Р Е Ш
Е Н И Е
№ 117 16.04.2020 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на двадесет и осми
февруари ........…….................................................
през две хиляди и двадесета
година в състав :
Районен съдия
: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т.Д. ............................................
и в присъствието на прокурора
…..………............................................ като разгледа
докладваното от съдия Андреев
............................................…...........… гр.д. № 1801 по описа
за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.183
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „УООЛ ПРЕМИУМ“ ЕООД гр.Пловдив твърди, че с ответника на 13.12.2015 г. бил сключен
Договор за покупко-продажба извън търговски обект, като ответникът закупила 1
бр. спален комплект и 1 бр. пътническо одеяло на обща стойност 1100 лева, която
следвало да бъде заплатена с аванс от 300 лева и остатъка от 800 лева купувачът
поискала да бъде заплатен на вноски по 133,33 лева, до 10-то число на месеца и
последна вноска до 10.06.2016 г. Ответникът не платила нито една вноска и
възразила в образуваното заповедно производство. Моли за установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1338/2019 г. на
РС-Димитровград в размер на 800,00 лева, ведно със законната лихва. Претендира
деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Н.Г.С. *** подава отговор, в който оспорва
иска. Излага насрещни твърдения, че при подписване на договора не били
разяснени правата й, като заплатила сумата от 300 лева, получила стоката по
куриер, но последният оказал да бъде извършен преглед на стоката преди
подписване на разписката. Доставените стоки не били тези, които поръчала.
Заявила на ищеца, че разваля договора. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
По заявление на ищеца е
образувано ч.гр.д. № 1338/2019 г. на
РС-Димитровград и срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за сумите: 800 лева – неизплатена част от цената по
договор за покупко-продажба извън търговски обект от13.12.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и разноските по делото в размер на 25,00 лева – държавна
такса.
За вземането е посочено,
че произтича от сключен на 13.12.2015 г. Договор за покупко-проджба извън
търговски обект, по силата на който длъжникът закупила 1 бр. спален комплект и 1
бр. пътническо одеяло на обща стойност 1100 лева, като продажната следвало да
бъде заплатена с аванс от 300 лева и остатък от 800 лева, който по искане на
купувача следвало да бъде заплатен на 6 вноски по 133,33 лева, дължими до 10-то
число на съответния месец. Последната вноска следвало да бъде платена до
10.06.2016 г. Въпреки договореното длъжникът не заплатил нито една вноска,
освен аванса.
Заповедта е връчена на
ответника, кщойто е подал възражение по чл.414 ГПК, поради което и в изпълнение
на указанията на съда, ищецът е предявил настоящия иск в 1-но месечния срок.
Видно от представения
Договор за покупко-продажба извън търговски обект, същият е сключен на
13.12.2015 г. в гр.Димитровград „УООЛ ПРЕМИУМ“ ЕООД гр.Пловдив и Н.Г.С. ***, с
предмет на договора: стоки по спецификация: Комплект 1-спален 1 бр., Пътническо
одеяло 1 бр., при обща сума за заплащане с ДДС 110 лева, задатък 300 лева и
оставаща сума за плащане 800 лева. посочена е за заплащане авансова сума от 300
лева, като Купевачът може да изплати част или целия размер на продажната цена
разсрочено, при следния погасителен план: 6 бр. месечни вноски в размер на
133,33 лева всяка една, платими до 10-то число на месеца, за който се дължи
вноската.
Продавачът се е задължи
да достави на купувача стоката предмет на договора, който следва да отговоря на
разгледаната от купувача мостра в срок от три работни дни от сключването на
договора. Стоката е следвало да бъде доставена на купевача на адрес, посочен от
последния, като се подписва приемо-предавателен протокол, служещ като
доказателство за извършената доставка. В чл.8 от Договора е уговорено, че
купувачът има право да разопакова и прегледа стоката за недостатъци преди
нейното приемане и подписването на приемо-предавателен протокол за нейната
доставка. С подписването на протокола се счита, че стоката е приета без
забележки по смисъла на чл.194 ЗЗД. В чл.19 е уговорено правото на потребителя
да се откаже от договора извън търговски обект в 14-дневен срок, считано от
датата на приемане на стоката и при условие, че стоката не е
отворена/разопакована и/или ползвана. Съгласно чл.57, т.5 ЗЗП, правото на отказ
се погасява с разопаковане на стоката.
В съдебно заседание
ищецът представи Приемо-предавателен протокол от 13.12.2015 г. за доставка на
следната номенклатура: матрак 90/200, одеяло 140/200, възглавница 60/40,
пътническо одеяло, свързана с Договор за покупко-продажба № 100375/13.12.2015
г. и пломбирана с контролна пломба№ 00000177, 00000630. Отразено е разопаковане,
преглед и приемане на стоката без забележка от страна на купувача. Протоколът е
подписан от предаващия и приемащия.
По искане на ищеца се
изиска справка от КЗП относно подадени жалби/сигнали от ответника за периода от
13.12.2015 г. до 30.03.2016 г., но в КЗП след извършена подробна проверка в
архива и в електронната система на КЗП РД-Пловдив, не са установени постъпила
жалба или сигнал от Н.Г.С..
При
така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Категорично по делото се
установи, че на 13.12.2015 г. между ищеца като продавач и ответника като
купувач е сключен договор за покупко-продажба извън търговски обект на комплект
1-спален и пътническо одеяло, включващ: матрак 90/200, одеяло 140/200, възглавница
60/40, пътническо одеяло.
При сключване на
договора купувачът е заплатил задатък в размер на 300 лева, а останалата част
от цената е поел задължение да заплати на 6 бр. вноски по 133,33 лева всяка,
платими до 10-то число на месеца, за който се дължи вноската. Последната вноска
е следвало да бъде платена до 10.06.2016 г.
Между страните е сключен
договор за покупко-продажба по смисъла на чл.183 ЗЗД, с който продавачът се задължава да прехвърли на
купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът
се задължава да му заплати.
Касае се за продажба на
движими вещи на изплащане по смисъла на чл.205 ЗЗД, но в случая продавачът не е
запазил собствеността на продадената вещ.
В деня на сключване на
договора е бил подписан между страните и премо-предавателен протокол за преглед
на стоката и приемане на същата без забележка.
Основните твърдения на
ответника са за това, че упражнил правото си на отказ от договора, но същите
твърдения останаха недоказани.
Възможността на потребителя
да упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън
търговски обект (в случая) е регламентирана в разпоредбите на чл.50-56 ЗЗП.
Съгласно чл.52, ал.5 ЗЗП
тежестта на доказване за упражняване правото на отказ от договора от разстояние
или от договора извън търговския обект се носи от потребителя. Ответникът не
доказа, че е упражнил правото си на отказ от договора.
Вземането е изискуемо, тъй
като е настъпил падежа на последната вноска, която е следвало да бъде заплатена
до 10.06.2016 г.
Предвид
изложеното, съдът счита, че предявения срещу ответника иск за признаване за
установено, че той дължи на ищеца сумата в размер на 800,00 лева,
представляваща неплатена част от продажната цена по Договор за покупко-продажба
извън търговски обект, ведно със законната лихва от 22.07.2019 г., следва да
бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените в настоящото производство разноски за платена държавна такса - 25,00
лева и 300,00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
В полза на ищеца следва
да се присъдят и направените деловодни разноски в заповедното производство в
размер на 25,00 лева – внесена държавна такса.
.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „УООЛ
ПРЕМИУМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********************************/,
представлявано от М.С.-управител против
Н.Г.С. ***, ЕГН **********, съществува
вземане за сумата в размер на 800,00
лева (осемстотин лв.) – представляваща неплатена част от продажната цена по
Договор за покупко-продажба извън търговски обект от 13.12.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.07.2019 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена
Заповед № 784/24.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д.№ 1338/2019г. по описа на
РС-Димитровград.
ОСЪЖДА Н.Г.С. ***, ЕГН ********** да заплати на кредитора „УООЛ
ПРЕМИУМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********************************/,
представлявано от М.С.-управител, сумата в размер на 25,00 лева – деловодни разноски в заповедното производство и сумата в размер на 325,00 лева –
деловодни разноски в настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: