№ 59
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500665 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Г.“ АД ,ЕИК **** с адрес на
управление гр.Б.,бул.“Ц.О.“ № 37,против решение № 260024/10.06.2022г. по
гр.д.№ 606/2021г.,с което е признато за установено,че въззивникът в
качеството му на ответник дължи на „М. 1 „ ЕООД сумата 2 625.62 лв. за
извършен превоз на пътници по фактури № 1111/29.02.2020г. и №
1115/13.03.2020г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от
07.01.2021г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното им плащане.Релевира оплакване на съдопроизводствените
правила при преценка на доказателствата и необоснованост на атакувания
съдебен акт,както и на материално-правна незаконосъобразност.съдът
неправилно приел,че между страните има валидно сключен договор за превоз
на пътници,само въз основа на издадени фактури.Процесните фактури не
били осчетоводени от +Г. „АД и не били включени в ДДС дневниците на
дружеството,от което следвало ,че са негодни доказателства.действително
,между страните имало договор за превоз,но той бил прекратен преди
издаване на процесните фактури-на 16.07.2016г.гПри „случаен превоз на
пътници“ следвало да се отправи оферта и същата да бъде приета.Не било
ясно как са калкулирани цените на отделните превози.По време на издаване
на процесните фактури въззивникът имал сключен договор за превоз с друго
дружество.
Въззиваемата страна „ „М.-1“ ЕООД не взема становище.
1
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав намира жалбата процесуално допустима,но неоснователна.
За да уважи предявения иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК
вр.чл.367 от ТЗ и чл.86 ЗЗД,първоинстанционният съд е приел,че за
процесните превози има валидно сключени търговски сделки по чл.286, ал.1
от ТЗ и съгласно чл.293,ал.1 ТЗ за тяхната валидност не е необходима
писмена форма,тъй като такава не се предвижда в закон.Безспорно е между
страните,че са имали писмен договор за периода от 21.07.2016г. до
31.12.2019г. във връзка с превоз на работници и служители съгласно
експертизата ищецът е издал процесните фактури,които са надлежно
осчетоводени и вписани в дневниците за продажба.От приложените справки
„транспорт-служители“,изготвени от ищцовото дружество и представляващи
приложение към фактурите,подробно се установяват датите на
превозите,маршрут,брой курсове и единична цена.Фактът,че на 14.01.2020г. е
сключен договор за превоз с друг превозвач,не изключва реализирането на
процесните превози за част от служителите.Настоящият състав намира
решението обосновано и правилно,постановени при спазване на материалния
закон и съдопроизводствените правила.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260024 от 10.06.2022г. по гр.д.№
606/2021г. на РС-Б..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2