О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
28.03.18г.
Софийски градски съд І-12
състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в закрито
заседание гражданско дело № 4047/18г.
и констатира следното:
Предявен е иск от К. В. солидарно
против ВСС и Република България с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Производството по делото
е процесуално недопустимо:
В процесната хипотеза се
претендира обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в следствие
на действия /правни и фактически/ на магистрат.
Принципно:
Отговорността на
юридическото лице е акцесорна на отговорността на физическото лице – причинител
на съответната вреда /т.е. имуществената отговорност на юридическото лице може
да бъде ангажирана само, ако и доколкото може да бъде ангажирана и личната
отговорност на физическото лице в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД/.
Разпоредбата на чл. 132
от Конституцията на РБ ограничава възможността да се търси гражданска
отговорност от магистрат /при условията на чл. 45 от ЗЗД/ за вреди – следствие
от служебна /правораздавателна дейност/. Тази отговорност /съгласно изричното и
императивно правило на цитирания законов текст/ може да се търси само, ако
фактическите, или правни действия на магистрата са санкционирани с влязла в
сила присъда на наказателен съд. В случая – липсват доказателства /съответно и
твърдения/ тази предпоставка на Конституцията да е налице. Съобразно изложеното
по-горе принципно правило – процесуалната пречка за ангажиране на имуществената
отговорност на физическото лице преклудира правото на ищеца да търси отговорност
и от юридическото лице /ответниците/ в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД.
Действително –
разпоредбата на чл. 7 от КРБ позволява да се търси отговорност от Държавата
/чрез съответния държавен орган/ за причинени на дадено лице вреди. Тази
отговорност обаче следва да се реализира или по реда на специалния закон
/ЗОДОВ/, ако са налице визираните в същия закон конкретни и изчерпателно
изброени предпоставки /хипотези/,
или по реда на чл. 49 от ЗЗД /но само, ако не е налице изрична забрана да се
следва този ред – каквато забрана в случая е именно правилото на чл. 132 от
КРБ/.
Възприемането на
противната логика би позволило във всяка хипотеза, подобна на настоящата /след
приключване на даден съдебен процес с влязъл в сила съдебен акт/ да се образува
дело като настоящото и в рамките на производството по него да се изследва
въпросът – дали действията на съответния магистрат по предходното дело са били
законосъобразни и правилни /на практика – няма как да бъде ангажирана
отговорността на юридическото лице по чл. 49 от ЗЗД, ако не бъде направена
предварителна, косвена проверка на действията на самото физическо лице в
хипотезата на чл. 45 от ЗЗД/. Не е такава логиката на закона /напротив –
последният „изисква“ правните и фактически действия на съответния магистрат да
бъдат проверявани не в отделен процес като настоящия, а в рамките на
процедурата по инстанционен контрол на постановяваните от магистрата актове/.
Изложените обстоятелства
съставляват основание за – прекратяване на настоящото производство.
С оглед изложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред САС в 1-седмичен срок.
Председател: