Р
Е Ш Е Н И Е № 1093
гр. Пловдив, 10.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти
н.с. в публичното заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1178/20
год. по описа на ПРС, ХVІІІ-ти н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/
№27 от 30.01.2020г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните
/ОДБХ/ гр. Пловдив, с което на Й.Р.Д., ЕГН:**********, на осн. чл.42, ал.1 от Закона
за храните /ЗХ/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.12, ал.1 от ЗХ.
Жалбоподателят атакува наказателното
постановление, като незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. Излага
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Релевира и съображения за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Не оспорва факта на нарушението. Претендира
разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се явява лично
и се представлява от процесуален представител – адв. Г.Ш., като жалбата се
поддържа и се прави същото искане.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния
си представител - юрисконсулт Ц. Б., намира
наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди. Не претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Не прави
възражение и за прекомерност.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност и след като се запозна с
доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
На 13.11.2019г. в 10.10 часа била
извършена проверка от служители на ОДБХ – гр. Пловдив, между които и свидетелят
П.Г.Д. – ***, съвместно с полицейски инспектори от отдел „Икономическа полиция“
при ОДМВР - Пловдив на обект за продажба на хранителни стоки, находящ се в ***,
стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката било установено, че
помещението било оборудвано като обект за търговия на храни от животински и неживотински
произход, с маса, кантар, хладилни витрини – 2 броя, стелажи, рафтове. На тях
били изложени за продажба етикетирани и маркирани със стикери хранителни стоки,
които били с ръчно написани цени за продажба, без обектът да е регистриран,
съгласно изискванията на чл.12, ал.1 от Закона за храните в ОДБХ. При поискване
на удостоверение, съгласно изискванията на чл.12, ал.1 от Закона за храните, такова
не е било представено. За проверката бил съставен Констативен протокол №0051970
от 13.11.2019г.
За констатираното нарушение бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №0001363 от 13.11.2019г.,
в който актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.12, ал.1 и ал.2 от ЗХ.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя Й.Р.Д., който го подписал
без възражения. На същата дата му бил връчен и препис от АУАН срещу разписка. Жалбоподателят
бил уведомен и за правото на възражение в тридневен срок от съставяне на акта,
съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Възражение срещу съставения АУАН
не било подадено.
Въз основа на съставения АУАН било
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган квалифицирал
нарушението по чл.12, ал.1 от ЗХ и на осн. чл.42, ал.1 от ЗХ наложил на
жалбоподателя административно наказание – ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства
и от гласни доказателства – показания на свид. П.Д., които съдът намира за
логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани
по делото писмени доказателства. Свид. Д. /актосъставител/ установява фактическа
обстановка, идентична с очертаната в АУАН и НП.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По делото са налице категорични и
безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.12, ал.1
от Закона за храните, тъй като в стопанисвания от него обект е извършвал
търговия с храни от животински и неживотински произход, като обектът не е бил
регистриран по реда на чл.12, ал.1 от ЗХ. При поискване на удостоверение за
регистрация на обект за търговия с храни, жалбоподателят въобще не е могъл да
представи такова, тъй като не е имал издадено.
При извършената служебна проверка
настоящата инстанция констатира, че при издаване на атакуваното НП е допуснато
съществено процесуално нарушение, довели до ограничаване правото на защита на
нарушителя и е основание за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно.
Констатираното от съда процесуално нарушение се изразява в неспазване на
императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В НП е посочено, че обектът,
стопанисван от жалбоподателя, който не е регистриран по реда на чл.12, ал.1 от
ЗХ, се намира в ***. В АУАН и в останалите приложени по делото писмени
доказателства като местонахождение на обекта е посочено - ***. Това е и мястото
където е извършено нарушението и което не се съдържа в обжалваното НП. Липсата
на място на извършване на нарушението представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице, като го
лишава от възможността да узнае къде точно се твърди да е извършено
нарушението, за да може да прецени как да организира защитата си в пълен обем.
Нарушаване правото на защита е съществено нарушение на процесуалните правила,
водещо до порочност на издаденото наказателно постановление.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради допуснато
съществено нарушение на процесуалния закон, което е основание за неговата
отмяна.
Предвид изхода на делото и на осн.
чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 230 /двеста и
тридесет/ лева, тъй като такива са претендират с депозираната жалба, налице са
доказателства, че са платени и няма направено възражение за прекомерност.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ №27 от 30.01.2020г. на Директор на Областна дирекция по
безопасност на храните /ОДБХ/ гр.Пловдив, с което на Й.Р.Д., ЕГН:**********, на
осн. чл.42, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/ е наложено административно наказание
– ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.12, ал.1
от ЗХ.
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ, БУЛСТАТ:********* ДА ЗАПЛАТИ на Й.Р.Д., ЕГН:**********
сумата от 230 /двеста и тридесет/ лева, направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ