№ 5514
гр. С. 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110135848 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу „Т. С.” ЕАД
срещу А. М. П., С. З. Й., А. С. З., С. А. Д. и К. А. Д., с която са предявени субективно и
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр. С.
ул. „О.“ № 1, ет. 4, ап. 3, с аб. №*****. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на
ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата
цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят сумите както следва: ответникът А. М. П. - сумата от 11,06 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 04.07.2022 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 2,54 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., сума в размер на 6,15 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода м. 06.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната
лихва за забава от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на
1,54 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г .;
ответникът С. З. Й. - сумата от 3,69 лв., представляваща стойността на незаплатената
1
топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва
за забава от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 0,84 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., сума в размер
на 2,05 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 06.2019 г.
– м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 04.07.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 0,51 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г .; ответникът А. С. З. - сумата от 3,69 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 04.07.2022 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 0,84 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., сума в размер на 2,05 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода м. 06.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната
лихва за забава от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на
0,51 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г .;
ответникът С. А. Д. - сумата от 1,84 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва
за забава от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 0,43 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., сума в размер
на 1,03 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 06.2019 г.
– м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 04.07.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 0,26 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г .; ответникът К. А. Д. - сумата от 1,84 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 04.07.2022 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 0,43 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., сума в размер на 1,03 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода м. 06.2019 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната
лихва за забава от 04.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на
0,26 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба, в
който не навеждат доводи за извършено плащане на процесните суми след завеждане
2
на исковата молба.
След постъпване на отговора на исковата молба ищецът е депозирал становище,
в което завява, че претенцията е заплатена, като претендира единствено съдебни
разноски.
Третото лице помагач на стрА.та на ищеца „Б.“ ООД не изразява становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна стрА. следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да
заплатят претендирА.та цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и
за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендирА.та стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната стрА. следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
3
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната стрА. има качеството потребител
на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател
на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици
за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са стрА. по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и стрА. по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като стрА. по договора
за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В
този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г.
на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертА.та нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК като
безспорно и ненуждаещо се от доказване между в отношенията между ищеца и
ответницата са отделени следните обстоятелства: че ответниците са собственици на
процесния имот при сочените квоти, че същият е топлоснабден през релевирания
период, както и че количеството и стойността на доставената до същия топлинна
енергия са на посочената в исковата молба стойност.
С оглед наведените доводи от ответниците, които заявяват, че не оспорват иска,
признават същия по основание и размер и навеждат доводи за извършено плащане в
хода на процеса, то съдът намира за установени като безспорни всички
правопораждащи факти от описания фактически състав.
Изявлението на ищеца за заплащане в хода на производството на претендираните
суми е подкрепено от представените по делото от ответната стрА. писмени
доказателства за заплащане в полза на ищеца на суми, като същото следва да се
съобрази от съда като новонастъпил факт. С оглед становището на ищеца, имащо
характера на признание на неизгоден факт и ползващо се с висока доказателствена
стойност, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК сумите предмет на процесните искове
следва да се приемат като погасени поради извършено плащане в хода на процеса,
респективно исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.
4
По разноските:
Предвид отхвърляне на исковете поради плащане в хода на процеса, при което
същите са признати за доказани по основание и размер, разноски следва да се присъдят
в полза на ищеца. Същият претендира единствено такива за юрисконсултско
възнаграждение, доколкото сочи, че остА.лите разноски са погасени с извършените
плащания, като следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва
срещу А. М. П., ЕГН **********, за сумата от 11,06 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. – м.
04.2020 г., за сума в размер на 2,54 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., за сума в размер на 6,15 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 06.2019 г. – м.
04.2020 г., както и за сумата в размер на 1,54 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г.;
срещу С. З. Й., ЕГН **********, за сумата от 3,69 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. – м.
04.2020 г., за сума в размер на 0,84 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., за сума в размер на 2,05 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 06.2019 г. – м.
04.2020 г., както и за сумата в размер на 0,51 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г.;
срещу А. С. З., ЕГН **********, за сумата от 3,69 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. – м.
04.2020 г., сума в размер на 0,84 лв., представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от
15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., сума в размер на 2,05 лв., представляваща главница
за дялово разпределение за периода м. 06.2019 г. – м. 04.2020 г., както и сумата в
5
размер на 0,51 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.07.2019 г. до
22.06.2022 г.;
срещу С. А. Д., ЕГН ********** за сумата от 1,84 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. – м.
04.2020 г., за сума в размер на 0,43 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., за сума в размер на 1,03 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 06.2019 г. – м.
04.2020 г., както и сумата в размер на 0,26 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г.;
срещу К. А. Д., ЕГН **********, за сумата от 1,84 лв., представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. – м.
04.2020 г., за сума в размер на 0,43 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., за сума в размер на 1,03 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 06.2019 г. – м.
04.2020 г., както и сумата в размер на 0,26 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 31.07.2019 г. до 22.06.2022 г.,
поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПС А. М. П., ЕГН **********, С. З. Й.,
ЕГН **********, А. С. З., ЕГН **********, С. А. Д., ЕГН ********** и К. А. Д., ЕГН
********** да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата от 100 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД като трето лице – помагач
на стрА.та на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6