№ 280
гр. Кюстендил, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело
№ 20251500500511 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 12056/08.10.2025 г., депозирана от В. А. З., с
адрес: гр. К., ул. „****" № *, чрез процесуалния му представител адв. Д. М., против решение
№ 1074/02.10.2025 г., постановено по гр. дело № 20241520101663 по описа на Районен съд –
Кюстендил, с което първоинстанционният съд е признал за установено, че В. А. З., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. К., ул. „****" № *, дължи и следва да заплати
на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, със законни представители В. В.
И., В. В. М. и П. В. Д. - изпълнителни директори, сумата в размер на 8351.35 лева (осем
хиляди триста петдесет и един лева и тридесет и пет стотинки) - главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица
BG22/121003226932, със срок на валидност от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 г., като във връзка с
настъпилото застрахователно събитие при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е образувана щета № 0000-
1000-64-22-7753, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 10.05.2024 г., до
окончателното заплащане на сумата.
С въззивната жалба така постановеното решение се обжалва изцяло като неправилно
поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Сочи се, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие
въззивникът е имал редовно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, със застрахователна полица BG22/121003226932, със срок на валидност от
12.11.2021 г. до 11.11.2022 г. Поддържа се, че след осъществяването на пътно-транспортното
произшествие З. е отишъл до другия пострадал автомобил и се убедил, че здравословното
1
състояние на водача и пътника е видимо добро, но в този момент се почувствал зле –
получил световъртеж и замайване, което го подтикнало да отиде до къщата на свой познат,
която се намирала на около 500 метра от мястото на произшествието, за да го помоли да го
откара до болницата. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е отказал да
допусне до разпит лицето, откарало въззивника за оказване на медицинска помощ, като не е
съобразил, че същото е много ангажирано. Застъпва се, че доколкото напускането на
мястото на ПТП не е било самоволно, а е провокирано от необходимостта на В. З. да бъде
оказана медицинска помощ, не всички предпоставки, обуславящи ангажирането на
регресната му отговорност са налице. Съобразно изложеното се отправя искане съдът да
отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен.
В срока по чл. 263 ГПК ищецът в първоинстанционното производство
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника си юрк. И. К., е подал
отговор на въззивната жалба, с който изцяло я оспорва. Поддържа, че възражението на
въззивника по смисъла на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ е неоснователно. Сочи, че доколкото сред
участниците в процесното ПТП е имало такива с телесни увреждания и предвид че В. З. не е
направил опит да изготви с пострадалата двустранен протокол за ПТП относно
обстоятелствата, свързани с него, последният е бил длъжен да остане на мястото на
произшествието до пристигането на службите за контрол на МВР. Допълва, че при
пристигането им службите е трябвало да извършат проверка с техническо средство за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а напускайки
мястото на ПТП, въззивникът е осуетил извършването на посочената задължителна
проверка. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да бъде оставена
без уважение. Претендират се разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, доколкото е постановено от
компетентен съд, в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. При
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Преценено по същество, решението е правилно, като въззивният състав споделя
мотивите изложени в обжалваното решение по отношение на фактическата обстановка и
съществото на спора, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, правейки ги
по този начин част от своя съдебен акт, а по конкретно наведените в сезиращата го жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
Предявен за разглеждане e положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Основният спорен въпрос по делото е този дали ответникът в първоинстанционното
производство и настоящ въззивник е напуснал мястото на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, тъй като се е налагало да му бъде оказана медицинска
помощ – обстоятелство, изключващо регресното право на застрахователя да иска заплащане
на изплатеното от него обезщетение ведно с лихвите и разноските.
Съобразно разпределената доказателствена тежест именно въззивникът е този, който
е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи, че напускането на
местопроизшествието е било провокирано от необходимостта да му бъде оказана
медицинска помощ. По делото не са ангажирани доказателства потвърждаващи въпросното
твърдение. Както настоящият състав вече имаше възможност да посочи, пропускът да се
съберат такива посредством разпит на първоначално допуснатия, а впоследствие заличен
2
свидетел, не се дължи на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, а на
бездействие на страната. По делото не са представени и писмени доказателства, от които да
е видно, че на В. З. е била оказана неотложна медицинска, че същият е бил хоспитализиран,
посетил е здравно заведение или е бил посетен в дома си от медицински специалист.
Предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахования делинквент са ясно
посочени в чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ – ако е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина. Случаите, в които службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
са регламентирани в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, като сред тях е ПТП с пострадало лице и
такова, при което между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, от
факта, че единият участник в процесното ПТП е напуснал мястото на настъпването му преди
съставянето на констативен протокол следва извод, че между участниците е липсвало
съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП.
Следва да се отбележи, че по въпроса за предпоставките за напускане на
местопроизшествието от делинквента е налице и практика на ВКС, обективирана в решение
№ 65/09.07.2013 г., постановено по гр. д. № 865/2012 г., III ГО, в което се приема, че
„субективно прецененият медицински риск от водача за собственото му здраве след
произшествието, което е причинил, не изключва противоправния характер на самоволното
напускане“.
При липса на данни обосноваващи обратен извод, следва да се приеме, че
въззивникът не е напуснал местопроизшествието поради необходимост да му бъде оказана
медицинска помощ. С оглед на това и доколкото останалите предпоставки на чл. 500, ал. 1, т.
3 КЗ са налице, за застрахователя е възникнало регресното право да получи от водача това,
което е платил като обезщетение на пострадалото лице заедно с лихви и разноски.
Застрахователят и настоящ въззиваем е платил сумата от 8351.35 лв., представляваща сбор
от дължимото застрахователно обезщетение, присъдено с решение № 125/01.02.2024 г.,
постановено по гр. д. № 20231520100382 по описа на РС - Кюстендил, законна лихва върху
същото за периода 07.11.2022 г. – 15.03.2024 г. и съдебно-деловодни разноски, поради което
исковата претенция се явява изцяло основателна.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция счита, че обжалваното решение на РС
- Кюстендил се явява правилно и следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, отговорността за разноски следва да бъде понесена
от въззивника. Въззиваемият своевременно - с отговора на въззивната жалба, е заявил
претенция за присъждане в негова полза на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което настоящият сътав, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП,
определя в размер на 300 лв., съобразявайки от една страна ниската правна и фактическа
сложност на делото, а от друга - относително високия материален интерес.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1074/02.10.2025 г. постановено по гр. д. №
20241520101663 по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е признато за установено, че
3
В. А. З., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. К., ул. „****" № *, дължи и
следва да заплати на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, със законни
представители В. В. И., В. В. М. и П. В. Д. - изпълнителни директори, сумата в размер на
8351.35 лева (осем хиляди триста петдесет и един лева и тридесет и пет стотинки) -
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна
полица BG22/121003226932, със срок на валидност от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 г., като във
връзка с настъпилото застрахователно събитие при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е образувана щета №
0000-1000-64-22-7753, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 10.05.2024 г., до
окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. А. З., ЕГН: **********, да заплати на „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********,
сумата от 300 лв. (триста лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано
от деня на получаване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4