. в сервиз в гр. София, ********, не носел сертификата за съответствие, а
поискал от тях спешно да му дадат в заем сумата от 4500 лева, която при
прехвърлянето на специалния автомобил щели да намалят от задължението на
търговското дружество купувач. Поради близките им приятелски отношения
ответниците предоставили техни лични 4500 лева, която сума и досега не била
върната. От друга страна, след като получили в свое владение специалния автомобил,
А. К. и С. С. извършили належащ ремонт на вещта, тъй като констатирали, че
автомобилът не работи добре - разходът на гориво бил висок, имал и висок разход на
масло, като двигателят имал нужда от спешен ремонт, в противен случай са били
налице предпоставки за цялостна увреда на вещта и опасност от пътно - транспортно
произшествие. Ответниците твърдят, че са поправили изцяло двигателя, били сменени
ангренажния комплект, обтегачи и бионни лагери, нафтова помпа, извършили
шлайфане на глава и ремонт на дюзите, както били подменени и шестте гуми на
автомобила, на обща стойност от 3500 лева, изцяло заплатена то тях и невъзстановена
от Т.. Моли за отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК и въз основа на доводите в отговора С. С. предявява
срещу А. Т. А. при условията на евентуалност насрещни искове за сумата от 2250
лева, представляваща половината от дадения заем на Т. А. в размер на 4500 лева, и за
сумата от 1750 лева, представляваща ½ от стойността на извършения ремонт на вещта.
При условия на евентуалност, в случай, че съдът не установи наличие на даден заем на
Т. А., предявява осъдителен иск за сумата от 2250 лева, като получени без основание
от сина на ищеца. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника А. К., с който оспорва предявения иск по идентични доводи с тези на
ответника С. С.. В допълнение твърди, че в деня, в който Т. им предоставил
пълномощното, „Ню вижън солюшънс“ ООД превело по банкова сметка на И. И. Д. в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД сума в размер на 5000 лева. Преводът бил осъществен
по указание на собственика на специалния автомобил, като изрично в преводното
нареждане било посочено основание „покупка Ивеко“. Твърди че починалият е
възложил на Илиана Донгова получаване по личната й банкова сметка на средствата, с
оглед на който факт връщането на сумата се дължи от наследника на Т. А.. След
плащането на сумата от 5000 лева ответниците очаквали да получат сертификата за
съответствие. Моли за отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК и въз основа на доводите в отговора А. К. предявява
срещу А. Т. А. насрещен иск и претендира осъждането на А. А. да заплати на А. К.
сумата от 5000 лева, предадена на Т. А. без основание, представляваща авансово
заплатена от последния сума по договор за продажба на специален автомобил
„*******“, с рег. № ********. Предявява при условията на евентуалност, ако съдът
приеме за основателна претенцията на ищца А.ов насрещни искове за сумата от 2250
2
лева, представляваща половината от дадения заем на Т. А. в размер на 4500 лева, и за
сумата от 1750 лева, представляваща ½ от стойността на извършения ремонт на вещта.
При условия на евентуалност, в случай, че съдът не установи наличие на даден заем на
Т. А., предявява осъдителен иск за сумата от 2250 лева, като получени без основание
от сина на ищеца. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
насрещните искови молби от първоначалния ищец А. Т. А.. Не оспорва
обстоятелството, че И. Д. е получила по личната си банкова сметка сумата от 5000
лева, представляваща ½ от продажната цена на специален автомобил ********* с рег.
********* КТ. Твърди, че за останалата част от продажната цена на автомобила в
размер на 5000 лева е подписан Договор за паричен заем от 09.09.2021 г. между
починалия му син, Т. А. А. и А. Н. К.. Поддържа, че преведените 5000 лева счита за
наем, който А. Н. К. и С. С. С. са заплатили за използване на автомобила за три
години. Оспорва обстоятелството, че А. Н. К. и С. С. С. са предоставили сумата от
5000 лева на сина му преди той да почине, и твърди, че целенасочено същите твърдят
в отговора на първоначалната искова молба, че са предали на Т. А. сума в размер на
4500 лева, а не дължимата от тях сума в размер на 5000 лева, за да избегнат
недопустимостта на свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Оспорва
твърденията на А. Н. К. и С. С. С., че следва да им възстанови средствата за
направените ремонти и поддържа, че извършените ремонти дейности са вследствие на
обикновеното служене с вещта и са изцяло за тяхна сметка. Същевременно твърди, че
при предаването на моторното превозно средство те са били напълно наясно с
техническото състояние на автомобила. Излага доводи, че А. Н. К. и С. С. С. повече от
3 години използват без основание автомобила за търговска дейност и не заплащат
наем. Предвид това, счита, че не дължи възстановяване на парични средства за
обикновени ремонти на вещта. Поради изложеното, моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Прави възражение за прихващане на евентуално дължимата сума на А. К.
в размер на 5000 лева, със сумата от 5000 лева, дължима по договор за паричен заем
между Т. А. и А. К..
Съдът намира, че предявеният от А. Н. К. иск за заплащане на сумата от 5000
лв. дали е предявен при условията на евентуалност, респективно ако е така да посочи
поредността на предявените насрещни претенции, за което на ищеца К. следва да
бъдат дадени указания с настоящото определение, на за процесуално икономия съдът
намира, че делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявен е иск с правна квалификация чл. 108
ЗС, и насрещни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 61, ал. 2 ЗЗД и
насрещен иск по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, а в условията на евентуалност – и
насрещни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Ответникът по
насрещния иск по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД прави възражение за прихващане с
правна квалификация чл. 103 ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1) че ищецът А. А. е собственик на специален автомобил „*******“, с рег. № ********
по силата на наследствено правоприемство от сина си Т. А. А., починал на 06.10.2021
г.; 2) че ответниците упражняват фактическа власт върху автомобила; 3) че И. Д. е
получила по личната си банкова сметка сумата от 5000 лева, представляваща ½ от
продажната цена на специален автомобил ********* с рег. ********* КТ.
3
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По първоначалния иск с правна квалификация чл. 108 ЗС: в тежест на ищеца е
да установяват при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1/. че е
собственик на специален автомобил „*******“, с рег. № ******** по силата на
наследствено правоприемство от сина си Т. А. А.; 2./ че ответниците държат
автомобила.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответниците е да
установят, че държат автомобила на конкретно правно основание.
По насрещните искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД: в тежест на
ищците е да установят, че между тях и Т. А. А. е сключен договор за заем, по силата
на който те са му предоставили в заем сумата от 4500 лева.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението.
По насрещните искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в
тежест на ищците е да установят, че са предали на Т. А. А. сумата от 4500 лева.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правно основание за задържане на получената сума.
По насрещните искове с правна квалификация чл. 61, ал. 2 ЗЗД в тежест на
ищците е да установят, че са извършили необходими за запазването или
поддържането в изправно състояние на специалния автомобил разноски и техният
размер.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи
възражението си, че направените разноски са във връзка с обикновената употреба на
специалния автомобил.
По насрещния иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД в
тежест на ищеца А. К. е да установи, че е превел по банкова сметка на И. Д. сумата от
5000 лева, представляваща ½ от продажната цена на специален автомобил ********* с
рег. ********* КТ.
При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
правопораждащия факт на възражението си за прихващане, а именно: наличието на
договор за паричен заем между Т. А. А., като заемодател и А. Н. К., като заемател, по
силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 5000 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ ИСКАНИЯ:
Следва да бъдат приети представените от ищеца по първоначалния и ответник
по насрещните искове писмени доказателства, както и тези, представени с отговора на
първоначалния иск от ответника А. К..
Искането на ищеца по първоначалния иск за изискване на застрахователна
полица от ЗК „Лев Инс“ АД за процесния автомобил съдът намира за нередовно,
доколкото не е посочено за какви обстоятелства се иска събирането на това
доказателства, поради което на ищеца следва да се предостави възможност по реда на
156, ал. 1 ГПК да изясни това, след което съдът ще се произнесе по допускане на
доказателствено искане.
Следва да се изиска препис от вписания отказ от наследство по ч.гр.д. №
2138/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, за което е издадено
удостоверение № 5488/13.06.2023 г.
Искането на ищеца А.ов събирането на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели следва да бъде оставено без уважение, тъй като посредством същото
се цели доказване на обстоятелства, обявени за безспорни между страните.
4
Искането на ищците по насрещните искове за допускане събирането на гласни
доказателства чрез разпит на свидетели следва да бъде уважено, с оглед изясняване на
относимите по спора факти. По искането за изслушването на съдебно-техническа
експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание с оглед
отделяне на безспорните по делото обстоятелства.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца А. Н. К. в двуседмичен срок от получаване на съобщението
да посочи дали искът за заплащане на сумата 5000 лева, предадена на Т. А. без
основание, представляваща авансово заплатена от последния сума по договор за
продажба на специален автомобил „*******“, с рег. № ******, е предявен при
условията на евентуалност, респективно да посочи поредността на предявените
насрещни претенции.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2025
г. от 11:30 часа, за която дата да се призоват страните.
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба, отговора на исковата
молба, подаден от А. К. и отговора на насрещната искова молба, документи като
писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА от Районен съд – гр. Пазарджик препис от вписания отказ от
наследство по ч.гр.д. № 2138/2023 г., за което е издадено удостоверение №
5488/13.06.2023 г.
УКАЗВА на ищеца А. А. на основание чл. 156, ал. 1 ГПК в двуседмичен срок от
получаване на съобщението да посочи за установяването на какви обстоятелства се
иска да бъде изискана застрахователна полица от ЗК „Лев Инс“ АД за процесния
автомобил, след което съдът ще се произнесе по допускането на това дозакателствено
искане.
УКАЗВА на ищеца А.ов, че при неизпълнение на указанията съдът ще приеме,
че не е бил сезиран с такова искане.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на ищците по насрещните
искове чрез разпит на двама свидетели за установяване на посочените в насрещните
искови молби обстоятелства, при режим на довеждане, като им указва да водят
допуснатите свидетели.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответниците за допускане на съдебно-
автотехническа експертиза за съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по първоначалния иск за
допускане събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
5
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на насрещните ищци да се връчи и препис от
отговора на насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6