№ 208
гр. Бургас, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20252000500346 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 543 от 07.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1168/2024 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, са осъдени Д. Х. Г., ЕГН **********, и В.
Д. Д., ЕГН **********, да заплатят солидарно на “Юробанк България” АД,
ЕИК *********, както следва:
(1) сумата 7707,24 лв., представляваща сбор от падежирали вноски с
падежи от 11.06.2024 г. до 11.05.2025 г., включително, заедно със законната
лихва от 15.05.2024 г. до пълното изплащане на сумата, по договор за
потребителски кредит от 11.02.2022 г., като е отхвърлен искът за главница над
присъдената сума от 7707,24 лв. до претендирания размер от 49 075,58 лв.
заедно със законната лихва върху тази разлика от 15.05.2024 г. и
(2) сумата 808,14 лв., представляваща мораторна лихва по договор за
потребителски кредит от 11.02.2022 г. за периода от 11.05.2024 г. до 11.05.2025
г., като е отхвърлен искът над присъдения размер от 808,14 лв. до
претендирания размер от 3400,63 лв.
Присъдени са разноски.
Срещу отхвърлителната част на решението е постъпила въззивна
жалба от ищеца “Юробанк България” АД. В тази част решението се
обжалва като неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на
материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост.
Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че уведомленията
1
за предсрочна изискуемост на кредита не били връчени съгласно уговореното
в чл. 19 от договора за кредит. Съгласно договора (чл. 19, ал. 2) адресът на
заемополучателите за получаване на изявления и уведомления бил в гр.
Бургас, ж.к. И.бл. *** като те се задължили при промяна на адреса да уведоми
писмено другата страна и да посочи новия си адрес и приели, че до
уведомяване на другата страна за новия адрес всички съобщения, достигнали
до стария адрес, ще се считат получени. По този начин в чл. 19 от договора
била създадена фикция за връчване на уведомления и изявления между
страните. Банката изпълнила с грижата на добър търговец задълженията си по
чл. 19 от договора. Изявлението за обявяване предсрочна изискуемост на
кредита било направено в писмена форма, от надлежно упълномощен
представител и било изпратено и достигнало настоящия адрес на двамата
длъжници, съвпадащ с постоянния им адрес и този вписан в договора.
Неправилен бил изводът на съда, че предсрочната изискуемост не била
обявена надлежно. Уведомленията за предсрочна изискуемост били връчени
чрез ЧСИ И. М., като при връчването били спазени императивните правила за
връчване и били съставени съответните констативни протоколи. Като не взел
под внимание установените факти и пренебрегнал обвързващата
доказателствена сила на констативните протоколи, съдът допуснал
съществени процесуални нарушения.
Според въззивника можело да се счете, че предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила с връчването на исковата молба. При предявен иск за
осъждане на ответниците да заплатят задълженията по договора за кредит
следвало да се счете, че се обявява предсрочна изискуемост на целия кредит и
такава настъпва с връчването на исковата молба.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване изцяло
на исковите претенции. Претендират се разноски за заповедното производство
и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от особените
представители на ответниците адв. А. Д. и адв. Е. Х.. Жалбата на ищеца се
оспорва като като неоснователна.
Поддържа се, че в договора за банков кредит е посочен и втори адрес на
кредитополучателите в гр. Б. На този адрес не били изпратени уведомленията
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
Спорно било доколко валидно са оформени връчванията на другия адрес
на длъжниците. Не били спазени изискванията на чл. 474, ал. 1 ГПК, тъй като
не били отразени броя посещения на адреса. Не било отразено от кого са
получени сведения, че лицата не живеят на адреса, и в какво качество това
лице е дало тази информация.
Оспорва се доводът на въззивника, че предсрочната изискуемост е
настъпила с връчването на препис от исковата молба на ответниците. За да
стане това, било необходимо в исковата молба да има изявление в този смисъл,
но такова липсвало.
2
Иска се потвърждаване на решението в обжалваната от ищеца
отхвърлителна част. Претендират се разноски.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид оплакванията и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е приета
за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с искова молба от “Юробанк България” АД против Д.
Х. Г. и В. Д. Г.а. Ищецът изложил в исковата си молба твърдения, че по силата
на сключен договор за потребителски кредит е предоставил на ответниците
банков кредит в размер на 60 000 лв.; ответниците се задължили да върнат
получената в заем сума с лихва при срокове и условия, уговорени в договора;
от 11.07.2023 г. ответниците преустановили погасяването на кредита; банката
обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, за което уведомила
кредитополучателите на 07.02.2024 г.. Банката поискала издаване за заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК за сумите: 53 680,79 лв. – главница; 2449,87 лв. –
възнаградителна лихва за периода 11.07.2023 г. - 07.02.2024 г.; 3655,50 лв. –
мораторна лихва за периода 11.08.2023 г. - 07.05.2024 г. По ч.гр.д. № 40/2024 г.
Районен съд – Бургас издал заповед за изпълнение за част от вземанията, а
именно: 4605,21 лв. – главница с настъпил падеж до датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК; 2449,87 лв. – възнаградителна лихва за периода
11.07.2023 г. - 07.02.2024 г. и 254,83 лв. – мораторна лихва върху просрочените
вноски по главницата за периода 11.08.2023 г. - 07.05.2024 г. За останалата част
от вземанията на банката било указана възможността да предяви осъдителен
иск в едномесечен срок. По тези съображения банката-ищец поискала да
бъдат осъдени ответниците да заплатят: 49 075,58 лв. – предсрочно
изискуема главница по договора потребителски кредит, включваща всички
вноски с падеж след 14.05.2024 г.; 3400,63 лв. – мораторна лихва в размер на
за периода 11.08.2023 г. - 07.05.2024 г.; законната лихва върху главницата от
14.05.2024 г. до пълното изплащане на вземането и разноските, сторени в
заповедното и исковото производство.
Ответниците чрез назначените им особени представители на осн. чл. 47,
ал. 6 ГПК оспорили исковете. Възразили, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като кредитополучателите не били уведомени за
това на посочените в договора адреси. Поискали отхвърляне на исковете, а
евентуално – присъждане на неиздължената част от главница с настъпил
падеж.
С обжалваното решение окръжният съд приел, че банката не е обявила
надлежно предсрочна изискуемост на кредита нито с връченото чрез ЧСИ
уведомление, нито с исковата молба, поради което присъдил на ищеца
3
вноските с настъпил падеж за периода 11.05.2024 г. - 11.05.2024 г. (общо
7707,24 лв.), т.е. до приключването на съдебното дирене в първата инстанция,
заедно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 417 ГПК, както и
мораторна лихва в размер на 808,14 лв. за периода 11.05.2024 г. - 11.05.2025 г.
В останалата част исковете са отхвърлени.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269
ГПК, Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора:
Пред настоящата инстанция не се поддържа спор относно
обстоятелствата, свързани с възникването на облигационна връзка между
страните по договор за потребителски кредит, усвояването на кредита,
частичното погасяване на задълженията на кредитополучателите и
преустановяването на обслужването на кредита след 11.07.2023 г. По тези
въпроси настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционното
решение на осн. чл. 272 ГПК.
Спори се между страните дали задълженията на кредитополучателите са
станала предсрочно изискуеми в резултат на надлежно упражнено право на
банката по чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ банката разполага с право да обяви кредита за
предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по
кредита. В случая, след като от 11.07.2023 г. кредитополучатели
преустановили обслужването на кредита, към 30.11.2023 г. банката
констатирала трайно просрочие и изпратила до кредитополучателите писмено
уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на кредита.
Уведомлението било изпратено чрез ЧСИ И. М., Бургас. Видно от съставения
от ЧСИ констативен протокол от 26.02.20245 г. и отбелязванията в разписката
за връчване, направени от призовкаря ЗВ., кредитополучателите са били
търсени на адрес: гр. Б.; адресът е бил посетен на 23.01.2024 г. при което е
установено, че получателите са били на квартира и са напуснали адреса преди
около една година; било е залепено уведомление по чл. 47 ГПК, но
кредитополучателите не се явили в срок до 06.02.2024 г. в кантората на ЧСИ за
получаване на уведомлението. ЧСИ и извършил справка, че посетеният адрес
е постоянен и настоящ адрес и на двамата длъжници.
Установява се, че в процесния договор за потребителски кредит като
адреси на двамата кредитополучатели са посочени: постоянен адрес – гр. Б., и
настоящ адрес – гр. Б., ап. 12. В чл. 19, изр. 2 от договора е предвидено, че за
кредитополучателите адресът за получаване уведомления и изявления във
връзка с договора е вписаният в началото на договора или посочения в
заявлението за отпускане на кредита настоящ адрес, както и всеки друг адрес,
посочен от кредитополучателите в подписан от тях и представен пред банката
документ. Ако страната промени последно заявения адрес, тя е длъжна да
уведоми писмено другата като посочи новия си адрес, а до получаването на
4
такова уведомление всички съобщения, достигнали до стария адрес, се считат
за получени.
В случая няма спор, че банката е предприела връчване на уведомлението
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита на посочения в договора
настоящ адрес на кредитополучателите в гр. Бургас, ж.к. И. Този адрес към
момента на връчването е бил и постоянен адрес на двамата. Няма данни за
друг посочен от кредитополучателите адрес; няма данни за писмено
уведомяване на банката за променен адрес. Няма спор, че уведомлението е
достигнало до настоящия адрес на кредитополучателите.
Настоящият състав не намира основания да се сподели тезата на
особените представители на ответниците, че банката е следвало да
предприеме връчване на уведомлението на адреса в гр. Бургас, ж.к. М.Р..
Страните са уговорили съобщенията да се връчват на настоящия адрес, а
предвидената възможност за връчване “на всеки друг адрес, посочен от
кредитополучателите в подписан от тях и представен пред банката документ”
следва да намери приложение само в случай, че след сключването на договора
кредитополучателите уведомят банката, че желаят да бъдат уведомявани на
адрес, който е различен от посочения в договора настоящ адрес.
Банката е упражнила правото да обяви предсрочна изискуемост на
кредита законосъобразно, като изявлението за това се счита връчено по силата
на фикцията, предвидена в чл. 19 от договора. Предпоставките за предсрочна
изискуемост са налице, тъй като ответниците са преустановили обслужването
на кредита и са просрочили пет поредни месечни погасителни вноски към
датата на връчване на уведомлението. Ето защо настоящият въззивен състав
приема, че всички задължения по процесния договор за кредит са станали
предсрочно изискуеми на 07.02.2024 г.
При тези констатации кредитополучателите дължат на банката на осн.
чл. 430 ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 КЗИ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД главницата
по кредита, възнаградителната лихва до датата на предсрочната изискуемост,
уговореното с договора обезщетение за забава, както и законната лихва върху
главницата от датата на предсрочната изискуемост до пълното изплащане на
задължението. При съобразяване изчисленията на вещото лице по
неоспорената СИЕ и влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за
част от вземанията настоящият състав приема, че искът на банката е
основателен за главница в размер на 49 075,58 лв., за мораторна лихва за
периода 11.08.2023 г. - 07.05.2024 г. в размер на 3400,63 лв. и за законна лихва
върху главница от 15.05.2024 г. до пълното изплащане.
Тъй като крайните изводи на съдебните инстанции частично не
съвпадат, решението на окръжния съд ще бъде отменено в обжалваните
отхвърлителни части, след което ответниците ще бъдат осъдени да заплатят на
банката-ищец допълнително: главница в размер на 41 368,24 лв., мораторна
лихва в размер на 2592,49 лв. и законната лихва върху допълнително
присъдената главница от 15.05.2024 г. до пълното изплащане.
5
Поради изхода на делото всички сторени от ищеца разноски в
заповедното, първоинстанционното и въззивното производство следва да се
понесат от ответниците.
Ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер на
4845,46 лв. и в първоинстанционното производство разноски в размер на
7306,84 лв. или общо за заповедното и първоинстанционното производство 12
152,30 лв. С влязлата в сила заповед за изпълнение са му присъдени разноски
за заповедното производство в размер на 592,44 лв., а с първоинстанционното
решение – разноски за исковото производство в размер на 1971,97 лв.
Следователно допълнително трябва да му се присъди сумата 9587,89 лв. (12
152,30 лв. – 592,44 лв. – 1971,97 лв.) – разноски за заповедното и
първоинстанционното производство.
Съобразно с представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за
извършени плащания за въззивното производство на въззивника се дължат
разноски в размер на 5048,10 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 543 от 07.07.2025 г., постановено по гр.д. №
1168/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която са
отхвърлени исковете на “Юробанк България” АД против Д. Х. Г. и В. Д. Д. за
солидарно заплащане на сума над присъдения размер от 7707,24 лв. до
претендирания размер от 49 075,58 лв. – главница по договор за
потребителски кредит от 11.02.2022 г. заедно със законната лихва от
15.04.2024 г. до пълното изплащане, и в частта, с която са отхвърлени
исковете на “Юробанк България” АД против Д. Х. Г. и В. Д. Д. за солидарно
заплащане на сума над присъдения размер от 808,14 лв. до претендирания
размер от 3400,63 лв. – мораторна лихва по договор за потребителски кредит
от 11.02.2022 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН **********, и В. Д. Д., ЕГН **********, от гр.
Б., представлявани от особените представители адв. Ана Д. и адв. Е. Х., с
адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. Генерал Гурко № 27А, ет. 1, да заплатят
солидарно на “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, със
съдебен адрес: гр. София, ул. Неофит Рилски № 57, чрез адв. С. З.,
допълнително, както следва: (1) сумата 41 368,24 лв. – главница по договор за
потребителски кредит от 11.02.2022 г. заедно със законната лихва от
15.05.2024 г. до пълното изплащане и (2) сумата 2592,49 лв. – мораторна лихва
за периода 11.08.2023 г. - 07-05-2024 г., за които суми е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3040/2024 г. по
описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН **********, и В. Д. Д., ЕГН **********, от гр.
6
Б., представлявани от особените представители адв. Ана Д. и адв. Е. Х., с
адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. Генерал Гурко № 27А, ет. 1, да заплатят
на “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път № 260, със
съдебен адрес: гр. София, ул. Неофит Рилски № 57, чрез адв. С. З.,
допълнително, както следва: (1) сумата 9587,89 лв. – разноски за заповедното
и първоинстанционното производство и (2) сумата 5048,10 лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7