РЕШЕНИЕ
№ 722
гр. Бургас, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120201145 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. С. С. с ЕГН: **********, чрез адв.
В. А. от АК-Бургас, против Наказателно постановление № 24-0769-001513/02.07.2024г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5,
пр. 4 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 3 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. А. от АК-Бургас, който моли за отмяна на постановлението.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.
Желязкова, която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като, видно от разписката на л. 5, НП е било връчено на
26.03.2025 г., а жалбата е депозирана на 28.03.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 14.02.2024 г. около 16:15 часа, в гр. Бургас, жалбоподателят С. управлявал л.а.
„Мерцедес Екус“ с рег. № ЕА2994АА по бул. „Тодор Александров“, в посока от ул.
„Спортна“ към ж.к. „Меден рудник“. При приближаване на кръгово кръстовище с бул.
1
„Захари Стоянов“, жалбоподателят навлязъл в същото, без да пропусне идващия отляво и
движещ се с предимство в кръстовището лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ....
управляван от св. И. К., при което настъпило осуркване между двата автомобила. Контактът
бил между преден десен калник на лекия автомобил „Дачия“ и задния ляв калник на
автомобила на жалбоподателя. Жалбоподателят продължил движението си в посока ж.к.
„Меден рудник“. Св. К. записал номера на другия автомобил и сигнализирал органите на
МВР. На място пристигнал екип на сектор „Пътна полиция“, в който били и свидетелите Д.
В. и Х. К.. На място бил извикан и жалбоподателят, като св. В. съставил АУАН с бл. №
0540154 за извършени две нарушения по ЗДвП- по чл. 50, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който не вписал възражения.
Въз основа на АУАН, било издадено и процесното НП за извършени две нарушения
по ЗДвП- по чл. 50, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. Най-съществени за изясняване на обективната истина се явявят
показанията на другия участник в настъпилото ПТП- св. И. К.. Неговите показания са
последователни и логични, като съдът изцяло ги кредитира. Липсват основания да се
приеме, че същият е предубеден, тъй като той посочи, че е карал служебен автомобил на
фирмата, към която към онзи момент е бил служител, т.е. няма никакъв личен интерес.
Обратно, съдът не кредитира показанията на св. ... тъй като те се опровергават от
изложеното от К., а и тя живее на семейни начала с жалбоподателя.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице –Началника
на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен
орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
По отношение на нарушението по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП:
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Безспорно се установява, че на посочената в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят не е пропуснал движещ се по път с предимство друг автомобил, като при
навлизането в кръстовището е настъпило съприкосновение, при което са причинени щети.
Този извод следва както от показанията на св. К., така и от снимковия материал по делото.
Описаните факти съответстват именно на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
която на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон, като е санкционирал
С. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, която норма към датата на
нарушението предвижда твърд размер на санкцията в размер от 200 лева за водач, който
наруши правилата за предимство, вследствие на което е настъпило ПТП.
Не може да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като не се установяват никакви
обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност от обичайното.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП:
Според настоящия състав, в тази част наказателното постановление е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от
2
ЗАНН. Действително, разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП съдържа и букви, като не е
посочено изрично за коя буква става въпрос. Въпреки това съдът намира, че вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, тъй като ясно е посочено в
обстоятелствената част, че жалбоподателят не е оказал съдействие за установяване на
вредите от произшествието, като го е напуснал, което представлява нарушение на
задължението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“.
Съдът обаче намира, че извършването на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
останало недоказано от субективна страна. Съгласно чл. 123, ал.1, т. 3 ЗДвП - водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да
окаже съдействие за установяване последиците от произшествието. За да бъде
санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да е имало
знанието, че е участник в ПТП. В противен случай, не може да му се вмени задължението да
спре, за да установи какви са последиците. От ангажираните по делото доказателства не
може да се приеме за категорично установено, че жалбоподателят е усетил настъпилото
съприкосновение. Видно от прегледаните в съдебно заседание снимки на приложения по
делото диск, щетите по управлявания от жалбоподателя автомобил са в задния ляв калник,
докато щетите по другия са в преден десен калник. Това на първо място означава, че
съприкосновението е настъпило зад погледа на жалбоподателя. На второ място, видно е, че
се касае за осурквания по двата автомобила, т.е. не се касае за силен удар. Последното се
потвърждава и от показанията на св. К., който посочва, че е имало осуркване, без да има
разтрисане. Всичко това прави напълно достоверно изложеното от жалбоподателя като
възражение, че в действителност ударът е останал незабелязан. Що се отнася до твърдението
на св. К., че С. е усетил удара, понеже бил намалил първоначално, то същото не може да
послужи за изграждане на категоричен извод за вина, тъй като намаляването на скоростта
може да се дължи на различни причини, като най-малкото в случая се касае за движение в
кръгово кръстовище. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това Д.ие
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, Д.ието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая, не се
установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание у
същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от
състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на
Д.ието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 175, ал.1, т.5
от ЗДвП. В този смисъл е константната практика на съдилищата (напр. Решение № 2282 от
22.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2902/2017 г.). В заключение, по отношение на
това нарушение, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била
неправилно ангажирана и НП следва да бъде отменено в тази част.
Накрая, съдът намира за необходимо да отбележи следното. От показанията на
свидетелите В. и К. става ясно, че инцидентът е бил заснет от камери на Община Бургас,
като св. К. заявява, че записът му е бил показан. Въпреки това, такъв запис не е бил иззет и
приложен по преписката, като същият не се и съхранява към момента в Община Бургас,
предвид изминалия период от време. Остава неясно защо този запис, който може да се
приеме за най-обективен доказателствен източник, не е приложен по преписката. Нещо
повече, това е пореден случай по дела, образувани по жалби срещу постановления, издадени
от органите на МВР, при който настоящия докладчик констатира, че въпреки твърденията за
налични записи, такива не са прилагани.
С оглед решението за частична отмяна на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО (в писменото становище към преписката), в негова полза следва да се
присъдят претендираните разноски за юрисконсулстско възнаграждение. При определяне на
3
дължимите разноски следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно
която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 120 лв. Разпоредбата на чл.63д, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че в
производствата по ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Наличието на специална норма в ЗАНН, уреждаща
въпросът за разноските изключва приложимостта на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.3 от
НПК. В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на чл.143. Тази норма
обаче, не урежда отговорността за разноски в случаите на частично уважаване на жалбата.
Поради това, на осн. чл.144 от ГПК приложение намира разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК.
При това положение, определеното в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение от 120
лева следва да бъде намалено съразмерно с отмяната до размер от 60,00 /шестдесет/ лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-001513/02.07.2024г., издадено от
Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА, в която за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на Д. С. С.
с ЕГН: **********, е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от четири месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0769-001513/02.07.2024г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА, в
която за нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4
ЗДвП, на Д. С. С. с ЕГН: **********, е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Д. С. С. с ЕГН: **********, да заплати в полза на ОДМВР-Бургас сумата в
размер на 60 /шестдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4