№ 19609
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от П. М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110106993 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 40276/05.02.2025г., с
която ищците С. П. А., Ц. С. А., С. С. А. и Р. С. А. са предявили отрицателни установителни
искове с правно основание по чл. 439 ГПК против ответника „Топлофикация София“ ЕАД за
признаване за установено, че ищецът С. П. А. не дължи на ответника сума в размер от
294.13 лева - главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от
22.06.2001г. до изплащане на вземането, сумата от 53.83 лева - лихва за забава, както и
сумата от 5.88 лева разноски; ищецът Ц. С. А. не дължи на ответника сума в размер от
294.13 лева - главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от
22.06.2001г. до изплащане на вземането, както и сумата от 53.83 лева - лихва за забава;
ищецът С. С. А. не дължи на ответника сума в размер от 294.13 лева - главница за потребена
топлинна енергия, ведно със законната лихва от 22.06.2001г. до изплащане на вземането,
сумата от 53.83 лева - лихва за забава, както и сумата от 5.88 лева - разноски; ищецът Р. С. А.
не дължи на ответника сума в размер от 294.13 лева - главница за потребена топлинна
енергия, ведно със законната лихва от 22.06.2001г. до изплащане на вземането, сумата от
53.83 лева - лихва за забава, както и сумата от 5.88 лева - разноски, за които е издаден
изпълнителен лист от 05.07.2001 г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД по гр.д. №
4896/2001 г., по описа на СРС, 76 състав, въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 20118580401150 по описа на ЧСИ У.Д. с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под
№ 858, поради погасяване на вземанията по давност.
Ищците твърдят, че въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение на
парично задължение по гр.д. № 4896/2001 г., по описа на СРС, 76 състав, срещу
наследодателя им - С. А. А., починал на 20.07.2001г., по реда на чл. 237, чл. 242-249 ГПК
/отм./ е издаден изпълнителен лист на 05.07.2001 г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД
1
за сумата от 1176.52 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия, ведно
със законната лихва от 22.06.2001г. до изплащане на вземането, както и сумата от 215.31
лева - лихва за забава, както и сумата от 23.53 лева - разноски по делото. Сочат, че въз
основа на издадения изпълнителен лист по молба на ответното дружество от 06.07.2011 г. е
образувано изпълнително дело № 20118580401150 по описа на ЧСИ У.Д. с район на действие
СГС, вписан в КЧСИ под № 858, за събиране на посочените вземания. Твърдят, че било
образувано и предходно изп. дело № 3520/01г. по описа на ДСИ 3/19 уч., което е прекратено
съгласно чл. 433, ал. 1 ГПК с протокол от 10.09.2010г., като ПДИ е връчена на 11.10.2001г.,
по което последното изпълнително действие било осъществено на 09.02.2005г. Посочват, че
на 21.04.2017г. по изпълнително дело № 20118580401150 от взискателя е депозирано искане
за извършване на изпълнителни действия по делото, като от посочената дата с изтичането на
двугодишен срок на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона на 21.04.2019 г., а тригодишният давностен срок е изтекъл на
21.04.2020 г. Поддържат, че процесните суми са недължими, тъй като към датата на
подаване на исковата молба претендираните по отношение на ищците суми са погасни също
и с изтичането на петгодишен давностен срок, който е изтекъл към датата на сезиране на
съда, но въпреки това ответникът претендира същите в посоченото изпълнително
производство. Молят за уважаване на иска. Претендират разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който намира предявения
иск за недопустим при твърдения, че ищците не са представили доказателства да са
наследници по закон на лицето С. А. А. и не са приели наследството, поради което липсва
активна процесуална легитимация. Поддържа, че петгодишната погасителна давност по
отношение на процесните вземания не е изтекла, като същата е прекъсната с образуване на
изпълнителното дело и с предприетите в хода на същото действия по изпълнение в срока по
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди в тази връзка, че на 10.06.2015г. и на 21.04.2017г.
взискателят е депозирал молби с искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи,
на 02.08.2011г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника, както и са извършвани
доброволни плащания от длъжника на 11.08.2011 г. и 27.02.2013г., с които действия
давността по отношение на процесните вземания е прекъсвана. Излага довод, че към датата
на смъртта на първоначалния длъжник давността не е изтекла, както и е спряла да тече до
конституирането на неговите наследници, каквито към подаване на отговора на исковата
молба сочи, че не са конституирани. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет препис от изпълнителен лист от 05.07.2001г. по ч.гр.дело №
4896/2001г. по описа на СРС, 76 състав, издаден на основание чл. 237 и 242-249 от ГПК
/отм./, с който С. А. А., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД на основание чл.237, буква „з“ от ГПК във връзка с чл. 109, ал.3 от ЗЕЕЕ сумата от
1176.52 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната
2
лихва от 22.06.2001г. до изплащане на вземането, сумата от 215.31 лева - лихва за забава,
както и сумата от 23.53 лева - разноски по делото.
Представено е удостоверение за наследници из. № РИЛ 21-УГ01-3920 от 29.07.2021г.,
от което се установява, че С. А. А., ЕГН **********, е починал на 20.07.2021г. и е оставил за
наследници по закон С. П. А.- съпруга, Ц. С. А. – дъщеря, С. С. А. – син, и Р. С. А. – дъщеря,
ищци в производството.
Към доказателствения материал е приобщено и копие от изпълнително дело №
1150/2011г. по описа на ЧСИ У.Д. от което се установява, че същото е образувано по молба
от 06.07.2011г. на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. А. А. (наследодател на
ищците), въз основа на горепосочения изпълнителен лист от 05.07.2001г.
От приложения препис на изпълнителния лист е видно, че въз основа на
изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 3520/2001г. по описа на
държавен съдебен изпълнител. От протокол от 10.09.2010 г. на държавен съдебен
изпълнител по посоченото изпълнително производство е видно, че поканата за доброволно
изпълнение по това изпълнително дело е връчена на длъжника на 11.10.2001 г. С
постановление от 10.09.2010 г. изпълнителното производство е било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1 ГПК. Направено е отбелязване, че последното изпълнително
действие по делото е извършено на 09.02.2005г.
По изпълнително дело № 1150/2011г. по описа на ЧСИ У. Д. е изготвена и изпратена
покана за изпълнение с изх. № 16272/02.08.2011г., която е връчена на 03.10.2011г. на
основание чл.47, ал. ГПК.
В хода на изпълнителното дело съдебният изпълнител е наложил запор върху
банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД със запорно съобщение от 02.08.2011г.,
получено от банката на 11.08.2011г.
Със запорно съобщение от 02.08.2011г., получено на 11.08.2011г., е наложен запор
върху банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД.
Приложено е запорно съобщение от 02.08.2011г., получено на 11.08.2011г., с което е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД.
Със запорно съобщение от 02.08.2011г., получено на 11.08.2011г., е наложен запор
върху банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД.
Прието е запорно съобщение от 02.08.2011г., получено на 11.08.2011г., с което е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк и Еф Джи България“ АД.
Със запорно съобщение от 02.08.2011г., получено на 11.08.2011г., е наложен запор
върху банковите сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка „ АД.
Приложено е запорно съобщение от 02.08.2011г., получено на 11.08.2011г., с което е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД.
Прието е запорно съобщение от 02.08.2011г., получено на 11.08.2011г., с което е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Райфайенбанк България“ ЕАД.
3
По изпълнително дело № 1150/2011г. по описа на ЧСИ У. Д. е изготвена и изпратена
призовка за принудително изпълнение с изх. № 35837/18.12.2012г., която е връчена на
21.01.2013г. на лице от адреса на длъжника.
На 22.01.2013 г. е депозирана молба от длъжника по изпълнителното дело, в която е
обективирано искане за спиране на производството, както и волеизявление, че длъжникът
ще погасява дълга със сумата от 30 лева, която е заявил, че ще внася до 3-то число на месеца.
На 27.02.2013 г. длъжникът депозира молба по изпълнителното дело с приложено към
нея платежно нареждане за сумата от 20 лева, експертно решение на ТЕЛК и разпореждане
за отпускане на пенсия.
Приложена е разписка за платена на 27.02.2013 г. сума в размер на 20 лева.
По изпълнително дело № 1150/2011г. по описа на ЧСИ У. Д. е изготвена и изпратена
призовка за принудително изпълнение с изх. № 20632/20.07.2013г., която е връчена на
30.07.2013г. на длъжника.
На 21.08.2013 г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирал молба с искане за
предоставяне на правна помощ и за отлагане на задълженията, на която с частният съдебен
изпълнител с разпореждане с изх. № 25498/22.08.2013 г., връчено на длъжника на
27.08.2013г., е указал на длъжника възможността да заведе гражданско дело пред СРС по
отношение на взискателя в производството.
На 10.06.2015г. взискателят по изпълнително дело е депозирал молба, с която е поискал
от съдебния изпълнител да бъде наложена възбрана върху недвижими имоти, да бъде бъдат
наложени запори върху банковите сметки на длъжника и вземанията му за трудово
възнаграждение, както и да бъде извършен опис на движими вещи. След подаването на тази
молба, съдебният изпълнител е извършил справка за банкови сметки на длъжника, както и
справка за регистрирани трудови договори.
На 30.09.2015 г. по изпълнително дело е постъпила молба от „Централна кооперативна
банка“ АД, в която се посочва, че по банкова сметка на длъжника няма наличност и
движение в продължение на повече от една година.
На 21.04.2017 г. взискателят по изпълнителното производство е депозирал искане за
налагане на запор по сметки на длъжника.
На 02.08.2017 г. съдебният изпълнител е извършил справка чрез отдалечен достъп за
вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на длъжника в Агенция по
вписванията.
На 03.08.2017 г. е изготвена справка от НОИ относно получаваните от длъжника
пенсии.
Въз основа на постановление на ЧСИ от 02.08.2017 г. от ТД на НАП – София-град е
направено искане от съдебния изпълнител за предоставяне на справка за наличие на
недвижими имоти, движимо имущество, трудови договори и доходи на длъжника.
По изпълнителното дело на 11.08.2017 г. е постъпила справка от ТД на НАП – София-
4
град и справка за местни данъци такси към нея, съгласно които са налице данни за
декларирани недвижими имоти на името на длъжника.
Приложена е справка за заплатени на 02.11.2017 г. и на 30.06.2011 г. от взискателя
„Топлофикация София“ ЕАД такси по изпълнението.
На 09.11.2023 г. и на 29.01.2025 г. по изпълнителното дело са постъпили молби от
пълномощници на наследниците на починалия длъжник с искания за предоставяне на делото
за справка.
В настоящото производство по искане на ответника – кредитор, съдът е определил
срок по чл. 51 от Закона за наследството, в рамките на който ищците са направили
изявления, че приемат наследството на починалия длъжник С. А. А..
Прието по делото е писмо от 17.06.2025 г.от СРС, видно от което в отговор на писмо на
съда с изх. № 64211/17.06.2025 г. в особената книга на СРС не са установени вписани откази
от наследството на починалия длъжник С. А. А. от неговите наследници по закон.
По настоящото дело е постъпила молба с вх. № 225502/26.06.2025 г., в която ищецът С.
С. А., син на починалия С. А. А., е заявил, че приема наследството на своя наследодател С.
А. А..
Депозирана е молба с вх. № 225500/26.06.2025 г., в която ищецът С. П. А., съпруга на
починалия С. А. А., е заявила, че приема наследството на своя наследодател С. А. А..
Приета по делото е молба с вх. № 225498/26.06.2025 г., в която ищецът Ц. С. А.,
дъщеря на починалия С. А. А., е заявила, че приема наследството на своя наследодател С. А.
А..
Приета е и молба с вх. № 225518/26.06.2025 г., в която ищецът Р. С. А., дъщеря на
починалия С. А. А., е заявила, че приема наследството на своя наследодател С. А. А..
Въз основа на определение № 28254/01.07.2025 г., постановено по настоящото дело,
изявленията на ищците за приемане на наследството на починалия С. А. А., са вписан в
особената книга на съда под № 1509/02.07.2025г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.439 ГПК. Според посочената
разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. В тежест на ищците е да установят правния си
интерес като предпоставка за допустимост на иска, както и че ответникът се легитимира
като техен кредитор - в качеството им на наследници на С. А. А. за вземанията по
изпълнителен лист от 05.07.2001 г. по гр.д. № 4896/2001 г., по описа на СРС, 76 състав,
издаден в полза на „Топлофикация София“ ЕАД. В тежест на ответника е да докаже, че
разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение,
вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията
5
погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Така предявените искове са допустими. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може
да оспори чрез иск изпълнението, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че искът
може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищците твърдят,
че след издаването на процесния изпълнителен лист вземанията на ответника са се погасили
по давност, т.е. твърди се настъпването на нови факти. Следователно за ищците е налице
правен интерес от отричане дължимостта на вземанията по изпълнителния лист със сила на
пресъдено нещо. Давността е институт, който не се прилага служебно, т.е. изтичането на
предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не
е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за
принудително събиране на задължението. Необходимо е длъжникът да направи изрично
волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Въпреки че ищците в настоящото
производство не са конституирани като длъжници в образуваното срещу техния
наследодател изпълнително дело, то това не влече след себе си липса на активна
легитимация същите да предявят иск по чл. 439 ГПК. Съгласно чл. 429, ал.2 от ГПК,
издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху
имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от
наследството или, че са го приели по опис. В процесния случай ищците са направили
изрични изявления в производство по реда на чл. 51 от ЗН, че приемат наследството на
починали си наследодател, които са вписани в особената книга на СРС. Поради това
предявените искове се явяват допустими.
Към доказателствения материал е приобщено и копие от изпълнително дело №
1150/2011г. по описа на ЧСИ У.Д. от което се установява, че същото е образувано по молба
от 06.07.2011г. на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. А. А. (наследодател на
ищците), въз основа на горепосочения изпълнителен лист от 05.07.2001г. В определения по
настоящото дело срок ищците са направили изявления за приемане на наследството на
починалия С. А. А., които са вписани в особената книга на съда под № 1509/02.07.2025г.
Предвид гореизложеното, от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява
по безспорен начин, че срещу наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист за
процесните суми в полза на ответника и е образувано изпълнително дело, поради което за
ищците е налице правен интерес от отричане дължимостта на вземането, предмет на
изпълнение, със сила на пресъдено нещо.
В настоящия случай с процесния изпълнителен лист от 05.07.2021 г. наследодателят на
ищците С. А. А. е осъден на основание чл.237, буква „з“ от ГПК във връзка с чл. 109, ал.3 от
ЗЕЕЕ да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1176.52 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 22.06.2001г. до
изплащане на вземането, сумата от 215.31 лева - лихва за забава, както и сумата от 23.53
лева - разноски по делото. Вземането на кредитора произтича от несъдебно изпълнително
основание, като в този случай неговото съществуване може да се оспорва както относно
6
действителността на основанието, така и относно погасяването му – чл.250, 252 и 254 от
ГПК /отм/. С оглед действалата по отменения ГПК /1952 г./ законодателна уредба за издаване
на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание определението на
съда по чл. 242 ГПК /отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено
нещо. С определението на съда по чл. 242 ГПК /отм./ се разпорежда издаване на
изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, поради което характерът на
задължението не се променя. Вземането на кредитора произтича от несъдебното
изпълнително основание. Съществуването на вземането би могло да се оспорва както
досежно действителността на основанието, така и относно погасяването му /чл. 250, чл. 252,
чл. 254 ГПК /отм.//. Правните последици на акта по чл. 242 ГПК /отм./ не се приравняват на
съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по
чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение - така Решение
№ 45 от 30.03.2017г. по т.д. № 61273/2016г., г.к., IV г.о. на ВКС, Решение № 42 от
26.02.2016г. по гр.д. № 1812/2015г., г.к., IV г.о. на ВКС. Ето защо вземането срещу
потребителя на топлинна енергия се погасява с изтичането на 3-годишна давност и в случая,
когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 вр. чл. 237 ГПК
/отм./, като нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Следователно относима
продължава да е кратката тригодишна давност.
С окончателния доклад по делото съдът е отделил като безспорни следните
обстоятелства: че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу наследодателя на ищците -
С. А. А., починал на 20.07.2021г., е издаден изпълнителен лист на 05.07.2001 г. за сумата от
1176.52 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия, ведно със законната
лихва от 22.06.2001г. до изплащане на вземането, както и сумата от 215.31 лева - лихва за
забава, както и сумата от 23.53 лева - разноски по делото; че въз основа на изпълнителния
лист било образувано изп. д. № 20118580401150 по описа на ЧСИ У.Д. с район на действие
СГС, вписан в КЧСИ под № 858.
Няма спор между страните, а и се установява от приетия по делото изпълнителен лист,
че за събиране на вземанията първоначално е било образувано изпълнително дело №
3520/2001г. по описа на ДСИ, като е поставен печат от държавния съдебен изпълнител върху
изпълнителния лист, че последното изпълнително действие е предприето на 09.02.2005г.
Доколкото изпълнително дело № 3520/2001г. при държания съдебен изпълнител е
образувано през 2001г., то спрямо него следва да намерят приложение разясненията на
ППВС № 3/18.11.1980г. В този смисъл се е произнесъл и ВКС с Тълкувателно решение № 3
от 28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г., с което е прието, че докато е траел изпълнителният процес
относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези
вземания не е текла. За тези вземания давността е започнала да тече от 26.06.2015 г.,
откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г. Разяснения относно течението на
погасителната давност се съдържат и в Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024г. на ВКС, в
7
което се сочи, че давността започва да тече от 26.06.2015г., но само ако са налице двете
кумулативно посочени в ΠΠBC № 3/18.11.1980г. предпоставки: да е направено пред
държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане и
изпълнителното производство да е висящо. Посочено е, че когато преди 26.06.2015г. е
отпаднала висящността на производството /изпълнителното дело е прекратено/, то нова
давност започва да тече от деня на прекратяването, а не от момента на последното по време
предприето в хода на делото изпълнително действие.
Въз основа на гореизложеното, следва че от момента на образуване на изпълнително
дело № 3520/2001г. при ДСИ тригодишната погасителна давност за вземанията по процесния
изпълнителен лист се счита за прекъсната по силата на чл.116, б. „в“ от ЗЗД и е спряла да
тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл.115, ал.1, б. „ж“ от
ЗЗД, като това е продължило или до 26.06.2015г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015г.,
или до момента, в който изпълнителното дело е било прекратено на някое основание. Едно
от основанията за прекратяване на изпълнителното производство е уредено в чл.433, ал.1, т.8
от ГПК, съотв.чл.330, ал.1, б. „д“ от ГПК /отм./ - когато взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години. Установява се в настоящия случай,
както се посочи по-горе, от материализирания върху процесния изпълнителен лист протокол
на държавния съдебен изпълнител от 10.09.2010г., че последното изпълнително действие по
изпълнителното дело е от 09.02.2005г. След последната дата и в продължение на повече от
две години не се установява по отношение на длъжника (починали наследодател) С. А. А. да
са били извършвани изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване на процесните
вземания. Следователно, изпълнително дело № 3520/2001г. се е прекратило по силата на
закона на основание чл. 330, ал.1, б. „д“ от ГПК /отм./ на дата 09.02.2007г. Няма значение
обстоятелството, че държавният съдебен изпълнител е прекратил производството по
изпълнителното дело с протокол от 10.09.2010г., доколкото прекратяването в хипотезата на
настъпила перемпция настъпва автоматично и по силата на закона, като постановлението на
съдебния изпълнител единствено констатира настъпилото прекратяване, но не го обуславя,
т.е. постановлението на съдебния изпълнител няма конститутивно действие, а само
декларативно. От посочената дата – 09.02.2007г., когато делото е било прекратено на
основание чл.330, ал.1, б. „д“ от ГПК /отм./, е започнала тече нова тригодишна погасителна
давност, която е изтекла на дата 09.02.2010г.
Молбата за образуване на последващото изпълнително дело № 1150/2011г. по описа на
ЧСИ У.Д. е подадена от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД на 06.07.2011г. Сама по
себе си тази молба е годна да прекъсне погасителната давност, доколкото в нея е налице
възлагане по чл.18 ЗЧСИ – така ТР 2/2023г. от 04.07.2024г. на ОСГТК на ВКС. Независимо
от това, съдът намира, че към този момент давностният срок вече е бил изтекъл, а може да се
прекъсва само давност, която не е изтекла. Давността е била изтекла преди подаване на
молбата на взискателя от 06.07.2011г. и преди предявяване на процесния иск по чл. 439 от
ГПК на 05.02.2025г.
Дори и да се приеме, че от протокола на държавния съдебен изпълнител,
8
материализиран върху процесния изпълнителен лист, не може да се установи последно
извършено изпълнително действие, то погасителната давност отново се явява изтекла след
образуване на изпълнително дело № 1150/2011г. по описа на ЧСИ У. Д.. Последното
извършено действие по това дело е подаването на молба от 21.04.2017г. от страна на
взискателя, с която е поискано да бъде наложен запор върху вземанията на длъжника. Към
този момент приложение вече намират разясненията на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК, съгласно които погасителната давност се прекъсва с предприемането
на изпълнителните действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде
прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са
искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и
изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитори, възлагане на
вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис , оценка на вещта,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и следващите
действия до постъпването на суми от проданта или плащанията от третите задължени лица.
Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й.
В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко прекъсване започва
да тече нова погасителна давност. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /Решение
№ 21 от 11.01.2024г. по гр.д. № 439/2023г., г.к., III г.о. на ВКС/. Следователно от 21.04.2017г.
е започнала да тече нова погасителна давност, която е изтекла на 21.04.2020г. ако не
настъпят обстоятелства, които да прекъснат нейното течение. Не се установява от
изпълнителното дело такива обстоятелства да са настъпили, като последващи изпълнителни
действия до 21.04.2020г. не са били искани или извършвани. По този начин давността се
явява изтекла преди смъртта на С. А. А., доколкото от Удостоверение за наследници с изх.
№ РИЛ21-УГ01-3920/29.07.2021 г. се установява, че същият е починал на 20.07.2021 г., както
и преди предявяване на процесния иск по чл.439 ГПК на 05.02.2025г.
Четиримата наследници по закон на починалия длъжник и наследодател – съпруга С.
П. А. и трима низходящи Ц. С. А., С. С. А. и Р. С. А. на основание чл. 5 и сл. от ЗН и
предвид волеизявленията им за приемане на наследството се явяват правоприемници на
задълженията на наследодателя при равни квоти.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените от ищците отрицателни
установителни искове по чл. 439, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът С. П. А.
не дължи на ответника сума в размер от 294.13 лева - главница за потребена топлинна
енергия, ведно със законната лихва от 22.06.2001г. до изплащане на вземането, сумата от
53.83 лева - лихва за забава, както и сумата от 5.88 лева разноски; ищецът Ц. С. А. не дължи
на ответника сума в размер от 294.13 лева - главница за потребена топлинна енергия, ведно
9
със законната лихва от 22.06.2001г. до изплащане на вземането, както и сумата от 53.83 лева
- лихва за забава; ищецът С. С. А. не дължи на ответника сума в размер от 294.13 лева -
главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 22.06.2001г. до
изплащане на вземането, сумата от 53.83 лева - лихва за забава, както и сумата от 5.88 лева -
разноски; ищецът Р. С. А. не дължи на ответника сума в размер от 294.13 лева - главница за
потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 22.06.2001г. до изплащане на
вземането, сумата от 53.83 лева - лихва за забава, както и сумата от 5.88 лева - разноски, за
които е издаден изпълнителен лист от 05.07.2001 г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД
по гр.д. № 4896/2001 г., по описа на СРС, 76 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20118580401150 по описа на ЧСИ У.Д. с район на действие СГС,
вписан в КЧСИ под № 858, се явяват основателни и следва да бъдат уважени, поради
изтеклата погасителна давност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат единствено ищците.
Всеки един от ищците е заплатил държавна такса в размер на по 50.00 лева и 1.85 лева
за банков превод, поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати посочените суми на ищците. Сторените от всеки от ищците разноски в
размер на по 400.00 лева, съобразно представените от тях договори за правна зашита и
съдействие, също следва да им бъдат присъдени. Претендираният размер на адвокатско
възнаграждение съдът намира за справедлив и обоснован, предвид извършените
процесуални действия, като възражението на насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК съдът
намира за неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск по
чл.439, ал.1 ГПК, че ищцата С. П. А., ЕГН **********, не дължи на ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер от 294.13 лева - главница за
потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 22.06.2001г. до изплащане на
вземането, сумата от 53.83 лева - лихва за забава, както и сумата от 5.88 лева - разноски,
съставляващи 1/4 част от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 05.07.2001 г. в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* по гр.д. № 4896/2001 г., по описа на
СРС, 76 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20118580401150 по
описа на ЧСИ У.Д. с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 858, поради изтекла
погасителна давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск по
чл.439, ал.1 ГПК, че ищцата Ц. С. А., ЕГН **********, не дължи на ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер от 294.13 лева - главница за
потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 22.06.2001г. до изплащане на
10
вземането, сумата от 53.83 лева - лихва за забава, както и сумата от 5.88 лева разноски,
съставляващи 1/4 част от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 05.07.2001 г. в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* по гр.д. № 4896/2001 г., по описа на
СРС, 76 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20118580401150 по
описа на ЧСИ У.Д. с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 858, поради изтекла
погасителна давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск по
чл.439, ал.1 ГПК, че ищецът С. С. А., ЕГН **********, не дължи на ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер от 294.13 лева - главница за
потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 22.06.2001г. до изплащане на
вземането, сумата от 53.83 лева - лихва за забава, както и сумата от 5.88 лева разноски,
съставляващи 1/4 част от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 05.07.2001 г. в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* по гр.д. № 4896/2001 г., по описа на
СРС, 76 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20118580401150 по
описа на ЧСИ У.Д. с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 858, поради изтекла
погасителна давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск по
чл.439, ал.1 ГПК, че ищцата Р. С. А., ЕГН **********, не дължи на ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер от 294.13 лева - главница за
потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 22.06.2001г. до изплащане на
вземането, сумата от 53.83 лева - лихва за забава, както и сумата от 5.88 лева разноски,
съставляващи 1/4 част от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 05.07.2001 г. в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, по гр.д. № 4896/2001 г., по описа на
СРС, 76 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20118580401150 по
описа на ЧСИ У.Д. с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 858, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл.78, ал.1 ГПК на С. П. А., ЕГН **********, сумата от 451.85 лева, представляваща
сторени пред Софийски районен съд разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл.78, ал.1 ГПК на Ц. С. А., ЕГН **********, сумата от 451.85 лева, представляваща
сторени пред Софийски районен съд разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл.78, ал.1 ГПК на С. С. А., ЕГН **********, сумата от 451.85 лева, представляваща
сторени пред Софийски районен съд разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на основание
11
чл.78, ал.1 ГПК на Р. С. А., ЕГН **********, сумата от 451.85 лева, представляваща сторени
пред Софийски районен съд разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12