№ 4602
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Радостина Данаилова
Нели Маринова
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско
дело № 20251100507438 по описа за 2025 година
Делото е образувано по изпратена от ЧСИ И.М. – К. жалба с нейн входящ
номер 3674/12.05.2025 г., подадена от Рила Комерс ООД по изпълнителни дела
328/2021 г. и 509/2023г.
От съдържанието на жалбата, което се изчерпва с препращане към
подадени молби и съобщение и посочване на текста на чл.462, ал.2 ГПК в
титулната й част, се извежда като нейн предмет оспорване на извършени по
делото разпределения, като съдът приема да е сезиран с всички извършени
към датата на подаването й такива, включително на сумата от 3600 лв.
Жалбата съдържа доводи, че публични задължения на длъжника не били
погасени, въпреки че поискал това с изрична молба от 25.04.2025 г., както и
общи оплаквания от незаконосъобразност на действията на съдебния
изпълнител, изразяващи се в неуведомяване на длъжника за извършените
действия.
Ответникът по жалбата Ефдиси ЕООД я оспорва, като счита, че е
недопустима, тъй като по делото не били извършвани разпределения, а
„служебна справка за размера на дълга и разпореждане за плащане“, които
действия не са сред обжалваемите. Евентуално се поддържа, че жалбата е
неоснователна.
В мотивите на частния съдебен изпълнител се поддържа становище, че
жалбата, която според него касае само сумата от 3600 лв., е недопустима, тъй
като липсва обжалваем акт – разпределение, а са постановявани единствено
разпореждания за изплащане на суми. Евентуално я счита за неоснователна,
тъй като длъжникът твърди да са налице негови публични задължения в
1
размер „към 1600 лв.“, като се оплаква да не са погасени, но съдебният
изпълнител многократно е изисквал справка за публични задължения и
установените с последната получена такава в размер на 0,21 лв., са погасени.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото
приема следното от фактическа и правна страна:
Неоснователни са доводите на ответника по жалбата Едифиси ЕООД и на
частния съдебен изпълнител, че жалбата е недопустима, тъй като не е
насочена срещу обжалваем акт.
По изпълнителното дело съдебният изпълнител е извършил две
разпределения на суми за погасяване на задължения на длъжника Рила Комерс
ООД – първото е извършено на 02.11.2023 г., а второто на 08.05.2025 г., като
обстоятелството, че съдебният изпълнител е озаглавил актовете си по избран
от него начин, а именно „сметка за размера на дълга – разпореждане за
изплащане на постъпила сума по изпълнително дело“ и в нарушение на закона
не е предявил същите актове на длъжника, не отменя характеристиките им
именно на разпределение на постъпили суми. По аргумент от чл.460 ГПК
разпределение се извършва във всички случай, когато постъпилата сума е
недостатъчна да покрие всички задължения по изпълнителното дело и към
всички кредитори и следователно е винаги необходимо, какъвто е именно
случаят с разпределените суми на 02.11.2023 г. и 08.05.2025г., които са
недостатъчни да погасят вземанията по изпълнителния лист, вземанията на
взискателя за разноски, както и тези на ЧСИ за такси.
Тъй като съдебният изпълнител в нарушение на закона не е предявил
актовете си за разпределение на принудително събрани суми на длъжника, то
и жалбата му е допустим с оглед спазване на сроковете за обжалване, като
съдът приема, че касае и двете разпределения, тъй като съдържанието й
препраща към молби на длъжника от 15.04.2025 г., с която се иска да му бъдат
връчени актове за разпределени суми, която очевидно касае разпределение,
извършено преди подаването й, като жалбата съдържа и оплакване за
следващото разпределение на сумата от 3600 лв.
По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №
2/2021 на ВКС, ОСГТК, производството по жалба срещу извършено
разпределение от съдебен изпълнител е въззивно по своя характер, съответно
предметът на жалбата определя рамките на сезирането и пределите на
извършваната проверка, като съдът не може да проверява
законосъобразността на тези части от разпределението, които нямат връзка с
жалбата, нито жалбоподателят е легитимиран да брани чужди права, поради
което и разпределението не може да се изменя в части и на основания, които
не са въведени и наведени в жалбата, нито засягат интереса на жалбоподателя.
В случая жалбоподателят се оплаква от липсата на връчване на
извършени разпределения, което оплакване е основателно, но само по себе си
е неотносимо към извършеното разпределение, а само към възможността да
2
бъде обжалвано. Второто оплакване е за нарушение на поредността при
удовлетворяване на взискателите при твърдения да са налице публични
задължение в размер „към 1600 лв.“, които не са погасени.
Не се установява извършените от съдебния изпълнител разпределения на
суми да нарушават правилата на чл.136 ЗЗД.
При разпределението от 02.11.2023 г. не са установени публични
вземания, които да установяват право на присъединяване на Държавата в
изпълнителното производство, поради което и сумата от 554172,99 лв.
правилно е разпределение първо за погасяване на вземания за разноски и
такси по изпълнението, платени авансово от взискателя и за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, за такси по изпълнението в
полза на ЧСИ във връзка с изпълнителния способ и за частично погасяване на
вземанията по изпълнителния лист за неоснователно обогатяване, като
размера на таксите и разноските не подлежи на преразглеждане, тъй като
същите са съобщени на длъжника с поканата за доброволно изпълнение и той
не ги е оспорил чрез жалба.
При второто обжалвано разпределение от 08.05.2025г. съдебният
изпълнител отново е поискал справка за публични задължения, като в
полученото от НАП удостоверение, постъпило при ЧСИ на 30.04.2025 г., е
посочено публично задължение в размер на 0,21 лв. за ДДС, за погасяването
на което задължение в пълния му размер са предвидени суми в акта на
съдебния изпълнител. Твърденията на длъжника за по-голям размер на
публичните му задължения не се доказва по никакъв начин, а дори и такива да
са съществували, то следва да са били с настъпил падеж към датата на
разпределението, респективно да са предявени от НАП след уведомяването
му от съдебния изпълнител, тъй като последният не разполага с
компетентност да разпределя суми за погасяване на вземания, които не са
надлежно присъединени за удовлетворяване по волята на кредитора им.
Съответно остатъкът от подлежащата на разпределение сума до 3600 лв. е
разпределен за погасяване на съответна на разпределената сума част от
пропорционалната такса на съдебния изпълнител и за преводи, а остатъка – за
частично погасяване на вземания по изпълнителния лист, което разпределение
е съответно на установената в чл.136 ЗЗД поредност на удовлетворяване.
По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли, с оглед
което съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с входящ номер 3674/12.05.2025 г.
на ЧСИ И. К., подадена от Рила Комерс ООД по изпълнителни дела 328/2021 г.
и 509/2023г. срещу извършени разпределения със „сметка за размера на дълга
– разпореждане за изплащане на постъпила сума по изпълнително дело“ от
3
02.11.2023 г. и 08.05.2025г.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4