Р Е Ш
Е Н И Е
№260876/26.10.2020г.
гр. В.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненски районен съд, гражданско отделение, 43-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т. Л.
Секретар:
Д. Д.
сложи за разглеждане гр. дело № 7499
по описа на съда за 2020 година, докладвано от съдията и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
по делото е по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
Образувано е след
като с решение от №817/01.07.2020 г. по гр. д. №590/2020 г. по описа на
Административен съд – В. е отменено решение № 52/06.01.2020 г. по гр.д. №
13219/2019 г. по описа на Районен съд – В.,
образувано по жалба на М.Т.Д., ЕГН ********** *** срещу решение
№11/05.07.2019 г. на Общинска служба по земеделие гр. В., в частта, с която е
отхвърлена жалбата срещу решение № 11/05.07.2019 г. на Общинска служба по
земеделие гр. В., с което е оставено без разглеждане Заявление №
АУ10-340/07.02.2017 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд, при съобразяване на дадените в мотивите указания.
В
жалбата инициирала съдебното производство се излага, че жалбоподателят е
наследник на Д.С.Б., като заедно с останалите наследници на наследодателя е
подал искане вх.№АУ10-340/1/07.02.2017 г. до началника на ОСЗ-В. за признаване
правото на собственост по отношение на заявен имот в м-ст „А.а“, землището на кв.
Вл. В., гр. В. и възстановяване на правото на собственост върху незастроената
част от този имот с площ от 401 кв.м, определена за възстановяване от Община В.
съгласно удостоверение изх. №АУ069047 ВН-0942 по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ и
приложената към него скица №401/08.10.2015г. на ПИ №1784 от ПКП.
Тъй като
в законен срок не получили отговор, обжалвали мълчалив отказ, като въз основа
жалбата им е образувано гр.д.№5098/2017 г. по описа на ВРС. С писмо №
АУ-10-340/1/ от 04.04.2017 г. началникът на ОСЗ В. заявил, че посоченият в
искането имот е бил описан от заявлението по преписка № 30165/1991 г. от Т. С.ов
Д., но впоследствие същият е бил зачеркнат и направена собственоръчно корекция.
Поради изложеното, за ОСЗ-В. нямало
законово основание за произнасяне с решение за имот, за който
собствениците били обезщетени по друг
ред и закон. Изричният
отказ е обжалван, като е образувано гр.д. №5832/2017 г., ВРС, което е
присъединено към образуваното по-рано гр.д. №5098/2017 г. на ВРС.
С решение №51/05.01.2018 г. по гр.д.№5098/2017
г. по описа на ВРС, съдът е обявил нищожността на отказа на Общинска служба по
земеделие – В., обективиран в Писмо изх. №АУ10-340(1) от 04.04.2017 г. да се
издаде решение по направено искане с вх.№ АУ-10-340/1/ от 07.02.2017 г. на ОСЗ-
В. от М.Т.Д., в качеството му на наследник на Д.С.Б., на основание чл. 14, ал.
3 ЗСПЗЗ и върнал на Общинска служба по земеделие – В., административна преписка
по Искане вх.№АУ-10-340-/1/07.02.2017 г. до ОСЗ - гр.В. от М.Т.Д., за
постановяване на решение по искането.
С
решение № 1061/17.05.2018 г. по КНАХД №640/2018 г., Административен съд – В.
обезсилва решение №51/05.01.2018 г. по гр.д.№5098/2017 г. по описа на ВРС и
връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, съобразно
указанията дадени в същото. След обезсилването на решението по гр.д.№5098/2017
г. на ВРС, пред същия съд е образувано гр. д. №7707/2018 г. на ВРС, приключило
с определение №10648/21.09.2018 г., с което е обявена нищожността на изричен
отказ, обективиран в писмо изх.№АУ10-340/1/ от 04.04.2017 г. на началника на
ОСЗ-В. и преписката е върната на ОСЗ-В. за постановяване решение по искане
вх.№АУ-10-340/1/07.02.2017 г., като определението по гр. д. №7707/2018 г. на
ВРС е потвърдено с определение от 29.11.2018 г. по к. адм. дело № 3147 по описа
на Административен съд В. за 2018 г.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна, следното:
Жалбоподателят
М.Т.Д. е наследник по закон на Д.С.Б., б.ж. на гр. В., починал на 19.01.1967 г.
и на Т.Д.Б.– обстоятелство, което се установява от удостоверение за наследници №
1210/15.09.2016 г., издадено от Община В.. На основание чл.14 ППЗСПЗЗ, подаденото заявление
от един наследник, ползва всички останали наследници.
На 12.09.1991 г., Т. Д.
С.ов, като наследник на Д.С.Б. отправя искане да му бъде възстановено правото
на собственост върху земеделски земи, посочени в заявление №28 от същата дата,
част от които е нива в м-ст „А.а“, гр. В., с площ от 3,5 дка. Заявителят е
зачертал в заявлението част от заявените имоти, в т.ч. и
нивата с площ от 3,5 дка в местността „А.а“. От ръкописен текст изписан непосредствено
под изброените имоти, се установява, че корекцията е извършена от заявителя,
като изрично са посочени номера на имотите, за които се отнася. Нивата с площ
от 3,5 дка, находяща се в м-ст „А.а“ е поставена под №11, като този номер е
вписан от заявителя заедно с другите имоти, по отношение на които не се
претендира възстановяване на собствеността /№№ 1, 3, 4 и 12 от първа
страница на заявлението и имоти с № №2, 10, 11, 12, 14 и 15 от втора страница
на заявлението/.
На дата 12.10.2015 г., със заявление №
АУ10-1629 М.Т.Д. отправя искане до Общинската служба по земеделие – В. да му бъде
възстановено правото на собственост върху ПИ №1784 по помощния план на кв. „Вл.
В.“. В отговор на отправеното искане, с писмо изх. № АУ10-340/16.03.2016 г., началникът на ОСЗ
– В. уведомява М.Д., че ПИ № 1784 не
подлежи на възстановяване, тъй като е отчужден за жилищни нужди с Решение № 16/16
от 04.10.1972 г. и
наследниците на Д.С.Б. са
обезщетени.
С последващо искане вх. № АУ10-340/1/07.02.2017 г. М.Д., както и други наследници на общия
наследодател Д.С.Б., отново отправят искане до началника на ОСЗ – В., да им бъде възстановено правото на собственост върху
нива от 3,5 дка, находяща се в местност „А.а“. В отговор на искането, началникът на
ОСЗ – В. отказва постановяване на акт по същество. Отказът е обективиран в
писмо изх. № АУ-10-340/1/04.04.2017
г., като с определение №
10 648/21.09.2018 г., по гр.д. № 7707/2018 г. на Районен съд – В., този отказ е прогласен за нищожен и
административната преписка е върната на ОСЗ – В. за произнасяне по същество.
С решение № 11/05.07.2019 г. ОСЗ – В. отказва да се произнесе по заявление вх. № 30165/25.11.1991 г., като оставя без разглеждане заявления № № По21-66/17.06.2019
г. и АУ10/340/1/07.02.2017 г., с мотиви, че
колективният орган е десезиран по заявлението от 1991 г., имотът е отчужден, а
жалбоподателят е обезщетен.
Твърдението на
жалбоподателя е, че искането за възстановяване е отправено своевременно от Т. С.ов,
действащ в качеството на наследник на Д.С.Б. със заявление вх.№28/12.09.1991 г. с нов вх.№30165/25.11.1991г., като
независимо от горното, до датата на подаване на жалбата, образувана в гр. д.
№13219 по описа на ВРС за 2019 г., ОСЗ – В. не се е произнесла с решение.
Твърди се, че Т. Д. С.ов некоректно е подведен от служители на ПК – В., че
имотът е отчужден и за него е било заплатено парично обезщетение, като само
поради тази причина С.ов собственоръчно зачертава в заявлението няколко имота,
един от които е процесният. Отрича административният орган да е десезиран, като
сочи, че част от зачеркнатите имоти вече са възстановени с други протоколни решения
на ПК-В.. Съгласно писмените доказателства, събрани по гр. д. №5098/2017 г.,
приобщено по №13219 по описа на ВРС за 2019 г. се констатира, че отчуждаването
на имота е частично, като не е доказано, че полагащото се обезщетение за този имот е изплатено
на собствениците.
Жалбоподателят
извършва проверка, при която се установява, че имот №1748 от КП на ж.к. „Вл. В.“
се включва в част от имот №42 с площ 440 кв.м и в част от имот №43 с площ от
684 кв.м. Част от имот №1784 с площ от 836 кв.м остава извън обхвата на КП от
1961 г., като в тази част се намира незастроена част от стар имот с площ от 401
кв.м. За последната се сочи, че съгласно удостоверение изх.№АУ069047 ВН-0942 по
чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ и приложената към него скица №401/08.10.2015 г., би могла да се възстанови с решение на ОСЗ.
Според
жалбоподателя е налице частична идентичност на имот №1784 от новия КП с част от
имоти №№ 42 и 43 от стария КП от 1961г. Обосновава
твърдението си с обстоятелството, че с протокол №16/16 от 04.10.1972 г. на ИК
на ГНС-В. се отчуждава имот, находящ се в 1-ви м.р. на ж.к. „Вл. В.“ в т.ч. и
части от ПИ №№42 и 43, като основанието за извършеното отчуждаване е строителство
на жилищен блок с магазин, за ведомствено жилищно строителство.
Съгласно
горепосочения протокол, собствениците на отчуждаваните имоти са обезщетени
парично и с жилища, като наследниците на Д.Б.са обезщетени парично без за това
обезщетение да има издаден Оценителен протокол, за да се установи каква част от
имота е отчуждена. Твърди се, че отчуждената срещу парично обезщетение част от
имот №43 се намира изцяло и само в 1-ви м.р., където е предвидено мероприятието,
а свободна остава неотчуждена част от стария имот на Д.Б.съвпадаща с
незастроената част от имот с №1784 от новия КП,
попадаща изцяло в 3-ти м.р. на комплекса с площ от 401 кв.м. Твърди, че
тази част никога не е била отчуждавана и наследниците на Д.Б.не са били
обезщетени за нея, поради което намира, че няма пречка за нейното признаване и
възстановяване с решение на ОСЗ-В..
По
делото е допуснато провеждане на съдебно-техническа експертиза от заключението
на която, неоспорено от страните и прието по делото, се установява, че съгласно
помощния план на ж.к. „Вл. В.“ по чл. 13а ЗСПЗЗ, за наследниците на
Д.С.Б. са отредени следните стари имоти: стар имот № 1784 с площ 2030 кв.м;
стар
имот № 1489 с площ
3595 кв.м; стар
имот № 1523 с площ
2390 кв.м и стар
имот № 1742 с
площ 8660 кв.м. Предмет на делото е
северозападната част от стар имот № 1784 целият с площ 2030 кв.м. В
обхвата на стар имот 1784 от ПКП попадат части от имоти с номера
42 и 43 от КП на с. В. изготвен през 1961 г. Като
собственик на имоти
№№: 42 и 43 е записан Д.С.Б.. Западната част от ПИ 1784 попада в ПИ 368 - без
запис в разписния лист. През западната част от имота преминава път, а
останалата незастроена част е с площ от 401 кв.м. Съгласно ПКП за
строителната част на ж.к. „В.“, стар имот №
1784 записан на Д.С.Б. е при граници: имот № 1676 на неидентифициран
собственик, имот № 1678 на М.Т.П., имот № 1681 на неидентифициран собственик,
имот № 1675 на М.П.Г.и път. Съгласно
нотариален акт №
145, том X, дело 2039 от 1956 г., Д.С.Б.
продава на Т. Д. С.ов нива от 2 дка в м-ст „А.“, при съседи: С.
Д., Ц. М., Т. К., Иван Стоилов и останалата част от имота на същия продавач. По
разписния лист към плана от 1961 г., този имот не може да бъде
идентифициран. Съгласно нотариален акт № 57, том
3, дело 1022 от 1966 г., Д.С.Б. е признат за собственик на нива - дворно място,
от 3840 кв.м, находяща се в землището на с. В., м. „А.“, при граници: Ц.
М., път, Т. Д. С.ов, н-ци на С. Д., съставляваща парцел планоснимачен номер 43 в
кв. 14 по план на същото село В. - В.. Съгласно
нотариален акт №
197, том 5, дело 1941 от 1966 г., Д.С.Б.
дарява на сина си К. Д. С.ов само 2000 кв.м от нива - дворно място, цялото с
пространство 3840 кв.м в м-ст „А.“, при граници на цялото: Ц.М.,
път, Т. Д.
С.,
н-ци на С. Д., съставляващо парцел планоснимачен номер 43 в кв. 14 по план на
същото село В. - В.. Според заключението на вещото лице, не е налице идентичност на имотите по
горепосочените нотариални актове с претендираната част от стар имот 1784 от
ПКП. Същата част попадаща в ПИ с
ид. № 10135.4502.230 от КК на гр. В. с площ от 401 кв.м не е застроена.
При така установената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи.
Жалбата, като подадена в срока по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ вр. чл.149, ал.1 АПК, от
активно-процесуалноправно легитимирано лице, за което е налице правен интерес
от обжалване, е редовна. Съгласно пар.19, ал.1 ЗИД АПК, индивидуалните
административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗЗСПЗЗ, с изключение на тези, издадени от
министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния
съд по местонахождение на имота, по реда на АПК.
Налице е
мълчалив отказ по заявление № АУ10-1629/12.10.2015 г. на М.Т.Д. за издаване на
решение за възстановяване правото на собственост върху ПИ №1784 от ПКП на кв.
„Вл. В.“. На основание чл.57, ал.5 вр. ал.1 АПК, органът следва да издаден акт
в срок до един месец от започване на производството. Същото е инициирано със
заявление № АУ10-1629/12.10.2015 г. на М.Т.Д.. След оставянето му без движение
с писмо изх. № АУ10-1629/26.11.2015 г., на 01.12.2015 г. заявителят представя
писмо с уточнения и писмени доказателства. Отговор на заявление №
АУ10-1629/12.10.2015 г. не последва, поради което с писмо от 15.03.2016 г.,
възприето от началника на ОСЗ – В. като ново заявление, се напомня за подаденото
заявление № АУ10-1629/12.10.2015 г. Съгласно текста на чл.58, ал.1 АПК,
непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Отделно,
ал.2 сочи, че когато производството е образувано в един орган и той следва да
направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ
възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение.
С писмо
изх. №
АУ10-340/16.03.2016 г. началникът на ОСЗ – В. отказва на заявителя М.Т.Д., колективният орган – ОСЗ – В., да се
произнесе с решение по отправеното искане за възстановяване на процесния имот,
тъй като същият не е бил заявен в законоустановения срок, а и наследниците били
обезщетени по друг ред и закон. Доколкото изричният отказ е постановен
непосредствено след мълчаливия, преди оспорване на последния, на преценка за
действителност следва да бъде подложен само изричният отказ.
Постановеният
изричен отказ на началника на ОСЗ - В. е индивидуален административен акт
/чл.21 АПК/, който подлежи на оспорване по
реда на чл.145 и сл. АПК. Същият е нищожен, като аргументите за този извод са
следните:
Разпоредбата на
чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ определя, че органът компетентен да се произнесе с решение по
отправено искане за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
е Общинската служба по земеделие. Възстановяването на собственост по ЗСПЗЗ не
настъпва по силата на закон, а следва да се изпълни разписана в ППЗСПЗЗ процедура,
началото на която се поставя с отправяне на искане до ОСЗ и приключва с решение
по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ или с изричен отказ за това. В процесния случай и
мълчаливият отказ, и изричният отказ, обективиран в писмо изх. №
АУ10-340/16.03.2016 г., изхождат от
началника на ОСЗ – В., който не е орган, който е компетентен да се
произнесе по отправеното искане. Съгласно чл.60а ППЗСППЗ, началникът на ОСЗ,
служители, определени от директора на областната дирекция „Земеделие“ и длъжностни лица, определени от
министъра на земеделието, храните и горите, подписват взетото решение във
връзка с възстановяване на собствеността и обезщетяване на собствениците по
реда на ЗСПЗЗ, но това не води до промяна на органа, компетентен да постанови това решение. Със
закон като компетентен да постанови решение по искането за възстановяване на
собственост е определен колективният орган – Общинска служба по земеделие – В.,
поради което и при липса на компетентност при издаване на административния акт,
същият е недействителен.
При горните доводи,
писмо изх. № АУ10-340/16.03.2016 г., обективиращо отказа на началника на ОСЗ – В.
по искане вх. № АУ10-1629/12.10.2015 г. на М.Т.Д. следва да бъде обявен за
нищожен, като на основание чл.173, ал.2 АПК, административната преписка следва
да бъде върната на ОСЗ – В., за постановяване на решение по отправеното искане.
С оглед
установената недействителност на административния акт, съдът не може да се
произнесе по съществото на спора и основателността на постановения отказ.
На основание чл.143 АПК, в полза на жалбоподателя се следват сторените разноски по делото, в размер
на 450 лева, от които: 200 лева за
адвокатско възнаграждение и 250 лева – депозит за вещо лице, като отговорността
за заплащането им следва да се възложи в тежест на ответната страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на отказ на Началника на Общинска служба по земеделие – В.,
обективиран в писмо изх. № АУ10-340/16.03.2016 г. за постановяване на решение
по искане вх. № АУ10-1629/12.10.2015 г. на М.Т.Д., ЕГН ********** *** –
наследник на Д.С.Б. - б.ж. на гр. В., починал на 19.01.1967 г.
ВРЪЩА на Общинска служба по
земеделие – В. административна преписка по искане вх. № АУ10-1629/12.10.2015 г.
на М.Т.Д., ЕГН ********** *** – наследник на Д.С.Б. - б.ж. на гр.В., починал на 19.01.1967 г., за постановяване на решение по искането.
ОСЪЖДА Общинска служба по
земеделие - гр. В. да заплати на М.Т.Д., ЕГН ********** с адрес ***, сторените
разноски в размер на , на основание чл.143 АПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – гр. В., в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: