Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1701                                  05.05.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седми март през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 9912 по описа за 2018 година.

 

          Предявеният иск намира основание в чл. 422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,  ал.1 ЗЗД.

          Ищецът „ЕВН България Топлофикация“ твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия в собственото й жилище, за което тя имала открита клиентска партида партида. Стойността  на доставената енергия била 336,34 лева и се дължала за времето от 1.10.2015г. до 30.04.2017г. Върху нея се дължало и обезщетение за забава в размер на 41,50 лева, считано от 02.12.2015 г. до 29.11.2017г. За тези суми била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като поради връчването й по реда на чл.47, ал.3 ГПК се иска да бъде установено съществуването на вземането.

Особеният представител на ответницата Н.А.Н. оспорва твърдението, че ответницата е собственик на посочения в исковата молба имот. Счита исковете за неоснователни.

Съдът намери за установено следното:

          Установява се от представеното копие на нотариален акт №********** на *********** /лист 50/, че ответницата Н. е собственик на недвижим имот – апартамент с №** в сграда на адрес гр. П.*************. По партидите на дружеството ищец за апартамента е определен клиентски № ********* и ИТН ********* /лист 5/.

На 30.11.2017г. „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД подало против ответницата заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК за начислени за апартамента й суми, както следва: 336,34 лева, представляващи стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2015г. – 30.04.2017г.; 41,50 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за времето от 02.12.2015г. до 29.11.2017г. ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.11.2017г. до окончателното заплащане. По заявлението било образувано приложеното гр.дело № 18982/2017г. на Пловдивския районен съд и издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, ведно с деловодни разноски, възлизащи на 75 лева.  Тъй като ответникът бил уведомен по реда на чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомление, бил заведен настоящия иск за вземането.  

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че сградата в която се намира апартамента на ответницата е топлоснабдена. През процесния период 01.10.2015г. – 30.04.2017г. абонатната станция на сградата е работила, като е подавала топлоенергия. Отоплителните тела в жилището на ответницата са били присъединени към мрежата и снабдени с измервателни уреди с дистанционен отчет, които са технически изправни. Вещото лице установява, че начинът на разпределение и отчитане на потребената от ответница топлинна енергия съответствува на утвърдената за това методика /лист 62 /.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза по партидата на ответницата за времето от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. е налице задължение за доставена топлинна енергия в размер на 336,34 лв. Като върху него се дължи законна лихва възлизаща на  41,50 лв. /лист 69/.

          При така установеното се налагат следните правни изводи:

          Безспорно е, че ищецът е дружество, извършващо топлофикационни услуги, чийто абонат за посочения в исковата молба имот е ответницата по делото.

Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Тази норма и неоспореното обстоятелство, че имотът на ответницата е в топлоснабдена сграда, пораждат основание за дружеството ищец да начислява суми за топлинна енергия.

          Заплащането на топлинната енергия е следвало да става периодично, като при незаплащане на сумите по всяка отделна фактура в определения срок ответницата е изпадала в забава. Това е така, защото за изпълнение на задължението има точно определен срок, което означава, че в случая не се прилага чл.84, ал.2 ЗЗД и покана не е нужна. Поради това той дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, което е установено по размер от заключението на счетоводната експертиза.

          С оглед изложеното съдът намира, че вземането съществува и предявеният иск следва да бъде уважен.

          По разноските:

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски по настоящото исково дело в размер на 725 лв. от които: 75 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за особен представител, 250 лв. депозити за експертиза, както 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

За заповедното производство разноските следва да се определят на 25 лв. за внесената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Така за заповедното производство ответницата дължи общо 75 лева разноски.

Водим от горното, съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Н.А.Н. ЕГН: **********, с адрес: *** за сумите: 336,34 лв. /триста тридесет и четири лева и 34 ст./ стойност на доставена за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2017г. топлинна енергия, както 41,50 лв. / четиридесет и един лева и 50 ст./ - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода 02.12.2015г. до 29.11.2017г, ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.11.2017г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед №11527/01.12.2017г. по ч.гр.дело № 18982/2017г. на Пловдивски районен съд.

 

ОСЪЖДА Н.А.Н. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 725 лв./ седемстотин двадесет и пет лева/ деловодни разноски по настоящото исково производство, както и сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски в производството по ч.гр.дело № 18982/2017г.  по описа на Пловдивския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД