№ 3937
гр. Варна, 05.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502642 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от ЕЛ. ЕЮБ. Х., чрез адв. Е.Ф. срещу
определение № 265486 от 13.08.2021 г., постановено по гр. д. № 936/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в
сила съдебен акт по гр. д. № 11308/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда за наличието на преюдициалност на
настоящото производство по отношение на гр. д. № 11308/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна. Оспорва извода на съда, че от произнасянето по предходно заведеното дело зависи
допустимостта на настоящото производство. Сочи, че интересът от предявяването на
настоящия иск е свързан с липсата на произнасяне по същество по правоизключващите
възражения, релевирани в производството по гр. д. № 11308/2019 г. на Районен съд – Варна.
Твърди, че не е налице преюдициалност или връзка между двете производства, доколкото в
производството по гр. д. № 11308/2019 г. на Районен съд – Варна се цели да бъде
установено, че за Е.Х. не съществува правото на наследяване на дъщеря й, а настоящото
производство касае иск за установяване, че претендираното право на наследяване на С.Ш.
на Р.Ж. и С.Ж., не съществува. Излага доводи, че настоящото производство било
преюдициално спрямо това по гр. д. № 11308/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
Моли за отмяна на определението.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на С. АТ. Ш., чрез адв.
Д.А., в който се излагат доводи за неоснователността на частната жалба. Оспорва
твърденията, че настоящото производство било преюдициално спрямо гр. д. № №
11308/2019 г. по описа на Районен съд – Варна. Позовавайки се на мотивите на въззивното
решение по гр. д. № 2298/2020 г. на Окръжен съд – Варна, счита, че било разгледано
възражението по чл. 3, б. „а“ ЗН за наличието на недостойнство за наследяване. Моли за
потвърждаване на обжалваното определение.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Частната е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
1
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството по гр. д. № 936/2021 г. по описа на Районен съд – Варна е образувано
по предявени отрицателни установителни искове, депозирани от ЕЛ. ЕЮБ. Х. срещу С. АТ.
Ш. за признаване за установено, че претендираното от ответника право на наследяване на
Р.Ф.Ж. и С.Ж., чиято смърт е причинил с престъпление, не съществува, на основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се излагат доводи, че ответникът е недостоен да наследява на
основание чл. 3, б. „а“ ЗН, поради причиняването на смъртта на Р.Ф.Ж. и С.Ж. по
непредпазливост, както и за невъзможността да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. Сочи, че макар и в осъдителната присъда, постановена по НОХД
№ 651/2013 г. по описа на Окръжен съд - Варна, ответникът да е бил признат за виновен за
извършването на престъпление по чл. 343 а, ал. 1, б. „г“, вр. чл. 343, ал. 3, б. „б“ НК за
причиняването на смъртта им по непредпазливост, формата на вината била неправилно
определена. Счита, че престъплението е извършено умишлено, както и че неправилно
наказателният съд не се е произнесъл по прилагането на чл. 53 НК. Излага доводи за начина
на придобиване на имуществото от страна на Р.Ж., както и за висящността на гр. д. №
11308/2019 г. по описа на Районен съд – Варна и гр. д. № 1770/2019 г. по описа на Районен
съд – Девня.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
страна на С. АТ. Ш., чрез адв. Д.А., в който се излагат доводи за недопустимостта,
евентуално за неоснователността на иска. Счита, че доводите за наличие на недостойнство
за наследяване по чл. 3, б. „а“ ЗН не намират законово основание. Позовавайки се на
решението, постановено по гр. д. № 11308/2019 г. по описа на Районен съд – Варна,
отменено с решение по в. гр. д. № 2298/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, намира, че
не е недостоен да наследи съпругата си и дъщеря си. Моли за потвърждаване на
определението.
Въз основа на горните фактически обстоятелства, съдът формира следните правни
изводи:
Основанията за спиране на производството са изрично регламентирани в
разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ГПК, а именно: т. 1 - по съгласие на страните; т. 2 - в случай
на смърт на някоя от страните; т. 3 - когато е необходимо да се учреди настойничество или
попечителство на някоя от страните; т. 4 - когато в същия или в друг съд се разглежда дело,
решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; т. 5 - когато при
разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от
установяването на които зависи изходът на гражданския спор; т. 6 - когато
Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва
конституционосъобразността на приложим по делото закон или т. 7 - в изрично
предвидените в закон случаи.
Преюдициалността по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК като основание за спиране,
означава решението по обуславящото дело да може да повлияе върху решаването на
обусловеното дело. Същата се изразява във връзката на обусловеност между спорните
материални правоотноотношения, предмет на тези дела. В практиката на касационната
инстанция се приема, че преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще
бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по
спряното производство /така т. 2 от ТР № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС, ТР № 8/2013 г., ОСГТК
на ВКС, ТР № 2/2014 г., ОСГТК на ВКС, т. 5 от ТР № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС и т. 5 от ТР
№ 7/2014 г., ОСГТК на ВКС/.
В настоящото производство по предявените отрицателни установителни искове от
2
Е.Х. срещу С.Ш. се цели да бъде установено, че не съществува правото на ответника да
наследи съпругата си - Р.Ф.Ж. и дъщеря си - С.Ж..
Предмет на производството по гр. д. № 11308/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна е предявен отрицателен установителен иск от С. АТ. Ш. срещу ЕЛ. ЕЮБ. Х. за
признаване за установено, че ответницата не е наследник по закон на дъщеря си Р.Ф.Ж., на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 5 и чл. 9 ЗН. Първоинстанционното решение, с което
е отхвърлен иска е отменено с решение, постановено по в. гр. д. № 2298/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, с което в отношенията между страните е признато за установено, че
Е.Х. не е наследник по закон на дъщеря си Р.Ж.. Към настоящия момент делото е висящо
пред Върховния касационен съд по повод на депозираната касационна жалба от страна на
Е.Х..
Настоящият съдебен състав намира, че е налице обусловеност между настоящото
производство и това по гр. д. № 11308/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, поради
следните съображения:
От една страна, съдът съобрази обстоятелството, че е налице субективен идентитет
между страните в двете производства, поради което силата на пресъдено нещо, формирана
по обуславящото - гр. д. № 11308/2019 г. по описа на Районен съд – Варна ще се разпростре
и върху част от страните по обусловеното производство.
Това е така, тъй като, в настоящото производство ищцата черпи правния си интерес
от представеното в производството удостоверение за наследници на Р.Ж.. От съдържанието
на същото е видно, че Е.Х. е майка на Р.Ж. и се явява наследник по закон на починалата си
дъщеря.
С оглед на горното, интересът, който ищцата обосновава от водене на настоящото
производство се свързва с обстоятелството, че Е.Х. е посочена в удостоверението за
наследници, като наследник на дъщеря си Р.Ж.. Затова интересът на ищцата Е.Х. от
предявяване на настоящия иск е обвързан от произнасянето на касационната инстанция по
предходно инициираното производство от страна на С.Ш.. Този извод следва от
обстоятелството, че с постановеното невлязло в сила въззивно решение по в. гр. д. №
2298/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна е прието за установено, че Е.Х. не е
наследник по закон на дъщеря си Р.Ж., починала на 8.07.2012 г., на основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 5 и чл. 9 ЗН. Ето защо, в случай на постановяване на потвърдително решение
или определение за недопускане на касационно обжалване от страна на Върховния
касационен съд, ще отпадне интересът на настоящата ищца от продължаване на
съдопроизводствените действия по делото, свързани с оспорване на правото на настоящия
ответник да наследява съпругата си – Р.Ж..
Производството по гр. д. № 11308/2019 г. по описа на Районен съд – Варна има
отношение по повод на допустимостта на настоящия иск, досежно отричаното право на
наследяване на С.Ш. по повод на съпругата му – Р.Ж.. Същото се явява и обуславящо
изхода на спора по повод основателността на иска в частта за отричаното право на
наследяване на бащата по повод на дъщеря му – С.Ж.. Ето защо, следва да се приеме, че
произнасянето по обуслaвящото гр. д. № 11308/2019 г. по описа на Районен съд – Варна ще
има значение за правилността на постановения съдебен акт по същество на настоящото
обусловено производство. Затова и не се предполага, а и не следва да се допусне различие в
преценките на съда по двете съдебни производства по гр. д. № 11308/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна и по гр. д. № 936/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
Вън от горното и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съобразно
вече изложените мотиви и поради обстоятелството, че връзката на обусловеност е обективна
и не зависи от поредността на иницииране на производствата, неоснователно се явява
възражението на жалбоподателката, че производството по гр. д. № 11308/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна било преюдициално по повод на настоящото производство.
3
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че правилно производството по делото
е било спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр. д. № 11308/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В настоящото производство разноски не се претендират от страните, поради което
такива и не следва да бъдат присъждани.
С оглед на горното, обжалваният съдебен акт се явява правилен и следва да бъде
потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 265486 от 13.08.2021 г., постановено по гр. д. №
936/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба
в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4