Решение по дело №1234/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е образувано по жалба на М. М. К. от гр. Ракитово, чрез адв. С. – ПАК, против Решение № 1012-12-264#1 от 30.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-991-4 от 02.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 122-00-991-3 от 06.10.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, както и е потвърдено Разпореждане № 122-00-991-6 от 09.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на М. М. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 05.08.2022 г. – 04.12.2022 г. в размер на 18 лева дневно.

Решението е оспорено като неправилно и незаконосъобразно. По същество в жалбата се твърди, че от страна на административния орган не е установено по безспорен начин основанието, на което е прекратено осигуряването на лицето, преди издаване на решението. Изложени са в този смисъл подробни съображения относно приложението на чл. 54б от КСО. Твърди се, че административният орган избирателно и без каквито и да е мотиви се е позовал само на някои от посочените документи в преписката и е извел неправилен краен извод.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Представя писмени бележки по съществото на спора. Претендира разноски.

Ответникът редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от юрк. М., която оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Претендира разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено Заявление с вх. № вх. № ЗПОБ-602-01-0304 от 26.08.2022 г. в Дирекция „Бюро по труда“, гр. Велинград от жалбоподателя, за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение е с работодател от Ирландия и същото е прекратено, считано от 04.08.2022 г.

По повод подаденото заявление, до жалбоподателя е изпратено уведомително писмо изх. № №У-122-00-991-1 от 29.08.2022 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/, лицето е уведомено, че следва да представи следните документи:

- заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004;

- декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004;

- документи удостоверяващи осигурителен стаж в Ирландия - договор, фишове;

- документ, потвърждаващ причината за прекратяване на трудова дейност.

Във връзка с горното, в ТП на НОИ – Пазарджик, с писмо с вх. №1019-12-3752 от 07.09.2022 г. от страна на жалбоподателя са представени заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „изтичане срока на договора“, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, копия от фишове за заплата и оригинал на преносим документ U1, издаден на 09.08.2022 г.

В представения оригинал на преносим документ U1, издаден на 09.08.2022 г. от компетентната институция на Ирландия са потвърдени:

- период на осигурена заетост: от 12.01.2022 г. до 04.08.2022 г.;

- причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“;

- доход за периодите: от 12.01.2022 г. до 04.08.2022 г. в размер на 1932 евро месечно.

Със структурирани електронни документи (СЕД) U001 №448501 от 09.09.2022 г. и U003 №449833 от 12.09.2022 г., от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация за горепосочения период. Предвид това с Разпореждане №122-00-991-1 от 09.09.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия.

На 19.09.2022 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за М. К. са получени структурирани електронни документи U017 № 455069 и U004 № 455070 от компетентна институция на Ирландия, с потвърдени:

- период на осигурена заетост: от 12.01.2022 г. до 04.08.2022 г.;

- причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“;

- доход за периода: от 12.01.2022 г. до 04.08.2022 г. в размер на 14018 евро - брутен доход.

С оглед получената информация, на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс, с Разпореждане № 122-00-991-2 от 27.09.2022 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане №122-00-991-3 от 06.10.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО на М. М. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 05.08.2022 г. до 04.06.2023 г. (десет месеца) в размер на 85.71 лв. дневно.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица, с писмо с изх. №1019-12-3752#2 от 23.06.2023 г. жалбоподателят е уведомен за новообразуваното производство на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, както и че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата му дейност считано от 05.08.2022 г.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо от работодателя „Keelings Retail UC“ е изискано предоставяне на информация за периода на работа и причината за прекратяване на заетостта.

На 31.08.2023 г. с вх. №1019-12-3752#6 в ТП на НОИ - Пазарджик е получено писмо от 30.08.2023 г. от работодателя „Keelings Softfruits UC”, с което се уведомява: „Бих желала да потвърдя, че М. К. на горепосочения адрес, беше нает на работа в Кийлингс Софтфрутс като работник в градинарството. М. беше нает в Кийлингс между 12.01.2022 г. и 04.08.2022 г. М. напусна длъжността при обстоятелства, при които той напусна преди края на договора си 01.10.2022 г.“ (л. 123 от делото).

От страна на НОИ е изискано и получаването на нов СЕД от компетентната институция в Ирландия относно причините за прекратяване на договора.

На 18.09.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за г-н К. е получен структуриран електронен документ U002 №742760 от 18.09.2023 г. от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

• период на осигурена заетост: от 12.01.2022 г. до 04.08.2022 г.;

• причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

При горните установявания е издадено Разпореждане № 122-00-991-4 от 02.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 122-00-991-3 от 06.10.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, както и е потвърдено Разпореждане № 122-00-991-6 от 09.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на М. М. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 05.08.2022 г. – 04.12.2022 г. в размер на 18 лева дневно.

С оглед получените данни от компетентната институция на Ирландия, по делото е прието и писмо №1052-40-132 от 10.06.2021 г. на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, изготвено след получена информация от компетентната институция на Ирландия, съгласно което се установява, че институцията в Ирландия не разполага с данни относно причината за прекратяване на трудовите правоотношения на лицата по ирландското законодателство, поради което не е в състояние да я удостовери в издаваните структурирани електронни документи, като освен това в преносим документ U1 причината за прекратяване на заетостта се удостоверява единствено по декларирани от лицето обстоятелства.

По делото е представен от страна на жалбоподателя в цялост и сключения между него и работодателя „Keelings Retail UC“ трудов договор. От съдържанието на същия е видно, че договорът е срочен, с конкретно фиксиран срок – 12.01.2022 г. – 01.10.2022 г. По делото не е спорно, че лицето е преустановило престацията си на труд за работодателя „Keelings Retail UC“ на 04.08.2022 г.

Издадените разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик в ТП на НОИ – Пазарджик били оспорени по административен ред, като било издадено оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

Потвърдените с процесното решение Разпореждания касаещи отпускане на парично обезщетение за безработица са издадени от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Като правно основание за постановяване на Разпорежданията са посочени нормите на чл. 54ж, чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО.

В чл. 54а, ал.1 от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; т. 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Към момента на подаване на Заявлението, жалбоподателят е субект, отговарящ на условията по чл. 54а, ал.1 от КСО. Не е спорна регистрацията му в Агенцията по заетостта на 26.08.2022 г., както и, че последната му трудова заетост преди прекратяване на осигуряването е за времето от 12.01.2022 г. до 04.08.2022 г. в Ирландия.

Доколкото жалбоподателят е български гражданин, то той попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288 от ДФЕС).

Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.

В процесния случай, доколкото българското законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за безработица, в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са зачели трудовата заетост на жалбоподателя съгласно издаден от друга държава официален свидетелстващ документ.

Спорният въпрос по делото е относно правилното определяне на размера и срока на отпуснатото обезщетение за безработица, съобразно националното законодателство.

Съгласно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал. 3 на същата норма обаче, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда , чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител , чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Съгласно мотивите на Разпореждане № 122-00-991-6 от 09.10.2023 г., паричното обезщетение на жалбоподателя е отпуснато за срок от четири месеца и в минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2022 г. от 18,00 лева, поради това, че последното прекратяване на осигуряването е от 04.08.2022 г., с причина „напускане на служителя“.

Правилото, установено в чл. 54б, ал. 3 от КСО представлява изключение от общото правило по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм.дело №1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава, с която се прилага международен договор, но с оглед текста „или по други закони“ следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл.54б, ал.3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.

От тук следва, че спорът по настоящото дело е обусловен от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в приетата с ПМС №32 от 11.02.2002 г., обн. ДВ бр.19 от 2002 г., Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл.1, ал.1 (приложима редакция ДВ, бр. 73 от 2020 г., в сила от 18.08.2020 г.) е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1. за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението.

В процесния случай жалбоподателят не е приложил към подаденото от него Заявление (по образец Приложение №1 към чл.1, ал.1 от Наредбата) Акт за прекратяване на правоотношението си, нито при попълване на заявлението е декларирал основанието от акта за прекратяване на правоотношението. Съгласно представения и приет по делото Договор за работа в Ирландия, касаещ процесната година -2022 г., л. 176-181 от делото, същият е за фиксиран срок - от 12.01.2022 г. до 01.10.2022 г. Тоест договорът е срочен и приключва с изпълнението му в указания срок. Безспорно е обаче по делото, че лицето е преустановило престацията си на труд за този работодател към 04.08.2022 г., тоест преди изтичането на срока. Независимо от това, в договора са предвидени и изрични клаузи, съобразно които същият може да бъде прекратен по инициатива на работодателя преди изтичането на срока му. Във всяка от тези хипотези обаче е предвидено изрично писмено волеизявление на работодателя. Такова не се установява да е отправено.

От горните следва, че не се установява договорът да е прекратени поради изтичане срока му или по инициатива на работодателя. Предвид това обосновано следва да се приеме, че договорът е прекратен поради напускане на служителя на работата му. Това обстоятелство е посочено и в получените от компетентната институция в Ирландия официални свидетелстващи документи през 2023 г. Същото се установява и от изявлението на работодателя инкорпорирано в писмото му от 30.08.2023 г.

Предвид горните, следва да се приеме, че административният орган е спазил разписаната в чл.1, ал.6 от Наредбата процедура, според която при прието заявление с нередовни или липсващи документи, териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането на заявлението, като му дава необходимите указания за отстраняване на нередностите, като уведомлението в случая е редовно връчено на адресата си. В хипотезата на чл. 1, ал. 8 от Наредбата, след като липсващите документи не са представени в териториалното поделение на НОИ в указания срок, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО.

По реда на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата са изискани документи за удостоверяване на осигурителния стаж и доход на лицето по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

В представените пред осигурителните органи документи, а именно СЕД U002 от 18.09.2023 г, се посочва, че договорът с ирландския работодател е прекратен поради напускане на служителя. Същото потвърждава и самият работодател с писмото си от 30.08.2023 г.

Доколкото липсват данни за иницииране на прекратяването от страна на работодателя и след като от лицето не са представени изисканите необходими документи за удостоверяване на причината за прекратяване, което според сключения договор следва да е или предизвестие или писмено известие, следва да се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото правоотношение е напускане на служителя. Това се установява и от факта, че в случая договорът е бил срочен, със срок до 01.10.2022 г., а лицето е напуснало работа още към 04.08.2022 г. Поради това размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл. 54б, ал. 3 от КСО. В настоящата хипотеза същите са определени въз основа на наличните официални и редовни документи, а възраженията на жалбоподателя за неправилното им определяне са неоснователни, като в тази връзка следва изрично да се посочи, че съобразно волеизявлението на процесуалния представител на жалбоподателя оспорването истинността на официален документ бе оттеглено и заличено.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че СЕД U002 е официален документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред и същия съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Като официален документ, същия притежава формална доказателствена сила.

Предвид горните, неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя, че административният орган не бил обсъдил всички събраните в хода на административното производство доказателства. Същите са описани и обсъдени в оспорения акт.

Освен горните, за изчерпателност следва да се посочи, че изменението на влязъл в сила административния акт в хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2 от КСО може да стане извън сроковете по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 99, т. 2 от АПК. Кодексът за социално осигуряване е специален по отношение на АПК, което води до извода, че следва да се съобразяват сроковете посочени в първия. Установения в КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица/НОИПОБ/ ред за преразглеждане на влезли в сила разпореждания се явява специален спрямо общия, установен в АПК. Няма и изискване разпореждането за отмяна на отпуснато парично обезщетение за безработица да е влязло в сила, за да бъде извършена нова преценка на правото по подаденото заявление за отпускане на такова обезщетение. В този смисъл Решение № 3288 от 28.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2022 г., VI отд. на ВАС.

Процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и съобразно чл.143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. К. от гр. Ракитово, чрез адв. С. – ПАК, против Решение № 1012-12-264#1 от 30.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-991-4 от 02.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 122-00-991-3 от 06.10.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, както и е потвърдено Разпореждане № 122-00-991-6 от 09.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на М. М. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 05.08.2022 г. – 04.12.2022 г. в размер на 18 лева дневно.

ОСЪЖДА М. М. К., [ЕГН] да заплати на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 119 от КСО.