Р Е Ш Е Н И Е
№ година 2010 ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІХ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На 30.11.2010
г.
В
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Искър Искъров
Секретар:
П.С.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия И. Искъров НАХД № 4386 по описа за 2010 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на “МИНА ЧЕРНО МОРЕ” ЕАД, гр. Бургас,
с ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, Индустриална зона “Орион”, ул.
“3020” № 34, ет. 7, представлявано от Изпълнителния директор М. П. В. с ЕГН **********,
против НП № И-2-0384-1/11.10.2010 г. на Директора на РИОСВ – Бургас, с което за
нарушение на чл. 69 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и чл. чл 15,
ал. 7 от Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане
или замърсяване на околната среда над допустимите норми /НРОНСУЗОСДН/, на осн. чл.
69 ЗООС и чл. 15, ал. 7 НРОНСУЗОСДН, на дружеството-жалбоподател е наложена текуща
месечна санкция в размер на 2 000 лв. месечно, считано от 20.08.2010 г. до
преустановяване на нарушението. С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, поради издаването му при допуснати нарушения на материалния
закон, като не се ангажират доказателства.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател – чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата и ангажира допълнителни
доказателства.
АНО – чрез процесуалния си
представител, счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление, като също ангажира допълнителни доказателства.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена
в срок, от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, а след
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед №
71/19.08.2010 г. на Директора на РИОСВ – Бургас била назначена комисия от
експерт при РИОСВ – Бургас и представители на Дирекция “Екология” при Община
Бургас, “Лукойл Нефтохим Бургас” АД, гр. Бургас, “Кроношпан България” ЕООД, гр.
Бургас и “Мина Черно море” ЕАД, гр. Бургас, която следвало в осем
последователни дни считано от 19.08.2010 г., във времето от 22.00 часа до 04.00
часа всеки ден, да прави обход на районите на предприятията на “Лукойл Нефтохим
Бургас” АД, гр. Бургас, “Кроношпан България” ЕООД, гр. Бургас и “Мина Черно
море” ЕАД, гр. Бургас и в зависимост от метеорологичната обстановка да определи
зоната на разпространение на специфични миризми от производствените процеси на
всяко от тези предприятия.
В изпълнение на тази заповед, назначената комисия
извършила проверка по поставените й задачи, в хода на която проверка – на
19/20.08.2010 г., по пътя за предприятието на “Мина Черно море” ЕАД, гр.
Бургас, след мината, по посока с. Лъка – полигона, на входа на с. Лъка – посредством
органолептичен анализ на въздуха било констатирано разпространение на
специфични неприятни миризми (от горене на отвална маса, генерирана от
миннодобивната дейност), характерни за производствената дейност на мината и при
непрекъснат режим на работа на мината. По време на проверката (обхода)
метеорологичните условия били: ясно време и слаб вятър в посока юг-югозапад,
като определеното разстояние на разпространение на миризмите било 1 860 м.
от границите на предприятието при установена санитарно-защитна зона от 500 м.
от тези граници. Тези констатации на проверяващите били обективирани в
констативен протокол № В-3-49/01.10.2010 г. и в протокол за определяне
разстоянието на разпространение на неприятни миризми от 01.10.2010 г. Въз
основа на тези констатации, на 04.10.2010 г. свид. М.Л.Р. – ст. експерт при
РИОСВ – Бургас и председател на комисията, изготвила предложение до Директора
на РИОСВ – Бургас за налагане на осн. чл. 69 ЗООС и чл. 15, ал. 7 НРОНСУЗОСДН
на “Мина Черно море” ЕАД, гр. Бургас на ежемесечна санкция в размер на
2 000 лв. месечно, считано от 20.08.2010 г. – за нарушение на чл. 69
ЗООС.
Отново въз основа на констатациите на
проверяващите, впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП №
2-0384-1/11.10.2010 г. на Директора на РИОСВ – Бургас, с което за нарушението
на чл. 69 ЗООС, на осн. чл. 69 ЗООС и чл. 15, ал. 7 НРОНСУЗОСДН, на
дружеството-жалбоподател била наложена ТЕКУЩА МЕСЕЧНА САНКЦИЯ в размер на
2 000 лв. месечно, считано от 20.08.2010 г. до преустановяване на нарушението.
Описаната по-горе фактическа обстановка безспорно
се установява от събраните по делото доказателства, обективирани в гласните –
безпротиворечивите и незаинтересовани показания на свид. Р. /на л. 33 по описа
на материалите по НАХД № 4386/2010 г. на БРС/, и в писмените /на л. 5-17 и
23-30 по описа на материалите по НАХД № 4386/2010 г. на БРС/, а и относно
горните факти и обстоятелства не е била оспорена от представителя на дружеството-жалбоподател,
включен в комисията, извършила процесната проверка - видно от направените
обяснения в констативен протокол № В-3-49/01.10.2010 г. /на л. 12 по описа на
материалите по НАХД № 4386/2010 г. на БРС/, както и не е била оспорена от
представителя на дружеството-жалбоподател в депозираното във връзка с
констатациите от проверката възражение /на л. 16 по описа на материалите по
НАХД № 4386/2010 г. на БРС/. Представителите на дружеството-жалбоподател по
същество са оспорили единствено констатациите на проверяващите, обективирани в
останалите констативни протоколи от проверката – КП №№ В-3-50/01.10.2010 г.,
В-3-51/01.10.2010 г. и В-3-52/01.10.2010 г. /на л. 13-15 по описа на
материалите по НАХД № 4386/2010 г. на БРС/.
С оглед така приетата за установена по делото фактическа
обстановка, съдът на първо място намира, че както в хода на производството по
установяване на нарушението, така и в хода на производството по налагане на
административното наказание, не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да доведат до накърняване правото на защита на дружеството-жалбоподател,
а оттук – и до опорочаване на административно-наказателното производство срещу последното
по твърдяното нарушение, тъй като в случая са спазени всички изисквания по ЗООС,
НРОНСУЗОСДН и ЗАНН за форма и съдържание на административните актове и за
компетентност на съответните органи/длъжностни лица.
На следващо място съдът намира, че разгледана по
същество, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
С оглед установената в хода на административно-наказателното производство
фактическа обстановка съдът намира, че на 19/20.08.2010 г. предприятието на
дружеството-жалбоподател – мина “Черно море”, е разпространило специфични неприятни миризми (от горене на отвална маса,
генерирана от миннодобивната дейност), характерни за производствената дейност
на мината и при непрекъснат режим на работа на мината, като определеното
разстояние на разпространение на миризмите е било 1 860 м. от границите на
предприятието при установена санитарно-защитна зона от 500 м. от тези граници.
Съгласно разпоредбите на чл. 69 ЗООС, при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или
при неспазване на определените емисионни норми и ограничения на едноличните
търговци и на юридическите лица се налагат санкции – еднократни или текущи,
като текущите са с фиксиран или с нарастващ размер, който се определя по реда
на НРОНСУЗОСДН и санкциите се налагат от датата на извършване на проверката,
при която е констатирано нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.
7 НРОНСУЗОСДН, за вещества, които предизвикват неприятни миризми и за тях няма
норми за допустими емисии (както е в процесния случай), санкциите се изчисляват
съгласно таблица 2 на приложение № 2, предвиждаща глоба във фиксиран размер от
2 000 лв. месечно за разпространение на неприятни миризми на разстояние над
1 000 м. от границите на производствената площадка на обекта.
С оглед тези си констатации съдът намира, че дружеството-жалбоподател
безспорно е извършило нарушение на чл. 69 ЗООС, поради което правилно и
законосъобразно е било санкционирано за това нарушение по реда и на основание
чл. 69 ЗООС и чл. 15, ал. 7 НРОНСУЗОСДН. В цитираните
протокол от 01.10.2010 г. за определяне разстоянието на разпространение на
неприятни миризми на 19/20.08.2010 г. /на л. 7 по описа на материалите по НАХД
№ 4386/2010 г. на БРС/ и КП № В-3-49/01.10.2010 г. /на л. 12 по описа на
материалите по НАХД № 4386/2010 г. на БРС/ са посочени вида на замърсяването (от вещества, предизвикващи неприятни миризми/ и разстоянието
на разпространението му – т.е. в административно-наказателната преписка се съдържат всички данни от
формулата, посочена в таблица 2 на приложение № 2 към чл. 15 НРОНСУЗОСДН, необходими за изчисляване
размера на санкцията. Не е налице и липса на мотиви защо
е определена текуща санкция, доколкото с оглед режима на работа на дружеството-жалбоподател, санкцията следва да бъде текуща и да се
плаща до момента, в който замърсяването бъде преустановено.
Мотивиран от горното съдът намира, че обжалваното понастоящем НП следва да бъде
потвърдено като правилно и незаконосъобразно, поради което и на осн. чл. 63,
ал. 1 ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № И-2-0384-1/11.10.2010
г. на Директора на РИОСВ – Бургас, с което за нарушение на чл. 69 ЗООС, на осн.
чл. 69 ЗООС и чл. 15, ал. 7 НРОНСУЗОСДН, на “МИНА ЧЕРНО МОРЕ” ЕАД, гр. Бургас,
с ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, Индустриална зона “Орион”, ул.
“3020” № 34, ет. 7, представлявано от Изпълнителния директор Милен Петров Влашки
с ЕГН **********, е наложена текуща месечна санкция в размер на 2 000 лв.
месечно, считано от 20.08.2010 г. до преустановяване на нарушението.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Верно с оригинала! П.М.