Решение по дело №273/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 97
Дата: 15 ноември 2022 г. (в сила от 15 ноември 2022 г.)
Съдия: Емил Давидов
Дело: 20224300600273
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Ловеч, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ

ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
в присъствието на прокурора К. Енч. П.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224300600273 по описа за 2022 година


Производство с правно основание член 317 и сл. от Наказателно
процесуалния кодекс.
Постановена е Присъда № 17/03.05.2022 година по наказателно общ
характер дело № 20214310200266 по описа на Районен съд Ловеч за 2021
година.С тази присъда съдът е признал подсъдимия К. Р. И., роден на
******** в гр.*****, с постоянен и настоящ адрес на местоживеене в гр.***, с
български гражданин, без образование - неграмотен, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН:**********, за виновен в това, че на 31.12.2020г. около 11.52
часа в землището на община Угърчин, обл.Ловеч, на първокласен път 1-4
/*****-Варна/, при километър 35+00, до бензиностанция „Шел" с посока на
движение към гр.Варна, управлявал МПС - лек автомобил марка "****" с рег.
№ ********, собственост на К. К. И., ЕГН-********** от гр.*****, без да
притежава свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в
едногодишния срок от наказването му по административен ред, с влезли в
1
сила - Наказателно постановление № 18-**********/20.11.2018г. и
Наказателно постановление № 19-4332-011478/13.06.2019г. на Началник
отдел „Пътна полиция" при СДВР и двете връчени му на 06.04.2020г., и двете
влезли в законна сила на 14.04.2020г. и двете за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343в,
ал.2 и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода и „ глоба
„ в размер на 1000 /хиляда/лева, която следва да заплати в полза на държавата
по бюджета на съдебната власт.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС съдът е определил
първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода“.
На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение
определеното на К. Р. И. наказание „лишаване от свобода“ в размер на една
година, единадесет месеца и двадесет дни, наложено му със Споразумение №
86/25.04.2019г., в сила от същата дата по НОХД № 1677/2019г. на Софийски
градски съд.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС, съдът е определил
първоначален строг режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение
наказание „лишаване от свобода“.
Недоволен от така постановената присъда е останал жалбоподателя К.
И.,който я обжалва със саморъчна жалба с посочени в нея бланкетни
оплаквания.
В съдебно заседание въззивникът лично и чрез адв.А..Сочи,че
присъдата е постановена в нарушение на материалния и процесуалния
закон.Изразява становище,че служителите на ТОЛ не е следвало да
сигнализират за автомобил с изрядна винетка.Изтъква,че не следва да се дава
вяра на разпитаните пред първата инстанция свидетели Б. и М.,служители на
Пътна полиция.Твърди,че автомобила не е управляван от подзащитния му К.
И.,а от свидетелката Л.Д..Моли,съда да отмени първоинстанционната
присъда и го признае за невиновен по повдигнатото обвинение.
От съвкупната преценка на вложените в делото доказателства съдът
намира въззивната жалба за допустима,но неоснователна по същество.
От фактическа страна Районен съд Ловеч е приел за установено,че
2
въззивника И. нямал образование,бил неграмотен и осъждан - К. И. нямал
издавано национално свидетелство за управление на МПС за нито една от
категориите, но многократно е бил наказван по административен ред за
управление на МПС без СУМПС - справка за нарушител/водач на отдел ПП
при СДВР *****.Разпитаните пред Районен съд Ловеч като свидетели Т. ПЕ.
М. и П.Ц. Б. работели като служители на „Национално ТОЛ управление" към
Агенция пътна инфраструктура (АПИ). На 31.12.2020 г. двамата били на
работа по утвърден график, като осъществявали контролна дейност, свързана
със заплатени винетни такси от водачите на управляваните МПС-та. Около
11:00 часа свидетелите М. и Б. се намирали на определената по графика точка
за проверка, намираща се н а път I-4, при километър 35+-000, при
бензиностанциите „Шел" и „Петрол", в землището на община Угърчин. Част
от работата на М. и Б. се състояла в проследяването за наличие на заплатени
винетни такси на преминаващите автомобили. Това те извършвали чрез
електронно устройство намиращо се в служебния им автомобил, което имало
връзка с техническото устройство на стационарната пътна камера за контрол
на АПИ. В случай, че пътната камера засечала автомобил, който се движи без
заплатена винетна такса, то тя подавала информация на електронното
устройство, позиционирано в служебния им автомобил, след което
свидетелите подхождали към извършването на физическа проверка на водача
на съответното МПС. По така описания начин, малко след 11:30 часа на
31.12.2020 г., стационарната пътна камера за контрол, която била поставена
на път I-4, в близост до разклона за с.****, област Ловеч им подала
информация за лек автомобил марка „****" с рег.№ ********, който се
движел по път I-4 в посока гр.Варна, като за него системата не отчела да е
имало заплатена винетна такса. След получаване на съобщението свидетелите
Б. и М. предприели действия за спиране на въпросния автомобил за проверка.
При приближаване на автомобила до мястото им на локализация, с подаване
на сигнал със стоп-палка било указано на водача на автомобила да отбие
встрани на пътното платно. След спирането на автомобила свидетелят Т. М.
се легитимирал и поискал на водача за проверка свидетелство за регистрация
на МПС и свидетелство за управление. Водачът представил само СРМПС и
лична карта. От документа за самоличност свидетелите установили, че водача
е въззивника К. Р. И. от гр.*****, ЕГН : **********.
От представеното СРМПС било установено, че автомобила е
3
собственост на К. К. И. от гр.*****, ЕГН : **********. При извършената
проверка и представените от водача И. документи свидетелите М. и Б.
установили, че за л.а. „****" с рег.№ ******** е нямало заплатена винетна
такса, както и нямало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност “. За липсата на винетка свидетелят М. съставил на въззивника И.
АУАН. Тъй като нямал правомощия да вземе отношение по въпроса за
констатираните нарушения по Закона за движение по пътищата, а именно :
липсата на правоспособност на водача и липсата на застраховка ГО, то
свидетелят Б. уведомил посочения им за съдействие като дежурен служител
от сектор ПП при ОД МВР Ловеч – свидетеля Й.В.Й.. По същото време
свидетелят Й.Й. се намирал със служебния автомобил на същия път I-4, при
км.З8+600, където с техническо средство извършвал контрол на скоростния
режим. След като получил обаждането за установения от служителите на
ТОЛ системата неправоспособен водач, Й. уведомил прекия си началник и
посетил мястото, където бил спрян за проверка въззивника И.. И пред
свидетеля Й. подсъдимият И. не представил СУМПС, а самоличността му
отново била установена по представената лична карта. При справка в АИС на
МВР свидетелят Й. установил, че К. Р. И. е неправоспособен водач и нямал
издавано СУМПС. За установеното при проверката свидетелят Й.Й. съставил
на И. АУАН, серия GА, с бланков № 146795 от 31.12.2020 година за
нарушение на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, в който като свидетел бил
вписан П. Б..Въззивникът К. И. подписал акта без възражения. В хода на
разследването от отговора на отдел ПП при СДВР и приложената справка за
нарушител от региона се установява, че И. нямал отпечатвано СУМПС, т.е.
същият е неправоспособен, като обаче е бил многократно наказван за
извършени от него нарушения по ЗДвП, предимно за управление на МПС без
СУМПС. От СДВР били изпратени заверени копия от 2 броя влезли в сила
Наказателни постановления на началника на група при СДВР, отдел ПП -
НП№ 18-4332-022002 от 20.11.2018 г. и НП№ 194332-011478 от 13.06.2019 г.,
и двете връчени на И. на 06.04.2020 година. Тези наказателни постановления
били влезли в законна сила на 14.04.2020 г. и издадени за извършени от И.
нарушения на разпоедбата на чл.150 от ЗДвП, за управление на МПС, без да е
правоспособен водач . При това положение, управлението на лекия
автомобил от страна на К. И. на 31.12.2020 г., като деяние е било извършено в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление
4
без СУМПС. Видно от справката за регистрация управляваният от
подсъдимия И. лек автомобил „****" с рег.№ ******** е бил собственост на
К. К. И. от гр.*****, ЕГН : **********. От справката за съдимост на И. се
установява, че същия е бил осъждан с одобрено споразумение от 25.04.2019 г.
по НОХД № 1677/2019 г. по описа на Софийски градски съд, за извършено от
него престъпление по чл.354а, изр.1, пр.4 и пр.5, алт.1, във връзка с чл.20,
ал.2, във връзка с ал.1 и чл.26, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година, 11 месеца и 20 дни,
изтърпяването на което наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК е било
отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години. Тъй като към датата
31.12.2020 г. изпитателният срок по това осъждане не е бил изтекъл, то
настоящето деяние се явява извършено в изпитателният срок на отложеното
наказание.
При така установената фактическа обстановка правилно и
законосъобразно Районен съд Ловеч е приел,че въззивника К. Р. И. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, като на 31.12.2020 г., около 11:52 часа, в
землището на община Угърчин, област Ловеч, на първокласен път I-4
/*****Варна/, при километър 35+00, до бензиностанция „Шел", с посока на
движение към гр.Варна, управлявал МПС - лек автомобил марка "****" с рег.
№ ********, собственост на К. К. И., ЕГН : ********** от гр.*****, без да
притежава свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в
едногодишния срок от наказването му по административен ред, с влезли в
сила Наказателно постановление № 184332-022002/20.11.2018 г. и
Наказателно постановление № 19-4332-011478/13.06.2019 г. на Началник
отдел „Пътна полиция" при СДВР, и двете връчени му на 06.04.2020 г., и
двете влезли в законна сила на 14.04.2020 г., и двете за управление на МПС
без съответно свидетелство за управление.Правилни са изводите на
проверявания съд по две основни направления.Безспорно е,че въззивника И. е
неправоспособен водач,наказван за управление на МПС без свидетелство за
правоуправление два пъти.Тези факти се установяват от извършените на
досъдебното производство справки в информационните масиви на
МВР.Другата теза на защитата касае авторството на деянието – сочи се,че
автомобила е бил управляван от свидетелката Л.Д..На този въпрос пространен
отговор се съдържа в мотивите на проверявания съдебен акт – въззивния съд
5
се солидаризира с изводите на първата инстанция,поради което не следва да
ги преповтаря.Същите са обосновани и логични - свидетелите Б. и М., които
са спрели автомобила за проверка са категорични, че именно К. И. го е
управлявал и за това и от него са поискали документите при извършената
проверка, като така са разбрали, че същият е неправоспособен водач. Съдът
обосновано е счел показанията на тези двама свидетели – очевидци за
обективно и безпристрастно дадени и въпреки заявеното от подсъдимия и
свидетелката Д., не се установиха данни, които да навеждат на извод за
предубеденост от тяхна страна спрямо И. и желание да му „вменят”
извършването на престъпление.
При извършения анализ на деянието от правна страна решаващия съд е
подходил задълбочено и подробно – приел е,че субективна страна И. е
действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Същият ясно е
съзнавал, че няма издадено свидетелството за управление на МПС и поради
това е нямал правото да управлява лекия автомобил, както и добре е знаел, че
срещу него има издадени и влезли в сила наказателни постановления на
Началника на сектор „Пътна полиция” при СДВР, именно за управление на
МПС без да притежава съответното свидетелство.
Същия законосъобразен и балансиран подход е приложен от
решаващия съд при определяне на наказанието - на основание чл.343в, ал.2 и
чл.54 от НК съдебния състав на РС Ловеч е наложил на К. Р. И. наказание от
една година лишаване от свобода, както и глоба в размер на 1000 лева, която
следва да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, като
за това наказание съдът съобрази и имотното му състояние.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС, така определеното му
наказание лишаване от свобода И. следва да изтърпи при първоначален строг
режим,отлагането на изтърпяване на наказанието по реда на член 66 от НК е
нормативно невъзможно, както е отчетено от РС Ловеч.
Първостепенния съд е намерил така наложеното наказание на К. Р. И.
за справедливо и че съответства на обществената опасност на деянието и на
автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК и въззивната инстанция изцяло се солидаризира с този извод.
6
Предвид обстоятелството, че тук обсъжданото деяние е било извършено от
И. в изпитателния срок на отложеното на основание чл.66, ал.1 от НК
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на една година,
11 месеца и 20 дни, съгласно одобреното и влязло в сила споразумение №
86/25.04.2019 г. по НОХД № 1677/2019 г. по описа на Софийски градски съд,
то на основание чл.68, ал.1 от НК съдът правилно е привел в изпълнение и
това наказание. Същото, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„в“ от ЗИНЗС И.
следва да изтърпи при първоначален строг режим, тъй като престъплението,
за което е осъден от СГС и настоящето са умишлени и сборът от наказанията
по двете надвишава две години.
Водим от горните съображения съдът приема, че е правилна и
законосъобразна – не са налице основанията по член 337,ал.1,т.1 – 4 от НПК
за ревизия на съдебния акт,поради което на основание член 338 от НПК
същия следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът

РЕШИ:


ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 17/03.05.2022 година по наказателно
общ характер дело № 20214310200266 по описа на Районен съд Ловеч за 2021
година
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7