№ 5202
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110165052 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Р.Г.К. срещу Образувано е по искова
молба от С. П. Г. срещу Сдружение „Ф.К.К.“ с искане да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 40000 лева – трудово възнаграждение за периода
от 01.02.2024 г. до 31.05.2024 г. Ищецът твърди, че бил служител на ответника
с основно трудово възнаграждение в размер на 10000 лева. След
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца не било заплатено
трудово възнаграждение за месеците февруари, март, април и май 2024 г.
Отправил няколкократни покани за плащане, но такова не постъпило.
Претендира тези суми и моли съда да му ги присъди. Ответникът в срока по
чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват. Ищецът изпраща представител, чрез когото поддържа
исканията си. Ответникът не се явява, не изпраща представител, подава
писмено становище, в което поддържа исканията си.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
По делото са представени преписи на трудов договор, сключен между
страните (л. 5 и л. 6 от делото и л. 30 – л. 33 от делото). От тях се установява,
че ищецът се е задължил да изпълнява длъжността „старши треньор“ към
ответника за периода 30.10.2023 г. – 30.06.2024 г. срещу трудово
възнаграждение в размер на 10000 лева на месец.
На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи:
По отношение на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
неизплатено редовно трудово възнаграждение: съгласно тази разпоредба
1
работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. За уважаване на този иск е необходимо да се установят
следните юридически факти: 1) наличие на валидно съществуващо трудово
правоотношение между работника и работодателя, 2) полагане на труд от
страна на работника и 3) липса на заплащане на трудовото възнаграждение.
Първият факт съдът намира за доказан от представения трудов договор.
Вторият факт съдът намира за доказан на основание презумпцията за
добросъвестно изпълнение на задълженията по договора, формулирана в чл. 8,
ал. 2 КТ и липсата на заявени от ответника твърдения в обратен смисъл.
Липсата на заплащане на трудово възнаграждение съдът намира за установена
доколкото от ответника не беше доказано такова заплащане, нито бяха
формулирани твърдения за това. В заключение съдът намира, че искът е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен в цялост.
По отношение на разноските, съдът счита, че с оглед изхода на делото
такива се дължат единствено на ищеца. От него са заплатени 2000 лева –
адвокатско възнаграждение, които са доказани и следва да му се присъдят. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати на съда сторените от
бюджета разноски по делото за държавна такса – сумата от 1600 лева.
С оглед предмета на делото – присъждане на трудово възнаграждение, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да постанови
предварително изпълнение на решението по отношение на същото. Така
Определение № 378 от 18.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 318/2012 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 329 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2008 г., IV г.
о., ГК и др.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Ф.К.К.“, ЕИК: *** и съдебен адрес гр. *** да
заплати на С. П. Г., ЕГН ********** и съдебен адрес гр. *** на основание чл.
128, т. 2 КТ сумата от 40000 лева – трудово възнаграждение за периода от
01.02.2024 г. до 31.05.2024 г.
Решението в тази му част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд по
реда на Глава ХХ ГПК.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в тази му част.
Решението в тази му част има характера на определение и подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба
пред Софийски градски съд по реда на Глава ХХІ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2