Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Д въззивен
състав, в публично заседание, проведено на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВКСА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 4173 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 506291
от 11.10.2018 г., постановено по гр. д. № 64356/2017 г., по описа на СРС, 25-ти
състав е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД против Л.В.А. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Л.В.А. дължи в полза на „Т.С.“ ЕАД суми, както
следва: 1/ сумата от 1542,85 лева, представляваща главница за незаплатена
топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г., отразена в Обща
фактура № **********/31.07.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. **********,
аб. № 028848, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2017
г. до окончателното ѝ изплащане; 2/ сумата от 272,80 лева, представляваща
лихва за забава, дължима за периода 15.09.2014 г. – 23.05.2017 г. върху
главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д. № 36699/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 25 състав.
С решението е
отхвърлен иска за главница за незаплатена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 1542,85 лева до пълния предявен размер от 1615,69 лева,
както и иска за лихва за забава за разликата над уважения размер от 272,80 лева
до пълния предявен размер от 291,33 лева.
С решението
първоинстанционният съд се е произнесъл и по отношение въпроса за разпределение
на отговорността за разноски в производството пред себе си, като на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил Л.В.А. да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата от
586,95 лева разноски в исковото производство и сумата от 83,92 лева разноски в
заповедното производство, съответно на основание чл. 78, ал. 3 е осъдил „Т.С.“
ЕАД да заплати в полза на Л.В.А. сумата от 19,16 лева разноски в исковото
производство и сумата от 14,37 лева, разноски в заповедното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.“
ООД.
В срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от името на Л.В.А., чрез адвокат Р.Н. е депозирана въззивна жалба
с вх. № 5183157/12.11.2018 г. срещу
първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени предявените от Т.С.
ЕАД против Л.В.А. искове. В жалбата се излагат съображения за недопустимост на
първоинстанционното решение в обжалваните части. В тази връзка се сочи, че още
в отговора на исковата молба е заявено и са представени доказателства, че между
същите страни, на същото основание и за същото искане има по-рано заведено
дело, а именно гр. д. № 21356/2016 г. по описа на СРС, ГО, 44 състав, заведено
на 18.04.2016 г. с предмет отрицателен установителен иск предявен от Л.В.А.
срещу Т.С. ЕАД за недължимост на суми за потребена топлинна енергия за периода
м. 12.2009 г. – м. 03.2016 г. и за лихва за забава върху същата главница за
периода 31.10.2010 г. – 17.04.2016 г.
В случай, че
съдът счете първоинстанционното решение за допустимо в обжалваната част,
жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното решение. В
тази връзка се поддържа, че от ищеца не е проведено пълно и главно доказване,
че ответникът е собственик на процесния апартамент. Излагат се твърдения, че не
е настъпила изискуемостта на претендираните от Топлофиакция София ЕАД суми.
Моли се за
обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваните части, а в случай, че
съдът счете решението за допустимо, моли за неговата отмяна и за отхвърляне в
цялост на предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Т.С. ЕАД и
третото лице – помагач Т. ООД не са депозирали становище по изложеното във
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран на 05.06.2017 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД,
с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника Л.В.А. за
следните суми: 1/ сумата от 1615,69 лева, представляваща стойността на
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ ап. 12, находящ
се в гр. София, ул. **********, абонатен № 028848 за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2016 г., както и стойността на топлинна енергия по изравнителна сметка,
за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г.,
отразена
в Обща фактура № **********/31.07.2014 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 05.06.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 291,33
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо
за периода 15.09.2014 г. – 23.05.2017 г., върху задължението за неплатена
топлинна енергия.
На 19.06.2017 г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 36699/2017 г., по описа на
СРС, 25 състав, с която е разпоредено длъжникът да заплати на „Т.С.“ ЕАД
посочените в заявлението суми, както и разноските по делото.
Издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена
лично на длъжника Л.В.А., ЕГН ********** на 17.07.2017 г., като в законоустановения срок същият е депозирал
възражение по реда на чл. 414 ГПК, във връзка с което и на основание чл. 415,
ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е указал на заявителя възможността да предяви
иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от получаване на препис
от разпореждането на съда. В указания срок
и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е предявил иск срещу Л.В.А., ЕГН **********
за претендираните в заявлението суми.
В исковата си
молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответника Л.В.А.,
ЕГН **********. Поддържа, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се
намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.“ ООД, като в тази връзка се
посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия
за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответника Л.В.А., ЕГН ********** е
депозиран отговор на исковата молба. В отговора се излагат съображения за
неоснователност на заявените с исковата молба претенции. Посочва се, че между
същите страни, на същото основание и за същото искане има по-рано заведено
дело, а именно гр. д. № 21356/2016 г. по описа на СРС, ГО, 44 състав, заведено
на 18.04.2016 г. с предмет отрицателен установителен иск предявен от Л.В.А.
срещу Т.С. ЕАД за недължимост на суми за потребена топлинна енергия за периода
м. 12.2009 г. – м. 03.2016 г. и за лихва за забава върху същата главница за
периода 31.10.2010 г. – 17.04.2016 г. Оспорва се наличието на валидно
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия, което да е
обвързвало страните в производството през процесния период. Поддържа се, че не
е доказано от ищеца, че доставяната през процесния период в процесния имот
топлинна енергия е била с необходимото качество, за да осигури необходимия
санитарен минимум по отношение температурата в жилищата.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 25-ти състав, решение за валидно.
Решението в
обжалваната част по уважените: 1/ иск за вземане за стойността на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ ап. 12, находящ се в гр.
София, ул. **********, абонатен № 028848 за периода 01.05.2014 г. – 31.03.2016
г. и стойността на топлинна енергия по изравнителна сметка, за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., отразена в Обща фактура № **********/31.07.2014
г., както и 2/ иск за вземане за обезщетение за забава в размер на законната
лихва, дължимо за периода 15.09.2014 г. – 17.04.2016 г., върху задължението за
неплатена топлинна енергия е недопустимо и като такова следва да се обезсили и
делото по иска в тази част следва да се прекрати, доколкото към момента на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.06.2017 г., между същите страни и
по отношение на същите вземания е било налице висящо исково производство по гр.
д. № 21356/2016 г. по описа на СРС, ГО, 44 състав.
Видно от
представената по делото искова молба вх. № 8008738/18.04.2016 г. Л.В.А. е предявил
против Т.С. ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за установено по
отношение на Т.С. ЕАД, че Л.В.А. не дължи на горепосоченото дружество суми,
както следва: 1/ сумата от 5855,88 лева, представляваща главница за стойността
на незаплатената топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. „**********,
аб. № 028848 за периода м.12.2009 г. – м. 03.2016 г.; 2/ сумата от 1983,13
лева, представляваща лихва за забава за периода 31.01.2010 г. – 17.04.2016 г.,
дължима върху главницата за незаплатена топлинна енергия; 3/ сумата от 147,37
лева, представляваща главница за възнаграждение за услуга дялово разпределение
за периода м. 05.2008 г. – 17.04.2016 г.; 4/ сумата от 61,97 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за услуга дялово разпределение
за периода м. 05.2008 г. – 17.04.2016 г.
Въз основа на
горепосочената искова молба вх. № 8008738/18.04.2016 г. е образувано гр. д. №
21356/2016 по описа на СРС, ГО, 44 състав.
Първоинстанционният
съд в настоящото производство е бил сезиран на 05.06.2017 г. със заявление по
чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Л.В.А., т.е. заявлението, респективно
исковата молба, послужили за образуване на исковото производство пред
първоинстанционния съд за депозирани в съда след образуването на гр. д. №
21356/2016 по описа на СРС, ГО, 44 състав.
Видно от извършена
служебна справка в интернет страницата на СРС, производството по гр. д. №
21356/2016 по описа на СРС, ГО, 44 състав е все още висящо, не е прекратено и е
обявено за решаване на 15.05.2018 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 126 ГПК когато в един и
същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на
същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява
служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално
непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.
Отрицателен
установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен винаги
когато съществува спор за вземането, доколкото в този случай длъжникът винаги
ще има интерес от иска. В срока за отговора на исковата молба по отрицателния
установителен иск кредиторът разполага с правната възможност да предяви
насрещен осъдителен иск /в този смисъл определение № 318/09.07.2019 г. по
ч.гр.д. № 2108/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Пропускът на кредиторът да се възползва от тази правна възможност в
законоустановените срокове за това не може да бъде поправен чрез подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, респективно иск по реда на чл.
422 ГПК за същите суми, които са предмет на вече образувано и висящо друго
съдебно производство.
Предвид горното
и доколкото се установи, че вземанията за стойността на топлинна енергия за
топлоснабден имот, представляващ ап. 12, находящ се в гр. София, ул. **********,
абонатен № 028848 за периода 01.05.2013 г. – 31.03.2016 г. и за вземанията за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо за периода
15.09.2014 г. – 17.04.2016 г., върху задължението за неплатена топлинна енергия
са предмет на разглеждане в производството по гр. д. № 21356/2016 по описа на
СРС, ГО, 44 състав, образувано преди първоинстанционното производство по
настоящото дело, то по аргумент от чл. 126, ал. 1 и ал. 2 ГПК настоящото
производство в горепосочените части следва да бъде прекратено, респективно
обжалваното първоинстанционно решение – обезсилено в тази му част, а именно: 1/
в частта по уважения иск за вземане за стойността на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, представляващ ап. 12, находящ се в гр. София, ул.
**********, абонатен № 028848 за периода 01.05.2014 г. – 31.03.2016 г. и
стойността на топлинна енергия по изравнителна сметка, за периода 01.05.2013 г.
– 30.04.2014 г., отразена в Обща фактура № **********/31.07.2014 г. и за сумата
от 1512,45 лева и 2/ иск за вземане за обезщетение за забава в размер на
законната лихва, дължимо за периода 15.09.2014 г. – 17.04.2016 г., върху
задължението за неплатена топлинна енергия и за сумата от 269,41 лева.
В останалата
обжалвана част решението е допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната допустима част, настоящият съдебен състав намира
следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи
този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните
е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил
да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /, поради
което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението
му.
По делото се
установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно
производство, по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на
заявителя "Т.С." ЕАД и длъжникът е осъден да му заплати стойност на
потребена топлинна енергия за процесния имот за процесния период и лихва за
забава в размерите на процесните суми, за които е предявен иска, възражение
срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил установителния иск, предмет на делото.
Действащата към
периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги
урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната
мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва
въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите
на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018
г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142,
ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване.
По аргумент от
чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва, че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.
по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че
по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
По делото приета
и не е оспорена от ответника молба-декларация от 28.02.2001 г., адресирана до „Т.С.“
ЕАД, от която се установява, че от страна на ответника Л.В.А. е отправено
искане до ищцовото дружество за откриване на партида на негово име за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „**********, за абонатен №
28848, в което е изрично заявено, че Л.А. желае да бъде открита партида на
негово име.
Приета е и
декларация от 28.02.2001 г. от ответника Л.В.А., с която същият изрично
заявява, че ще използва за жилищни нужди процесния имот, находящ се в гр.
София, ул. „**********.
При извършване
на съвкупна преценка на така посочените доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че е установено по делото при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът Л.В.А. е имал качеството потребител на топлинна
енергия през процесния период за топлоснабдения имот. Този извод се налага,
поради следните съображения: с подаването на молба-декларация от 28.02.2001 г.,
адресирана до „Т.С.“ ЕАД, т.е преди началото на исковия период, ответникът Л.В.А.
е заявил желанието си за откриване на партида за целия топлоснабден имот
единствено на негово име, като е посочил, че имотът ще се ползва за
задоволяване жилищните нужди на него и семейството му, поради което настоящият
състав приема, че единствено Л.А. е заявил пред ищцовото дружество, че ще
отговаря за заплащането на стойността на доставената до процесното жилище
топлинна енергия след 28.02.2001 г. (датата на подаване на молбата-декларация).
В конкретния случай, съгласно молба-декларация, чиято автентичност не е оборена
по делото, Л.А. е отправил искане цялата енергия доставена до имота да се
заплаща от него. При така възприето и като съобрази молбата-декларация на
ответника Л.А. от 28.02.2001 г., и обстоятелство, че ищецът е открил партида
именно на негово име за целия имот въз основа на това заявление, то въззивната
инстанция приема, че по делото е установено, че ответникът Л.А. е заявил пред „Т.С.“
ЕАД, че той ще ползва имота и ще заплаща енергията, ищецът се е съгласил със
същото и е открил партидата за имота само на негово име, поради което и съдът
приема, че след 28.02.2001 г., т.е за исковия период само ответникът Л.А. е
следвало да отговаря за заплащането на цялото количество потребена енергия в
имота.
От установените
по-горе обстоятелства се налага извод, че през процесния период ответникът Л.В.А.
е бил потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ ап.
12, находящ се в гр. София, ул. „**********, за абонатен № 28848 по сключен с
ищцовото дружество договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
Установено е по
делото и обстоятелството, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира този имот) е била присъединена към
абонатна станция.
Относно въпроса
за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното количество
и качество, въззивният съд намира следното:
По делото е
установено, от представените към исковата молба доказателства, че общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2014
г., като се установи от прието заключение по съдебно-техническата експертиза,
че ищецът е доставял енергия в сградата етажна собственост, в която се намира
процесния имот, поради което съдът приема за установено по делото, че през
процесния период ищецът Т.С. ЕАД и ответникът Л.В.А. са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2014 г., както и
от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че
количеството топлинна енергия от конкретната абонатна станция се измерва и
отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер. Посочва,
че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния
период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са
изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били
отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди
нейното разпределение между абонатите. Установява се също, че за процесния
период дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от „Т.“ ООД,
съгласно изискванията на Закон за енергетиката и Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. Установява се още, че през процесния период за топлоснабдения имот има
монтирани 3 броя радиатори с ИРРО като абонатът не ползва и не заплаща топлинна
енергия за отопление на имот, както и че е начислявана и се дължи топлинна
енергия за сградна инсталация. Установява се също, че за топлоснабдения имот е
начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както и че в
имота е монтиран водомер, по който се отчита разхода.
Съдът приема, че
от събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на
съдебно-техническата експертиза по делото е установено, че за м.4.2016 г. в
топлоснабдения имот е потребената топлинна енергия на стойност от 30,40 лева. Предвид
горното искът за главница, представляваща стойността на доставена в топлоснабдения
имот през м.04.2016 г. топлинна енергия, предявен срещу ответника Л.А. е
доказан до размера от 30,40 лева /тридесет лева и четиридесет стотинки/.
Следователно първоинстанционното решение в тази допустима обжалвана част следва
да бъде потвърдено.
По отношение на
предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на
сума, представляваща лихва за забава, дължима за върху главницата за доставена
и незаплатена топлинна енергия, настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде
уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва да бъде установено
при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг, както и
забава на ответника.
По делото се
установи, че производството по делото, в частта за претендираната главница, е
допустимо само по отношение на претенцията за доставена и незаплатена топлинна
енергия, дължима за м. 04.2016 г. По делото бе установено наличието на вземане,
възникнало в патримониума на ищеца за стойността
на доставената и незаплатена в топлоснабдения имот през м.04.2016 г. топлинна
енергия. Предвид горното ищецът може да претендира само лихва за забава върху
главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия в имота на ответника за
м.04.2016 г. Следва да бъде посочено, обаче, че за процесния период /м.04.2016
г./ страните в настоящото производство са били обвързани от влезли в сила Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***,
приети с Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. В раздел IX от
горепосочените Общи условия са уредени въпросите свързани със заплащането на
топлинната енергия и услугата за дялово разпределение. Съгласно чл. 32, ал. 2
от Общите условия след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителни сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 33, ал. 2 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. В разпоредбата на чл. 33,
ал. 4 от Общите условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва, само за задължения по чл. 32, ал. 2 и то
само в случай, че същите не са заплатени в срока по чл. 33, ал. 2, т.е. с
цитираната разпоредба възникването на задължения за обезщетение за забава върху
вземането за потребено количество топлинна енергия е поставено под условия,
доказването на сбъдването на което е в тежест на продавача – ищец в настоящото
производство. По делото не са представени доказателства за сбъдване на условието
по чл. 33, ал. 4 от обвързващите страните по спора Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с Решение по т.1 от
Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, поради което и предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с предмет обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 18.04.2016 г. до 23.05.2017г.,
дължима върху цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за м.04.2016
г. се явява неоснователен.
Предвид горното
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
признато за установено, че Л.В.А. дължи в полза на Т.С. ЕАД сумата от 3,39
лева, представляваща лихва за забава за периода 18.04.2016 г. – 23.05.2017 г.,
дължима върху главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия за
м.04.2016 г., като вместо това искът за горепосочената сума бъде отхвърлен.
По отношение на разноските в производството пред
СРС:
При този изхода
на спора решението следва да бъде отменено в частта за разноските, с която Л.В.А.,
ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК *****на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в исковото производство за разликата над 9,82 лева
до пълния присъден размер от 586,95 лева /или за 577,13 лева/ и в заповедното
производство за разликата над 1,41 лева до пълния присъден размер от 83,92
лева.
При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.С. ЕАД следва да бъде осъдено да
заплати в полза на Л.В.А. сумата от още 373,46 лева /разликата между присъдения
размер от 19,16 лева и пълния дължим размер от 392,62 лева/, представляваща
разноски в исковото производство пред СРС и сумата от още 280,85 лева
/разликата между присъдения размер от 14,37 лева и пълния дължим размер от
295,22 лева/, представляваща разноски в заповедното производство.
По отношение на разноските в производството пред СГС:
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СГС имат и двете страни.
От името на
въззивника Л.В.А. своевременно е направено искане за присъждане на разноски,
като са представени и доказателства за извършването на такива, а именно за
заплатена държавна такса за производството пред СГС в размер на 55,86 лева и за
заплатено адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ и съдействие в
производството пред СГС в размер на 550 лева. От името на „Т.С.“ ЕАД по делото
е направено възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна в
производството адвокатско възнаграждение в производството пред СГС с
представена молба с вх. № 18118/12.02.2020 г. Съдът като взе предвид, че
настоящото въззивно производство не се характеризира с висока фактическа и
правна сложност и активното процесуално поведение на процесуалния представител
на въззивника, изразяващо се единствено в депозиране на въззивна жалба без
същия да е взел участие в проведеното по делото открито съдебно заседание,
намира че направеното възражение за прекомерност на претендираното от
въззивника адвокатско възнагражцение в настоящото производство е основателно и
на страната следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
минималния предвиден в чл. 9 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер, а именно 300 лева.
Предвид горното и с оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция Т.С. ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** следва да бъде осъдено да заплати в полза на Л.В.А., ЕГН ********** сумата от 349,90 лева, представляваща
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред
СГС.
От името на Т.С.
ЕАД е депозирана молба от 12.02.2020 г., с която се прави искане за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.
Настоящият
съдебен състав намира, че в полза на въззиваемата страна Т.С. ЕАД не се дължат
разноски, тъй като видно от документите по делото от страна на последната не е
депозиран отговор на въззивната жалба, като същевременно процесуален
представител на дружеството не се е явил и не е взел участие в проведеното по
делото открито съдебно заседание. Видно от молбата със същата не е взето
становище по съществото на спора или по изложените във въззивната жалба
твърдения. Предвид горното и доколкото по отношение на въззиваемата страна Т.С.
ЕАД се установи, че не е осъществено процесуално представителство в
производството пред СГС, което да обоснове дължимост на възнаграждение за
юрисконсулт, то в полза на същата не следва да бъдат присъждани разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.
Третото лице
помагач, конституирано на страната на ищеца не е направило разноски и такива не
му се следват.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 506291 от 11.10.2018 г.,
постановено по гр. д. № 64356/2017 г., по описа на СРС, 25-ти състав в частта,
с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Л.В.А., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** Б заплащане на: 1/ сумата от 1512,45 лева, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ
ап. 12, находящ се в гр. София, ул. **********, абонатен № 028848 за периода
01.05.2014 г. – 31.03.2016 г. и стойността на топлинна енергия по изравнителна
сметка, за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., отразена в Обща фактура №
**********/31.07.2014 г.; 2/ сумата от 269,41 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва, дължимо за периода 15.09.2014 г. –
17.04.2016 г., върху задължението за неплатена топлинна енергия И ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по исковете в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 506291 от 11.10.2018 г.,
постановено по гр. д. № 64356/2017 г., по описа на СРС, 25-ти състав в частта,
с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Л.В.А., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** Б заплащане на сумата от 3,39
лева, представляваща лихва за забава за периода 18.04.2016 г. – 23.05.2017 г.,
дължима върху главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия за
м.04.2016 г., както и в частта за разноските, с която с която Л.В.А., ЕГН **********
е осъден да заплати в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК *****на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в исковото производство за разликата над 9,82 лева до пълния
присъден размер от 586,95 лева /или за 577,13 лева/ и в заповедното
производство за разликата над 1,41 лева до пълния присъден размер от 83,92
лева. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** Б против Л.В.А., ЕГН **********, с
адрес: *** иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на Л.В.А., ЕГН **********, че
дължи в полза на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *****сумата от сумата от 3,39 лева, представляваща
лихва за забава за периода 18.04.2016 г. – 23.05.2017 г., дължима върху
главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия за м.04.2016 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати в полза на Ю.Е.К., ЕГН ********** с адрес: ***
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 373,46 лева /разликата между
присъдения размер от 19,16 лева и пълния дължим размер от 392,62 лева/,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС и сумата от още 280,85
лева /разликата между присъдения размер от 14,37 лева и пълния дължим размер от
295,22 лева/, представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати в полза на Ю.Е.К., ЕГН ********** с адрес: ***
на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК сумата от 349,90 лева, представляваща разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, съобразно изхода
на спора.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 506291 от 11.10.2018 г.,
постановено по гр. д. № 64356/2017 г., по описа на СРС, 25-ти състав в
останалата му обжалвана част, с която е признато за установено на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че Л.В.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** Б заплащане на сумата от 30,40 лева, представляваща
главница за незаплатена топлинна енергия за м. 04.2016 г. в топлоснабден имот,
находящ се в гр. **********, аб. № 028848, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 05.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.” ООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.