№ 250
гр. Дупница, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510100405 по описа за 2024 година
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес: гр. София, п.к.
1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П.В. и Х.М.,
чрез юрк. Б.Т. – пълномощник, е предявило срещу Б. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК. Искането е
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 600 лв. -
главница по договор за потребителски кредит № 261751/21.01.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението;
20, 03 лв. - възнаградителна лихва за периода 21.01.2019 г. до 21.02.2019 г.; 78, 92 лв. -
законна лихва за забава за периода от 21.02.2019 г. до 02.11.2023 г. Претендират се и
направените разноски.
Ищецът твърди, че на 21.01.2019 г. между "Сити кеш" ООД, като заемодател и Б. И.
К., като заемополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 261751, съгласно
който кредиторът е отпуснал на ответника кредит в размер на 600 лева. С договора
ответникът се е задължил да върне сума в размер на 620, 03 лв., ведно с договорната лихва –
20, 03 лв., на 1 месечна погасителна вноска до 21.02.2019 г.
Ответникът не е извършвал плащания по договора, поради което задължението
възлиза на 620, 03 лв., от които: 600 лв. – главница; 20, 03 лв. - договорна лихва.
Заемателят дължи и законна лихва за забава за периода от 21.02.2019 г. до 02.11.2023
г. в размер на 78, 92 лева.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г. вземанията са
прехвърлени в полза на „АПС БЕТА България“ ЕООД. Длъжникът е уведомен за цесията на
26.08.2022 г., като при евентуалност е направено искане уведомлението за цесията,
приложено към исковата молба, да бъде връчено заедно с нея.
За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу
ответника за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 94/2024 г.
1
по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение. Впоследствие на заявителя са дадени
указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва основателността на иска и сочи, че не е сключвал описания
договор за кредит. Счита договора за нищожен поради липса на съгласие.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Ищецът е представил договор за потребителски кредит № 261751/21.01.2019 г. между
„Сити кеш" ООД, като заемодател и Б. И. К., като заемополучател, за предоставяне на заем
в размер на 600 лева, заедно с приложимите към него Общи условия на „Сити кеш" ООД за
заеми „кредирект“. Съгласно тези условия договорът се сключва при условията и по реда на
ЗПФУР. В чл.19, ал.1 от договора се сочи, че заемната сума се предоставя на заемателя чрез
нареждане по банков път по посочена от него сметка или чрез превод по системата за
разплащане „Изи пей“.
Съгласно договор за цесия от 21.07.2022 г. ищецът е придобил вземането на „Сити
кеш" ООД по процесния договор, като уведомление за цесията е приложено към исковата
молба.
Във връзка с дадените му указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи
доказателства за получаването от ответника на сумата по договора за кредит, ищецът е
представил генериран от системата на „Изи пей“ документ за паричен превод към „Изи пей“
от „Сити кеш" ООД, извършен на 21.01.2019 г. в 15, 15 ч. с получател Б. И. К. за сумата 600
лв. – заем съгласно договор 261751.
По искане на ответника е приложено ДП № 511/2022 г. по описа на РУ – Дупница,
водено за това, че на 21.01.2019 г. неизвестен извършител с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у служител на „Сити кеш" ООД, че търговското дружество е
отпуснало онлайн-кредит на Б. И. К. и с това е причинил имотна вреда на „Сити кеш" ООД
в размер на 600 лв. – престъпление по чл.209, ал.1 НК. Към материалите по делото е
приложено копие от разписка от системата на „Изи пей“ с № 07000847747234/21.01.2019 г.
за получаване на пари в брой с наредител „Сити кеш" ООД и получател Б. И. К. за сумата
600 лв., генерирана на 21.01.2019 г. в 15, 37 ч. Според изготвената експертна справка,
подписът за клиент в разписката не е положен от Б. И. К..
Приложено е ч.гр.д. № 94/2024 г. по описа на ДнРС, по което са представени
доказателства за спазване на срока по чл.414 ГПК за подаване на възражения и на срока по
чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 94/2024
г. по описа на РС – Дупница. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в
полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за кредит, предаването
на сумата по договора за кредит, поемането на задължение от ответника да върне
посочената в договора сума.
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Поради реалния характер
на договора за заем за потребление предоставената сума представлява съществен елемент на
2
договора, поради което установяването на предаването на паричната сума със задължение за
връщането й от заемателя е доказване и на договора, а не само на изпълнението на
задължението на заемодателя по чл.240 от ЗЗД. За да е налице договор за заем, не е
достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да
се задължи да я върне.
Въпреки даденото му изрично указание ищецът не е представил доказателства за
получаването от ответника на сумата по договора за заем. Гореописаният документ за
паричен превод към „Изи пей“ от „Сити кеш" ООД, извършен на 21.01.2019 г. в 15, 15 ч.,
удостоверява превода на сумата по заема от „Сити кеш" ООД в системата на „Изи пей“, не и
нейното получаване от ответника. За изплащането на сумата на 21.01.2019 г. в 15, 37 ч. е
съставена разписка № 07000847747234/21.01.2019 г. с положен подпис от името на
ответника /копие от нея е приложено към материалите по посоченото наказателно
производство, по което ответникът е оспорил положеният от негово име подпис за
получаване на сумата/.
Този документ не е представен от ищеца при носена от него доказателствена тежест и
при изрично въведени твърдения от ответника, че не е получавал сумата по кредита и
сочени доказателства за проведено по негова жалба наказателно производство във връзка
със съставената разписка № 07000847747234/21.01.2019 г. Ищецът не е направил и искания
въз основа на приложеното наказателно производство: не е заявил, дали твърди, че
получаването на сумата по кредита се установява от разписка № 07000847747234/21.01.2019
г., респ. – от друг документ. Поради липса на такова твърдение съдът не е указал на
ответника, че носи доказателствена тежест за установяване на неистинността на положения
от негово име подпис в разписката.
Поради това съдът счита, че не се установи получаването на заемната сума от
ответника.
Отделно от горното, ищецът не е направил доказателствени искания и във връзка с
разпределената му доказателствена тежест съгласно чл.18 ЗПФУР да установи наличието на
съгласие на ответника за сключване на договора.
Предвид правната природа на договора за заем, в конкретния случай не са налице
всички законови предпоставки, за да се приеме, че такава облигационна връзка съществува
между страните по спора като източник на претендираното вземане за главница, а
следователно и за акцесорните вземания за възнаградителна лихва и обезщетение за забава.
По изложените съображения искът за установяване по отношение на ответника
съществуване на вземането на ищеца за 600 лв. - главница по договор за потребителски
кредит № 261751/21.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изпълнение на задължението, 20, 03 лв. - възнаградителна
лихва за периода 21.01.2019 г. до 21.02.2019 г., 78, 92 лв. - законна лихва за забава за
периода от 21.02.2019 г. до 02.11.2023 г., следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника
разноски по водене на делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /предвид
3
минималния му размер, е неоснователно възражението за прекомерност/.
Ответникът не е претендирал за извършени разноски по заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Б. И. К.,
ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца: 600 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 261751/21.01.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на
задължението; 20, 03 лв. - възнаградителна лихва за периода 21.01.2019 г. до 21.02.2019 г.;
78, 92 лв. - законна лихва за забава за периода от 21.02.2019 г. до 02.11.2023 г.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Б. И. К., ЕГН
**********, разноски по водене на делото в размер на 400 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4