РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Велико Търново , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Съдия:Любка Милкова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20204100500723 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 266 от 31.08.2020 година, постановено по гр.дело № 459/2020 година
по описа на Районен съд – Г. О., е прието за установено по отношение на „Е. С., АД, ЕИК
.......... със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.” №...., В. Т. Г, че А. С. Г.
/ищец/ не дължи на „Е. С.“ АД сумата от 11969,86 лв., представляваща стойността на
служебно начислена електроенергия за периода от 14.06.2016 година до 18.12.2019 година
по фактура № ********** от 23.03.2020 г. Със същото решение ответникът е осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 2283,80 лв.
Против това решение е подадена въззивна жалба от „Е. С.“ АД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление гр. В., В. Т. – Е, бул. „В. В.“ № ..., представлявано заедно от
всеки от двамата А. А. К., Г. К. и Р. Г. Л., чрез адв. А.М. от ВТАК. Обжалва се изцяло
горепосоченото решение като в жалбата се навеждат оплаквания за неговата неправилност и
незаконосъобразност. Решението било постановено при необосновани изводи на
първоинстанционния съд, че не съществува възможност да се установи кога и по какъв
начин е възникнало натрупване на показания по скритата тарифа на електромер, поради
което не можело да се обоснове извод, че отчетеното в тази тарифа количество ел. енергия е
измерено от електромера след монтажа му в обекта на ищеца. При извършване на
проверката била спазена предвидената в чл. 49 от ПИКЕЕ процедура и констатациите в
1
съставения при нея КП се потвърждавали от събраните поделото доказателства.
Основанието да се претендира спорното вземане, не било реално доставено и потребено
количество електрическа енергия, а само за това защото са били налице предпоставките на
чл. 55 от ПИКЕЕ тази сума да бъде начислена, а именно достатъчно основание било да се
установи, че е налице измерено количество ел. енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване пи който факт бил безспорно установен. Извършва
анализ на доказателствата, като обосновава извод за дължимост на начисленото вземане.
Излага свои правни изводи, целящи да обосноват неоснователност на претенцията на ищеца
и липса на предпоставки да бъде уважен отрицателния установителен иск. Отправя искане
към въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и
да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от адв. Р.Т. – пълномощник на
ищеца А. С. Г., чрез който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се
подробни доводи относно основателността на предявения иск и правилност на атакуваното
решение на районния съд. Отправя искане към въззивната инстанция да постанови решение,
с което да бъде потвърдено това на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски за въззивната
инстанция.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателстевни искания.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна
против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на
обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на въведения с
исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва делото да бъде
разгледано по същество.
Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди
събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Г. О. е бил предявен от ищеца
А.С.Г. отрицателен установителен иск против „Е.“ АД гр. В. по чл. 124, ал. 1 от ГПК, чрез
който се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
2
от 11969,86 лв., по фактура № ********** от 23.03.2020 година, представляваща стойността
на начислена ел. енергия за периода от 14.06.2016 до 18.12.2019г. за обект, находящ се в гр.
Г. О., ул. „А. К.“ № .... по партида с аб. № ....... и клиентски № ........ Ищецът отрича
начислената му ел. енергия да е доставена и ползвана от него; оспорва законността за
извършената проверка, поради неспазване на ПИКЕЕ и ОУ – проверката била извършена в
отсъствие на ищеца или негов представител, подписалите констативния протокол свидетели
също не били присъствали на проверката. Спори периода на корекцията и твърди, че не е
ясно от кой момент следва да бъде извършена корекцията. При годно СТИ оспорва
твърденията за натрупано количество измерена ел. енергия в скрития регистър на уреда.
Оспорва компетентността на ЕРП – С. АД за извършване на корекционната процедура,
доколкото това дружество няма лицензия за извършване продажба на ел. енергия. Твърди, че
няма основанието, въз основа на което да бъде извършено начисляването на тази ел. енергия
и съответно исковата сума като нейна цена, поради което неправилно позоваването на
ответника на чл. 55 от ПИКЕЕ. Тези разпоредби вменявали на потребителите отговорност,
чието изпълнение зависи изцяло от волята на ответника/жалбоподателя/. Тези норми били
неравноправни по смисъла на ЗЗП. Освен това се навеждат доводи и за тяхната нищожност,
поради това че нарушават принципа за равенство на страните в договорните
правоотношения и защита на потребителя при търговия с електрическа енергия.
Жалбоподателят – ответник по делото обосновава вземането си на чл. 55 от ПИКЕЕ,
тъй като при извършена на 18.12.2019 година проверка от негови служители на адреса на
обекта на ищеца, било констатирано, че електромерът е отчел количество ел. енергия в
невизуализирана на дисплея тарифа – регистър Т3. При извършената проверка бил спазен
редът предвиден в чл. 49 от ПИКЕЕ. Въз основа на това било извършено преизчисления на
потребеното от абоната количество на ел. енергия за периода от датата на монтиране на
електромера до датата на демонтажа. При извършената проверка СТИ било демонтирано и
изпратено на проверка в БИМ. Копие от КП № 57813/КП1502718-2/23.03.2020г. било
изпратено на абоната с писмо връчено на 25.03.2020 година.
От събраните по делото доказателства се установяват следните относими към
правния спор факти: ищецът има качеството е потребител на електрическа енергия по
смисъла на ЗЕ, която се доставя от ответното дружество /жалбоподател в настоящото
производство/ в обект, находящ се в гр. Г. О., ул. „А. К.“ № 86 по партида с аб. № ........ и
клиентски № .......... На 18.12.2019 год. е извършена проверка на обекта, за което е съставен
констативен протокол /КП/ № ....... от 18.12.2019г., подписан от служителите на
жалбоподателя и от един свидетели. В протокола е отразено, че СТИ е демонтирано и
заменено с ново устройство за измерване. Причина за демонтажа - при софтуерно четене
били констатирани следните показатели по тарифите: 158.1- 004151; 158.2 - 004903; 158.3 –
066502, 158.4 - 0000000 и 158.0 - 075556. Записано е в КП, че демонтираното СТИ ще се
предаде за проверка в БИМ, като е поставен в индивидуална опаковка с пломба № 483626.
Монтирано е ново СТИ при нулеви показатели на всички тарифи. Старият електромер е
изпратен на контролна проверка на БИМ, РО Р.. Извършена е за метрологична експертиза, за
3
което е съставен ПК № 151/10.03.2020 г., която установява, че представеното за изследване
СТИ /запечатана индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 483626, за който е
констатирано, че съответства с КП № 1502718 от 18.12.2019г. няма механични дефекти на
кутията на клемите и клемния блок; не е констатирана видима външна намеса или видима
повреда в схемата на електромера; съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност. При експерименталното изследване на електромера не
е установено същият да мери с грешка над максимално допустимата. Посочено е, че при
софтуерно четене на електромера е установена наличие на регистрирана ел. енергия на
тарифа 3- 0066502 kWh, която не е визуализирана на дисплея. На 20.03.2020г. било дадено
становище да бъде начислено допълнително общо количество ел. енергия в размер на 66502
kWh за период 14.06.2016 г. – 18.12.2019 г., като е извършено разделяне на шест
подпериода. Общият период на начисление е от датата на монтажа на СТИ до датата на
извършената проверка. Като основание за корекцията е посочен чл. 55 от ПИКЕЕ. За
извършената корекция абонатът бил уведомен с писмо изх. № 57813$КП1502718 от
23.03.2020 година, към което е приложена и фактура № ********** от 23.03.2020 година.
От заключението на вещото лице, изготвило писмено заключение по назначената от
съда съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ се установява, че процесното СТИ не е smart
тип електромер, поради което не може да се установи причината за наличието на показания
в невизуализирания и фабрично ненастроенн за отчет регистър. Изследваният електромер е
монофазен статичен тим МЕ-162 фабрично настроен да отчита само по две тарифи – Т1
нощна и Т2 дневна тарифа. Настройването на тарифите да отчитат се извършва софтуерно.
Вещото лице дава заключение, че скритата тарифа, по която е отчетено процесното
количество ел. енергия и която не се визуализира на дисплея не е била настроена да отчита
при монтирането на процесното СДТИ. При софтуерното четене на СТИ не можело да се
установи точния ден от който са възникнали цифровите показания в тази тарифа 158.0. При
това четене се констатират моментни данни. Процесното СТИ да е одобрено от ДАМТН и
метрологичните му характеристики отговарят на изискуемите по закон и същото е било
годно да отчита преминаващата през него ел. енергия. В БИМ не било изследвано дали и
защо СТИ трупа данни по Т3. Вещото лице сочи при разпита в съдебно заседание, че
посоченото количество ел. енергия е възможно да премине през Т1 и Т2, настроени за
отчитане и които са видими на дисплея на СТИ. Фабрично електромерът бил настроен да
сумира показанията от тези две тарифи, като цифрите в сумарния регистър не се
визуализират на дисплея, а се прочитат само при софтуерно четене на СТИ. Именно по този
начин е направена констатацията за разлика в тази тарифа и настроените Т1 и Т2, което се
сочи и в показанията на св. П..
Констатациите на съдебно-техническата експертиза и изявленията на вещото лице в
съдебното заседание не са оспорени от страните и са възприети от съда като компетентни,
обосновани и ясни. Становището на въззивната инстанция по този въпрос е същото.
При тези фактически твърдения съдът приема от правна страна следното: Предявен
4
е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК чрез който се иска със сила на
пресъдено нещо да бъде отречено правото на ответника – да бъде отречено вземането на
ответника за исковата сума, дължима според твърденията на основание чл. 55 от ПИКЕЕ,
като не се претендира заплащане на реално количество потребена ел. енергия, а такава
начислена по определена процедура, само на основание, че СТИ е отчело разлика в
измерените количества ел. енергия по двете настроени за отчитане тарифи д трета отчитаща
сумарното количество ел. енергия, но не видима в СТИ, а установима само при софтуерно
четене на електромера и това е установено при спазване на определена в чл. 49 от ПИКЕЕ
процедура. Първоинстанционният съд въз основа на правилно установената фактическа
обстановка достига до извод, че искът е основателен, т. е. правото на ответника
/жалбоподателя/ не е възникнало. Между страните безспорно е налице валидно
облигационно правоотношение въз основа на договор при общи условия, по силата на който
ответникът е доставчик, а ищеца потребител на ел. енергия срещу заплащането на цена.
Последната се е отчитала през процесния период чрез СТИ, за което безспорно се установи,
че отговаря на всички изискванията за техническа изправност и метрологична годност.
Приети са за достоверни и констатациите при извършената на 19.12.2019 г. проверка,
доколкото се потвърждават и от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза.
Съставеният КП е в съответствие със изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ и ответникът по иска –
жалбоподател в настоящото производство твърди, че е изпълнил условията на чл. 55 от
ПИКЕЕ и е извършена корекция на сметката за период от монтажа на електромера
14.06.2016г. до 19.12.2019г. Макар и формално да е спазена процедурата по установяване на
натрупаното количество ел. енергия в скритата тарифа, и да са изпълнени условията на чл.
55 от ПИКЕЕ, то не може да бъде прието, че ответникът по жалбата – ищецът по делото
дължи процесната парична сума. Доставчикът на ел. енергия е съставил едностранно
правила. Страните са в правоотношение възникнало въз основа на договор, който по своята
правна същност се явява договор за покупко-продажба, при който предмета на продажба има
специфична природа – ел. енергия. Именно с оглед природата на продаваната вещ
предвижда тя да бъде установявана като количество чрез утвърдено съгласно закона и
отговарящо на всички изисквания за техническа, технологична и метрологична годност СТИ
при възможност купувачът на ел. енергията да го контролира. Скритият регистър обаче
остава неизвестен за купувача. Остават неустановени и причините, поради които там е
отчетено по-голямо количество от това визуализирано по другите две тарифи на дисплея,
след като в процеса по несъмнен начин е установено, че СТИ съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на всички изисквания за точност при измерване
на ел. енергия. Не може да се приеме, че само поради простия факт на наличната разлика в
тарифа 3 с визуализираните на дисплея показатели, се налага извод за реално доставено
количество ел. енергия, което да е длъжен абоната за заплати. Още повече, че според
изслушаната по делото експертиза това количество е начислено при идеално извършено
потребление на ел. енергия, което практически за битов абонат е невъзможно. Нещо повече
самия жалбоподател твърди, че не претендира заплащане на реално потребено количество
ел. енергия, а такова начислено по някаква едностранно съставена процедура, върху която
5
ответникът по жалбата като потребител не е в състояние да влияе. Жалбоподателят се
позовава на софтуерно въздействие върху СТИ – намеса в тарифните схеми, което довело до
неотчитане на реално доставена и потребена ел. енергия, но последното не е доказано. В
този смисъл се основателни се явяват доводите на ответникът по жалбата и ищец по иска, че
тези правни норми имат характеристиката на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т.
6 и т. 18 от ЗЗП.
С оглед гореизложеното съдът приема за неоснователни възраженията на
жалбоподателя относно неправилност и необоснованост на изводите на районния съд за
липсата на основание за начисляване на дължимата сума пари като корекция на основание
чл. 55 ПИКЕЕ. Доводите на жалбоподателя са в противоречие със събраните по делото
доказателства. Вярно е, че е констатирана разлика на отчетената ел. енергия в скрита
невизуализирана тарифа, с тази отчетена от останалите две видни на дисплея на СТИ, но и
безспорно установено е, че няма външно въздействие върху измервателните функции на
СТИ, то отговаря на всички законови изисквания, няма нарушение в схемата на свързване
на СТИ към електропреносната мрежа, а грешката е резултат от софтуерен проблем, който
може да е и дефект на самото СТИ. Така че при липсата на категорични доказателства тази
отчетена в скритата тарифа и констатирана при софтуерното разчитане на електромера
измерена ел. енергия да е реално употребена от ответника по жалбата, то не може да се
направи извод за дължимост на начислената сума пари Последната не може да бъде приета
за дължима и само на формалните предпоставки на чл. 55 ПИКЕЕ като правило, което е
едностранно създадено, макар и одобрено от държавен орган – ДКЕВР, поради това защото
нарушава принципа на равнопоставеност на страните по договора и поставя в по-
0небрагоприятно положение потребителя физическо лице. Освен това тази норма е в сила от
м. април 2019 година, а се прилага са време преди същата да е валидно действаща.
Предвид гореизложеното и съвпадението на крайните изводи и на двете инстанции
относно основателността на предявения иск, окръжният съд приема, че въззивната жалба на
„Е. С.“, АД, ЕИК ......... против решението на районния съд е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Обжалваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция то по правилата на чл. 78
ГПК следва в полза на въззиваемия - ответника по жалбата да бъдат присъдени направените
в хода на въззивното производство разноски в размер на 1800 лв. – платено възнаграждение
за един адвокат. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което обаче търпи отрицателната санкция на съда. Платеното от ответника
по жалбата адвокатско възнаграждение е определено съгласно Наредба № 1 на ВАС за
минималните адвокатски възнаграждения и съобразно цената на предявения иск.
Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК,
В. окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266 от 31.08.2020 година, постановено по гр. дело №
459/2020година по описа на Районен съд – Г. О..
ОСЪЖДА „Е. С.“, АД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр. В., бул.
„В. В.” № ..., В. Т. Г, представлявано от всеки от двама от членовете на управителния съвет
А. А. К., Г. К. и Р. Г. Л. ДА ЗАПАЛТИ на А. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Г. О., ул.
„Ц. А.“ № 18 СУМАТА от 1800,00 лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
7