№ 141
гр. Варна, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500219 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 219/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по:
- Въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество (КОНПИ), подадена чрез гл.инспектор Д. Д. – Д.,
против решение № 260000/13.01.2025 г., постановено по гр.д. № 421/2020 г. по
описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на
Комисията за незаконно придобито имущество: - с правно основание чл. 143,
т. 2, пр. 1, 2 и 4, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ и чл. 153,
ал. 1 от ЗПКОНПИ срещу М. И. Я., Р. И. Я. и И. Г. Д. за обявяване за
недействителна по отношение на Държавата сделката обективирана в
Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 76, том VI, рег. №
15234, дело № 1036 от 27.12.2018 г., вписан в Служба по вписванията гр.
Варна с вх. рег. № 36633 от 27.12.2018 г., акт № 26, том 98, дело №
21190/27.12.2018 г., с която Р. И. Я., лично и като пълномощник на М. И. Я.
продават на И. Г. Д. следните недвижими имоти: Вилна сграда със ЗП от 84.60
кв.м., окунторена с червен цвят и означена с 01 на скицата на лист 299 от
делото, изградена в ПИ с идентификатор № 10135.2508.1258, съгласно КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2018 г. на Изпълнителния директор
АГКК, находящ се в гр. Варна, Община Варна, област Варна, район
„Приморски“, с.о.„С.“, ул.“* *“ № *, при съседи на поземления имот по скица:
10135.2508.1259, 10135.2508.9559, 10135.2508.1485, 10135.2508.454,
1
10135.2508.1179; Поземлен имот с идентификатор № 10135.2508.1259 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, Община Варна, обл. Варна, район
„Приморски“, с.о.„С.“ с номер по предходен план 454, квартал 0, парцел 0,
целият с площ от 55 кв. м. с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: за второстепенна улица, при
съседи на поземления имот по скица: 10135. 2508.9559, 10135.2508.1258,
10135.2508.1179; - с правно основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141
от ЗПКОНПИ за отнемане от М. И. Я. и Р. И. Я. на следното имущество :
Вилна сграда със ЗП от 84.60 кв.м., оконтурена с червен цвят и означена с 01
на скицата на лист 299 от делото, изградена в ПИ с идентификатор №
10135.2508.1258, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2018 г. на Изпълнителния директор АГКК, находящ се в гр. Варна,
Община Варна, област Варна, район „Приморски“, С.О. „С.“, ул.“* *“ № *, при
съседи на поземления имот по скица: 10135.2508.1259, 10135.2508.9559,
10135.2508.1485, 10135.2508.454, 10135.2508.1179 и Поземлен имот с
идентификатор № 10135.2508.1259 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна,
Община Варна, обл. Варна, район „Приморски“, СО „С.“ с номер по предходен
план 454, квартал 0, парцел 0, целият с площ от 55 кв. м. с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за
второстепенна улица, при съседи на поземления имот по скица:
10135.2508.9559, 10135.2508.1258, 10135.2508.1179; - с правно основание чл.
151, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ за отнемане от
М. И. Я. и Р. И. Я. на сума в размер на 250 000 лева, представляваща пазарната
стойност към датата на отчуждаване - 27.12.2018 г. на Вилна сграда със ЗП от
84.60 кв.м., оконтурена с червен цвят и означена с 01 на скицата на лист 299
от делото, изградена в ПИ с идентификатор № 10135.2508.1258, съгласно
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2018 г. на Изпълнителния
директор АГКК, находящ се в гр. Варна, Община Варна, област Варна, район
„Приморски“, С.О. „С.“, ул.“* *“ № *, при съседи на поземления имот по
скица: 10135.2508.1259, 10135.2508.9559, 10135.2508.1485, 10135.2508.454,
10135.2508.1179. и сумата в размер на 3 800 лв., представляваща пазарната
стойност към датата на отчуждаването- 27.12.2018 г. на поземлен имот с
идентификатор № 10135.2508.1259 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2018 г. на Изпълнителния директор АГКК, находящ се в гр. Варна,
Община Варна, обл. Варна, район „Приморски“, СО „С.“ с номер по предходен
план 454, квартал 0, парцел 0, целият с площ от 55 кв. м. с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за
второстепенна улица, при съседи на поземления имот по скица:
10135.2508.9559, 10135.2508.1258, 10135.2508.1179; - с правно основание чл.
142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на
държавата от М. И. Я. и от Р. И. Я. на лек автомобил, марка Мерцедес, модел
МЛ 270 ЦДИ, рег. № *, рама № WDC1631131X764837, двигател: без номер,
2
дата на първа регистрация: 22.03.2002 г.; -с правно основание чл. 142, ал. 2, т.
1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на Държавата от М.
И. Я. на вземане в размер на 32 050 лева, от които в размер на 16 050 лв.,
придобито от М. И. Я. с договор за цесия от 19.10.2016 г., дължимо от М. М.
А., ЕГН ********** на М. И. Я. по изпълнителен лист № 8707 от 27.08.2015г.
на РС - Варна и образувано изп.дело № 20158080401085 на ЧСИ З. Д. с рег.№
808 с р-н на действие: ОС- Варна, ведно с всички неиздължени лихви и 16 000
лв., представляващо остатък от вземане в размер на 30 000 лв., дължимо от М.
М. А., ЕГН ********** на М. И. Я., ведно със законната лихва, съгласно
договор за продажба на вземане от 19.10.2016г.; - и Комисията е осъдена да
заплати на М. И. Я. и Р. И. Я. сумата от 15 266.67 лева, представляваща
разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК, както и да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -Варна сумата от
15 951.51 лева, представляваща дължима държавна такса, на основание
чл.157,ал.2 ЗОНПИ.
КОНПИ е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно -
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е
необосновано, като е молила за отмяната му, за уважаване на исковете и за
осъждане на ответниците да заплатят сторените по делото разноски за двете
инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Навела е оплаквания, че
неправилно и в нарушение на материалния закон и на задължителната съдебна
практика първоинстанционният съд разширил дадените от ВКС разяснения в
ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС приемайки, че следва да е налице стойностна
разлика между имуществото в началото и в края на периода и то същата да е
над законово определения размер на несъответствието (над 150 000 лв.).
Според КОНПИ, няма законово изискване предметът на претенцията да е над
определена стойност, в случая 150 000 лв. и съдът в нарушение на
материалния закон направил интерпретация на легално определения термин за
значително несъответствие като приел, че за да бъде отнето незаконно
придобитото имущество същото следва да е на стойност по-голяма от 150 000
лв. Изразила е несъгласие с виждането на първоинстанционния съд, че за
определяне величината на значителното несъответствие следва да бъдат взети
предвид само наличните имуществени обекти в края на проверявания период,
като се е позовала на съдебна практика. Сочила е, че освен това окръжният
съд неправилно изчислил стойността на наличното в края на периода
имущество, като от установената стойност 187 711,81 лв. изключил един от
придобитите имоти с мотиви, че е призната от комисията законността на
дохода, с който е закупен, а именно сумата от 39 450 лв. и така достигнал до
погрешен извод, че стойността на имуществото в края на периода е 148 261,81
лв. Изложила, че общата стойност на имуществото е в размер на 218 736,81 лв.
- установена от вещото лице (с включено вземане по цесиите и стойност на
сградата с огради и др.), и че тя надвишава визираната в § 1 т. 3 от ДР ЗОНПИ
стойност от 150 000 лв. Заявила е, че окръжният съд не извършил анализ и не
съобразил заключението на вещото лице по икономическата експертиза,
3
според което при всеки от вариантите се установявал отрицателен нетен доход
и се налагал извод за наличие на „значително несъответствие“ и
основателност на исковете. Навела е и оплаквания, че съдът отхвърлил
установителния иск без да изследва наличието на предпоставките за
недействителността.
Ответникът И. Г. Д. не е подал отговор на въззивната жалба.
Ответниците М. И. Я., Р. И. Я., чрез адв. И. И., са подали писмен
отговор на въззивната жалба, с който са оспорили същата и по съображения за
неоснователността й и такива по правилността на обжалваното решение, са
молили за потвърждаване на последното и за присъждане на разноските.
-Частна въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество (КОНПИ), подадена чрез гл.инспектор Д. Д. – Д.,
против определение № 260017/17.03.2025 г., постановено по гр.д. № 421/2020
г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение
молбата на Комисията за изменение на решение № 260000/13.01.2025 г.,
постановено по гр. дело № 421/2020 г. по описа на ВОС в частта за разноските
и държавната такса.
КОНПИ е настоявала, че определението по чл. 248 ГПК е неправилно -
незаконосъобразно и необосновано, като е молила за отмяната му и за
уважаване на молбата й по чл. 248 ГПК. Изложила е съображения, че
окръжният съд не взел предвид с произнасянето си по молбата, че: държавна
такса за прекратената част не се дължи от комисията; дължимата такса не е
съобразена с определена от съда цена на иска; че адвокатското
възнаграждение на насрещната страна е прекомерно.
Ответникът М. И. Я., чрез адв. И. И., е подал писмен отговор на
частната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за
неоснователността й и такива по правилността на обжалваното определение, е
молил за потвърждаване на последното и за присъждане на разноските.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните, чрез своите
процесуални представители са поддържали съответно КОНПИ- въззивната и
частната жалба, а ответниците М. Я. и Р. Я., чрез адв. И., отговорите на
жалбите. Ответникът И. Д. е изразил становище за неоснователност на
въззивните жалби. КОНПИ е претендирала присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а адвокат И. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 , ал.2 ЗА,
вр. с чл. 38, ал.1, т.3 ЗА в размер на общата сума от 5000 лв., срещу който
размер КОНПИ е възразила.
Производството пред Варненския окръжен съд, е било образувано по
предявени от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество (сега с променено наименование на Комисия
за отнемане на незаконно придобитото имущество) искове, които след
направените уточнения на исковата молба, изменения на исковете с частични
откази и прекртяване с определение 18.01.2024 г., са:
4
- иск на основание чл. 143, т. 2, пр. 1, 2 и 4, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. с
чл. 141 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) и чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ (сега
ЗОНПИ) срещу М. И. Я., Р. И. Я. и И. Г. Д. за обявяване за недействителна по
отношение на държавата на сделката, обективирана в нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 76, том VI, рег. № 15234, дело №
1036 от 27.12.2018 г., вписан в Служба по вписванията гр. Варна с вх. рег. №
36633 от 27.12.2018 г., акт № 26, том 98, дело № 21190/27.12.2018 г., с която Р.
И. Я., лично и като пълномощник на М. И. Я. продава на И. Г. Д. следните
недвижими имоти: Вилна сграда със ЗП от 84.60 кв.м., окунторена с червен
цвят и означена с 01 на скицата на лист 299 от делото, изградена в ПИ с
идентификатор № 10135.2508.1258, съгласно КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2018 г. на Изпълнителния директор АГКК, находящ се в гр.
Варна, Община Варна, област Варна, район „Приморски“, С.О. „С.“, ул.“* *“
№ *, при съседи на поземления имот по скица: 10135.2508.1259,
10135.2508.9559, 10135.2508.1485, 10135.2508.454, 10135.2508.1179; и
Поземлен имот с идентификатор № 10135.2508.1259 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. Варна, Община Варна, обл. Варна, район „Приморски“, СО
„С.“ с номер по предходен план 454, квартал 0, парцел 0, целият с площ от 55
кв. м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: за второстепенна улица, при съседи на поземления имот по
скица: 10135. 2508.9559, 10135.2508.1258, 10135.2508.1179;
- и обусловен от уважаване на първия, иск на основание чл. 142, ал. 2,
т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) за отнемане от М. И. Я.
и от Р. И. Я. на същите имоти, представляващи: Вилна сграда със ЗП от 84.60
кв.м., окунторена с червен цвят и означена с 01 на скицата на лист 299 от
делото, изградена в ПИ с идентификатор № 10135.2508.1258, в гр. Варна,
Община Варна, област Варна, район „Приморски“, С.О. „С.“, ул.“* *“ № * и на
Поземлен имот с идентификатор № 10135.2508.1259 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. Варна, Община Варна, обл. Варна, район „Приморски“, СО
„С.“ с номер по предходен план 454, квартал 0, парцел 0, целият с площ от 55
кв. м.;
- в условие на евентуалност, при отхвърляне на иска срещу М. И. Я. и Р.
И. Я. и И. Г. Д. по чл. 143, т. 2, предл. 1, 2 и 4, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. с
чл. 141 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) за обявяване по отношение на държавата
недействителността на сделката, обективирана в нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 76, том VI, рег. № 15234, дело № 1036 от
27.12.2018 г., е предявен иск по чл. 151, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с
чл. 141 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) за отнемане от М. И. Я. и Р. И. Я. на:
сумата от 250 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване (27.12.2018 г.) на вилна сграда със ЗП от 84.60 кв.м., окунторена
с червен цвят и означена с 01 на скицата на лист 299 от делото, изградена в
ПИ с идентификатор № 10135.2508.1258, съгласно КККР, одобрени със
5
Заповед № РД-18-92/14.10.2018 г. на Изпълнителния директор АГКК, находящ
се в гр. Варна, Община Варна, област Варна, район „Приморски“, С.О. „С.“,
ул.“* *“ № *, при съседи на поземления имот по скица: 10135.2508.1259,
10135.2508.9559, 10135.2508.1485, 10135.2508.454, 10135.2508.1179; и на
сумата от 3 800 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаването (27.12.2018 г.) на поземлен имот с идентификатор №
10135.2508.1259 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2018 г. на
Изпълнителния директор АГКК, находящ се в гр. Варна, Община Варна, обл.
Варна, район „Приморски“, СО „С.“ с номер по предходен план 454, квартал
0, парцел 0, целият с площ от 55 кв. м. с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за второстепенна
улица, при съседи на поземления имот по скица: 10135.2508.9559,
10135.2508.1258, 10135.2508.1179;
- иск на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от
ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) за отнемане в полза на държавата от М. И. Я. и от Р.
И. Я. на лек автомобил, марка Мерцедес, модел МЛ 270 ЦДИ, рег. № *, рама
№ WDC1631131X764837, двигател: без номер, дата на първа регистрация:
22.03.2002 г.;
- иск на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ
(сега ЗОНПИ) за отнемане в полза на държавата от М. И. Я. на сумата от
32 050 лв., представляваща: - вземане в размер на 16 050 лв., придобито от М.
И. Я. с договор за цесия от 19.10.2016 г., дължимо от М. М. А. на М. И. Я. по
изпълнителен лист № 8707 от 27.08.2015г. на РС - Варна и образувано
изп.дело № 20158080401085 на ЧСИ З. Д. с рег.№ 808 с р-н на действие: ОС-
Варна, ведно с всички неиздължени лихви; - вземане в размер на 16 000 лв.,
представляващо остатък от вземане в размер на 30 000 лв., дължимо от М. М.
А. на М. И. Я., ведно със законната лихва, съгласно договор за продажба на
вземане от 19.10.2016 г.
Комисията е поддържала, че с решение №2637 от 06.11.2019 г. на
КПКОНПИ е образувано производство за установяване на незаконно
придобито имущество срещу М. И. Я. въз основа на постъпило, на основание
чл. 110, ал. 1 от ЗПКОНПИ уведомление от Окръжна прокуратура гр. Плевен,
вх. №УВКПКОНПИ-508/30.04.2018 г. за привличане на М. И. Я. в качеството
на обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 254/2018 г., по описа на Първо
РУ - Плевен, пр. пр. №71/2018 г., по описа на ОП - Плевен за това, че на
28.03.2018 г. в гр. Плевен, ул. „Гренадирска” № 119, в района на магазин
„Кауфланд ІІ”, в съучастие като извършител с Н. Л. С. от гр. Тр., Д. Д. А. от гр.
Пл. и А. Х. М. от гр. Пл., отнел чужди движими вещи - парична сума в размер
на около 200 000 лв., от владението на И. Д. Ц. от гр. Пл., охранител във
фирма „ВИП Секюрити”ЕООД гр. София, като употребил за това сила и
заплашване и вещите са в големи размери – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1
вр. чл. 198, ал. 1, алт. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Престъплението попада в
обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 7 от ЗПКОНПИ. С протокол № ТД07ЛО/УВ-
2761/21.05.2018 г. е образувана проверка за установяване на значително
6
несъответствие в имуществото на лицето М. И. Я.. Комисията е сочила, че към
досъдебно производство №ЗМ 254/2018 г., по описа на Първо РУ - Плевен, пр.
пр. № 71/2018 г., по описа на ОП - Плевен са присъединени досъдебно
производство № ЗМ- 73/17 г., по описа на Второ РУ- Плевен, пр. пр. №33/2017
г., по описа на ОП - Плевен; досъдебно производство № ЗМ- 893/16 г., по
описа на ОД на МВР - Плевен, пр. пр. № 213/2016 г., по описа на ОП - Плевен;
досъдебно производство № ЗМ- 583/2016 г., по описа на Първо РУ - Плевен,
пр. пр. №1244/16 г., по описа на РП - Плевен; досъдебно производство № ЗМ-
33/16 г., по описа на СДВР, пр. пр. № 14579/16 г., по описа на СРП; досъдебно
производство № ЗМ- 254/2018 г., по описа на Първо РУ - Плевен, пр. пр. №
480/18 г., по описа на РП - Плевен. Досъдебното производство № ЗМ 254/2018
г., пр. пр. № 71/2018 г., по описа на ОП - Плевен е изпратено по компетентност
на Специализираната прокуратура, пр. пр. № 1924/2018 г., по описа на СпП,
досъдебно производство № 296/2018 г., по описа на ГД “БОП“ – МВР. На М.
И. Я. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2
от НК. Проверката е започнала на 21.05.2018 г. с протокол № ТД05ВТ/УВ-
2761/21.05.2018 г., а периодът на проверката е от 21.05.2008 г. до 21.05.2018 г.
Проверката обхваща и имуществото на съпругата на проверявания Р. И. Я. за
периода от 12.10.2012 г. до края на проверката и това на малолетните му деца,
родени съответно през * г., * и * г. Комисията е изложила твърдения за
притежаваното от ответниците Я.и в началото на периода имущество, както и
за възмездно придобитото и налично в края на проверявания период такова,
твърдения за доходите им от законни източници, за разходите им и след
извършен икономически анализ установила твърдяното несъответствие (след
изменението на иска е поддържано за сумата от 228 266,72 лв.), като разлика
между нетен доход отрицателна величина от - 44 665,72 лв. и стойността на
придобито и налично имущество от 183 601 лв., включващо стойността на
придобитите в проверявания период и налични в края му имоти, разходите за
строителството на сградата, едно МПС и разхода за придобиване на вземане)
за проверявания период от време от 10 г., което се явявало значително – над
150 000 лева за целия проверяван период, по смисъла на чл. 107, ал. 2 от
ЗПКОНПИ, във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ). Комисията е
изложила в исковата си молба също така, че след края на проверявания
период, на 27.12.2018 г. ответниците Я.и са се разпоредили в полза на
ответника И. Д. – баща на ответницата Р. Я., с възмездно придобитите от тях
през периода два поземлени имота в гр.Варна, с.о. С. с площ съответно от 413
кв.м. и от 55 кв.м. и с построената в проверявания период в първия имот
двуетажна сграда, както и че са налице предпоставките по чл. 143, т. 2, пр. 1, 2
и 4, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) за
недействителност на сделката по отношение само на продадения имот от 55
кв.м. и на сградата, предвид че ответниците Я.и не са разполагали със законни
източници на средства към момента на придобиването и строителството и при
твърдения, че е налице близка родствена връзка между страните по сделката и
че И. Д. е знаел и/ или е могъл да предполага, че вложените средства за
7
придобиването и строителството са с неустановен законен произход, респ. че
имуществото е незаконно придобито, евентуално, че И. Д. е придобил
имуществото с цел прикриване на действителните права свързани с него, тъй
като сделката е сключена след привличането на Я. като обвиняем и след
налагане на запор върху автомобила му.
Ответниците са подали писмени отговори, с които са оспорили
исковете и по съображения за придобиване на имуществото със средства от
законен източник са молили за отхвърлянето му и за присъждане на
разноските.
В отговора си, ответникът И. Г. Д. (баща на ответницата Р. Я.) е
изложил, че: подпомогнал ответниците М. и Р. да закупят имота в с.о. С., тъй
като имал намерение да заживее в гр.Варна; че превел сумата от 51 798.63
лева по банковата сметка на дъщеря си, която сума получил след
разпореждане с притежавни от него имоти апартамент в Асеновград, нива в
с.Бор, общ.Асеновград, парцел с къща в с.Бор; процесният имот бил закупен
на името на М. и Р. Я.и с цел строителство, като уговорката била след строежа
той да му бъде прехвърлен, тъй като вложил средства от разпореждането със
собствените си имоти; давал суми и впоследствие за изграждане на
постройката; помагал и с труд и със закупуване на строителни материали,
докато сградата се строяла; М. и неговият баща също участвали лично с труд;
постройката била изградена по стопански начин с труда на близките;
непрекъснато отделял средства от трудовите си доходи и подпомагал дъщеря
си, а след като тя се установила в гр.Варна й изпращал и предоставял
безвъзмезнно парични средства, съответно от 40 000 лв., 13 103,31 лв., 1 500
лв., 400 лв., 342 лв., 120 лв., 3 000 лв. 1 800 лв. в периода от 30.11.2012 г. до
2018 г. чрез преводи по банковата й сметка и по сметка на съпруга й;
подпомагал семейството и с парични суми в брой, което правели и майката и
бабата на Р. (Р. И.), която само за сватбата й дарила 10 000 лева.
В писмения си отговор ответницата Р. Я. е настоявала, че цялото им
имущество е придобито със средства от законни източници на доходи,
включително от трудова дейност, ренти от земеделски земи, дарения от
близките им и от продажбата на имоти – нива от 25,500 дка в с. Гешаново,
нива от 5,006 дка в с.Орлова Могила, апартамент от 56,91 кв.м. в
гр.Асеновград, апартамент от 39,32 кв.м. в гр.Варна. Оспорила е твърдението
за наличие на връзка пряка или косвена с престъпната дейност и придобитото
имущество, по съображения, че цялото имущество е придобито преди
извършване на престъплението. Оспорила е метода на извършения от КОНПИ
анализ и стойностите по пера на имущество, приходи и разходи, както и като
завишени посочените от КОНПИ пазарни цени на имотите, включително и на
разходите за изграждане на сградата. Сочила е, че: сградата била изградена с
техния труд и с труда на близките им и общите разходи възлизат на 90 000 лв.;
преди разпореждането в полза на баща й след края на периода, сградата била
само на груб строеж, като той я довършвал. Оспорила е оценката на КОНПИ
за автомобила, тъй като той бил стар и купен от чужбина за 1 000 лв. Твърдяла
8
е, че е имала налични средства към месец октомври 2012 г. в размер на 77 000
лв., част от които по банковите й сметки, като през проверявания период
получавала дарения от близките си по банкови сметки в общ размер от 65 000
лв. и дарения в брой от близки за сватбата й от 18 000 лв. Настоявала е, че
разходите за издръжка и за пътуване са завишени.
В писмения си отговор, М. Я. е настоявал, че имущество е придобито
със средства изцяло от законни източници на доходи, включително от
полагане на труд, от продажба на имоти, ренти и дарения от близки. Сочил е,
че вилата била изградена с труда на близките му до акт 14 на 30.06.2014 г. и
разходите били 90 000 лв. и без такива за труд, както и че сградата била
довършвана от тъста му И. Д. след 2018 г. Оспорил е сочените от КОНПИ
пазарни цени на имотите, колата и разходите за строителството и включените
стойности като техни разходи в анализа на КОНПИ. Оспорил е икономическия
анализ като цяло и по пера с конкретни съображения по тях, включително е
навел и подробни такива по разходите за издръжка и задграничните
пътувания. Настоявал е, че имал парични средства в началото на
проверявания период от около 30 000 лв., част от които налични по сметки, а
друга част – спестени от преди това, включително и от дарения от баба му Ж.
с източник на дохода от ренти. Сочил е, че през проверявания период със
съпругата му са получили и средства от 18 000 лв. от близки и роднини на
съпругата му на сватбата им на * г., в това число дарени от майката на Р. - М. -
5 000 лв., от баба й Р. Д. – 10 000 лв. и от А. Д. – 3000 лв. и посочени в
подписани от тях декларации. Отделно, през проверявания период съпругата
му Р. получила от близките си дарения чрез банкови преводи в общ размер от
60 000 лв. Той получил на сватбата от своите родители И. и Г. Я. – 6 000 лв., а
от баща си, който бил лекар, работел в чужбина – и в брой суми в общ размер
от 50 000 лв., от които 1000 лв. - през 2014 г., 7500 лв. – на 14.10.2014 г. (с
източник от продажба на два имота) и редовно ежемесечно от 2012 г. – и по
500 лв. месечно.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с
оглед събраните по делото доказателства установи следното:
Производството на комисията се води по чл. 153 ЗПКОНПИ (сега
ЗОНПИ - загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.) и е
допустимо – налице са всички предвидени в закона предпоставки: ЗОНПИ е
сезирана с постъпило уведомление с рег. №УВКПКОНПИ-508/30.04.2018 г. за
привличане в качеството на обвиняем на М. И. Я. по досъдебно производство
№ ЗМ 254/2018 г., по описа на Първо РУ - Плевен, пр. пр. №71/2018 г., по
описа на ОП – Плевен за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198, ал. 1,
алт. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 7 от
ЗПКОНПИ (заглавието изменено в ЗОНПИ). С протокол № ТД05ВТ/УВ-
2761/21.05.2018 г. е образувана проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на М. И. Я. която обхваща периода от
21.05.2008 г. до 21.05.2018 г. С решение №2637 от 06.11.2019 г. на КПКОНПИ
9
(сега КОНПИ) е образувано производството за отнемане в полза на държавата
на незаконно придобитото имущество, а с решение №249 от 05.02.2020 г. - и за
внасяне в съда на искова молба за обявяване по отношение на държавата
недействителността на разпоредителната сделка – продажба с недвижими
имоти, сключена между ответниците Я.и от една страна и ответникът И. Д. –
от друга и за отнемане на незаконно придобито имущество от проверявания
М. Я. и съпругата му Р. Я..С акт № 12 от 10.01.2024 г. на КОНПИ е взето
решение за частичен отказ от исковете до вида и размера на претенциите
понастоящем. Установено е също така по делото, че М. Я. е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че на 28.03.2018 г. в гр. Плевен, ул.
„Гренадирска” № 119, в района на магазин „Кауфланд ІІ”, в съучастие като
извършител с Н. Л. С. от гр. Тр., Д. Д. А. от гр. Пл. и А. Х. М. от гр. Пл., отнел
чужди движими вещи - парична сума в размер на около 200 000 лв., от
владението на И. Д. Ц. от гр. Пл., охранител във фирма „ВИП
Секюрити”ЕООД гр. София, като употребил за това сила и заплашване и
вещите са в големи размери – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198,
ал. 1, алт. 1 и 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. По същото дело са иззети отнетите
суми от обвиняемите, с изключение на неоткритата у четиримата и
невъзстановена част от 16 306,92 лв. Понастоящем наказателното
производство не е приключило. Проверяваният е женен от * г. за ответницата
Р. И. Я. и двамата имат три малолетни деца И., Я. и Е., родени съответно през
* г., * и * г., като имуществото на всички е обект на проверката за съответните
периоди (след брака - за съпругата и след раждането – за децата).
Искът на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество е за недействителност на
прехвърлтелната сделка – продажба от 27.12.2018 г., сключена след края на
проверявания период между ответниците Я.и и ответника И. Д., в частта на
прехвърления имот с ИД № 10135.2508.1259 от 55 кв.м. и на построената
вилна сграда със ЗП от 84.60 кв.м. в другия прехвърлен имот с идентификатор
№ 10135.2508.1258 в гр.Варна и за отнемане от ответниците на същите имоти
(имота от 55 кв.м. и сградата), евентуално при отхвърляне на установителния
иск – за отнемане от ответниците Я.и на равностойността им, както и за
отнемане от ответниците още на един лек автомобил -„Мерцедес“ МЛ 270
ЦДИ, рег.№ * и на две вземания на Я. от М. М. А., сътветно от 16 000 лв. и от
16 050 лв. - общо за 32 050 лева, произтичащи от договори за заем, цедирани
на проверявания на 19.10.2016 г. от кредиторите Е. Р. и Т. Р. срещу сума от по
2 500 лв. за всеки.
За основателността на иска по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ следва да е
установено: че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество, т.е.
имущество, за придобиването на което не е установен законен източник,
съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона;
наличието на обосновано предположение, че това конкретно имущество е
придобито незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато
след проверка се установи значително несъответствие между имуществото и
10
нетния доход на проверяваното лице в размер на 150 000 лева за целия
проверяван период; образувано наказателно производство срещу това лице за
престъпление по НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено
като обвиняем. По приложението на ЗОНПИ понастоящем е налице
постановено ТР № 4/18.05.23г., по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, съгласно
което: не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и
не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични
средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период; не подлежи на
отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е
установено преобразуването им в друго имущество. Основната предпоставка
за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното
лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика
и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че
имуществото (с дефиниция в §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ) в края на проверявания
период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това
увеличение надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след
установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали
даден доход има законен характер. Отнемането е възможно при наличието на
несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи
на получен през проверявания период законен доход (в тази насока е
съдебната практика, обективирана в решение №97/18.05.2018г. по гр.д.
№3224/17г., ВКС, IV гр.о.; решение №200/14.02.2019г. по гр.д.№4143/17г.,
ВКС, III гр.о., решение №147/16.09.2019г. по гр.д.№1998/18г., ВКС, IV гр.о.;
решение №263/18.12.2020г. по гр.д.№1293/20г., ВКС, IV гр.о., решение
№191/15.02.2021г. по гр.д.№4768/19г., ВКС, IV гр.о. и др., формирана основно
по приложението на ЗОПДНПИ (обн.2012г., отм.2018г.) и относима към
настоящото производство по ЗОНПИ, обн.2018г. предвид аналогичните му
разпоредби.
Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и
членовете на семейството му парични средства ВКС е посочил, че
постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от
съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези
вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото
имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи
11
(самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в
наличност). Ако те са налице в края на изследвания период, формират
несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови
предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното
несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен
източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се
достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.
Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на
проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни
източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като
краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него,
независимо от техния размер. В мотивите на цитираното ТР ВКС е приел още,
че стoйнocттa на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово
понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на
имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход
за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на
проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за
изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите
съответстват на придобитото имущество или не. Когато стойността на самото
имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв.,
то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т.
8 от ДР на ЗОНПИ“ (Решение № 50130 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
5134/2021 г., IV г. о.).
Така последователно в новата съдебна практика се поддържа (така
решение № 732 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2652/2023 г., III г. о., ГК),
че незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само
имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през
изследвания период, което е налично и съществува в патримониума на
проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към
който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното
несъответствие. Само ако такова превишение и релевантно несъответствие
бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на
изследвания период е незаконно придобито. Поради това водещата
предпоставка за отнемането в полза на държавата е установяването дали
между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края
на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането
може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на проверявания
период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това
увеличение надхвърля посочения размер в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ
/ЗПКОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023/. Едва след установяване на такова
превишение подлежи на изследване въпроса дали даден доход има законен
характер /чл. 107 от ЗПКОНПИ, понастощем ЗОНПИ/, както е застъпвано
последователно в практиката на ВКС, формирана включително след
12
постановяване на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4 от 2021 г. ОСГК
на ВКС по правни въпроси в обсега на неговото прилагане (в т. см. са Решение
№ 50116/2024 по гр. дело № 3698/2021 г на Четвърто г. о; Решение №
50007/2024 г по гр. д № 4429/2019 г на Четвърто г. о Решение № 140/2023 г по
гр. дело № 3565/2022 г. на Трето г. о; Решение № 50004/2024 по г. д. №
3649/2020 г. на Четвърто г. о; Решение № 140/2023 г по гр. дело № 3565/2022 г.
на Трето г. о; Решение № 203/2023 гр. д. № 4452/2022 г Четвърто г. о; Решение
50130/2024 гр. дело № 5134/2021 г. на Четвърто г. о на ВКС и др.). Целта на
закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от
проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите за
незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с
него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между
притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в
края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което
имуществото се е увеличило в края на проверявания период, в противен
случай не е налице попадащо под санкцията на този закон обогатяване, т.е.
липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
При съобразяване разрешенията в цитираното ТР и горепосочената
съдебна практика, съдът извършва икономически анализ, по който паричните
суми, преминали през банковите сметки на ответниците, както и придобитите
от тях и впоследствие отчуждени в проверявания период движими вещи и
недвижими имоти, не се включват при преценка на наличното имущество и не
участват в остойностяването му, като имуществото включва всички движими
вещи и недвижими имоти, които са придобити през проверявания период и са
налични в патримониума на проверявания към неговия край, дружествените
дялове и паричните суми, които са налични също към края на този период.
Относно стойността на имуществото, намира приложение
разпоредбата на чл.148, ал.1 ЗОНПИ, която изрично сочи, че същото се
оценява по действителната му стойност към момента на придобиването, респ.
отчуждаването, като същата се определя съобразно правилото на ал.2 на
чл.148 – пазарната стойност на оценяваните недвижими и движими вещи.
Когато вписаната цена по договора е оспорена от Комисията като
действителна, то пазарната стойност се определя въз основа на експертно
заключение. Стойността на придобит през проверявания период имот чрез
реализирано строителство е стойността на вложените средства за
изграждането му, която при липсата на писмени доказателства, се определя от
вещо лице на база пазарните цени за извършените строителни работи (с труд и
материали).
При извършване на анализа следва да се съобрази, че съгласно §1, т.2 от
ДР на ЗОНПИ доходи, приходи и източници на финансиране са:
възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно
правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от
упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа
дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима
13
собственост, за придобиването, на които е установен законен източник, доходи
от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни
и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения,
приходи от продажба на имущество, за придобиването, на които е установен
законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити
и заеми от физически лица. Липсва посочването за това, че за доход се считат
и всякакви други доходи, приходи и източници от финансиране, но това не
означава, че такива са изключени, тъй като изброяването не е изчерпателно.
От текста на разпоредбите следва, че акцентът се поставя върху изискването
за законност на доходите, т.е. те да не са придобити от незаконен източник или
от осъществяването на забранена от закона дейност. Начинът на получаването
на парични средства-в брой, превод по сметка в банка, системи за бързи
разплащания и др. е без значение за това дали същите представляват законен
доход. Законността на доходите се определя от основанието за тяхното
плащане, съответно за получаването им. Съгласно разрешенията в съдебната
практика, доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума
на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и
извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите
могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена
дейност, която може да е забранена със закон /дейността може да е абсолютно
забранена, да е подчинена на особен режим, който позволява само на
определени лица да я извършват или да е забранено извличането на доход от
тази дейност/ или незабранена. Само доходите от забранена със закон дейност
са незаконни /те са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно посочени в
действащите към съответния момент закони/, всички останали доходи от
всякакви възможни дейности са законни /те са неизброими/. Не са от
забранена със закон дейност, т.е. законни са не само някои от посочените в § 1,
т.4 от ДР ЗОПДНПИ /отм./, сега §1, т.2 от ДР на ЗОНПИ доходи, но също и:
недекларираните доходи /всички декларирани за нуждите на данъчното
облагане доходи се предполага да са законни/; посочените и внесени по
митническа декларация доходи също са законни, когато има данни
проверяваният да е работил, макар и неофициално, в чужбина, но същите /или
част от тях/ може да са незаконни, ако напр. проверяваният е осъден за
квалифицирана контрабанда; законни са също и доходите от полагане на труд
или осъществяване на стопанска дейност в т.нар. „сива икономика“ и др.
В случая, при тези разрешения, съдът намира за установено следното:
По придобитото възмездно и налично към края на проверявания
период имущество: В рамките на проверявания период ответниците М. и Р.
Я.и са придобили възмездно (с договори за покупко-продажба) и са налични в
края на периода (към 21.05.2018 г.) общо два поземлени имота в гр.Варна,
район „Приморски“, с.о.„С.“, съответно ПИ с идентификатор №
10135.2508.1258 с площ от 413 кв.м., придобит на 05.03.2014 г., с пазарна
оценка към датата на придобиването, според заключението на вещото лице
М. Ат. по СТЕ от 39 450 лв. и ПИ с идентификатор № 10135.2508.1259 с площ
14
от 55 кв.м., придобит на 10.04.2014 г. с пазарна оценка към датата на
придобиване по същата СТЕ от 5250 лв.
През проверявания период, ответниците са построили в първия имот и
придобили на осн. чл. 92 ЗС и вилна сграда със ЗП от 84.60 кв.м., състояща се
от полувкопан сутерен, два жилищни етажа и тавански етаж (оконтурена с
червен цвят и означена с 01 на скицата на лист 299 от делото на ОС). Съгласно
заключението на вещото лице Ат. по СТЕ (на л.682 от делото на ОС), сградата
е изпълнена по одобрен проект, въз основа на разрешение за строеж
№04.05.2011г. (издадено на предходните собственици), заповед на главния
архитект на Община Варна №13/18.03.2014г., протокол обр.2 от 21.03.2014г. за
откриване на строителна линия и констативен протокол за степен на
завършеност, издаден от район “Приморски“ от 10.01.2020г., като съгласно
одобрения проект тя е със ЗП 84.60 кв.м. и РЗП 210.80 кв.м, а установената
при огледа застроена площ на сградата е 326.80 кв.м.: приземен етаж 84.60
кв.м.; първи жилищен етаж 88.60 кв.м. и втори жилищен етаж 88.60 кв.м.;
тавански етаж 65 кв.м. Според вещото лице, сградата е на груб строеж, като
завършен понастоящем е и се ползва само приземния етаж, като първи, втори
и тавански етаж са на груб строеж, без инсталации, мазилки, шпакловки и без
вътрешни стени на помещенията. Сградата не е въведена в експлоатация.
Според приложения акт. обр.14, сградата е изградена до било - покрив на
30.06.2014 г. т.е. грубият строеж е осъществен в периода от закупуването на
имота до тази дата. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че строежът на сградата е изпълнен с личния труд на М. Я., И. Д. и
техни приятели и близки. В тази насока са показанията на свидетеля Ат. Ч.,
който работел в строителството и помогнал на ответниците в строежа, като
осъществявал работа на технически ръководител. Той е изнесъл, че на мястото
имало готов фундамент още при закупуването на имота, а в построяването на
сградата са участвали много хора - близки и роднини на М., като всеки от тях
идвал, когато има време и работел. Свидетелят е сочил, че не е виждал на
обекта да работи фирма, както и че къщата била завършена през 2014г. Все в
тази насока са и показанията на свидетеля И. Т., който е заявил, че за строежа
помагали майката и бащата на М. и негови близки и приятели, като Б. В.
направил цялата ел.инсталация, В. Хр. - ВиК инсталацията, а друг негов
приятел поставил дограмата. Свидетелят Т. също се занимава със
строителство, като в показанията си сочи, че при строежа през 2014 г. рязал
арматура, наливал бетон, помагал при слагането на гипсокартона. Свидетелят
Р. В., също строител, е заявил че участвал в строежа, помагал на приятеля си
когато заливали бетона и по зидарията, като там били и помагали безплатно и
други негови приятели. Свидетелите Н. П., Р. В., Ал. Т. и И. Т. са сочили, че
ответниците Я.и получавали и финансова помощ от родителите си, бащата на
М. периодично му давал пари за строежа, като работите по довършването
спирали, когато ответниците нямали средства. Предвид установеното, че
сградата е била изградена на груб строеж с труда на близки и приятели през
2014 г. и поетапно довършвана (тя не е завършена и понастоящем), съдът
15
намира, че оценката на разходите за строителството следва да бъдат във
варианта по т.2.1.3 от допълнителното заключение на вещото лице Ат. по СТЕ
(л. 814) съобразено с изграждането на сградата в груб строеж – издаден акт
обр.14, действително извършените работи за СМР през 2014 г. и поетапното
довършване – с дограма през 2015 г., изолация през 2016 г. и мазилка – 2017 г.
и те общо възлизат на сумата от 112 941 лв. Оградата не е самостоятелен
обект на собственост и същата не съставлява отделно имущество, поради
което и нейната стойност не следва да участва в стойността на имуществото.
Извън и независимо от това, КОНПИ въобще не е доказала по делото, че тя е
била изградена от ответниците Я.и, а не от приобретателя Д. през 2018 г., в
каквато насока са оспорванията им.
В проверявания период, закупен на 08.02.2016 г. и наличен в края му, е
и един лек автомобил лек автомобил -„Мерцедес“ МЛ 270 ЦДИ, рег.№ *.
Предвид оспорването на придобивната цена от 1000 лв. от КОНПИ,
приложение намира специалната разпоредба на чл.148 от ЗОНПИ за
действителна стойност и той следва да бъде включен в стойността на
имуществото с пазарната такава, изчислена от вещото лице Инкьов по САТЕ
(л. 676 от делото на ОС) към датата на придобиването в размер от 10 760 лв.
Налична в края на периода, е и сумата от 550,67 лв. по банковите
сметки на ответниците (установена от вещото лице Ст. по СИЕ), която също
представлява имущество на ответниците.
Двете вземания на Я. от М. М. А., сътветно от 16 000 лв. и от 16 050 лв.
- общо за 32 050 лева, произтичащи от договори за заем, цедирани на
проверявания на 19.10.2016 г. от кредиторите Е. Р. и Т. Р. срещу сума от по
2 500 лв. за всеки не следва да се включват като имущество, доколкото тези
суми не са върнати и не са налични у проверявания. Цената за закупуване на
всяко от двете вземания е по 2 500 лв. или общо 5000 лв. и тя е сторен разход
за покупката на вземанията по заемите, а плащанията от длъжника по тях (при
липсата на налични суми у проверявания) следва да намерят отражение като
приход на проверявания от законен източник. Т.е. невърнатия заем не е
наличен актив, подлежащ на отнемане, не съставлява имущество по смисъла
на пар.1 т.4 от ДР на ЗОНПИ и не следва да се отчита към притежаваното от
проверявания такова в края на проверявания период. Такъв ще бъде
единствено върнатата заета сума и то при условие, че е налична в
патримониума на проверявания в края на проверявания период.
Така стойността на общо придобитото по възмезден начин от
проверяваните имущество, налично към края на проверявания период
21.05.2018 г. е в размер на сумата от 168 951,67 лв. (сбор на 39 450 лв., 5 250
лв., 10 760 лв., 112 941 лв. и 550,67 лв.).
Наличното, установено като придобито преди проверявания период и
отчуждено в рамките на проверявания период имущество е следното:
придобит по дарение от М. Я. на 10.09.1997 г. имот – нива от 25,500 дка в с.
Гешаново, общ.Добрич, продаден на 14.05.2014 г. за сумата от 10 000 лв. и
16
придобит от Я. на 22.12.1997 г. имот – нива от 5,006 дка в с.Орлова могила,
продаден на 26.05.2014 г. за сумата от 1 000 лв. (доходите от продажбите са
съобразени като приход в анализа).
Предвид, че стойността на придобитото в проверявания период и
налично в края му имущество надхвърля стойността от 150 000 лв., то на
анализ подлежат и останалите елементи – доход, разход (обичаен,
извънреден), нетен доход и съпоставяне на последния със стойността на
имуществото с оглед преценката за наличието на релевантното
несъответствие от 150 000 лв. Затова и основателни са оплакванията на
комисията във въззивната й жалба за липсата на извършен такъв анализ от
окръжния съд и за неправилно изчислена стойност на наличното в края на
периода имущество, предвид изключването на един от придобитите имоти на
стойност 39 450 лв. с мотиви, че е призната от комисията законността на
дохода, с който той е закупен.
По доходите: Съгласно заключението на вещото лице Р. Ст. по т.1 от
съдебно – икономическата експертиза по задачи на КОНПИ, общо за целия
проверяван период доходите на проверявания Я., включвящи и тези на
съпругата му от датата на брака и тези на трите деца, са в размер на 173 823,34
лв., като те включват: по подадени годишни данъчни декларации - 519 лв.;
доходи от трудови правоотношения - 15 693,13 лв.; доходи по чл. 73 ЗДДФЛ –
7 873,05 лв.; от обезщетения и помощи – 30 774,22 лв.; получени стипендии –
1 080 лв.; получени ренти – 175,21 лв.; получени застрахователни обезщетения
– 3 225,04 лв.; приходи от продажба на имоти, придобити преди проверявания
период – 11 000 лв.; получени кредити - 5 616,96 лв.; получени по банков път
суми от родители с установен източник на средства (признат от КОНПИ) –
82 755,09 лв.; изтеглени от банкови сметки с установен източник на средства –
от вноски (съгласно посоченото от вещото лице, част от преведена от
родителите сума, призната от КОНПИ като от законен източник, е внесена по
друга банкова сметка и призната по тази точка) - 10 186,56 лв.; налични към
началото на проверявания период суми по банкови сметки – 4 417,75 лв.;
лихви по банкови сметки, изплатени върху средства с установен източник –
507,33 лв.
Към тези доходи, следва да се прибавят и сумите, получени по
банковите сметки на проверяваните от вноски на трети лица в общ размер на
20 735,06 лв., както и тези преведени по сметките от родителите на
проверяваните в размер на 24 358,31 лв., всички неналични към края на
периода, които КОНПИ не признава като доход заради неустановено
основание и източник на средства, респ. като такива с неустановен произход,
както и лихви върху тях в размер на 45,99 лв. Тези суми реално са постъпили
по сметките на проверяваните като дадени им от тези лица, като
безпротиворечива е практиката в посока, че същите съставляват доход на
проверяваните. Освен това, по-голямата част от преводите от трети лица са
направени от длъжника по цедираните заеми М. А., като има и преводи и от
близки (бабата Р. Д., Г. Д.). Преводите от родителите са изцяло в синхрон с
17
показанията на разпитаните по делото свидетели на ответниците, че
родителите и на двамата са помагали на семейството и са го подпомагали с
парични средства периодично през целия проверяван период. С тези средства,
доходите на проверяваните са в размер на сумата от 218 962,70 лв. Съдът
намира, че вноските по банкови сметки от самите проверявани в размер на
56 506,98 лв. също следва да бъдат включени като техен доход, тъй като
установено е с показанията на свидетелите, посочени по-горе, че ответниците
Я.и са работили през проверявания период, като са получавали и
възнаграждения в брой (така свидетелят Т., че М. работел като охрана на
бизнесмени и като шофьор на такива и получавал добри доходи; свидетелката
Ст. Я., ЧСИ – че М. е работил при нея от началото на 2009 г. до 03.09.2012 г.
като шофьор и охрана и му плащала премии, допълнително пари за празници
и пари за допълнителен труд, като той се водел на минимална заплата;
свидетелят В. – че семейството не теглело заеми, а М. работел като охранител
с добри доходи; свидетелят Т., че М. работел като охранител и получавал на
ръка добри пари), както и че двамата са получавали средства и от родителите
и близките си в брой (свидетелят Т. – че бащата на М., който работел в Гърция,
му помагал с пари; така и св. Т. и св. В., а св. П. – че бащите и на двамата им
помагали с пари; свидетелят Т. – че давал пари за празници и рождени дни на
децата в паунди; св. Р. Д. (баба на Р.), че с мъжа си давали пари на внучката си
редовно през годините (посочени по размери от нея) както по банков път, така
и в брой, давали и за всяко раждане на трите деца, като имали спестени от
трудовата си дейност пари, както и от продажба на имоти и от получено
обезщетение заради осъждането на баща й от Народния съд). Извън това, няма
доказателства по делото, че внесените суми от самите проверявани по
сметките им имат незаконен източник, като както бе посочено и по-горе, дори
получените суми от т.н. „сива икономика“ не се изключват като доход. С
вноските на проверяваните по банкови сметки приходите им възлизат на
сумата от 275 470,41 лв. Предвид, обаче наличието понастоящем на
противоречива практика по въпроса дали вноските на проверяваните по
сметки са техен доход и даденото сега разрешение в постановеното решение
№ 283/28.05.2025 г. по гр.д.№ 2758/ 2024 г. Върховният касационен съд на
Република България, четвърто гражданско отделение, съдът ще извърши
анализа при първия вариант, с доход от 218 962,70 лв. (без вноските от
проверяваните). Доколкото свидетелката Д. е изнесла данни за давани
средства в брой и по банков път, включително и от сина й - бащата на Р. - И. Д.
и при положение, че дарените средства по банков път от нея са отчетени от
съда като доход при вноските по банкови сметки на проверяваните от трети
лица, както са отчетени и дарените средства от родителите по банков път, то
съдът намира, че тези дарения са доказани до приетите размери.
По разходите: Обичайните и извънредни разходи, според
заключението на вещото лице Ст. по СИЕ във вариант 4 по т.2 са в общ размер
от 202 900,06 лв. (данните за разходи за живот са по данни на НСИ, след
приспадане на суми за данъци, социални осигуровки, влог, изплатени дългове
18
и дадени заеми (само конкретните в случая и доколкото такива са сторени от
проверяваните са отделно, самостоятелно включени); а разходите за
задграничните пътувания са съобразно данните от ЕВРОСТАТ (предвид
отчитането на конкретните за държавата разходи за пребиваването там, а не
съобразно Наредбата за служебните командировки в чужбина). От тази сума,
обаче следва да бъдат изключени следните: 4 076,73 лв. – представляваща ¼
от цялата липсваща, но неоткрита в четиримата обвиняеми -съизвършители на
престъплението, сума (наречена от КОНПИ „облага от престъплението),
защото не е разход на проверяваните; 56 506,98 лв. – вноските на
проверяваните по банковите им сметки, неналични в края на периода, защото
също не са разход на проверяваните; 20 735,06 лв. – вноските от трети лица
по банкови сметки, както и 24 358,31 лв. – вноските по банкови сметки от
родителите, неналични в края на периода и лихвите от 45,99 лв. върху тях,
също неналични в края, са приход на проверяваните, а не техен разход. Така,
след приспадането им, общият размер на обичайните и извънредни разходи на
проверяваните възлиза на сумата от 97 176,99 лв. В същата са включени
разходи: за живот по данни на НСИ 65 795,33 лв.; за задгранични пътувания –
10 731,55 лв.; за наем на недвижим имот от 1 268,80 лв. и 1 268,80 лв.; за
семестриални такси – 750 лв.; за платени застрахователни премии- 5 072,25
лв.; за вноски по стокови кредити - 1 583,61 лв.; - за банкови такси – 15 лв.; за
покупка на МПС (Мерцедес *), неналичен към края на периода – 10 200 лв.;
платени суми по кредити- 491,65 л.;
Нетният доход, като разлика между стойността на доходите от
218 962,70 лв. и разходите от 97 176,99 лв. се равнява на сумата от 121 785,71
лв.
Несъответствието между нетния доход (121 785,71 лв.) и стойността
на придобитото и налично имущество (168 951,67 лв.) е в размер на 47 165,96
лв., което е под релевантния размер от 150 000 лв.
Това обосновава извода за неоснователност на исковете на КОНПИ и те
подлежат на отхвърляне.
Независимо от горното, следва да бъде посочено, че дори и при обратен
извод и при евентуално установено значително несъответствие в имуществото
на проверяваното лице, то не е достатъчно за отнемането му, като съдът
дължи проверка за пропорционалност. Така в решение № 50104/23.01.2024 г.
по гр.д. № 4647/2021 г., III г.о. ВКС е казано, че доколкото се касае до намеса
в правото на мирно ползване на собствеността, съгласно чл. 1 от Протокол №
1 към ЕКЗПЧ, съдът дължи и проверка за пропорционалност. Европейската
конвенция за правата на човека е ратифицираната със закон, приет от
Народното събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.) и е в сила за
Република България от 7 септември 1992 г., като съгласно чл. 5, ал. 4 от
Конституцията на Република България - международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за
Република България, са част от вътрешното право на страната и имат
19
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат. ЕСПЧ постанови през 2023 г. няколко осъдителни решения, в
които констатира нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ и върна
делата за възобновяване на националното производство и повторно
разглеждане, защото националните органи: "не са установили престъпната
дейност да е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане,
както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество" /вж. §
138 от Дело Йорданов и други срещу България от 23.09.2023 г. по жалби №
265/17 и 26473/18/. В това дело, както и в цитираното в него "дело Т. и други",
както и в другите постановени решения, ЕСПЧ след като приема, че намесата
в правото на собственост – чрез отнемане на имущество - може да е
законосъобразна /защото е въз основа на законова норма/ и да преследва
легитимна цел /да предотврати незаконно придобито имущество чрез
престъпна дейност/, изисква националният съд да извърши преценка и дали
намесата е пропорционална на преследваната цел. Приема, че за да е
постигнат изискуемият се справедлив баланс, следва: "националният съд,
постановяващ отнемането, да предостави някои подробности относно
престъпното поведение, от които се твърди, че произхожда имуществото,
което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това
имущество би могло да бъде облага от това поведение"/ вж. § 122 от Дело Й. и
др. срещу България/. В Решение № 50098 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
1074/2022 г., III г. о., също е казано, че извод за неоснователността на
претенцията, предмет на делото, произтича и от липсата на събрани
доказателства за връзка между претендираното за отнемане имущество и
престъпната дейност, повдигането на обвинение в извършването на която е
послужило като основание за проверката пред комисията и за производството
пред съда по отнемане. Касае се за пропорционалност на мярката по
конфискация на имущество. Съгласно постановените решения на ЕСПЧ по
делото "Т. и други срещу България", "Й. и други срещу България" всяка
намеса в мирното ползване на притежанията, съгласно § 1 от Протокол № 1
към ЕКПЧ следва да преследва легитимна цел – в случая Законът от 2012 г.
има за цел да предотврати незаконното придобиване на имущество чрез
криминални или административни нарушения, от които се твърди, че то
произтича. Все така в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 4 от
18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 4/2021 г., ОСГК е посочено: „ЕСПЧ намира, че
намесата в правото на мирно ползване на притежанията, защитено в чл. 1
Протокол № 1 ЕКЗПЧОС, следва да е законна /т.е. в съответствие с
относимите национални разпоредби, които същевременно трябва да отговарят
на принципите на правовата държава - да са достатъчно точни и предвидими и
да съдържат гаранции срещу произвол/, в обществен интерес и да отговаря на
критерия за справедлив баланс между нуждите на общия интерес и правата на
индивида. Поради това и конфискацията на имущество следва да е
пропорционална на преследваната от закона легитимна цел, а засегнатите
лица трябва да имат възможност за ефективна защита и не следва да понасят
20
прекомерна тежест. Заключенията на националните съдилища не могат да са
основани единствено на презумпцията за незаконен произход на имуществото
при липса на доказан източник на приходи; трябва да се търси и причинна
връзка с престъпна дейност /Д.и срещу България, Т. и др. срещу България,
Rummi срещу Естония и др./“.
Съобразявайки изложеното в тази връзка, при установеното, че
престъпната дейност на проверявания, за която е повдигнато обвинение (без
да е осъден) е извършен на 28.03.2018 г. грабеж, много след като е придобито
претендираното за отнемане имущество, като освен това ненамерената у
ответника сума, поддържана от КОНПИ като предмет на облага от
престъплението е 4 076,73 лв. (евентуална облага), не може да генерира
средствата за придобиване на имуществото и санкционирането на
проверявания с отнемането на процесното имущество, представляващо намеса
в правото на собственост, макар и законосъобразно и преследващо легитимна
цел (предотвратяване незаконно придобиване на имущество) не би било
пропорционално на тази преследвана цел. В случая липсва и справедлив
баланс между нуждите на общия интерес и правото на проверявания на мирно
ползване на собствеността и тежестта, която той би понесъл с налагане на
санкцията по отнемане на имуществото му в конкретния казус би била
прекомерна. Липсата на пропорционалност, като самостоятелно основание,
води до извод за неоснователност на иска на КОНПИ по чл. 153, ал.1 от
ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) и той следва да бъде отхвърлен.
Окръжният съд, по съвсем различни съображения, е достигнал до
идентичен краен резултат в обжалваното решение, поради което то следва да
бъде потвърдено.
По частната жалба на КОНПИ срещу определението по чл. 248
ГПК:
С молбата си пред окръжния съд, комисията е настоявала за изменение
на решението в часта за разноските: в частта, с която е осъдена да заплати
държавна такса върху прекратената част от иска, поради частичен отказ, по
съображения за недължимостта й; в частта, с която е осъдена да заплати
държавна такса от 15 951,51 лв. върху цена от 398 787,66 лв., вместо върху
правилна цена на иска от 117 858 лв.; в частта, с която е осъдена да заплати
разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна в размер на
14 000 лв., по съображения за прекомерността му и несъобразяване с
конкретната процесуална дейност и действителната цена на иска.
С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение молбата по
чл. 248 ГПК.
Оплакването с доводи, че не се дължи държавна такса от комисията за
прекратената, поради отказа от иска, част е неоснователно по следните
съображения:
Както е посочено в определение № 50257 от 7.06.2023 г. на ВКС по гр.
21
д. № 3297/2022 г., IV г. о., ГК, с разпоредбата на чл. 154, ал. 3 от ЗПКОНПИ
(сега ЗОНПИ) комисията-ищец е освободена от внасянето на държавната такса
само при подаването на исковата молба, респ. – при подаването на жалби
(въззивна, касационна, частна). Съгласно изричния текст на цитираната
разпоредба на чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ обаче, дължимата държавна такса се
присъжда в зависимост от изхода на материалноправния спор делото – възлага
се в тежест на ответника при уважаване на иска за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобитото от него имущество, респ. – възлага се в
тежест на комисията-ищец при отхвърляне на иска. Това следва и от
същността на държавната такса, която е финансово плащане със задължителен
характер, налагано едностранно от държавата. Тя е плащане в полза на
държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице, заради това,
че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е
предоставена исканата услуга. Съдебната такса има и възпиращ ефект – за
ограничаване на неоснователните искания, като това се отнася и за случаите,
когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент.
Неоснователен е доводът на комисията-касатор, че е освободена от заплащане
на държавната такса по силата на чл. 84, т. 1 от ГПК. КОНПИ е публично
държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по
ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), е частноправно, като следва да се съобрази и
изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС, че
законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси
на основание чл. 84 от ГПК се определя не от вида правен субект, а от
характера на правото, чиято защита се търси. Смисълът на тази разпоредба е,
че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се
защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната
държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по
ЗПКОНПИ Комисията не брани такива интереси от по-висша степен, тъй като
не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира
публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на
държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е
незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с
влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това
имущество очевидно няма публичноправен характер. Само имуществото,
отнето с влязло в сила решение, става държавна собственост и то едва, след
като съдебният акт се стабилизира, т. е. занапред. Безспорно също така, само
по себе си положителното решение по чл. 157, ал. 1 от ЗПКОНПИ не дава на
отнетото от държавата имущество статут на публична държавна собственост.
На следващо място, дори и материалноправният спор в производството по
ЗПКОНПИ да попадаше в приложното поле на чл. 84, т. 1 от ГПК, то нейното
приложение би било дерогирано от изричната норма в самия специален закон
– цитираната по-горе разпоредба на чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, съгласно
която съдът присъжда държавната такса в зависимост от изхода на спора по
делото.
22
Именно, защото комисията дължи заплащане на държавни такси по
делата по ЗОНПИ, тъй като не е освободена изобщо от внасянето им, а само от
предварителното им внасяне, тя дължи държавна такса и при прекратяване на
производството, респ. при частично прекратяване, поради отказ от иска.
Изключение, в поддържания от нея смисъл за недължимост на таксата, не е
предвидено в закона, като последователна е и практиката на ВКС в смисъл, че
държавна такса при прекратяване поради отказ се дължи. Цитираното от
жалбоподателя определение № 5285 от 19.11.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. №
3651/2024 г., IV г. о., ГК, е изолирано, а и касае различна хипотеза - при
оттегляне на иска.
Оплакването, че окръжният съд е посочил грешна цена на иска и не е
съобразил изчисляването на държавната такса с действителната такава, е
неоснователно по следните съображения:
Цената на иска е посочена от ищеца в исковата му молба в размер на
398 787,66 лв., като тя е формирана само от пазарната стойност на
претендираното за отнемане имущество – вила и поземлен имот от 55 кв.м.
(280 900 лв. и 4 300 лв.), лек автомобил (7 200 лв.), вземания (32 050 лв.) и
претенции за отнемане на суми (74 337,66 лв.). В изпълнение на указанията на
съда от 12.02.2020 г. за посочване на цената на иска за недействителност на
сделката за недвижимите имоти и за отнемане на същите имоти, както и да
представи данъчни оценки на същите, комисията е посочила като цена на
двата иска съответно за недействителност - вила и поземлен имот от 55 кв.м.
280 900 лв. и 4 300 лв. и за отнемане на имуществото - вече посочената такава
от 280 900 лв. и 4 300 лв. С определение от 23.06.2020 г., съдът е указал, че
цената на иска за недействителност е данъчната му оценка, като е повдигнал
въпроса за цената на иска и е задължил ищеца да представи данъчни оценки.
Такива са депозирани, като с последващата молба комисията е посочила,
включително по иска за недействителност както данъчната оценка, така и
пазарната оценка на имотите, предмет на сделката. След това, по делото няма
определение по чл. 70 ГПК, с което съдът да е определил различна от
посочената от ищеца цена на иска (вкл. с включване и на цена по иска за
недействителност). Затова и посочената от ищеца цена на иска се е
стабилизирала и тя е 398 787,66 лв. Именно върху същата, точно е изчислена
и дължимата държавна такса от съда в размер на 15 951,51 лв., включваща и
такса по прекратената, поради отказа от иска част (прекратяването е за
вземания за суми в общ размер от 74 338 лв., съгласно прекратителното
определение по протокола от 18.01.2024 г.). В този смисъл, неоснователни са
оплакванията на КОНПИ в жалбата й.
По оплакването срещу определението по чл. 248 ГПК, досежно размера
на разноските за адвокатско възнаграждение, неговата прекомерност заради
действителната цена на иска и несъобразяването на окръжния съд с решение
на С-438/22 на СЕС и нищожността на Наредба 1/2004 г. относно
задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения:
23
Делото е по реда на ЗОНПИ и е с голям обем и с фактическа сложност.
Ответниците Я.и са били защитавани по делото пред първата инстанция от
адв.К., с когото са сключили договор за правна защита и съдействие от
23.03.2021 г. (включително за проучване на делото, изготвяне на писмени
отговори и процесуална защита) и договор за правна защита и съдействие от
25.03.2022 г. и са договорили и платили, видно от приложените разписки,
адвокатско възнаграждение в общ размер на 14 000 лв. Производството по
делото е било продължително – водено е почти 4 години (от натоварването
на адвоката с работата на 23.03.2021 г. до приключване на делото с решение
на 13.02.2025 г.). Адвокат К. е извършил в пълен обем работата по подготовка
на защитата, включително и изготвяне на подробни и добре аргументирани
отделни отговори на исковата молба от двамата ответници и е осъществявил
процесуално представителство с явяване в множество съдебни заседания, в
които са събирани писмени доказателства, разпитвани са свидетели,
изслушвани са заключения на вещи лица. Действително, съдът не е обвързан
от определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения съгласно задължителния характер на даденото
тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22
на СЕС, но същите могат да служат като ориентир при определяне на
възнаграждения без да са обвързващи за съда. Съобразявайки посочения
пълен обем на извършената от адвоката работа, сложността на същата и
съобразявайки само като ориентир посочените в Наредба №1/09.01.2004г.
размери на адвокатско възнаграждение и съобразно цената на иска, намира че
платените от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение не са
прекомерни и възражението на комисията по чл. 78, ал. 5 ГПК е било
неоснователно и правилно не е уважено от окръжния съд.
В този смисъл обжалваното определение по чл. 248 ГПК следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от спора, разноските са в тежест на ищеца. КОНПИ
дължи заплащане на държавна такса за въззивното производство в размер на
сумата от 6 489 лв. (изчислена върху цената на иска пред настоящата
инстанция в размер на 324 449,66 лв., след частичния отказ от иска от 74 338
лв. от първоначалния размер 398 787,66 лв.), съгл. чл.157, ал. 2 от ЗОНПИ, вр.
с чл. 78, ал. 6 от ГПК. КОНПИ дължи заплащане и на адвокатско
възнаграждение на адв. И. Т. И. по чл. 38, ал.2 ЗА за безплатно оказаната от
него адвокатска защита на ответниците Я.и на осн. чл. по чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.
Съдът като съобрази: че спорът е по реда на ЗОНПИ, с цена на иска
324 449,66 лв., но пред настоящата инстанция обемът на работата на адвоката
не е голям и липсва сложност, като тя се състои в подаване на отговори на
въззивната и частната жалба и явяване в съдебно заседание и предвид липсата
на обвързаност от определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения (така задължителния характер на
даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело
С-438/22 на СЕС, че посочените в наредбата размери на адвокатските
24
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда) намира, че
възнаграждението следва да бъде определено в справедлив и обоснован
размер от 2 000 лв., които ищецът КОНПИ следва да заплати на адвоката.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000/13.01.2025 г., постановено по
гр.д. № 421/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260017/17.03.2025 г., постановено по
гр.д. № 421/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с ЕИК *********, гр.София, да заплати на адвокат И. Т. И. с ЛН *
от АК гр.Варна сумата от 2 000 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за безплатно оказаната на осн. чл. 38, ал.1,
т.3 ЗА адвокатска защита на ответниците М. и Р. Я.и във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с ЕИК *********, гр.София, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по съответната сметка на Варненския апелативен съд сумата
от 6 489 лв. - държавна такса за въззивното производство съгл. чл.157, ал. 2 от
ЗОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25