Решение по дело №68372/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11211
Дата: 15 октомври 2022 г.
Съдия: Кирил Стайков Петров
Дело: 20211110168372
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11211
гр. София, 15.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110168372 по описа за 2021 година


Предявени са искове от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД срещу В. Р. М.. Съдът е
сезиран с обективно кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за осъждане на В. Р. М. да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми: 1601.33 лв., главница, представляваща незаплатена цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 343589 за периода от 01.11.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от 30.11.2021 г. до изплащане
на вземането, 289.51 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 05.11.2021 г., 36.37 лв., главница, представляваща незаплатена цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва върху главницата 30.11.2021 г. до изплащане на вземането, 8.30 лв.
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. за периода 01.12.2018 г. -
05.11.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя доказателства за заплащането на
претендираните суми.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия. Процесният имот се намира в сграда, която е топлоснабдена
и на основание чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153 ЗЕ ответникът има качеството
на потребители на топлинна енергия, съответно на основание чл.150, ал. 2 от същия закон са
1
обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. Не е спорно, че в сградата е въведена система за дялово разпределение, както и че
доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот през исковия период е
в размер на претендирания.
Оттук съдът намира за установено по делото възникването на облигационно отношение
между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените
количества, задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
изпадането в забава на длъжниците. Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в
претендирания размер.
Не се спори по делото и, че по време на същото ответникът В. Р. М. е заплатил изцяло
задължението, за което е представен фискален бон от 20.05.2022 г. /л. 63/. С молба с вх. №
от 08.06.2022 г. /л. 78 от делото/ ищецът признава на съда, че вземането е изцяло заплатено,
вкл. и дължимата държавна такса. Претендира се единствено юрисконсултско
възнаграждение. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното
погашение, поради което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите
обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.
По разноските: С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д.
№ 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с
поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за
заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при
отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил
правото на ищеца. При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на
процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца,
какъвто безспорно не е настоящият случай. Задълженията на наследодателя преминават с
наследствената маса у наследника с откриването на наследството – арг. от чл. 48 ЗН. Оттук
и съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. В случая не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след образуване на
производството, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на
разноски по делото. Дължимата държавна такса е заплатена на ищеца, поради което на
ищеца се дължат единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение. На ищеца следва
да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на
100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* против В.
Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Райко Жинзифов“ № 19, осъдителни искове
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както
следва: 1601.33 лв., главница, представляваща незаплатена цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 343589 за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от 30.11.2021 г. до изплащане на
вземането, 289.51 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 05.11.2021 г., 36.37 лв., главница, представляваща незаплатена цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва върху главницата 30.11.2021 г. до изплащане на вземането, 8.30 лв.
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. за периода 01.12.2018 г. -
05.11.2021 г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА В. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Райко Жинзифов“ № 19,
да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 100 лв. - разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3