РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Перник, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ПЕТЯ Й. КОТЕВА
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА
в присъствието на прокурора Анита Бл. Джамалова
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Частно наказателно дело
№ 20251700200382 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.17, вр. чл.16 от ЗЕЕЗА, образувано по искане от окръжна
прокуратура Перник, внесено по реда чл.14, ал.4, т.5 ЗЕЕЗА, за екстрадиция на ***
гражданин И. Х., със снета по делото самоличност.
Представителят на окръжна прокуратура не поддържа искането, като счита, че не
са изпълнени законовите условия за допускане на поисканата от съдебните власти на
Република Сърбия екстрадиция на техния гражданин, тъй като част от наказанията чието
изпълнение се цели са постановени в производство без присъствието на осъдения и
сръбската страна не предоставя ефективни гаранции, че след предаване на Х. ще му се даде
възможност за преразглеждане на тези дела.
Исканото лице, лично и чрез неговия защитник оспорва искането. В съдебно
заседание излага съображения за неговото отхвърляне.
Пернишки окръжен съд, след като се запозна с подадената молба за екстрадиция
и приложените по делото доказателствени материали и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното:
Съдът е сезиран с молба от компетентните съдебни власти на Република Сърбия –
министъра на правосъдието за екстрадиция на техния гражданин И. Х., със снета по делото
самоличност. Молбата за екстрадиция е подадена в писмена форма до Министерство на
правосъдието на Република България.
Молещата държава Република Сърбия е поискала екстрадицията, позовавайки на
разпоредбата на чл. 1, параграф 2 т.1 и чл.14 от Европейската конвенция за екстрадиция.
1
Република Сърбия и Република България са страни по Европейската конвенция за
екстрадиция, което обосновава правоприлагането й и приложението на Закона за
екстрадицията и Европейската заповед за арест /чл. 4, ал. 1 от ЗЕЕЗА/.
Данните по делото сочат, че по отношение на исканото лице е са постановени три
присъди по които му е наложено наказание лишаване от свобода. Х. не се е явил на
призовката за изтърпяване на наказанията и въз основа на това е последвал налице валиден
акт за задържане - заповед за задържане № ИК 28/2022г., издадена на 06.12.2022 г. от
Основен съд в Сурдолица и международна заповед за арест. Така чрез ИНТЕРПОЛ - Белград
е обявен за временно задържане под стража лицето И. Х., гражданин на Република Сърбия,
роден на **********г. в ***, със *** лична карта № ***, издадена на *** в ***, *** и ***
паспорт № ***, издаден на *** в ***, ***, с постоянен адрес ***.
Същият е задържан с определение на ПОС от 13.06.2025г. по ЧНД № 314/2025г.,
потвърдено с определение на САС по ВЧНД № 756 от 19.06.2025г., за срок от 30 дни, на
основание чл.13 ал.7 от ЗЕЕЗА и чл.64 ал.1 от НПК.
На 11.07.2025г. във Върховна касационна прокуратура е получено писмо изх.№
99-Е-127#12/2025г. от 10.07.2025 г. на Директора на Дирекция „Международно правно
сътрудничество и европейски въпроси“ при Министерство на правосъдието, ведно с
официалната молба на министъра на правосъдието на Република Сърбия за екстрадиция на
И. Х. с реф. №713-01-4133 от 26.06.2025г., както и приложенията към нея, в оригинал,
придвижени до българския централен орган с писмо № 100-186КС221/2025-7 от 10.07.2025г.
на посланика на Република Сърбия в София.
Молбата за екстрадиция е изпратена от съдебните власти на Р Сърбия в рамките
на 30 дневния срок на временното задържане, постановено от съда, като молещата държава
е изпратила официалната молба за екстрадиция и придружаващите документи на сръбски
език, и в превод на английски език. Същият е установен и задържан на територията на
Република България
Екстрадицията на Х. в Република Сърбия е поискана за задържане с цел
привеждане в изпълнение влезли в сила присъди.
В молбата се съдържа информация за горните обстоятелства, а именно:
Влезли в сила присъди:
1. Със съдебно решение на Основния съд в Сурдолица, съдебно звено във Владичин
Хан № 2935/10, което е изменено с присъда на Апелативен съд в Ниш № 183/17 от
01.03.2017г. И. Х. е бил осъден на „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, за
престъпление утежнена кражба по чл.204, параграф 1, т.1 от НК на Република Сърбия -
за това, че в периода от 16.09.2002г. до 31.01.2003г., в съучастие с още 2 лица,
извършил 10 броя кражби на различни вещи.
2. Със съдебно решение на Основния съд в Сурдолица, съдебно звено във Владичин
Хан № 233/16 от 25.09.2018г., което е изменено с присъда на Апелативен съд в Ниш №
1081/18 от 19.12.2018г., И. Х. е бил осъден на „лишаване от свобода“ в размер на 1
година, за престъпление утежнена кражба по чл.204, параграф 1, т.З от НК на
Република Сърбия - за това, че в периода от 30.07.2016г. до 03.08.2016г., на няколко
пъти в пункта за спортни залагания на *** в ***, собственост на Н.Д., в състояние на
вменяемост, с намерение да получи за себе си незаконна имотна облага в общ размер
на 20 000 динара чрез отнемане на чуждо движимо имущество, по особено нагъл
начин, на три пъти е откраднал пари от касата на пункта за залагания.
2
3. Със съдебно решение на Основния съд в Сурдолица, съдебно звено във Владичин
Хан № 12/16 от 27.07.2016г., влязло в сила на 10.10.2016г., И. Х. е бил осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, което да бъде изтърпяно в помещението,
където живее, за престъпление „нелицензирано упражняване на професия“ по чл.353
от НК на Република Сърбия - за това, че на 08.08.2015г., по маршрута *** - ***, с
микробус „Форд Транзит“ с регистрационен номер ***, умишлено и в състояние на
вменяемост превозва нелегални мигранти - 14 сирийски граждани, с уговорката да му
платят определена сума пари за посочената дейност, като не е имал разрешение за
извършване на редовен или нередовен превоз на пътници и таксиметров превоз, като е
извършвал дейност, за която се изисква специално разрешение, без разрешение и
срещу заплащане.
Наказанията по посочените 3 броя присъди са били кумулирани със съдебно
решение на Основния съд в Сурдолица, съдебно звено във Владичин Хан № 38/20 от
29.05.2020г., с което на И. Х. е било определено общо наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 2 години и 2 месеца.
4. Със съдебно решение на Основния съд в Сурдолица № 123/21 от 15.10.2021г., И.
Х. е бил осъден на „лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца, за престъпление
утежнена кражба по чл.204, ал.1, т.1 от НК на Република Сърбия - за това, че на
неуточнена дата през април 2007г. в ***, квартал ***, с умисъл и в състояние на
вменяемост, е проникнал с взлом през входната врата на мазето на къщата на
пострадалия С. Х., като с подходящ предмет е счупил катинара, като е взел меден
казан за варене на ракия с вместимост 100 литра и 2 медни котела, на обща стойност
около 20 000 динара.
Общото наказание от 2 години и 2 месеца „лишаване от свобода“, определено с
решение на Основния съд в Сурдолица, съдебно звено във Владичин Хан № 38/20 от
29.05.2020г., е било кумулирано с последната посочена присъда, със съдебно решение на
Основния съд в Сурдолица № 29/22 от 24.05.2022г., с което на И. Х. е било определено общо
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 8 месеца.
В молбата за екстрадиция се съдържат достатъчно по обем данни за
идентифициране на исканото лице, което несъмнено е идентично на т. гражданин И. Х., със
снета по делото самоличност, установен на територията на страната.
С оглед изложеното и на база наличния годен доказателствен материал съдът
прие от правна страна следното:
Европейската конвенция за екстрадиция (ЕКЕ) е приета от Съвета на Европа и
цели правното уреждане на условията и процедурите на екстрадиция между подписалите я
държави. Република България и Република Сърбия са страни по ЕКЕ. Поради това и
приложимо в случая право са нормите на ЕКЕ и на ЗЕЕЗА, като част от вътрешното право,
детайлно уреждащо тази материя, тъй като съгласно чл. 28, § 1 ЕКЕ по отношение на
териториите, за които се прилага, тази конвенция отменя разпоредбите на всеки двустранен
договор, конвенция или споразумение, уреждащи екстрадицията между две договарящи
държави.
Разглежданият акт, с който е сезирана българската държава, представлява молба
за екстрадиция по смисъла на чл. 9 ЗЕЕЗА и чл. 12, ал. 1 ЕКЕ, подадена от компетентен
орган на молещата държава – министър на правосъдието на Р Сърбия - в писмена форма до
3
съответния надлежен орган в страната ни – Министерство на правосъдието. Към молбата за
екстрадиция са приложени всички изискуеми, съгласно чл. 9, ал. 3 ЗЕЕЗА /чл. 12, ал. 2 ЕКЕ/,
документи в нарочен превод на български език /чл. 9, ал. 4 ЗЕЕЗА/. Искането за екстрадиция
е направено с цел привеждане в изпълнение наказание лишаване от свобода срещу т.
гражданин И. Х. за престъпление, наказуемо по закона на молещата държава с лишаване от
свобода повече от една година
Деянията, за които е поискана екстрадицията, съставляват престъпления и по
българския НК, а именно престъпление по чл.195 и чл.281 НК, за които се предвижда
наказание "лишаване от свобода" за повече от една година.
Молбата за екстрадиция съдържа достатъчно данни за самоличността на исканото
лице, като съдът приема за достоверна представената информация от компетентните съдебни
власти на молещата държава, че молбата за екстрадиция действително касае задържаното
лице, и че самоличността му е установена.
Изложеното налага извода, че молбата за екстрадиция отговаря на условията по
чл. 5 ЗЕЕЗА: удовлетворено е условието за двойна наказуемост, като деянието съставлява
престъпление и в двете държави и за него се предвижда наказание лишаване от свобода не
по-малко от една година.
Не са налице императивните основания за недопустимост на екстрадицията по
чл. 6, ал. 1, т. 1-4 ЗЕЕЗА. Исканото лице е чужд гражданин, на който не е предоставено
убежище в Република България, не се ползва с имунитет по отношение на наказателната
юрисдикция на Република България. Липсват доказателства, от които да се обоснове извод,
че се касае за лице, което е наказателно неотговорно, съгласно българското законодателство
към момента на получаване на молбата за екстрадиция.
Престъпленията, за които се иска предаването на исканото лице И. Х. на
молещата държава, не са политически или свързани с такива престъпление или военни
престъпления /чл. 7, т. 1 и т. 2 ЗЕЕЗА/.
Според настоящия съдебен състав от молбата за екстрадиция и приложените към
нея документи не може да се изведат данни екстрадицията да има за цел преследване или
наказване на лицето, основано на раса, религия, гражданство, етническа принадлежност,
пол, гражданско състояние или политически убеждения, включително и риск за утежняване
на положението му на някое от посочените основания /чл. 7, т. 4 ЗЕЕЗА/.
Няма основания за предположение, че във връзка с наказателното преследване
лицето ще бъде подложено в Република М. на насилие, изтезания или жестоко, нечовешко
или унизително наказание, или не са гарантирани правата му съгласно изискванията на
международното право /чл. 7, т. 5 ЗЕЕЗА/. От обстоятелствата, посочени в молбата за
екстрадиция, следва извода, че м. държава е дала достатъчни за нуждите на настоящето
производство и при отчитане принципа на взаимно доверие между държави, ратифицирали
ЕКЕ, гаранции, че съобразно чл. 3 на Втори допълнителен протокол към КЗПЧОС на И. Х.
ще бъде осигурено спазването на правата за защита, включително ще му бъдат предоставени
всички възможности за защита, помощ от адвокати, като няма да бъде подлаган на мъчения,
жестоки, безчовечни, унижаващи достойнството видове третиране или наказания.
Не е обективирано и абсолютното условие за отказ по чл. 7, т. 8 ЗЕЕЗА.
Въпреки всичко така изложено исканата екстрадиция следва да бъде отказана.
От настоящия съд са изискани допълнителни сведения от молещата държава.
Видно от писмо изх. № ИК 28/2022 от 17.09.25 г. на Министерство на
правосъдието на Р Сърбия исканото лице И. Х. е осъден бед да вземе участие в
производството по дело К. № 233/2016, а по останалите две дела КВ 38/2020 от 29.05.20 г. и
КВ. № 29/2022 от 24.05.22 присъдите са постановени без насрочване на съдебни заседания.
4
Сръбската страна изрично е посочила на запитването на настоящия съд, че не може да даде
ефективни гаранции в случай, че исканото лице бъде предадено то на него ще му се осигури
повторно разглеждане на делото с право на защита.
Поради така изложеното налице е предпоставката по чл.8 т.4 ЗЕЕЗА и на това
основание исканата екстрадиция следва да се откаже.
По изложените съображения, ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТКАЗВА ЕКСТРАДИЦИЯ на И. Х., гражданин на Република Сърбия, роден на
**********г. в ***, със *** лична карта № ***, издадена на *** в ***, *** и *** паспорт №
***, издаден на *** в ***, ***, с постоянен адрес ***, въз основа на молба за екстрадиция от
Министерството на правосъдието на Република Сърбия референтен номер 713-01-
4133/2024-08 от 26.06.25 г., подадена до Министерство на правосъдието на Република
България.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд–гр.
София в 7-дневен срок, считано от днес.
Отменява взетата по отношение на И. Х. мярка за неотклонение парична
гаранция.
След влизане на решението в сила на исканото лице да се върне внесената
гаранция.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5