Определение по дело №1033/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, чрез процесуален представител Д.М., против протоколно определение от 04.10.2023г. по НАХД №1615/2023г. по описа на Районен съд Плевен, с което е спряно производството по НАХД до постановяване на решение по дело №С-61/2023г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение №113/31.01.2023г. по КАНД №997/2023г. на Административен съд Хасково.

В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно районният съд е постановил спиране на производството по делото, като е приложил разпоредбите на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, тъй като не са налице основанията за спиране, доколкото в ЗАНН няма процедура по спиране на съдебното производство при обжалване на ЕФ. Посочва се, че в глава XII от АПК не се съдържат разпоредби относно спиране на касационното производство и е приложим чл. 84 от ЗАНН за прилагане на разпоредбите на НПК. Счита се, че съгласно нормите на чл.25 и чл.488, ал. 1 от НПК само ако съдът отправи преюдициално запитване, то само този съд има право да спре производството, като в случая не е отправено такова запитване от районния съд. Посочва се още, че отправеното преюдициално запитване няма отношение за правилното решаване на спора пред районния съд, тъй като с решението на СЕС не се разрешава правен спор със силата на присъдено нещо и не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение. В заключение се моли за отмяна на определението за спиране и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

От ответника „Фреш Лоджик“ ЕАД не е депозирано възражение по частната жалба.

След като се запозна с доказателствата по делото и съобрази закона, настоящият състав намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да спре производството по НАХД районният съд е приел, че по отправеното от Административен съд – Хасково преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, въз основа на което е образувано дело № С-61/2023г., тълкуването на СЕС ще е от значение и по образуваното пред районния съд дело. Счел е още, че отправеният до Съда на Европейския съюз преюдициален въпрос касае прилагането на закона, в частност правни норми, по които е санкционирано и ЕАД – жалбоподател, поради което са налице предпоставките за спиране на производството по чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 25, ал.1, т.4 от НПК до произнасяне на Съда на Европейския съюз.

Определението е правилно.

В производството пред районния съд, основанието за спиране, поради отправяне на преюдициално запитване, е разписано в текста на чл.25, ал. 1, т. 4 от НПК, приложим съобразно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН. В цитираната разпоредба е посочено, че производството се спира, когато съдът отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Според настоящия съдебен състав, цитираната норма не следва да се тълкува стеснително, в смисъл, че производството следва да се спре само в случаите, когато съдът по това дело е отправил преюдициално запитване.

В действителност в НПК липсва разпоредба, със съдържание прецизирано и подобно на това на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, според която се допуска спиране на производството по дело, не само, когато по него е отправено запитване, но и когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, както и такава, аналогична на тази по чл. 633 от ГПК, според която решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Логическото тълкуване на посочената в НПК правна норма, във връзка с цитираните норми от ГПК, налага извод, че и в производствата по НПК, всякога, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, съдът следва да отправи запитване до Съда на ЕС, респективно – да спре производството, ако такова вече е образувано по идентичен въпрос по отправено преюдициално запитване от този или от друг съд.

Следва изрично да се посочи, че липсата на предвидено основание в НПК за спиране на наказателното производство на основание отправено по друго дело преюдициално запитване, не освобождава националните съдилища, сезирани със спор, по който пряко относимо е правото на ЕС, от задължението да осигурят неговото правилно тълкуване и прилагане. Въпросът за спиране на производството поради отправено преюдициално запитване по друго дело в крайна сметка засяга прилагането на правото на ЕС, доколкото спирането на производството пред националния съд цели висящото пред него дело да бъде решено в съответствие с предстоящото преюдициално заключение на Съда на ЕС.

Спирането на производството до произнасянето на СЕС е способ, целящ спорът да се разреши в съответствие с правото на ЕС и даденото в тази връзка преюдициално заключение на Съда на ЕС. Съответно, решаването му без изчакването на преюдициалното заключение на СЕС би довело до несъответствие на така постановеното решението с правото на ЕС.

Ето защо са неоснователни възраженията на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

В производството пред Районен съд – Плевен следва да бъде извършена проверка относно законосъобразността на електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), издаден за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.

Като е достигнал до същите правни изводи, а и при липсата на сочените в частната жалба пороци, Районен съд - Плевен е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 04.10.2023г. по НАХД №1615/2023г. по описа на Районен съд Плевен, с което е спряно производството по НАХД до постановяване на решение по дело №С-61/2023г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение №113/31.01.2023г. по КАНД №997/2023г. на Административен съд Хасково.

Определението не подлежи на обжалване.

Преписи от определението да се изпратят на страните по делото.

Председател:	/п/
Членове:	/п/